№ 90
гр. Варна, 04.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско
дело № 20213001000348 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 16:55 часа се явиха:
Въззивникът Ч. ИЛ. Щ., с адрес гр.Я- редовно призован, не се явява лично, за него се
явява адв. Л.Ш., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, редовно призовано, не се
явява представител.
Адв.Ш.: Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални пречки
по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР
в съответствие с постановеното определение по чл. 267 ГПК с №238/03.08.2021 г..
Адв.Ш.: Поддържам жалбата. Не соча и не искам доказателства. Моля, за разноски –
единствено държавна такса, не са направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
Адв. Ш.: Той е ясен този основен въпрос, който ние смятаме, че е неправилно решен
от съда в първа инстанция. Повечето съдебни състави приемат, че доколкото с настъпването
на перемцията е налице забрана да се извършват последващо изпълнителни действия. Дори
и да бъдат предприети такива, те се обезсилват по право и не могат да доведат до
прекъсване на давността. В конкретната хипотеза, съдът е цитирал тълкувателно решение №
2 от 2015 г. по дело от 2013 г., където смята, че подробно в точка 10 изброените действия
изпълнителни прекъсват давността и следователно не сме прави в твърдението си, че е
изтекла същата и съответно може да бъде прието, че вземането не съществува. Първо в това
решение по никакъв начин изрично не са упоменати всички изпълнителни действия, които
следва да се считат за прекъсващи давността и такива, които не прекъсват същата. Всеобщо
възприетото обаче отново в различни съдебни решения е, че се прекъсва давността от тези
изпълнителни действия, които първо са предприети по искане на взискателя, второ са
принудително извършени не кое и да е действие на съдия изпълнител, а това, което се
намесва в правната сфера на длъжника и го лишава от негово право, ограничава негово
право, изобщо се явява някакъв акт на принуда. В този смисъл плащането от трето лице,
каквото е работодателя, което е извършено към 2016 г. месец май, според нас не съставлява
такова действие, което би могло да прекрати давността, защото от 2013 г. при първото
образувано изпълнително дело, не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия на
принуда от съдия изпълнител, нито са искани такива от взискателя. Но дори и това да беше
вярно и това изпълнително действие – плащането имам предвид от работодателя да прекъсва
давността, то сме изправени пред хипотезата на две прекратени по перемция изпълнителни
производства. Едното е образувано през 2012 г. при съдия изпълнител П., чиито права след
това са прекъснати. Прехвърлено е към ЧСИ Д., като същата е прекратила изпълнителното
дело – посочено е като номер в жалбата, при П., поради именно изтичане на срока по чл.
433. Безспорно е, че самото определение за прекратяване дори не е и необходимо, екс леге
настъпва условието за прекратяване на изпълнителното дело, когато са минали повече от две
години. Въпреки това има и нарочно определение за такова прекратяване. Последващото
изпълнително дело при съдия изпълнител Д. отново е прекратено по същите причини, вече с
нейно определение и по този начин и двете изпълнителни дела, образувани пред П. и Д., са
прекратени с едно и също основание по силата на настъпилата екс леге перемция. Съдейки
по съдебната практика и аз мисля, че няма и основание да приемем нещо различно, след
прекратяването на тези дела, пак казвам условията за прекратяване са настъпили с
изминаването на двегодишния срок, а не с определението на съдия изпълнителя, то всякакви
изпълнителни действия предприети след това се обезсилват по право. И в този смисъл, след
наложения запор през 2013 г., впрочем абсолютно същото е отразила и ЧСИ Д., в
изпълнителното дело има изричен списък с всички плащания, които са направени от
работодателя и с печат на съдия изпълнител Д. при прекратяването на изпълнителното дело,
където е отбелязала, че единственото е запор върху сметки от 17.01.2013 г. В този смисъл
при прекратени дела от 11.01.13 г. до завеждането на иска не са извършвани каквито и да
2
било валидни изпълнителни действия. Те и не могат да бъдат извършвани по силата на
изричната забрана на чл. 333, т. 8, постановени по чл. 290 и сл. ГПК, освен тълкувателното
решение № 2 от 2015 г. и решение № 42 от 26.02.16 г. по гр. д. 1812/2015 г. на IV ГО на
ВКС. В този смисъл, прекратяването на изпълнителното производство има за последица
заличаване на ефекта на прекъсване на давността, от всички предприети действия по
принудително изпълнение. Причината за това е тяхната невалидност, която обосновава
невъзможността да се породят правни последици от тук нататък между взискателя и
длъжника.
Не на последно място – има и трето образувано изпълнително дело, има и
доказателства в производството, след завеждането на иска при ЧСИ Д., което е образувано
от лице, което твърди, че е изкупило вземането като уведомяването до моя доверител, който
е поръчител по този кредит, съвсем не е основен длъжник, е направено едва след
завеждането на образуването на делото, приложено е това доказателство с изх. № 606 от
04.06.2019 г., едва тогава е уведомен за извършената цесия, а изпълнителното трето по ред
дело, което обаче вече е образувано след изтичане на петгодишната давност, седем години и
половина след издаването на изпълнителния лист от 2012 г., е уведомен три месеца след
образуването на третото изпълнително дело през април 2019 г..
В този смисъл, моля да се произнесете с което да уважите иска и да ни присъдите
сторените разноски.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона
срок.
Разглеждането на делото приключи в 17:05 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3