№ 1387
гр. Варна, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ в публично заседание на
четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20213110106497 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „Е.Е.“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бяла мура“ № 20-22 срещу „Г.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Несебър, к.к Слънчев бряг, х-л Фиеста М,
ул. „Крайбрежна алея“ № 1 иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за
осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 5601,66лева, представляваща неплатен
остатък от продажна цена на доставени стоки по неформален договор за продажба на стоки-
яйца, за която са издадени следните фактури: № **********/15.08.2019г. за сумата от
1483,19лева, № **********/31.08.2019г. на стойност 1836,02лева, №
**********/30.09.2019г. на стойност 2282,45лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба- 05.05.2021г. до окончателното
погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между
страните са съществували търговски отношения по неформален договор за покупко-
продажба на стоки- яйца. За всяка доставка ищецът е издавал съответната данъчна фактура.
Твърди да е изправна страна в правоотношението, като е изпълнил задължението си по
доставка на стоките, приети от представител на ответното дружество. Срокът, в който
ответникът е следвало да изпълни насрещното си задължение е бил 30 дни от издаване на
фактурата. Понастоящем се твърди, че ответникът има непогасени задължения и ищецът
понастоящем заявява правата си пред съда. Искането е за уважаване на исковите претенции
и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа исковата молба.
Ответникът с писмено становище преди съдебно заседание оспорва иска, като
1
твърди, че не е получавало стоките, не е подписвало приемо- предавателните протоколи и
фактури. Твърди фактурите да са неистински. Отправя искане за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата и след
съобразяване становището на страните и приложимия закон, и по вътрешно
убеждение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ТЗ.
Предмет на исковата претенция е парично вземане за неплатена цена по договор за
покупко- продажба на стоки. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако
не е уговорено друго. Т.е., нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, като настъпили следните факти: наличие на валидно сключен между
страните договор за търговска продажба на стоки, по който ищецът е предоставил в
собственост на ответника соченото количество и вид стоки, на определена цена, при
задължение на последния да я заплати на определена дата и падеж на задължението за
плащане.
На първо място, следва да се посочи, че предприетото от ответника оспорване
автентичността на представените фактури е заявено извън срока по чл. 131 ГПК, поради
което и като преклудирано, съдът не следва да го разглежда- арг. чл. 133 ГПК. Ако и да се
приеме /предвид неясното му заявяване/, че то не касае оспорване автентичността на
подписите на лицето, подписало ги от името на ответника, а само представителната му власт
по реда на чл. 301 ТЗ, то оспорването отново се явява закъсняло с оглед преклузията на чл.
133 ГПК.
По делото като относими към спора са приобщени като писмени доказателства
фактури, както следва: фактура № **********/15.08.2019г. за сумата от 1483,19лева с
предмет на доставка яйца, № **********/31.08.2019г. на стойност 1836,02лева с предмет на
доставка яйца, № **********/30.09.2019г. на стойност 2282,45лева с предмет на доставка-
яйца. Видно е, че всички те в графа получател и срещу името Георги Климентов /МОЛ/ са
подписани.
Доколкото и двете страни са търговци и сделките са свързани с упражняваното от тях
занятие, то същите са търговски по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което за тях следва
приложение да намерят и разпоредбите на ТЗ. Чл. 293 ТЗ, предвижда че за действителността
на търговската сделка е нужна писмена или друга форма, само в случаите предвидени в
закон. В настоящия такъв се касае за договор за продажба, който по дефиниция е
неформален, поради което за наличието на такъв се съди от разменяните между страните
счетоводни документи. Съдът приема, че страните са били в търговски отношения с предмет
продажба на стоки- яйца, доказателство за което са подписаните от страните данъчни
фактури. Фактурите от името на дружеството- купувач са подписани от лице, чиято
представителна власт е била оспорена несвоевременно. Чл. 301 ТЗ въвежда презумпция, че
действия извършени от търговеца без представителна власт се считат за потвърдени, ако той
не се е противопоставил на тяхното извършване веднага след като е узнал за тях. Доколкото
ответното дружество не е подало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, налага
се извод, че не е оборена формалната доказателствена сила на тези документи.
Следователно, за доказан следва да се приеме и фактът, че ответникът е получил стоките.
При тази безспорна установеност, купувачът дължи на продавача цената на
получените стоки. Дефицитът на ангажирани доказателства за извършено плащане на
2
спорното вземане, обосновава извод за доказаност на исковата претенция в нейното
основание и размер. Искът следва да бъде уважен. Сумата следва да се присъди, така както е
поискано ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба, като законова
последица от основателността на претенцията.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са в общ размер на 1435,27лв., съобразно представения от ищеца
списък по чл.80 ГПК, от които- 800лева адв. възнаграждение платено по договор за правна
помощ от 13.07.2021г, 224,07лева платена дължима държавна такса, 40лева държавна такса
за обезпечение на бъдещ иск платена по ч.гр.д. № 5223/2021г. по описа на ВРС, 71,20лева
разноски за образуване на изп. дело по обезпечението и 300лева адв.възнаграждение по
обезпечение на иска и изп. производство. Направеното е възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение. Минималният му размер определен на основание чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е 610,08лева.
Преценявайки липсата на фактическа и правна сложност на спора, съдът преценява, че
възражението е основателно и адв. възнаграждение следва да се редуцира до сумата от
650лева. Отговорността по дължимостта на разноски за платена такса за 71,20лева за
образуване на изп. дело по обезпечението следва да се разпредели от съдебния изпълнител в
рамките на образуваното изп. дело по повод допуснатото обезпечение. Когато се касае за
образувано пред съдебен изпълнител производство за налагане на обезпечителните мерки,
съдебният изпълнител е компетентният орган, който да определи разноските по чл. 54
ТДТССГПК /чл. 18 ТТРЧСИ/ и при липса на доброволно плащане да ги събере
принудително/в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. №
648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014
г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016
г., I т. о., ТК. Разясненията в т. 5 от ТР 6/2012г. на ОСГТК на ВКС визират само хипотези на
сторени разноски в рамките на обезпечителното производство. Понеже в договора за правна
помощ и съдействие от 22.02.2021г. е уговорено адв. възнаграждение по повод обезпечаване
на бъдещ иск и представителство по изп. дело, без разграничаване каква част от него касае
производството по обезпечаване на бъдещ иск и каква част представителство по изп.дело, то
тогава възнаграждението следва да се приеме, че е уговаряно по равно. Затова от него в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 150лева, доколкото останалата част касае
представителство в изп. производство, произнасяне по чиято дължимост, както се посочи
дължи съд. изпълнител. Така, общо дължимите в полза на ищеца разноски са в размер на
1064,07лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
3
Несебър, к.к Слънчев бряг, х-л Фиеста М, ул. „Крайбрежна алея“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.Е.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бяла мура“
№ 20-22 сумата от 5601,66лева, представляваща неплатен остатък от продажна цена на
доставени стоки по неформален договор за продажба на стоки- яйца, за която са издадени
следните фактури: № **********/15.08.2019г. за сумата от 1483,19лева, №
**********/31.08.2019г. на стойност 1836,02лева, № **********/30.09.2019г. на стойност
2282,45лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата
молба- 05.05.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Несебър, к.к Слънчев бряг, х-л Фиеста М, ул. „Крайбрежна алея“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.Е.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Бяла мура“
№ 20-22 сумата от 1064,07лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4