Решение по дело №504/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 38
Дата: 4 април 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20191810200504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№38

 

гр. Ботевград, 04.04.2020  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, ­­­6-и състав, в публичното заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.

 

при секретаря Т.Б., като разгледа докладваното от съдията АНД № 504 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

            Образувано е по въззивна жалба на П.М.В., чрез адв. А. от САК, срещу Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

В подадената жалба е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен, при допуснати съществени нарушения – замерване на скоростта с техническо средство непреминало метрологичен контрол и разположено на място негарантиращо точността  на измерванията, при липса на предупредителен знак за това, нередовно връчен фиш на жалбоподателя и липса на снимка към него. Твърди се, че засечената скорост е на автомобил движил се до автомобила на жалбоподателя. Поради това се иска РС-Ботевград да отмени обжалвания Електронен фиш.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. За него се явява адв. А. от САК, който заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени наложената глоба на доверителя му с твърдение, че скоростта на автомобила е заснета с АТСС извън участъка на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта. В подкрепа на искането си излага доводи за нарушение в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в непосочване на „началния” и „крайния” участък от пътя, за който важи ограничението.

            Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Посредством запис от система за видео наблюдение се установява, че на 25.08.2019г., в 11.44 часа, по ПП-I-1 км. 182+600 с посока на движение към с.Новачене, при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 с МПС Рено Метан-Сценик с регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, с №508, разрешена стойност на скоростта 60 км/ч., установена стойност на скоростта 98 км/ч., превишена стойност на скоростта 38 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № *** г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че на 25.08.2019г., в 11.44 часа, по ПП-I-1 км. 182+600 с посока на движение към с.Новачене, при въведено ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26 с МПС Рено Метан-Сценик с регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, с №508, разрешена стойност на скоростта 60 км/ч., установена стойност на скоростта 95 км/ч., превишена стойност на скоростта 35 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на П.М.В.,***. Поради това бил издаден процесният електронен фиш, № *** издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на П.В. е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева.

Цитираният по-горе Електронен фиш бил връчен лично срещу разписка и подпис от П.В. на 03.10.2019г., която не е упражнила правата си по чл. 189, ал. 5 и 6 от ЗДвП, като с жалба от 08.10.2019г. обаче е обжалвала Електронният фиш директно в РС-Ботевград.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TRF-1M”; заповед № 8121з-172/29.02.2016г.; заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш;  удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 25.08.2019г., справка за собственост на процесния лек автомобил, разписка удостоверяваща връчването на Електронния фиш на въззивния жалбоподател, техническо описание и указания за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, ежедневна форма на отчет относно проведен инструктаж за работа с техническото средство на 25.08.209г., един брой СД, съдържаш запис на видеоклип № ***., два броя писма-отговори от Областно пътно управление-София, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От показанията на свидетеля Д., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, се установява, че проверяващите са били със служебен автомобил разположен на ПП-I-1, 182+600 км село Скравена, където са засичали скоростта на движение на автомобилите, в посока с.Новачене, извън  населено място ограничено със знак В26 в периметъра на зоната на действие на знака за ограничение на скоростта на движение в този пътен участък.

В изпълнение на принципите по чл. 13 и чл. 14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес за обективно, всестранно и пълно разследване в съдебно следствие въззивният състав е задължил:

- АНО да представи цялата административна преписка по електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство,  справка  за параметрите на установяването и заснемането с АТС на нарушението, мястото където е било монтирано/разположено в сл. автомобил  и  справка за връчване на фиша за налагане на глоба за нарушение; техническо описание и инструкция за работа с АТС; справка за служителите боравили на процесната дата с него и проведен ли им е инструктаж; справка с каквъв знак е въведено огранчението на скоростта;

-Областно пътно управление – София, на два пъти, да представи информация в писмен вид на път I-1, Мездра-Ботевград, в посока от с. Скравена към с. Новачене местоположението на пътен знак В26, точното му местонахождение и обхвата му на ограничение.

 От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания. С оглед на това наведените възражения в тази насока следва да бъдат оставени без уважение.

Неоснователно е възражението, че липсвал поставен пътен знак указващ наличието на описаното в ЕФ ограничение на скоростта. В приложената административна преписка, вкл. справките от Областно  пътно управление - София се съдържа посочване на важащото за датата /25.08.2019г./ и за мястото на извършването на процесното нарушение (път I -1 км. 182+600, посока от с. Скравена към с. Новачене) ограничение на скоростта - 60 км/ч, с посочени координати.

По делото са налични категорични данни от разписката получена и подписана от въззивния жалбоподател, че електронният фиш му е връчен на 03.10.2019г,  и обжалван в законния срок, поради което и това възражение за нередовно връчен фиш на жалбоподателя следва да се остави без уважение.

Твърдението, че засечената скорост е на автомобил движил се до автомобила на жалбоподателя, категорично е оборено от самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Обжалваният Електронен фиш е от категорията на онези административни актове, които подлежат на проверка по съдебен ред /съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП/. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TRF-1M” №  508, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835 със срок на валидност 24.02.2020 г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № TFR1-M, с №508 е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – ПП-I-1 км. 182+600 с посока на движение към с.Новачене, времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип 6863, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш.             На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г., поради което и това възражение на жалбоподателя следва да се остави без уважение.

Съдът в настоящия състав намира за неоснователно и оплакването, развито в въззиввната жалба, за липса на реквизит в приложения по преписката и приет като доказателство по делото Протокол за използване на АТС, в частта "начало на участъка" и "край на участъка". Въобще не е било дължимо попълване от контролния орган на графите в Протокола, озаглавени "начално на участъка" и "край на участъка", които са във връзка с режима на измерване на техническото средство, когато същото се означава с "Д", т. е. средство по време на движение по см. на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 11, ал. 1 от Наредбата. В случая по делото е установено, че техническото средство е мобилно АТСС, което работи на определено място за контрол, а не е такова, което се движи в пътнотранспортния поток.

В Протокола за използване на АТСС въззивният съдбен състав служебно установи, че не са попълнени графите, касаещи разстоянието от пътния знак до АТСС. Този пропуск обаче не може да обоснове извод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. В това производство несъмнено се установи с гласни доказателства възпроизведени, чрез разпита на свид. Д., че мястото, където е било заснето нарушението попада в обхвата на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч. извън населено място.

Неоснователни са и възраженията за нередовно връчен фиш на жалбоподателя, поради липса на снимка към него. Дали има или няма снимка към самия фиш е без значение, след като такава е приложена по делото, доколкото не съществува никаква пречка лицето да се защитава и по време на делото след образуването му, вкл. като оспорва приложените пред съда доказателства или иска нови.

Предвид горното, въззивният съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за извън населено място е 90 км/ч. С ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.

 Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай че собственикът е управлявал автомобила, разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след получаване на електронния фиш, да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП законодателят е въвел законова презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш нарушение. Предвид тази презумпция, за административнонаказващия орган не съществува задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо средство лек автомобил. В изпълнение на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е изпратил електронният фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е указана възможността за подаване на посочената по-горе декларация. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му с чл. 189, ал. 5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващият орган законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като собственик на лекия автомобил.

Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

    Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място П.М.В. е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TRF-1M” №  508, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.

От субективна страна жалбоподателят М. е извършила деянието с пряк умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване.

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 35 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно техническите и метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 4 от визираната разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40 km/h. точно фиксирано по размер наказание – глоба от 300 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

Въззвният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя М. е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането с превишена скорост поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по пътищата.

Предвид изложеното съдът приема, че обжалваният Електронен фиш, като законосъобразен и правилен следва да  бъде потвърден.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, въззивен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *** издаден от ОДМВР-София, с който на П.М.В., на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е била наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

 

            Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                          

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: