Р
Е Ш Е Н И Е № 39
гр.Силистра, 06.08.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в открито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:Валери
Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка Ганчева,
като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 29 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение
№ 458/31.01.2020 г., постановено по АНД № 688/2019 г., Силистренският районен
съд е потвърдил Наказателно постановление № 39-0000154/08.08.19 г., издадено от
Началника на Областен отдел ”Автомобилна администрация” гр.Силистра, с което на
Н.Ц. ***, е наложено административно наказание на основание чл.93б ал.10 т.3 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.8 §6, 2-ро тире, изр.1
от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 г. за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт,за
изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна
на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета,
във вр.с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, по вид „глоба” в размер на 1000 лева.
Производството
е образувано по касационна жалба на Н.Ц.Ц., подадена чрез представител по
пълномощие адв. О. ***, с искане да бъде отменен оспорения акт на СРС и, след
решаване на делото по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено и първоначално
атакуваното НП, като в условията на алтернативност се моли за редуциране на
наложеното наказание, поради неговата несъразмерност. Оплакванията в жалбата
сочат на поддържан основен довод за необоснованост на съдебния акт, като е
преповторена фактическата обстановка, от която са изведени други изводи. Необосноваността
обаче, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, не е касационно основание. Релевирани са
доводи за неправилно приложение на материалния закон, за което настоящата
инстанция следи и служебно, но акцентът е поставен върху неправилен отказ на
районния съд да бъде приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН по отношение на
процесната деятелност, като се излагат съображения,че са налице предпоставките
за преценка на случая като маловажен.С оглед на всичко това се настоява за
отмяна на съдебния акт и съответно, на процесното пред СРС наказателно
постановление, а в условията на алтернативност - за намаляване на наказанието.
Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра, не се
представлява в процеса, но в писмено възражение по касационната жалба, поддържа
нейната неоснователност. Настоява касационното оспорване да бъде оставено без
последици, като излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа неоснователност на
касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и
дава заключение за неговото потвърждаване.
Производството е по реда на Глава ХІІ
/чл.208 и сл./ АПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата
по делото и становищата на страните,прие следното: Касационните основания,които са заявени пред настоящата инстанция
са за неправилно приложение на материалния
закон /чл.63 ал.1 ЗАНН, вр.с чл.348 ал.1 т.1 НПК/ и необоснованост, като
последната, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН, в контекста и
на чл.220 АПК, не подлежи на разглеждане. Ето защо настоящият контрол следва да
се развие на терена на касационното оплакване по чл. 348 ал.1 т.1 НПК и в
параметрите от чл.218 ал.2 АПК.
Констатираната
административна простъпка, поставила в ход административнонаказателна процедура
с АУАН № 261898/24.07.2019 г. /чл.36 ЗАНН/, при извършена проверка от
длъжностни лица на автомобилната администрация, е че касаторът не е спазил
изискванията за намалена седмична почивка от 24 часа на 14.07.2019 г., съгласно
представените тахографски листи за периода от 09:10 ч. на 08.07.19 г. до 17:25 ч.
на 11.07.19 г. и Удостоверение за дейности за периода от 15:30 ч. на 11.07.19 г.
до 08:30 ч. на 15.07.19 г., според изискванията на Глава II, чл.8 §.6 от Регламент (ЕО) № 501/2006. Фактическият
извод е формиран след проследяване на данните, съдържащи се в тахографските
листи за релевирания период и Удостоверението по чл.10 ал.1 от Наредба № Н-3/09 г. за необходимите мерки за
изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от
04.02.2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт /Обн. ДВ, бр. 31/09 г., доп. ДВ, бр. 74/19 г./
Съдът е
приел, че на 24.07.2019 г., по път II-21
Русе-Силистра-Добрич на км.101+ 957м. - площадка за отдих „Кълнежа“ в посока
към гр.Русе, около 07:30 ч., касаторът е управлявал товарен автомобил, марка
„Мерцедес Актос“, с рег. № СО 8076 ВР, който е от категория N3, собственост на „БОБАЛ-Бояджиев“ ООД. Извършван е бил
превоз на товари /празен/ за собствена сметка, по маршрут Силистра-София, което
е установено от Заповед № 301/22.07.2019 г. на управителя на дружеството.
Налично било и заверено копие на Лиценз (ЕО) № 15609001,
издаден на 14.04.16 г., а товарният автомобил е бил оборудван с аналогов
тахограф, марка „Siemens VDO 1319-27“. Водачът
представил на контролните органи наличните тахографски листи и Удостоверение за
дейности по Регламент (ЕО) № 561/2006, издадено на 15.07.19 г. След преценка на
всички записвания съдът установил, че водачът не е спазил намалената седмична
почивка от 24 часа на 14.07.2019 г. Приел е за безспорно обстоятелството, че от
края на шест 24-часови периода от завършване на предходната седмична почивка е
следвало да започне задължителната нова
седмична такава /дори в хипотезата на намалена от 24 часа/, което не е сторено,
тъй като от Удостоверението, което е издадено по одобрен образец съгласно
Решение на Комисията от 12.04.07 г., относно формуляр във връзка със социалното
законодателство,свързано с дейностите по автомобилния транспорт (OB L 99/2007г.), не е
отразено касаторът да е бил в отпуск или почивка, а че е управлявал превозното
средство извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006.
Следователно, след шест напълно отработени дни от 08.07.19 г. до 13.07.19 г.
включително, шофьорът, извършващ превоза е трябвало да ползва седмична почивка
от поне 24 непрекъснати часа.
Съдът е процедирал съгласно нормативните изисквания от
чл.13, чл.14 и чл.107 ал.2 НПК, събирайки и служебно доказателства в процеса /вж.
Разпореждане на л.28/, с цел установяване на обективната истина и грантиране на
процесуалните права на страните. Изложил е, макар и кратки, но нарочни мотиви за
несъстоятелност на възражението на жалбоподателя, че щом има сключен трудов
договор за петдневна работна седмица и липсват доказателства за полаган от него
извънреден труд, то той задължително е почивал в съботния и неделния ден през
релевирания период, поради което го е отклонил изцяло. Изводът е верен и се
споделя от настоящата инстанция, тъй като представената трудовоправна
документация по КТ, не може да дерогира специалните правила за организация на
труда в транспортния сектор, вкл. пряко приложимите такива от Глава II на Регламент (ЕО) № 561/2006.
Следва да се вземат предвид и нормативните определения
от чл.4 б.з) „седмична почивка“; б.и) „седмица“ и б.п) „транспортно предприятие“ на Регламент (ЕО) № 561/ 2006,съгласно
които -„седмична почивка“ означава седмичен период от време, през което водачът
може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална седмична
почивка“ с продължителност от поне 45 часа и „намалена седмична почивка“ -
период, който може при спазване на условията, предвидени в чл.8 §6 да бъде
съкратен до минимум 24 последователни часа, какъвто именно касаторът не е обезпечил
след непрекъсната работа в продължение на 6 последователни дни. В този контекст
изцяло следва да бъде ирелевирано оплакването,че щом управлявал превозно
средство попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, касаторът
бил почивал, защото не е разполагал със своето време, а е извършвал дейност в
полза на превозвача - негов работодател, както правилно е приел и районният
съд.
Останалите оплаквания от касационната
жалба са били поддържани и пред въззивната инстанция и същите са получили
законосъобразен отговор с оспореното решение. Като е преценил, че конкретният
случай разкрива белезите на типичен за този вид административни нарушения, съдът
е приложил правилно закона. Неоснователни са възраженията за наличие на предпоставки
за неговата преценка в светлината на чл.28 ЗАНН, предвид високата обществена
опасност на което и да е нарушение на нормативния регламент за продължителност
на управлението на МПС, задължителните прекъсвания и тяхното времетраене, вкл. законоустановените
дневни и седмични почивки на водачите. Липсват данни за наличие на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като е преценил по този
именно начин фактите по делото, съдът е извел съответен на закона извод, който
следва да бъде потвърден.
При
настоящото произнасяне съдебният състав установи, че в хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН, до влизане в сила на процесното пред СРС Наказателно постановление, е
последвало по-благоприятно нормативно разрешение за касатора, а именно: с ДВ, бр.60/
2020 г., в сила от 07.07.2020 г. размера на санкцията по чл.93б ал.10 т.3 ЗАвтП
е намален. Очевидно изменението на закона е обнародвано значително след
постановяване и на оспореното по касационен ред решение на СРС, не само на НП. Следователно,
санкционната разпоредба на чл.93б ал.10 т.3 ЗАвтП следва да бъде приложена в
настоящата ѝ редакция, с която е намален размера на глобата на 500 лева,
но е останал определен в абсолютен размер. В контекста на чл.27 ал.5 ЗАНН,
искането на касатора за редуциране на наказанието му като несъразмерно тежко,
следва да бъде изцяло отхвърлено като неоснователно, но поради последвалото по-благоприятно
законодателно разрешение, наложеното наказание подлежи на намаляване до размера
от 500 лева.
Предвид
изложеното до тук, настоящият състав на АС Силистра намира, че оспореното съдебно
решение е постановено при вярно установяване на релевантните факти и при
правилно приложение на материалния закон, т.е. при отсъствие на касационни
основания за неговата отмяна, но в хипотезата на чл.3 ал.2 ЗАНН наложеното
наказание следва да бъде намалено до определения с ДВ, бр. 60/20 г. по-благоприятен
размер, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във вр. с чл.63
ал.1 ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 458/31.01.2020 г.,
постановено по АНД № 688/19 г. на Силистренския районен съд, в частта, с
която е потвърдено НП № 39-0000154/08.08.2019 г. на Началника на ОО „АА“
гр.Силистра, налагащо глоба в размер на 1000 лева на основание чл.93б ал.10 т.3
ЗАвтП, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 39-0000154/08.08.19 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Силистра, с което на Н.Ц. ***, за нарушение на чл.8 §6 второ
тире, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/ 2006, във връзка с чл.78 ал.1 т.1 ЗАвтП, е
наложено наказание по вид „глоба“, в размер на 1000 (хиляда) лева, като на
основание чл.3 ал.2 ЗАНН и чл.93б ал.10 т.3 (изм. ДВ, бр. 60/20 г., в сила от
07.07.20 г.), намалява размера на глобата
на 500 (петстотин) лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 458/31.01.2020 г. по АНД № 688/2019 г. на Силистренския
районен съд, в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.