Р Е Ш Е Н И Е №354/2.7.2020г.
гр. Ямбол, 02.07.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти граждански състав
На 30.06
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 2647 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от
„ЗД ЕВРОИНС ИНС“АД против С.К.А., с която се претендира постановяване
на решение, с което да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
за които е издадена ЗИ по гр. дело
№ *** год. на
ЯРС, а именно 261, 30 лв. –
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета от
09.09.2018 год., законна лихва от датата
на заявлението, както и разноски в заповедното и исковото производството.
В исковата молба се посочва, че
на 13.08.2018 год. в гр. Д. настъпило
ПТП с участието на МПС, управлявано от ответника, застраховано по ЗЗ ГО при ищцовото
дружество. Вина за настъпването
му имал ответника.
В дружеството била заведена щета от
собственика на увреденото МПС, на която след направена
оценка било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 261,30 лв.
С изплащане на обезщетението за ищецът възниквало правото да получи
заплатеното обезщетение, т.к. застрахованият напуснал мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на
движението по пътищата ,
когато посещението на местопроизшествието от тях е задължително
по закон. Претендира се уважаване на
претенцията, включително присъждане на разноски.
В
депозирания отговор ответникът оспорва иска. Сочи, че в процесния
случай посещението на ПТП не е било
задължително, като случаите на задължително
посещение били определени в разпоредбата на чл. 125
от ЗДвП. Оспорва се и твърдението
водачът да е напуснал ПТП, т.к. протоколът за ПТП бил съставен почти
месец след инцидента, поради което и се оспорва
верността на последния.Иска се отхвърляне на иска.
В с.з. ищецът не изпраща
представител. С писмена молба заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от особен
представител, чрез когото оспорва иска.
Съдът въз
основа на доказателствата приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и е видно от представената
Застрахователна полица № *** г., че
е сключена между Т.А.М. и ищеца относно ТА Форд Транзит с ДНН В6362РМ със срок на
действие 25.09.2017 – 25.09.2018 г., отнасяща се до застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
По делото
е представен още Протокол за ПТП от
*** год. , съставен от служители на ОД на
МВР Д. относно ПТП , настъпило на 13.08.2018 год. между процесния
товарен автомобил, управляван от С.К.А. и МПС Деу Калус, управлявано от Д.С.Д. като при разминаване участник
1 не оставя достатъчно странично разстояние с насрещно движещото се МПС 2 ,
като и на двете ППС са причинени имуществени щети. В протокола е отбелязано, че
ПТП е посетено на място, както и че на участник 1 е съставен АУАН.Страните са
подписали същия без възражения. АУАН № *** год. е съставен на ответника и подписан без възражения, като въз основа на
него е издадено НП от 08.10.2018 год. ,
с което на ответника е наложено административно наказание глоба и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушаване разпоредбите на чл.
179,ал.2, вр. чл. 179,ал.1, т.5, предл.
5 от ЗДвП и чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП.
Не се
спори, че е образувана представената по делото застрахователна
преписка по щета № *** във
връзка с оценка на вредите. Материалните щети са оценени на сумата от 261, 30 лв.
Посочената сума е преведена по
сметка на Д.Д. на 08.10.2018 год.
Не се спори относно издаването на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните суми, видно и
от приложеното ч.гр.д. № *** год.
В заключението на вещото лице по авто- техническата експертиза, изготвено на база
материалите по делото, извършени справки и снимковия материал от ОД на МВР е
описан подробно механизма на настъпване на ПТП. Посочено е, че описаните вреди
по автомобила кореспондират напълно на механизма на описаното произшествие и се
явяват в причинно – следствена връзка с него. Размерът на причинените
материални щети е 262 лв.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.422 от ГПК,
във вр. с чл. чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ. Същият съда намира за допустим а
по същество - основателен.
Съгласно чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ,
освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2, застрахователят
има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително
по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
Фактическият състав, от който
възниква това право на застрахователя, включва деликтна
отговорност на водача на автомобила по отношение на пострадалия поради
причиняване на застрахователното събитие, напускане от виновния
водач на
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите
за контрол на движение по
пътищата в съответната хипотеза; плащане на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя.
В процесния
случай и в следствие съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира че фактическият състав на
нормата е налице. Настъпило е увреждане
на автомобила „Деу”, причинено от застрахования
автомобил, за който е сключена валидна застраховка „ГО”. Разпоредбата на чл.
493 ал.2 т.1 б.”а” от КЗ урежда отговорността на застрахователя пред увреденото
лице и за вреди, причинени
във връзка с притежаването или използването на моторно превозно средство от лице,
което не е изрично или мълчаливо
упълномощено за това, при условие
че не е придобило
владението върху моторното превозно средство чрез кражба,
грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния
кодекс./предвид факта,
че ТА „Форд Транзит“ към датата на ПТП е собственост на трето лице/.
Деянието на ответника е противоправно и виновно, като в настоящия процес
презумпцията за вина не беше оборена. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1
от ГПК, който се ползва с материална доказателствена
сила. Освен това е подписан лично от ответника без възражения. Т.е. налице е
своеобразно извънсъдебно признание на извършеното от него деяние, включително
на факта, че е напуснал мястото на ПТП.
С поведението си ответникът безспорно
е нарушил разпоредби от ЗДвП. В процесния случай се
касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в
произшествието, възникват задълженията по чл. 123,
ал.1, т.3, б."б" или б"в"
ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно
обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП. Така при наличие на съгласие
водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно да уведомят Сектор „Пътна полиция“,
на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова
съгласие водачите участвали в ПТП са длъжни, без да напускат
местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да
изпълняват дадените им указания. Според чл. 125, т.7 ЗДвП (на която хипотеза изрично се е позовал процесуалния
представител на ищеца – стр. 71 от делото) посещението от контролните органи на
МВР ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
Съвкупният
анализ на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че е изпълнен
фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано съдействие от
страна на ответника за съставянето на двустранен протокол (независимо от
причините за това) означава липса на постигнато съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелства, свързани с него, т.е. наличие на
разногласие между тях, т.к. на практика единият от участниците в ПТП е напуснал същото, поради което и не изразил
волята си, съответно своето съгласие/несъгласие. След изменението на чл. 125, т.7 ЗДвП с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.,
наличието на разногласие между водачите при ПТП е единствената предпоставка за
задължителното му посещаване от контролните органи на МВР. Съгласно чл. 4 от Наредба
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се съставя
протокол за ПТП- приложение № 2 към наредбата. Съставянето на протокол за ПТП задължително предполага посещаване на местопроизшествието. По аргумент от разпоредбата
на чл. 5 от цитираната
наредба протокол за ПТП с материални щети не се
съставя само в случай, че е подписан
двустранен протокол между участниците в ПТП. В
този смисъл дори и само фактът,
че не е подписан
двустранен протокол при наличие на
материални щети, дава основание да се счита,
че местопроизшествието е следвало да бъде
посетено от служител на "Пътна полиция"./така РЕШЕНИЕ № 421 ОТ 03.04.2019 Г. ПО
В. ГР. Д. № 255/2019 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ/.
Освен изложеното по делото е
безспорно установено заплащане на исковата сума на собственика на увреденото
МПС.Размерът на претенцията е установен от неоспорената САТЕ.
По
изложените съображения предявеният установителен иск
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На осн. чл. 78,ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв.,
както и разноски за настоящата инстанция в размер на 685 лв.- заплатена ДТ,
депозит за вещо лице и особен представител и юрисконсутско
възнаграждение.
Водим
от горното, ЯРС
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.К.А., ЕГН ********** дължи на ЗД“Евроинс“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 261, 30 лв., представляваща заплатеното от застрахователя
обезщетение по щета №***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.04.2019
г. до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН ********** да заплати на
ЗД“Евроинс“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. София направените по делото разноски в размер на 685 лв. и направените по заповедното производство
разноски в размер на 75 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: