НОХД № 2070/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Д.Б.Б. ***, е за престъпление по чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 от НК, а именно за това че на 27.04.2019
г. в с. З., обл. П.се заканил с убийство на К.С.М. с дуМ.: „Ще те убия, бе
малоумник! Сега ще те убия!“ и с действия: извадил нож и го размахвал, и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, излагайки подробни
доводи в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен,
като не се ангажира за вида и конкретния размер на наказанието което следва да
му се наложи, но предлага да бъдат взети предвид както смекчаващите така и
отегчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият Б. се явява лично в съдебно заседание и със упълномощения си
защитник. Не се признава за виновен и дава обяснения. Лично и чрез защитника си
пледира да бъде оправдан, като подробни съображения в подкрепа на искането се
излагат от защитника.
Против подсъдимия бе предявен и приет за разглеждане в
наказателния процес, граждански иск от назначения особен представител на
пострадалия К.М. за сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане.
С протоколно определение на съда пострадалият М. бе
конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса. Гражданският
ищец и частен обвинител, чрез особения представител поддържа обвинението против
подсъдимия, пледира за осъдителна присъда и уважаване на иска в пълен размер.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. К.М. е роден на *** г. и страда от генетично
обусловена форма на олигофрения- болест на Даун. Страдащите от това заболяване
проявявали обичливост и добродушие. Постр. М. бил любвеобилен, тих и общителен.
Той живеел с по-малкия си брат и майка си- св. В.С. ***. Често гостувал на св. С.С.-***.
На 26.04.2019 г. постр. М. заедно с брат си отново
били в с. З. на гости на св. С.. На следващия ден- 27.04.2019 г. постр. М.
излязъл на улицата. В края на същата се намирал железопътен надлез, в района на
който имало пейка. Пострадалият отишъл е седнал на пейката. В този момент подс.
Д.Б. паркирал автомобила си под надлеза, в близост до мястото където бил постр.
М.. След като слязъл от автомобила, подс. Б. се доближил до постр. М., като го
напсувал и го заплашил, че ще го пребие. След това извадил нож и го размахал
към пострадалия, доближавайки го, след което го заплашил с дуМ. „Ще те убия, бе
малоумник!“ Сега ще те убия!“. Постр. М. сложил ръце на главата си в защитна
реакция. Инцидентът се развивал в близост до дома на св. Б.К., която по това
време била в дома си и през отворения
прозорец чула виковете на подс. Б. „Ще те пребия! Ще те убия! Ти му счупи
яйцата!“. Поради тази причина тя изтичала на улицата, където видяла постр. М.,
който седял на пейката с ръце на главата си, силно уплашен, а подсъдимият
държал в ръката си нож и се нахвърлял върху пострадалия. Св. К. хванала подс. Б.,
дръпнала го и му направила забележка да не постъпва по този начин. Подсъдимият
обаче продължил да се нахвърля върху постр. М., като обяснявал че той искал да
го коли. В този момент постр. М. станал от пейката и се скрил зад една от
колоните на надлеза. Тогава подс. Б. взел две тухли и тръгнал да го гони. Св. К.
тръгнала след него, като отново го дръпнала да остави постр. М.. тях. Като
разбрал, че свидетелката няма да остави пострадалия, подс. Б. казал „Ти ще
минеш покрай нас и тогава ще видиш какво ще стане!“, след което си тръгнал. Св.
К. се приближила до постр. М., който й казал че ще му изскочи сърцето. Св.
Кадйска хванала за ръка постр. М. и го завела в дома на св. С., като го
оставаила на неговия брат предупреждавайки го да не пуска пострадалия навън,
обяснявайки му какво се е случило. След като разбрал за случилото се св. С. подал
сигнал на ЕЕН 112, след което се свързал с майка му св. С. и й разказал за
станалото. Постр. М. бил силно уплашен от случилото се, пребледнял, треперел и
плачел, като непрекъснато повтарял „М. Б. ме нападна с нож.“ Св. С. се опитал
да успокои постр. М., но не успял, като се наложило да пренощува в стаята му.
Пострадалият не спал през цялата нощ, като непрекъснато повтарял „Б. е тука“.
На следващия ден св. С. ***, като установила, че постр. М. бил още блед и
изплашен. В следващите няколко дни той не можел да говори. По-късно
пострадалият разказал на майка си, че подс. Б. го псувал и го заплашил с дуМ.:
„Ще те убия, бе малоумник!“, като му извадил нож.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
В хода на досъдебното производство била назначена Комплексна
психиатрична и психологична експертиза, от чието заключение, което съдът цени
като обосновано и компетентно, се установява, че пострадалият страда от болест
на Даун, поради което има умерена степен на дебилност. Според експертите
независимо от интелектуалния си дефицит той може да дава показания и да участва
в следствени действия. След случилото се на 27.04.2019 г. постр. М. се е
променил и заканите към него са го направили тревожен, страхово напрегнат,
плачлив по незначителни поводи, с нарушен сън, със страхове да остава или
излиза сам. Според вещите лица тези оплаквания покриват критериите на
невротично разстройство със страхови изживявания.
В съдебно заседание вещите лица потвърдиха и допълниха
своето заключение, като категорично изключиха възможността за агресивно
поведение на пострадалия и реализиране на действия по нападение с нож от негова
страна, с оглед на психическото му заболяване, като интелектуалния му потенциал
не позволява такова поведение. Поясниха също така, че пострадалия дава
достоверни показания, няма внушаемост с оглед на първичната интелектуална
структура, изключена е лъжа и манипулируемост. Експертите заявиха и това, че присъствието
на подсъдимия в съдебната зала се е отразило на поведението на пострадалия,
който поведенчески се е стараел да бъде встрани от случващото се и от
подсъдимия, затова не е искал да говори и се е суетял.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на пострадалия К.М., дадени на съдебното следствие и тези на ДП,
прочетени на основание чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 пр.2 от НПК и на
свидетелите В.С., С.С. и Б.К., в това число и дадените от св. К. показания на
ДП прочетени на основание чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК, частично от
показанията на свидетелите А.Б. и А.Ч., както и писмените доказателства, приети
по делото, експертното заключение и вещественото доказателство- СД, съдържащ А.озапис
на приетия сигнал на тел.112, предявен на страните чрез неговото
възпроизвеждане.
В показанията си постр. К.М. бе
категоричен, че на процесната дата подс. Б. без причина го е доближил, докато е
седял на пейката в близост до надлеза в с. З., извадил му е нож и „искал да го
убие“. Той се изплашил силно и впоследствие което се появила св. К. избягал под
надлеза. В показанията си дадени на ДП, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им, постр. М. е заявил, че подсъдимият го е заплашил и с дуМ.
„Ще те убия, бе малоумник!“, като в съдебно заседание отрече подсъдимият да е
казвал такива думи, както и той да ги е заявил пред разследващия полицай. Съдът
обаче даде вяра на заявеното от него в показанията на ДП, от една страна защото
тези му показания кореспондират с показанията на св. К., която също е чула
подс. Б. да вика „Ще те убия!“, както и с показанията на свидетелите С. и С.,
пред които пострадалият е разказал за случилото се. От друга страна съдът отчете
и становището на вещите лица, които присъстваха в съдебното заседание и
заявиха, че пострадалият е бил изплашен от присъствието на подсъдимия в залата
и поради тази причина се е суетял, въртял и не е искал да говори. Това
поведение бе възприето и от съда, като се отчете че пострадалият все още
изпитва страх от присъствието на подсъдимия, което се отразява на неговия
разказ за случилото се и до липсата на подробности и пропускане на определени
моменти. По делото се събраха безспорни доказателства, че пострадалият
е бил силно изплашен, притеснен и разтревожен от случилото се, като за първи път е разказал за инцидента пред разследващия полицай, когато
е депозирал показанията си на ДП, скоро след случилото се, когато все още е бил
под силното влияние на преживяното. Затова и съдът намери, че тези непълноти в
показанията на постр. М. са напълно обясними с оглед отдалечеността във времето
и с оглед на неговото заболяване е напълно логично да забрави конкретни
подробности или има желание да ги забрави, за да се пребори с преживяното.
Съдът
изцяло дава вяра на показанията на пострадалия К.М., т.к. ги намери за
обективни и добросъвестни. Действително той е пострадал от едно тежко престъпно
посегателство против личността, каквото е престъплението закана с убийство и
като такъв би могъл да се възприема като заинтересован от изхода на делото.
Съдът обаче отчете, че преди инцидента той не е имал никакъв личен мотив да
уличава необосновано извършителя, приписвайки на подсъдимия поведение или
деяние, което обективно той да не е извършил. Няма и причина той да му отмъщава
за нещо, още повече че го познава бегло като съсед покрай гостуванията си на
своя пастрок. Освен това с оглед на неговото заболяване и според вещите лица, у
пострадалия няма осъзнатост за лъжа, такива хора са като малки деца, казват
това което виждат и чуват, поради липсата на недоизградени механизми за
саморегулация и самозащита, за това дава чисти и искрени показания. Както се
посочи по-горе неговите показания кореспондират и с тези на свидетелите С., С.
и К.. Ето защо съдът прие, че постр. М. депозира своите показания не от стремеж
да обвинява необосновано извършителя, а единствено с цел да се разкрие
обективната истина.
Както се посочи вече показанията на пострадалия
напълно кореспондират с тези на св. К., която е станала очевидец на случилото
се и за която съдът намира, че е абсолютно незаинтересована от изхода на делото,
като противните твърдения от страна на подсъдимия останаха доказателствено
необезпечени. Тази свидетелка заяви, че докато е била в дома си през отворения
прозорец ясно е чула гласа на подсъдимия, който викал „Ще те убия!“ Тези викове
именно са я накарали да излезе навън, където е възприела седящия на пейката К.М.
с вдигнати ръце на главата си и нахвърлящия се агресивно към него подсъдим Б.,
който го заплашвал и му размахвал заканително нож. Показанията на св. К. са
последователни и логични, като кореспондират с показанията на пострадалия.
Показанията на тази свидетелка и на пострадалия се явяват преки доказателства
за авторството на деянието в лицето на подсъдимия.
Косвено доказателство за авторството на деянието са и
показанията на свидетелите С.С. и В.С.. Те разказват онова което са научили от
постр. М., т.е. посредством чутото от него преразказват за действията на
подсъдимия отправените от него закани да го лиши от живот.
От особена важност е да се посочи, че свидетелите С., С.
и К. са преки очевидци на състоянието на пострадалия, защото веднага след
инцидента, а св. С. в следващите дни, са добили непосредствени впечатления за
състоянието на постр. М., виждайки психическото му състояние след случилото се,
като го описват в своите показания. Така например св. К. сочи, че пострадалият
е бил доста уплашен, като се е вкопчил в нея и не я е пуснал, докато не го е
завела в дома му, като казвал че много го е страх и че сърцето му щяло да
„изскочи“. В този смисъл са и показанията на св. С., който заяви, че вечерта
пострадалият е бил блед, уплашен, през нощта ставал и викал „Б. е тука“, както
и че месец след случилото се не искал да излиза сам и нощно време не искал да
стои на тъмно. Св. С. сочи, че когато на следващия ден след случая постр. М. се
прибрал бил „бял като платно“, спрял да говори, бил в шок, не искал да спи на
тъмно.
В подкрепа на коментираните гласни доказателства е и
приобщеното ВД- диск с А.озапис на приетия сигнал на тел.112, което бе
предявено чрез възпроизвеждане, както и снимката на ел. картон за сигнала, от
които става ясно, че на инкриминираната дата и място подс. Б. е отправил закана
с убийство спрямо пострадалия, като му е размахвал нож.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъплението в лицето на подс. Б. и за неговата виновност.
В своите обяснения обобщено подс. Б. лансира друга версия, а именно, че не
се е заканвал нито с думи, нито с действия спрямо постр. М., а напротив точно
пострадалият бил му „извадил“ нож и му се заканил с дуМ. „Сега ще те заколя!“
Съдът не даде вяра на неговите обяснения, като ги прие за негова защитна
позиция с цел избягване на наказателната отговорност.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Б., с които отрича да се е заканвал
с убийство спрямо пострадалия с думи и действия, т.к. тези негови твърдения се
опровергаха по категоричен начин от коментираните по-горе показания на
свидетелите М., К., С. и С.. Твърдението му, че постр. М. го приближил държейки
нож и го заплашил, че ще го „заколи“ останаха голословни и неподкрепени от нито
едно доказателство. Подсъдимият в обясненията си твърди, че докато пострадалият
му се заканвал и той му се развикал да се маха и да си ходи, неговата дъщеря-
св. А.Б. и приятелят й- св. А.Ч., били в близост и станали свидетели на
случилото се, като му казали да „го остави“ и се прибрали в дома му. Тези двама
свидетели обаче в показанията си заявиха, че не са видели постр. М. да държи
нож в ръцете си, нито са чули да се заканва на подсъдимия, че ще го убие. Св. Б.
заяви, че при слизането си от автомобила е видяла баща й да слиза от неговия
автомобил и в близост до него бил постр. М., като двамата си говорели, но тя не
разбрала за какво. Попитала баща си какво говорел пострадалия и той й отвърнал,
че явно баща му пак бил някъде и той бил сам на улицата, при което тя му казала
да го остави родителите да се оправят с него и тръгнала да се прибира, като
подсъдимият тръгнал след нея и се прибрали в дома им. В този смисъл са и
показанията на св. Ч., а именно че подс. Б. и постр. М. си говорили, но не
разбрал за какво, а след като св. Б. попитала подсъдимия какво ставало, той
отвърнал, че бащата на пострадалия отново го бил оставил сам и без надзор, след
което тримата се прибрали в двора на къщата на Б..
Вярно е, че св. Ч. след изричен въпрос посочи, че видял нещо метално като
шило или нож в ръцете на постр. М., но заяви че само видял да държи този
предмет не и да прави нещо с него. Съдът обаче не даде вяра на тези негови
показания, тъй като те противоречат на показанията на пострадалия и св. К.,
според което нож е държал в ръцете си подс. Б., а не пострадалия. Освен това и
св. Б. заяви, че не е видяла пострадалият да държи предмет в ръцете си, докато
е говорел с баща й.
Вярно е също, че свидетелите Б. и Ч. заявиха, че след като влезли в двора
на къщата на подсъдимия, последният им се видял уплашен и стреснат. Съдът обаче
не даде вяра на тези техни показания. Няма никаква логика, ако подс. Б. е бил в
това състояние, в което те твърдят че се е намирал и ако е вярно това което е
заявил, че се е случило според него, а именно че е бил заплашен, първо самият
той да не сподели за станалото и второ свидетелите Б. и Ч. да не го запитат
какво се е случило, макар че саМ. те са били в близост до пострадалия и
подсъдимия и са възприели случващото се, като според показанията ми не е имало
нищо обезпокоително. Подс. Б. в обясненията си заявява, че след като се
прибрали не е мислел, че щяло да се стигне „до такива положения“, като не сочи
да е разказвал за станалото пред дъщеря си и приятеля й. Св. Ч. пък заяви, че
след като се прибрали вечеряли и изобщо не били разговаряли за случая, а се
сетили за това едва в следващите дни. Св. Б. също заяви, че разговаряли
впоследствие за станалото.
Вероятно подс. Б. е бил подразнен от близостта на постр. М. в момент,
когато той е слязъл от автомобила и се опитвал да го заключи. Но пострадалият
нито го е обидил, нито го е нагрубил или проявил каквото и да е друго поведение
спрямо подс. Б., което да предизвика у него такова физиологично или психично
състояние, което да го накара да се закани с убийство на пострадалия. Напротив,
доказателствата сочат, че без причина, докато постр. М. е седял на пейката,
подс. Б. му се е развикал, започнал да го псува, след което му се нахвърлил и
размахвайки нож му се заканил с убийство. Неговото раздразнено състояние, обаче
не може да оправдае действията му. Неоправдани са същите дори и да се допусне,
че постр. М. го е предизвикал с думи или действия, защото подс. Б. е наясно с
неговото психическо заболяване, осъзнавал е че пострадалият е бил сам, без
надзор на близките си и е следвало да постъпи като зрял и възрастен човек, а не
да се разправя с него и да го заплашва.
Следва да се каже и това, че съдът констатира многобройни противоречия в
показанията на свидетелите Б. и Ч., както помежду им, така и с показанията на
останалите свидетели, в т.ч. и на тези на св. С.Б. (съпруга на подсъдимия) и
обясненията на подс. Б.. Така напр. св. Б. заяви, че когато тръгвали с
подсъдимия да я закара на работа с колата се срещнали с автомобила на дъщеря й
и приятелят й. Последните обаче заявиха, че не са ги срещали, а когато са
пристигнали подсъдимият също се прибирал, но сам. Св. Б. заяви, че от св. Б.
разбрала, че тя и приятелят й били в колата и тя видяла, че докато баща й
свалял покупките от автомобила, постр. М. изскочил зад гърба му с нож и го
изплашил. След това обаче тази свидетелка сочи, че докато се случвало това, св.
Б. и св.Ч. не били в колата, а от отвън автомобила от двете му страни, като не
се намесили, тъй като „нищо не било имало“. Св. Б. пък категорично заяви, че не
е видяла постр. М. да държи нож, нито да заплашва баща й и че двамата си
говорили, като от баща й разбрала, че пострадалият бил оставен сам без надзор
от баща си. Тези трима свидетели сочат, че св. К. била казала на подс. Б. да
остави пострадалия, защото бил в криза и тя щяла да го прибере. Св. К. обаче
беше категорична, че на два пъти и хващала подсъдимия и го е дърпала да го
отдалечи от пострадалия, за да престане да го заплашва и да му размахва нож.
Постр. М. също заяви, че св. К. се е появила и му е помогнала, след което го е
прибрала в дома му.
Всичко изложено до тук беше достатъчно за съда, за да направи извод, че
показанията дадени от свидетелите Б., Б. и Ч. не са обективни и с тях същите се
стремят да омаловажат действията на подс. Б., още повече че същите се намират в
близки родствени отношения- първата е съпруга на подсъдимия, св. Б. е негова
дъщеря, а св. Ч. е неин приятел, което ги прави пряко заинтересовани от изхода
на делото.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс.
Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.144 ал.3 във вр. с чл.144 ал.1 от НК, като на 27.04.2019г. в с.З., обл.П.се е заканил с убийство на К.С.М.
с дуМ.: „Ще те убия, бе малоумник! Сега ще те убия!“ и с действия: извадил нож
и го размахвал, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
Подсъдимият е имал представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и е искал настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл. Той е съзнавал, че отправяйки към постр.
К.М. дуМ. „Ще те убия, бе малоумник! Сега ще те убия!“ и с действия като е насочил
и размахвал нож към пострадалия, отправя закана с убийство по отношение на
същия, съзнавал е, че тази закана може да предизвика страх у пострадалия за
осъществяването й и на практика подсъдимият е целял точно това- искал е да
изплаши постр. К.М., за да го принуди да се махне от улицата.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на деянието. Подс. Б. е извършител, т.е. участник в самото
изпълнение на престъплението, осъществено от него. Същият при реализирането на
своята проява е осъзнавал, че отправя закана с убийство към постр. К.М. и че
тази закана е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у пострадалия
за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК не е необходимо заплашеният реално да е изпитал страх.
Установи се още, че заканителните думи и действие по своето съдържание, вид,
начин на отправяне, както и с оглед обстановката, в която са отправени, не само
са били от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а
в конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно от показанията на
пострадалия и свидетелите К., С. и С..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК-
„Престъпления против личността”.
Конкретното деяние извършено от подс. Б., също е със завишена степен на
обществена опасност, тъй като е извършено в присъствието на други лица, посред
бял ден, на улицата, като действията му са преустановени едва след появата на
св. К., която е издърпала подсъдимия от пострадалия на два пъти и е съпроводила
М. до дома му.
Подсъдимата е личност със сравнително ниска степен на обществена опасност-
не е осъждан, няма регистрирани други криминални и противообществени прояви, по
местоживеене се ползва с добро име, трудово ангажиран и настоящето деяние е
инцидентна проява в живота му.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в
желанието за саморазправа, което е една рефлексия от психологическия профил на
лицето и проявеното раздразнение от присъствието на пострадалия.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност
на подсъдимия, влошеното му здравословно състояние и напредналата възраст. Като
отегчаващи обстоятелства съдът прецени и естеството на заканата, по конкретно
факта, че освен вербално е била придружена и с действия, както и дързостта и
мисълта за безнаказаност, с които е действала подсъдимия и това че лицето спрямо
което е отправена заканата страда от психическо заболяване синдром на Даун,
както и липсата на критичност по отношение на поведението му.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът даде превес на смекчаващите вината обстоятелства, като определи
наказанието при условията на чл.54 ал.1 от НК, като определи наказание лишаване
от свобода в размер на осем месеца. Така
определеното по вид и размер наказание, съдът намери за справедливо и
обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36
от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да
повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.
С оглед данните на личността на подсъдимия и най-вече
чистото му съдебно минало съдът намери, че за неговото поправяне и
превъзпитаване не се налага ефективно изтърпяване на така наложеното наказание,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК, отложи изтърпяването на наказанието
за изпитателен срок от три години, чиято продължителност също бе определена и
съобразена със степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние
и с личността на дееца.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пазарджик.
От
престъплението постр. К.М. е претърпял неимуществени вреди- страдания, страхови
изживявания и получено невротично разстройство, за които подсъдимият дължи
обезщетение, съгласно чл.45 от ЗЗД. При определяне размера на паричното
обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52 от ЗЗД, съдът взе предвид възрастта на пострадалия, неговото психично заболяване,
което допълнително затруднява и удължава процеса на възстановяване и
оздравяване. Отчетоха се и свързаните с този оздравителен процес затруднения в
чисто битов аспект. Държа се сметка и засягането на неговата чест и
достойнство. При това положение съдът намери предявеният граждански иск за
доказан по основание. С оглед на това и воден от правилата на справедливостта осъди
подс. Д.Б. да заплати на гражданския ищец К.М. сумата от 4 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането- 27.04.2019 г. до
окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 6 000 лева
съдът отхвърли предявения граждански иск като неоснователен.
Съдът постанови вещественото доказателство- CD-диск, приложен по ДП на
л.15, да остане по делото, като същото ще бъде унищожено с унищожаване на
самото дело при настъпване на основанията за това.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подс. Б. беше осъден да
заплати сторените по делото разноски в размер на 638,40
лв., платими по сметка на ОДМВР-Пазарджик, както и 40 лева съдебно-деловодни
разноски и ДТ в размер на 160 лева върху уважения граждански иск, платими в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: