ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 532
гр. Пазарджик, 19.08.2019 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, търговско
отделение, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 91/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба с вх. № 3901/02.05.2019 г. на „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „България“ №
85, чрез юрисконсулт П., срещу „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, ЕИК *********, с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ответникът
дължи на банката сумата общо от 340 283.98 лева, за което е
издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 1605/30.07.2018 г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК
с влязло в сила Разпореждане № 14724 от 15.11.2018 г. по същото дело.
С молба вх. № 7197/15.08.2019 г. ищецът
поддържа, че искът е недопустим, тъй като длъжникът е оттеглил възражението си
по чл. 414 от ГПК, с което е отпаднал и правният му интерес от воденето на
иска. Моли за връщане на платената държавна такса по настоящото исково
производство в размер на 6 805.68 лева.
Съдът с разпореждане от 07.05.2019 г. е
изискал ч.
гр. дело № 3007/2018 г. по описа на РС – Пазарджик, със заявител „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК
*********, за издаване на процесната заповед за незабавно изпълнение.
Съдът
съобрази следното:
От
приложеното заверено
копие на ч. гр. дело № 3007/2018 г. по описа на РС – Пазарджик по
образуваното заповедно производство се установява, че Заповед за
незабавно изпълнение №
1605/30.07.2018 г. (поправена с Разпореждане № 14724 от 15.11.2018 г.), е
връчена на ДЗЗД
„Консорциум сметопочистване - Септември“, Булстат *********, на 12.10.2018 г.
по образувано изпълнително дело № 405/2018 г. на ЧСИ Г.Т., рег. № 882 от КЧСИ, а на ответника
„ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, ЕИК *********, на 10.10.2018 г. Ето защо
подаденото
от ответника „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, ЕИК *********, на
22.10.2018 г. възражения по чл. 414, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че е в
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 01.04.2019 г., като искът е предявен на 02.05.2019 г. (първи работен ден съгласно правилото на чл. 60, ал. 6 от ГПК), т.
е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК и е допустим.
Ищецът е спазил и изискването на
разпоредбата на чл. 415, ал. 5 от ГПК за представяне на доказателства пред
заповедния съд, че е предявил иска в указания срок, видно от молба вх. № 11149/02.05.2019
г. (първи работен ден).
С разпореждане № 744 от 12.06.2019 г.
съдът е указал на ищеца да довнесе в едноседмичен срок от съобщението дължимата
за исковото производство държавна такса от 6 805.68 лв. Във връзка с това,
ищецът с молба вх. № 5700/25.06.2019 г. е посочил, че „след предявяване на иска“
длъжникът е депозирал молба от 19.06.2019 г. до заповедния съд, в която
заявява, че не поддържа възражението по чл. 414 от ГПК, поради което ищецът е поискал
продължаване на срока за внасяне на таксата с оглед евентуалната недопустимост
на иска по чл. 422 от ГПК. Съдът е уважил искането, като на основание чл. 63 от ГПК е удължил срока за довнасяне на държавна такса до 04.07.2019 г. вкл. В
продължения срок, на 28.06.2019 г. ищецът е довнесъл указаната му държавна
такса, като е поискал при уважаване на молбата по чл. 63 от ГПК същата да му се
върне, а при неуважаването й – да не се администрира исковата молба чрез
изпращане на препис на ответника.
С разпореждане от 10.07.2019 г. съдът е
изискал от заповедния съд доказателства за твърдяното оттегляне на възражението
по чл. 414 от ГПК от длъжника. В тази връзка от заповедния съд е постъпило
копие от молба вх. № 17112/05.07.2019 г. от длъжника, в която се уточнява, че се
оттегля възражението по чл. 414 от ГПК изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 416 от ГПК, когато
възражение не е подадено в срок или е оттеглено или след влизане в сила на
съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в
сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта. Видно от мотивите към т. 10а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск са налице до момента на оттегляне на възражението
по чл. 414 от ГПК. При предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК
оттеглянето на възражението следва да се депозира или да се изпрати на съда,
разглеждащ иска, който прилага последиците по чл. 416 ГПК.
С оглед това, че възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК е
оттеглено изцяло от длъжника „ЕКО-ХИДРО-90“ ООД, следва да се приеме, че Заповед за незабавно изпълнение №
1605/30.07.2018 г. (поправена с Разпореждане № 14724/15.11.2018 г.) е влязла в сила, поради което процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, не са
налице. Това обуславя и прекратяване на делото поради установената в хода на производството недопустимост на иска.
По
отношение на искането за връщане на внесената държавна такса:
Отправеното до съда искане следва да се квалифицира
правно по чл. 4б ЗДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
4б ЗДТ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените
държавни такси, т. е. само таксите, по които исково или охранително
производство не е било образувано или таксите са били събрани въпреки че ищецът
е бил освободен от заплащането им, както и надвнесените такси. Само в тези
хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без
да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 ЗДТ. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДТ изрично предвижда, че
държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване
на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, както
е указано в тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето
на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита
на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ.
за издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не
свързва в първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със
задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т. е. основанието за
внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат, както
в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само ако
документът бъде издаден (в този смисъл е Определение № 126 от 15.03.2013
г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о.).
Следователно, ако съдебното
производство приключи с влязъл в сила съдебен акт за прекратяването му поради
недопустимост, основанието за внасяне на държавна такса не отпада (Определение №
522/07.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4141/2016 г., ІV г. о.).
Внесената от
ищеца държавна такса при предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК подлежи
на връщане на основание чл. 4б ЗДТ, ако исковото производство е прекратено
поради недопустимост на иска поради липса на абсолютна процесуална предпоставка
– надлежно и в срок подадено възражение от длъжника, когато дадените от заповедния съд
указания за предявяване на иска по чл. 422 ГПК са неправилни (Определение № 456 от 30.09.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
1077/2016 г., II т. о.).
Настоящият случай не е такъв.
Възражението на длъжника по чл. 414 от ГПК е подадено на 22.10.2018 г., което е обусловило указанията на заповедния
съд за предявяване на иска от ищеца, които на това основание са правилни и
законосъобразин. Ищецът е предявил иска на 02.05.2019 г., като държавната такса
е била дължима още при подаване на исковата молба, съгласно чл. 3 от ЗДТ и е
условие за нейната редовност – чл. 129, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от ГПК.
Отпадането на
правния интерес на ищеца в хода на производството – на 05.07.2019 г., когато е
уточнено изявлението на длъжника в смисъл на оттегляне на възражението, не води
до отпадане на основанието за внасянето на държавната такса по иска по чл.
422, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения искането за връщане на таксата
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за връщане на внесената държавна такса от 6 805.68
лв. за образуваното исково производство.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 91/2019 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като недопустимо.
Определението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис от акта на ищеца.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: