Решение по дело №9312/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5768
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20193110109312
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                            16.12.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                              гражданско отделение

На двадесет и осми ноември                                               две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 9312 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от С.Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД /с предишно наименование „****със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. 6345/2019г на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 23,65 лв., представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на „Е.П." АД от ****на 25.04.2014г. 236,50лв., по фактура № **********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв., за корекция на сметка за потребена електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента /законен наследник/ ****, ЕГН: ********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК: **** за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33 ч., като ищецът моли да му бъдат присъдени разноските направени в исковото и заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че **** е наследник на ****, б.ж. на село ****, който бил потребител на електрическа енергия с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****. На 26.04.2012г. била извършена проверка на монтирания да отчита потреблението в обекта електромер. Въз основа на проверката ** изготвили справка за корекция и начислило служебна консумация за период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г, за която била издадена фактура **********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв. Твърди, че не е консумирал начислената допълнителна ел. енергия, поради което и не се дължи процесната сума, с която е извършена корекцията. Абонатът заплатил на части сумата предмет на корекцията на ответника, за да не бъде преустановено снабдяването с ел. енергия на посочения адрес на основание чл. 123 от Закона за енергетиката.  На 25.04.2014г. били заплатени 236,50 лева без основание на ответника, като се претендира нейното възстановяване в размер от 23,65 лева, който според твърденията на ищеца съответства на наследствената квота на цедента **** в наследството (1/10ид. части), открито след смъртта на титуляра по партида на доставка на ел. енергия - ****, б.ж. на село **** Ищецът придобил вземането за неоснователно платената на 25.04.2014г сума по корекционна процедура, съобразно договор за цесия от 20.04.2019г., за което уведомил ответника. Представени са писмени доказателства. 

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не се оспорва, че ****е бил титуляр по партида на доставка на ел. енергия, както и че след осъществена проверка на обекта на потребление е осъществена корекция на стойност от 1134,92 лева, която сума била заплатена на ответника. Плащането било осъществено на части, като процесното е извършено на 25.04.2014г. в размер на 236,50 лева. Излага твърдения, че между титуляра по партида на доставка на ел. енергия и ответника липсва договор за разсрочване на задължението. Излага възражения, като посочва, че договора за цесия от 20.04.2019г. е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, като заобикалящ закона, в евентуалност на осн. чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Излага възражения, като посочва, че договорът за цесия не е породил правни последици доколкото е сключен от лице без представителна власт, като се навеждат възражения, че обемът на учредената представителна власт от цедента в полза на пълномощникът **** е била ограничена до размера на заплатените от нея суми, а процесната сума е такава заплатена от нейният наследодател. В евентуалност посочва, че договорът е сключен след изтичане срока на учредената представителна власт, т.е. след 18.07.2018г. В тази насока и предвид липсата на учредена представителна власт намира, че и процедурата по уведомяване на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД не е проведена. Сочи, че предявеният иск е израз на злоупотреба с право, тъй като касае умишленото цедиране на части на едно вземане и образуване на отделни искови производства за събирането му единствено с цел да бъдат генериран максимален по размер адвокатски хонорар. По същество твърди, че ответното дружество е изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като е осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в **** с абонатен № ********** и клиентски № **********. При извършена от служители на „Е он Мрежи” АД проверка на 26.04.2012г. е установено непълно отчитане на електроенергия преминаващата през монтираното за обекта СТИ поради външна намеса в схемата му на свързване. За проверката бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетел. Съобразно констатацията за неправомерно въздействие е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал. 3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, определено по обем чрез изчислителна методология. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. 6345/2019г. на ВРС се установява издаването на заповед за изпълнение в полза на С.Б.” ЕООД, ЕИК **** против ****посочените в исковата молба суми.

От писмените доказателства –  копия от: договор за прехвърляне на вземане от 20.04.2019г. с уведомление за сключен договор за прехвърляне на вземане; копие от пълномощно на ****; извадка от Gmail.bg за извършено уведомяване с електронен подпис от 22.04.2019г. -13:33 ч.; удостоверение за наследници с изх. № **от 07.06.2017г.; договори за цесия; констативен протокол № 0050760/26.04.2012г.;   справка за корекция № 23250/02.05.2012г.;  дебитно известие №  **********/27.04.2012г.; справка за потреблението на клиентски № ********** и извлечение на фактури и плащания за  клиентки № **********; писмо с изх. № 999664/03.05.2012г.,   се установява, че:   на 26.04.2012г. длъжностни лица на „Енерго-Про Мрежи” АД („Е-он България Мрежи” АД) са извършили техническа проверка на електромерно табло находящо се в обект с № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****, при което установили, че е налице нерегламентирано свързване на абоната към електроразпределителната мрежа чрез шунт - проводник 2,5мм2, минаващата по който електроенергия не се отчита. Въз основа на съставения за проверката констативен протокол на потребителя е начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода 30.10.2011г. до 26.04.2012г и е издадено дебитно известие/фактура **********/ 27.04.2012г., в което цената на коригираното количество доставена ел. енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от 1134,92 лева, която абоната ****бил поканен да плати в срок до 28.05.2012г. На 20.04.2019г., ****, чрез пълномощник Петър Колев прехвърлил на „С.Б.” ЕООД, ЕИК **** вземането си за сумата от 23,65 лв. - 1/10 от недлъжимо платена на 25.04.2012г. при първоначална липса на основание част от посочено в д.и. № **********/ 27.04.2012г. вземане на обща стойност 1134,92 лв., за корекция на сметка за потребена електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****. На 22.04.2019г. „Е.П.“ АД е уведомен за прехвърленото вземане с уведомление по имейл с електронен подпис в 13:33 ч.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за вземане основаващо се на чл. 55 вр. чл. 99  ЗЗД.

По делото е прието за безспорно на осн. чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтирано процесното СТИ, е бил присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „Е.Он България Мрежи” („Енерго-про мрежи” АД) и „Е.Он България Продажби” („Е.П.” АД), както и че процесната сума е начислена като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.

За настоящия казус освен посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г.), Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г., отм. 12.11.2013г.), в редакциите й им към датата на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция.

От гореизброените нормативни актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал. 1 предвижда процедура за отчитане на количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването. Към датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение № П-1 от 10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83 от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.

Действително след допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са приети от ДКЕВР с Правила за измерване на количеството електрическа енергия  (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). За горецитираните норми от материалния закон обаче не е предвидено обратно действие.

Предвид гореобсъдените доводи е ирелевантно обстоятелството за наличието на установено нерегламентирано свързване на абоната към електроразпределителната мрежа преди монтираното за обекта СТИ шунт - проводник 2,5мм2,, минаващата по който електроенергия не се отчита.

По изложените съображения, съдът намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на корекцията сума му се следва, в посоченият размер. Съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, дължи неговото връщане. По делото не се оспорва факта на извършеното от ****плащане на сумата от 1134,92 лв. по дебитно известие, издадено за изчислена чрез корекционна процедура ел.енергия за период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., поради което ответника дължи връщането й.  Не се оспорва също така, че цедента по процесния договор **** е наследник на лицето платило сумата и квотата му от наследството.

По делото се оспорва валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

В случая, възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото е процесното. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/ 79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Неоснователно е и възражението за противоречие на договора за цесия със закона. Прехвърлянето на вземане на части не е забранено от закона. Последваща претенция по съдебен ред поотделно за така придобитите части, с цел единствено генериране на разходи, безспорно е недобросъвестно процесуално поведение, но срещу него защитата е чрез плащане на вземането доброволно и преди образуване на дело, предвид известната на ответника константна съдебна практика по искове тъждествени на настоящия. В случая няма накърнение на добрите нрави, тъй като нито една от страните по сделката не е ощетена, а както беше посочено по-горе са налице други форми за защита на третото засегнато лице. Дори и да се приеме липсата на валидно упълномощаване, на висяща недействителност на една сделка поради липса на представителна власт е допустимо да се позовава само мнимо представлявания /т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС/, което безспорно в случая не е така, доколкото той изрично заявява, че ще се ползва от тази сделка.

            В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/ 18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС, IV г.о./.

При това положение следва да се приеме, че ищецът е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.

Предвид изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  искане на ищеца за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства в размер на 360лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за авансово внесената държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното производство разноски в общ размер на 25 лв. за държавна такса и 360лв. за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

        Р   Е  Ш   И 

,

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните С.Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***  и „Е.П.” АД /с предишно наименование „****със седалище и адрес на управление ***, че съществува вземането присъдено с   издадената по ч.гр.д. 6345/2019г на ВРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 23,65 лв., представляваща 1/10-та от недължимо заплатени в полза на „Е.П." АД от ****на 25.04.2014г. 236,50лв., по фактура № **********/ 27.04.2012г. на обща стойност 1134,92 лв., за корекция на сметка за потребена електроенергия, с период от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол от 26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с адрес на потребление: ****, като вземането е прехвърлено с Договор за цесия, сключен на 20.04.2019г. от цедента /законен наследник/ ****, ЕГН: ********** на цесионера „С.Б." ЕООД, ЕИК: **** за което длъжникът „Е.П.“ АД е уведомен с уведомление от 22.04.2019г., по имейл с електронен подпис в 13:33 ч.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК **” АД /с предишно наименование **/, ЕИК **1, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Б.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** сумата от 385 лева представляваща направените разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение и сумата от 385 лева – разноски по по ч.гр.д.  6345/2019г. на ВРС.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: