ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 21.01.2019 г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 1073 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
По делото е постъпила молба от ответника Окръжен съд – Пловдив за изменение на постановеното по делото Решение № 1321 от 15.11.2018 г. в частта за разноските, като същото бъде отменено в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноските за държавна такса и издаване на съдебно удостоверение, тъй като ответникът има качеството на процесуален субституент на държавата и няма задължение за заплащане на държавна такса, и бъде намален размерът на присъденото в полза на ищците адвокатско възнаграждение до законоустановения минимум, тъй като делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност.
Искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските се съдържа и в подадената от ответника Върховен касационен съд чрез пълномощника юрисконсулт З.С. въззивна жалба. Иска се намаляване на размера на присъденото в полза на ищците адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
По двете молби в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори от ищците Р.К.К. и М.Д.С. чрез пълномощника им адвокат С., който намира същите за неоснователни и моли да не бъдат уважавани.
По искането на ответника Върховен касационен съд в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил и отговор от Окръжен съд – Пловдив, който счита молбата за основателна и моли да бъде уважена.
Прокуратурата на Република България, редовно уведомена за направените искания, не взема становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Съдът като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Исканията за изменение на решението в частта за разноските са допустими, тъй като са направени в предвидения от закона срок от страни в производството, останали недоволни от съдебния акт в частта за разноските, но разгледани по същество са неоснователни.
ЗОДОВ съдържа специална регламентация относно разноските в производството. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично, разноските се възлагат в тежест на ответника. На ищеца се дължи възстановяване изцяло на внесената държавна такса и на другите заплатени от него съдебно-деловодни разноски, както и възнаграждение за един адвокат съразмерно на уважената част от иска.
Аргументът, че ответникът не дължи разноски за държавна такса, тъй като участва в производството като процесуален субституент на държавата, и препращането към Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015 г., постановено по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГК на ВКС, са неоснователни, доколкото в производствата, развиващи се по реда на ЗОДОВ, по правило ответникът е процесуален субституент на държавата, а и е налице изрична правна норма, възлагаща отговорността за разноските на ответника при неблагоприятен за него изход от правния спор.
Неоснователни са и възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед цената на заявените искове минималният размер на адвокатското възнаграждение за всеки от ищците по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 3 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 630 лв.
Заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 1 260 лв. от всеки от ищците.
Делото се характеризира с фактическа и правна сложност, голям обем и специфични особености, налагащи задълбочено проучване, поради което съдът приема, че действително заплатеното от ищците възнаграждение на адвокат в двукратен на минималния размер не е прекомерно.
Възражението за прекомерност, направено
от ответника Върховен касационен съд, е неоснователно и по съображение, че не е
направено своевременно.
Съгласно т. 11 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС
претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде
заявена валидно най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция. Несъмнено същото се отнася и за искането по чл. 78, ал. 5 ГПК
за намаляване поради прекомерност на разноските, направени от насрещната за
адвокатско възнаграждение. Този извод ясно следва както от разпоредбите на чл. 80, във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК,
така и от разясненията в мотивите към същата точка от тълкувателното решение,
където е прието, че събирането на доказателствата в исковия процес приключва с
постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене
и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания
заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е
приключило. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а
страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и
свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не
могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те
да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана
обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес – равенството на
страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК.
В случая до приключване на делото пред
първоинстанционния съд ответникът Върховен касационен съд не е направил
изявление за намаляване поради прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение. Такова искане се прави за първи път с въззивната жалба. След
като искането не е направено своевременно, то е равнозначно на липсата на такова
искане, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и не следва да бъде уважавана – в този смисъл Определение № 223
от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 4757/2017 г., IV г.о.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Окръжен съд – Пловдив и искането на Върховен касационен съд за изменение в частта за разноските на Решение № 1321 от 15.11.2018 г., постановено по гр.д. № 1073/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.
Определението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: