№ 3040
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110215840 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното
от съдията н.а.х.д. № 15840 по описа за 2021 година за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-чл. 63 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Т. В. С. депозирана чрез адв. Г. Б. от
Адвокатска колегия – Перник, редовно упълномощен срещу Наказателно
постановление № 21-4332- 014991/19.07.2021 г. издадено от ххххх -
Началник на група към отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на
жалбоподателя Т. В. С. на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 300 /триста/ лева и кумулативно "Лишаване от право
да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от Т. В. С. депозирана чрез адв. Г. Б. от АК – Перник се
изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление, като се
сочи, че същото е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което и се иска същото да бъде
отменено.
В тази насока и в жалбата се подържа, че наказателното
постановление е издадено при неспазване на задължителни законови
1
изисквания за ясно, прецизно, доказано и безпротиворечиво описана
фактическа обстановка, като липсва конкретика относно нарушението, за
което е санкциониран жалбоподателя С., като се излага подробни
аргументи в тази насока и се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество
жалбоподателят Т. С., редовно призована, като не се явява и
упълномощения представител на същия адв. Г. Б. от АК – Перник.
В депозираната пред съда молба от жалбоподателя Т. В. С. чрез адв.
Г. Б. от АК – Перник се поддържат изложените в жалбата съображения,
отново се иска отмяна на издаденото наказателно постановление и
присъждане на сторените в производството разноски.
Въззиваемата страна - Началник група към отдел „Пътна полиция“
при СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:
От фактическа страна:
На 01.01.2021 г. около 12.55 часа, в гр. София по ул. „Суходолска“
жалбоподателят Т. С. управлявал лек автомобил ххххх с рег. № ххх с
посока на движение от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Кубан“ и срещу
№ 7 е бил спрян за извършване на проверка от служители на отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, един от които бил свид. В. Г. – младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, които констатирали,
че превозното средство е със служебно прекратена регистрация на
25.11.2020 г.
Възоснова на така установеното при проверката и на водача –
жалбоподателя Т. С. от свид. В. Г. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 348413/01.01.2021 г.,
за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред,
което било квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП.
Впоследствие било образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК по досъдебно
производство № 406/2021 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №
9649/2021 г. по описа на СРП и след като било прието, че липсва умисъл
у жалбоподателя Т. С. да е знаел, че управлява автомобил с прекратена
регистрация – нерегистриран по съответния ред, т.е. че не е осъществен
състава на горепосоченото престъпление, с постановление на СРП от
02.07.2021 г. наказателното производство по делото било прекратено, а
АУАН № 348413 от 01.01.2021 г. бил изпратена на отдел „Пътна
полиция“ при СДВР.
2
Възоснова на съставения акт и от Началник група към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР било издадено обжалваното наказателно
постановление № 21-4332-014991/19.07.2021 г., с което на Т. В. С. на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 300 /триста/ лева и кумулативно
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С договор за покупко-продажба № 2907 от 24.09.2020 г. Т. В. С.
купил лек автомобил „ххх с рег. № ххх, като на 14.10.2020 г. в рамките на
законоустановения срок е представил автомобила в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР – Перник в пункта за регистрация. При
извършените действия служителите на КАТ установили нередност по №
на двигателя, при което била образувана проверка за изясняване на
случая, като първоначално С. е предал СРМПС част 1 и 2 и вносните
бележки за направените плащания за регистрация на автомобила, с
Протокол за доброволно предаване 14.10.2020 г., като му било издадено
разпореждане за отговорно пазене на автомобила. В последствие на
20.11.2020 г. СРМПС част 2 с рег. № ********* /малък талон/ било
върнато на Т. С. с цел да може да ползва закупения от него автомобил до
приключване на започната проверка, като същият не е предполагал, че
впоследствие служебно ще бъде прекратена регистрацията на автомобила.
По административната преписка не е приложена справка от ОПП-
СДВР, от която да бъде видно кога е прекратена регистрацията на лек
автомобил „ххх с рег. № ххх и дали собственикът е уведомен за това.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите В. Г. и приложените оп административно – наказателната
преписка писмени доказателства.
Съдът не можа да прецени показанията на свид. В. Г. - младши
автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, тъй като същият не
си спомня за случая, като заявява, че няма спомен на 01.01.2021 г. на ул.
„Суходолска“ в гр. София да са установявали лек автомобил, който да са
констатирали, че е със служебно прекратена регистрация.
Съдът изгради своите изводи възоснова на писмените доказателства
по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално
допустима.
3
Разгледана по същество, същата е основателна.
В тази насока следва да се отбележи, че от събраните по делото
доказателства не се установява, жалбоподателят Т. В. С. да е знаел, че
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В този
смисъл и липсва умисъл С. да е знаел, че управлява автомобил с
прекратена регистрация – нерегистриран по съответния ред, поради което
и съдът споделя доводите в жалбата в тази насока.
Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава
обществено-опасния характер на деянието, предвижда настъпването на
обществено-опасните последици и иска или допуска този резултат.
Същественото при административно-наказателното производство е
да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето,
посочено в АУАН и НП, и какво е то. Това означава, че в тежест на
административно-наказващия орган, е да докаже по безспорен начин, с
всички допустими доказателства, че е налице административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. За да бъде наложено наказание за определено нарушение,
същото трябва да бъде установено по ясен и категоричен начин и да не
буди и най-малко съмнение, че е извършено такова. Административно-
наказателната отговорност на едно лице се ангажира, единствено и само
при безспорно установени и доказани по съответния ред факти и
обстоятелства, а не при евентуални хипотетични предположения на АНО.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира,
че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно, тъй като по делото не се установи
жалбоподателят Т. В. С. да е извършил вмененото му административно
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счита, че следва да присъди на жалбоподателя Т.
В. С. заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева за извършеното процесуално представителство
от страна на адвокат Г. Б. от АК – Перник съгласно договор за правна
4
защита и съдействие от 29.10.2021 г. по настоящото производство, която
сума Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ следва да бъде
осъдена да заплати на Т. В. С..
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-
014991/19.07.2021 г. издадено от ххххх - Началник на група към отдел
"Пътна полиция" при СДВР, с което на Т. В. С. на основание чл. 175, ал.
3, пр. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 300 /триста/ лева и
кумулативно "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/
месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ да
заплати на Т. В. С., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет)
лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му пред Административен
съд – София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5