№ 121
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова
в присъствието на прокурора Ал. Здр. Н.
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100603425 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на подс. Б.К. С. срещу присъда от
4.11.2020 г. на СРС, НО, 105 състав по НОХД № 2704/2019 г., в частта, с
която подс. Б. С. е лишен от право да управлява МПС за срок от 10 месеца на
основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени доводи, че в
обжалваната част присъдата не е съобразена с данните на подсъдимия, като
водач на МПС и с процесуалното му поведение в хода на проезводството по
делото. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена
в обжалваната част или да бъде намален срокът, за който подс. С. е лишен от
право да управлява МПС.
1
В съдебно заседание на въззивната инстанция защитникът на
подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея съображения за
неправилност на присъдата в обжалваната част, както и искането за отмяната
на наложеното наказание „лишаване от право за управление на МПС“ или
намаляване на продължителността му.
Представителят на СГП счита, че първоинстанционна присъда в частта
й, с която подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 10
месеца, е правилна законосъобразна и постановена въз основа на събраните
по делото доказателства и пледира тя да бъде потвърдена.
Повереникът на частната обвинителка Й.Г. и същата частна
обвинителка, лично, поддържат заявеното от представителя на СГП.
Подсъдимият Б.С. моли да бъде намален срока на наложеното му
наказание „лишаване от право да управлява МПС, тъй като то засяга
упражняването на професията му като шофьор.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт в съответствие
с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, Софийският районен съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
На 27.08.2018 г., около 11:00 часа, в гр. София, подсъдимият Б.С.
управлявал лек автомобил марка „Фолскваген Голф“, с peг. № ******* по ул.
„Зеленика“, с посока на движение от бул. „Президент Линкълн“ към ул.
„Кукуряк“.
Подсъдимият С. се движил със скорост около 30 км/ч. Пътното платно
на ул. „Зеленика“ било покрито с дребнозърнест асфалт, без дупки и
неравности, като същото било предназначено за двупосочно движение, като
за всяка посока на движение била предназначена една пътна лента. Пътните
2
ленти за всяка посока на движение били разделени с единична непрекъсната
линия, означена с пътна марК.ка Ml от ППЗДвП. На ул. „Зеленика“, в района
на кръстовището с ул. „Лиляче“, имало означена с пътна марК.ка М 8.1 и
пътен знак Д 17 от ППЗДвП пешеходна пътека. Пътната настилка била суха,
видимостта била нормална. Движението не било натоварено и в двете посоки
на движение.
По това време свидетелката Й. СТ. Г. се намирала на левия тротоар на
ул. „Зеленика“, в посока от бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Кукуряк“.
Свидетелката Г. предприела пресичане в посока на десния тротоар на ул.
„Зеленика“, в посока от бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Кукуряк“, като се
движила бавно.
Към момента, в който свидетелката Г. предприела пресичане,
управляваният от подсъдимия С. автомобил се намирал на около 51 метра от
нея. Подсъдимият С. не възприел пресичащия пешеходец. При скорост от
около 30 км/ч, опасната зона за спиране на управляваното от подсъдимия С.
превозно средство била 15 метра. Скоростта на движение на управляваното
превозно средство позволявала на подсъдимия С. да спре автомобила преди
мястото, на което пресичала свидетелката Г.. Последната достигнала края на
платното за движение. Подсъдимият С. се приближавал към нея, като
продължавал да се движи със скорост около 30 км/ч, без да вижда
пресичащата пешеходка и не намалил скоростта, вследствие на което ударил с
предната част на управлявания от него лек автомобил свидетелката Г.. От
удара свидетелката Г. паднала на земята. Подсъдимият С. веднага спрял на
пътното платно и помогнал на пострадалата Г. да стане от земята, качил я в
управлявания от него лек автомобил и я закарал до къщата на свидетеля
Д.Г.Л., където бил помолен от последната да я остави.
В резултат на транспортния инцидент пострадалата Г. получила
счупване на таза - дясна срамна кост и дясна седалищна кост, довело до
трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на свидетелите: Й. СТ. Г. /включително
3
прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК нейни
показания на л. 39-40 от ДП/, Б. Н.Г. /включително прочетените на основание
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК негови показания на л. 41-42 от ДП/,
Д.Г.Л. /включително прочетените на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК негови показания на л. 43 от ДП/, С.Л.А., И.П. Г.; заключенията на
съдебномедицинската експертиза и на автотехническата експертиза;
писмените документи и протоколите за извършени действия по
разследването: свидетелство за съдимост, писмо с вх. № 1065416/15.10.2019 г.
с приложение - оптичен носител, епикриза, амбулаторен лист № 001142,
амбулаторен лист № 000375, медицинско направление, схема от свидетеля
И.П. Г., писмо с вх. № 1082541/19Л2.2019 г. с приложение (протокол от оглед
на местопроизшествие - 2 броя, оптичен носител), амбулаторен лист №
000650, амбулаторен лист № 000649, медицинско направление, фотоалбум с 4
броя снимки на хартиен носител, извлечение от системата на дирекция
„Национални система 112“, както и приобщените на основание чл. 283 от
НПК протоколи и други документи, съдържащи се в ДП № 513 ЗМТ
11323/2017 г. по описа на сектор РТП, отдел „Разследване“ - СДВР, пр. пр. №
36908/2018 г. по описа на СРП, писмени доказателства, както следва:
констативен протокол № К-560, протокол за оглед на местопроизшествие,
скица на местопроизшествие, албум от оглед на местопроизшествие със 17
бр. снимки, протокол за оглед на местопроизшествие, албум от оглед на
местопроизшествие със 7 бр. снимки, протокол за разпознаване на лица,
албум от извършено разпознаване на лица, писмо с УРИ 10581р-
2659/12.09.2018 г., писмо от УМБАЛ „Н.И.Пирогов“ ЕАД с приложение
(оптичен носител с образни изследвания на свидетеля Г., амбулаторни книга
от кабинет по травматология за извършен преглед на свидетеля Г.,
амбулаторна книга от кабинет по хирургия за извършен преглед на свидетеля
Г., амбулаторна книга от кабинет по травматология за извършен вторичен
преглед на свидетеля Г., история на заболяването № 31749/2018 г.).
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
събрал необходимите за изясняване на предмета на делото доказателства и не
е ограничил страните в реализирането на правата им да правят относими
доказателствени искания.
4
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при анализа на доказателствата по делото и е формирал
обосновани фактически изводи, които настоящата инстанция напълно
споделя.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си за обективно,
всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, като подробно и
обстойно е обсъдил основните доказателствени източници, сред които
основно значение имат показанията на свидетелите.
Въззивният съд също счита, че показанията на свидетелката Й.Г.
съдържат основни сведения за начина на протичане и механизма на
произшествието, доколкото тя е била единият участник в него и е имала
преки възприятия, както за пътната обстановка, така и за обстоятелствата, при
които е била ударена от управлявания от подсъдимия автомобил, както и за
произтеклите от това последици за здравето й. Първоинстанционният съд е
проявил необходимата критичност при обсъждането на показанията на свид.
Г., с оглед на качеството й като страна в производството и е посочил в кои
части ги кредитира, като съответстващи на останалите доказателства и в кои
ги намира опровергани.
Също така обстойно и подробно са обсъдени от първата инстанция и
показанията на останалите разпитани по делото свидетели, като същите са
съпоставени и с останалите доказателствени източници, като въззивният
съдебен състав не намира основания да преповтаря извършения в
съответствие с процесуалните правила и обоснован доказателствен анализ,
изложен в мотивите към обжалваната присъда.
Обосновано и мотивирано първоинстанционният съд е кредитирал
заключението на приетите по делото експертизи, които са дали отговор на
поставените им въпроси за характера и значението за здравето на
уврежданията, претърпени от пострадалата, и за механизма на пътното
произшествие, без да са налице основания да бъдат поставени под съмнение
относно тяхната правилност.
При така установените и от въззивния съд факти, правилни се явяват
формираните от първата инстанция правни изводи, според които подсъдимият
5
Б.С. е осъществил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК.
Както е посочил районният съд, на 27.08.2018 г., около 11.00 часа, в гр.
София, при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил марка
“Фолксваген”, модел „Голф” с per. № *******, по ул. „Зеленика” с посока на
движение от бул. „Президент Линкълн” към ул. „Кукуряк” в района на
кръстовището с ул. „Лиляче“ нарушил правилата за движение па пътищата,
уредени в чл. 20 ал.2 изр.2 от ЗДВП, задължаващи водачите на превозни
средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението, като своевременно не намалил скоростта и
не пропуснал преминаващата през пътното платно пешеходка, като не спрял и
по непредпазливост причинил на Й.Г. средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, изразяваща се в „счупване на таза — дясна
срамна кост и дясната седалищна кост ” - довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник - за срок повече от 30 дни.
При липсата на съответен протест и въззивна жалба от частната
обвинителка настоящият състав не може да ревизира присъдата на първата
инстанция в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението по чл.
343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2 от НК и затова, че е нарушил и правилото
по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, както и че по непредпазливост е причинил на
пострадалата и счупване на първи поясен прешлен.
Въззивният съд също счита, че от субективна страна, подсъдимият Б.С.
е действал непредпазливо — не е предвиждал, че ще реализира ПТП с
пострадалата, но е бил длъжен и е могъл да предвиди транспортния инцидент,
бил е длъжен да предположи, че в район на метри от пешеходна пътека би
могло да бъде предприето пресичане от пешеходец, да намали скоростта на
движение и възприемайки пешеходната като опасност на пътя да спре и да я
пропусне.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице
предвидените в материалния закон предпоставки за освобождаване на
подсъдимия Б.С. от наказателна отговорност за извършеното престъпление с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК,
предвид предвиденото за престъплението наказание и чистото съдебно
6
минало на подсъдимия
При определяне на следващото се на подсъдимия административно
наказание правилно първата инстанция е отчела като смекчаващи
обстоятелства поведението на подсъдимия към пострадалата Г. след
произшествието и транспортирането й до дома на свидетеля Л., както и
съпричиняването от страна на пострадалата на произшествието.
Определеното при превеса на смекчаващите обстоятелства административно
наказание глоба в размер на 1 500 лева в никакъв случай не се явява
несъразмерно тежко и не са налице основания за неговото намаляване.
Въззивният съд намира, че обосновано и правилно
първоинстанционният съд е извършил възложената му от чл. 78а, ал. 4 от НК
преценка, като е счел, че следва да бъде наложено на подсъдимия и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС, като е
взел предвид, че подс. С. не е уведомил своевременно компетентните органи
за настъпване на транспортния инцидент. Въззивният съд намира, че
характера на инкриминираното нарушение, като такова на основно правило
на движението, обезпечаващо безопасността, както и с оглед конкретното
пострадало лице, предвид неговата уязвимост, обуславят извод за
пропорционалност на наложеното от районния съд наказание лишаване от
право за управление на МПС за срок от десет месеца, поради което и не са
налице основания за неговото намаляване или отмяна.
При цялостната въззивна проверка на атакувана присъда настоящата
инстанция не установи при постановяването й да са допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната отмяна,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, IV
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 4.11.2020 г. на СРС, НО, 105
състав по НОХД № 2704/2019 г.
7
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8