РЕШЕНИЕ
№ 5041
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110166933 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "*****" АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК са предявени установителни искове за признаване за установено, че Г. Г. П. в
лично качество и в качеството си на наследник на А. Л. П., починала в хода на
производството, дължи на ищеца ¾ части (с оглед прекратяване на производството
срещу другия наследник на А. П. поради отказ от наследство за ¼ части от
вземанията) от сумите по издадената заповед № 29860/18.10.2022 г. по ч.гр.д. №
52498/2022 г. по описа на СРС, 41 с-в, а именно: сумата 7392,77 лева, представляваща
цена на потребени ВиК услуги за периода 01.04.2012 г. - 09.08.2021 г. на адрес: *****
по договор за предоставяне на ВиК услуги при общи условия, одобрени от КЕВР с
решения от 17.07.2006 г. и от 13.07.2016 г., във връзка с който при ищеца е разкрита
договорна /съдебна/ сметка ***** към кл. № *****, ведно със законната лихва за
периода от 29.09.2022 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че ответникът, както и праводателят му са имали качеството
потребители на услугите, доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот, като
това им качество произтичало от придобитото право на собственост върху имота,
установимо от вписванията на съответните нотариални актове в Имотен регистър,
воден от Служба по вписванията. Ответниците не са изпълнили задължението си да
заплащат цената на потребените услуги, с оглед което и били неизправна страна по
договора. Заявеното искане е предявените установителни претенции да бъдат уважени
срещу ответника Г. П. в лично качество и според наследствената му квота oт
наследството на неговата майка, починала в хода на производството А. П..
Ответникът Г. П., чрез адв. Л. Г., назначена от съда за особен представител по
реда на чл. 47 ГПК, оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Заявява изрично, че оспорва количеството начислени услуги, в т.ч. да е потребена вода
1
на претендираната стойност на адреса на имота, както и да е извършван реален отчет
на водомерните съоръжения. Оспорва да има качеството потребител и страна по
договор за доставка на ВиК услуги с ищеца за процесния имот. Позовава се на изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства и становищата на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права, формулираният петитум и възраженията на ответника, дават
основание на съда да приеме, че е сезиран с установителни искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.
С оглед становищата на страните като ноторни и ненуждаещи се от доказване в
производството с доклада по делото са обявени следните обстоятелства: съдържанието
на ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.,
публично достъпни на следния ел.адрес: *****., както и че по силата на
ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече за периода на
извънредното положение до 21.05.2020 г. (за период от 2 месеца и 8 дни).
В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни
обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по силата
на което е предоставил ВиК услуги за процесния период на претендираната стойност,
че са налице други обстоятелства (извън императивната законова норма), обусловили
спиране и/или прекъсване на давностния срок за вземанията с оглед датата, от която
искът се счита предявен /29.09.2022 г./.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
По делото като писмено доказателство е прието заявление за промяна на
титуляр на партида от 19.11.2021 г., подадено от К. М., с искане от ищеца партидата за
адреса на процесния имот да бъде прехвърлена на нейно име, тъй като е придобила
правото на собственост върху същия, считано от 20.10.2021 г. по силата на договор за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт ***** г.
Видно от талон за пломбиране на водомери № *****/14.11.2021 г. на посочената
дата в имота са монтирани нови водомери. За потребител талонът е подписан от К. М..
Като доказателство по делото е приета справка № 1458693/14.11.2021 г. за
вписванията, отбелязванията и заличаванията относно имот, находящ се на
адрес:*****, от която се установява, че на 09.07.1999 г. А. Л. П. и Г. М. П., ЕГН
**********, са придобили същия, след което в полза на „*****“ АД е била учредена
законна ипотека за обезпечаване на задължения по договор за кредит. На 10.08.2021 г.
А. Л. П. и Г. Г. П. са продали същия на Д. Т. Т..
А. Л. П. е починала като вдовица на 17.11.2023 г. и е оставила за свои
наследници по закон синовете си О. О. И. и Г. Г. П..
О. О. И. се е отказал от наследството на А. Л. П., като отказът е вписан в
особената книга, водена от СРС, на 07.11.2024 г.
С определение № 45984/12.11.2024 г. съдът е прекратил производството по
отношение на О. И..
Ищецът не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства относно
фактическия състав, по силата на който към 10.08.2021 г. ответникът Г. Г. П. е
притежавал идеална част от правото на собственост върху имота, за наличието на
(родствена) връзка между Г. М. П. и Г. Г. П., не са представени и актовете за
собственост по делото. Не са ангажирани и доказателства за размера на тази идеална
2
част.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията
на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр. 93 от
19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41 от
13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2,
ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
Както се посочи и по-горе, ищецът е представил справка за направените
вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на процесния недвижим имот в
Имотния регистър.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал.
1 от Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване
преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания
по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се
отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено
време.
Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния
регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност.
Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши
вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и
предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя
или прекратява вещното право.
Предвид указания в Правилника за вписванията и ЗКИР характер на
вписванията в публичния имотен регистър, представената справка /достоверността на
данните от която не е оспорена от ответника/, е годна да установи притежанието на
вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с
дружеството ищец. Въз основа на същата съдът приема, че имотът е бил придобит
през 1999 г. от А. П. и Г. М. П., като ищецът не е ангажирал доказателства дали
3
същите са се намирали в брак, в режим на СИО ли е придобит имотът или като
обикновена съсобственост. С оглед липсата на доказателства и твърдения съдът
приема, че всеки от двамата е придобил по една втора част от правото на собственост
върху имота. Въз основа на представената справка и доказателствата по делото обаче
не може да се приеме от кой момент, на какво основание и какъв дял от правото на
собственост е придобил към 10.08.2021 г. Решението на съда не може да се основава
на предположения и допускания, доколкото ищецът носи тежестта да установи по
делото при условията на пълно и главно доказване релевантните за спора факти. Ето
защо и предявените първоначално срещу Г. Г. П. искове за една втора част от сумата
по заповедта за изпълнение следва да бъдат отхвърлени, тъй като не е установено
същият да е бил собственик на имота през периода 01.04.2012 г. – 09.08.2021 г.
По отношение на задължението на А. Л. П., починала в хода на производството,
при съобразяване на цитираните по-горе нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че тя е имала качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр.
ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавала ½
идеална част от право на собственост върху недвижимия имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването
на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено е, че
общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото обстоятелство
съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай между страните не е спорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр. София е ищцовото дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между А.
П. и ищецът е налице облигационно правоотношение, породено от договор за
предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на
имота, находящ се на посочения по-горе адрес, като П. е отговаряла за една втора част
от задълженията, с оглед притежаваното от нея право на собственост.
От заключението на приетата в хода на съдебното дирене пред настоящата
инстанция съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е
водоснабден, като в сградата се ползват следните услуги: доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на изполвана вода и пречистване. За използваните ВиК услуги в
имота са били монтирани 4 бр водомери, които през процесния период са били с
изтекла метрологична годност. Експертът е констатирал, че за периода начисляванията
са извършвани при условията на липса на годен измервателен уред – по нормативен
път, като ищецът е начислявал по-малко от нормативно предвиденото количество вода
(на база потребление от предходни периоди съгласно изявлението на вещото лице Ч.,
направено по реда на чл. 200 ГПК в съдебно заседание). Стойността на начисленията
за целия период е в размер на 7481,40 лева, като същите са съответни на утвърдените
от КЕВР цени. За периода 21.07.2019 г. – 09.08.2021 г. вещото лице е изчислило, че
дължимата за имота стойност на ВиК услуги възлиза на сумата 1857,39 лева. Същата е
4
за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. Задачата на
съда е съобразена с възражението за давност, направено от ответника с отговора на
исковата молба, спирането на давността по силата на закона за периода на
извънредното положение за период от 2 месеца и 8 дни и датата, от която искът се
счита предявен – 29.09.2022 г.
Съдът следва да разгледа своевременно заявеното в производството възражение
за изтекла погасителна давност, което се явява основателно за периода 01.04.2012 г. –
20.07.2019 г. В случая приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за
заплащане цената на предоставените ВиК услуги представляват "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми. Както се посочи, съгласно
заключението на техническата експертиза дължимата стойност на услугите за периода,
необхванат от погасителна давност, възлиза на сумата от 1857,39 лева. Ответникът е
конституиран в качеството на правоприемник на А. П. за една втора част от
задължението, с оглед което и искът е основателен за сумата 928,70 лева. За
разликата до пълния предявен размер от 5544,58 лева (3/4 части от сумата 7392,77
лева, доколкото производството срещу О. И. е прекратено с влязло в сила определение
за 1/4 част) искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен и погасен по
давност.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни. Ответникът е представляван от особен представител, с оглед което и не е
извършил разноски по делото.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за
държавна такса, депозити за възнаграждение на вещото лице и особения представител,
както и юрисконсултско възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от 100
лева/, а съобразно уважената част от исковете следва да се присъдят разноски в размер
на сумата 183,60 лева от общо сторени разноски в размер на 1097,86 лева.
За заповедното производство следващите се на ищеца разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение са в размер на сумата от 28,93 лева от общо
сторени разноски в размер на 172,86 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, срещу Г. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес по делото: *****, в лично качество и в качеството си на
правоприемник на починалата в хода на производството А. Л. П., ЕГН **********, иск
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, че Г. Г. П., ЕГН **********,дължи
на „*****“ АД, ЕИК *****, сумата 928,70 лева, представляваща стойност на
предоставени в имот, находящ се на адрес: *****, ВиК услуги в периода 21.07.2019 г. –
09.08.2021 г., ведно със законната лихва от 29.09.20221 г. до плащането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
52498/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „*****“ АД, ЕИК
5
*****, със седалище и адрес на управление: *****, срещу Г. Г. П., ЕГН **********, с
адрес по делото: *****, в лично качество и в качеството си на правоприемник на
починалата в хода на производството А. Л. П., ЕГН **********, иск с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, че Г. Г. П., ЕГН **********,дължи на
„*****“ АД, ЕИК *****, сумата над 928,70 лева до сумата от 5544,58 лева,
представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се на адрес: *****, ВиК
услуги в периода 01.04.2012 г. – 20.07.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52498/2022 г. по описа
на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 130 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52498/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви
състав за сумата над 5544,58 лева до сумата от 7392,77 лева, представляваща
стойност на предоставени в имот, находящ се на адрес: *****, ВиК услуги в периода
01.04.2012 г. – 09.08.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 52498/2022 г. по описа на СРС, I ГО,
41 – ви състав, поради прекратяване на производството с влязло в сила определение №
45984/12.11.2024 г. по отношение на О. О. И. в качеството му на правоприемник на
починалата в хода на производството А. Л. П., ЕГН **********, поради отказ от
наследство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Г. Г. П., ЕГН **********, с
адрес по делото: *****, в лично качество и в качеството си на правоприемник на
починалата в хода на производството А. Л. П., ЕГН **********, да заплати на „*****“
АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: *****, сумата 183,60 лева –
разноски за исковото производство, както и сумата 28,93 лева – разноски за
заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните. В частта, с която е обезсилена заповедта за
изпълнение, решението има характера на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6