Р Е Ш Е Н И Е
№ / ….2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди и двадесет и втора година, четвърти тричленен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2.НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
при секретаря Светлана Стоянова при
участието на прокурора Мирослав Г., като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД №860 по описа за
2022година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. с
чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по повод касационна жалба, депозирана от Регионална
дирекция на „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, срещу Решение № 308/28.02.2022 година, постановено
по АНД № 4960/2021 година по описа на Районен съд-Варна, V състав, с което е
отменено Наказателно постановление № 23-0000584/11.06.2021г. издадено от П. И.
Ц.-директор на Регионална дирекция на „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с
което на „Мели транс“ ЕООД, Булстат *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от М. Ю А. ЕГН **********, на основание чл. 105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 10, §2, пр. 2 от Регламент
/ЕО/ № 561/06 на Европейския парламент и на Съвета вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози.
Заявените касационни основания за обжалване са
допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила.
Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен
акт и за потвърждаване на НП.
Ответната страна-
„Мели Транс“ЕООД чрез депозиран
от 14.04.22г. отговор оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ВОП изразява мнение за
неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Производството пред РС- Варна е образувано по жалба на „Мели
транс“ЕООД, Булстат *****, със седалище и адрес на управление гр. Варна****,
представлявано от М. Ю А. срещу Наказателно постановление №
23-0000584/11.06.2021 г. издадено от П. И. Ц.-директор на Регионална дирекция
на „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което на дружеството, на основание
чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 10, §2,
пр. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/06 на Европейския парламент и на Съвета вр. чл.
78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози.
От фактическа страна е
установено, че на 10.09.2020г. в гр.Варна ж.к.Владислав Варненчик бл.203 вх.2
ет.4 ап.52 транспортното предприятие не извършва редовни проверки за
осигуряване на спазването на глава II от Регламент/ЕО/ 561/2006, в резултат на
което водачът т. с. т. ЕГН ********** при извършване на международен
автомобилен превоз на товари, видно от 2 броя CMR от 09-10.09.2020г. с влекач
„Ивеко АС 440 кат N 3, рег.№ ****, собственост на превозвача и на основание на
информация, извлечена за 09-10.09.2020г. от картата на водача от монтирания
дигитален тахограф Siemens АС, тип 1381.10721, сер.№ **********, одобрен тип
el-84, попадащ в обхвана на Регламент/ЕО/ 561/2006 за период от 24 часа от края
на предходната дневна почивка, започващ в 18:57 часа на 09.09.2020г. не е
ползвал намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. Същият е ползвал
почивка от 09:45 часа на 10.09.2020 г. до 17:00 часа на 10.09.2020г. - общо 7 часа
и 15 минути, като намалението е с 1 час и 45 минути.
При така установените факти на
дружеството е издаден /АУАН/ №289276/18.02.2021г, в който е посочено, че е
нарушило разпоредбата на чл.10, параграф 2, изречение 2, пр.2 от Регламент/ЕО/
№561/2006г. във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/,
тъй като дружеството не е извършвало редовни проверки за осигуряване спазването
на Регламент/ЕО/ 561/2006г., в резултат на което водачът Т. С. Т. не е ползвал
намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа. В АУАН като иззети
писмени материали са записани: справка търговски регистър, справка ИС
„Лицензи“, копие на покана рег.№ 81-00-51-60/11.01.2021 г., 2 броя CMR -
09-10.09.2020 г., 6 броя разпечатки от картата на водача и тахографа, копие от
протокол № BG14 00006035/27,08.2019г.
В хода на съдебното следствие
съдът е приобщил материалите по преписката.
За да отмени НП, ВРС приема от
правна страна, че тъй като е ангажирана отговорността на транспортното
предприятие за нарушение по чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента вр.чл.78 ал.1
т.1 от ЗАвтП, то следва да бъде установено кои свои задължения по организацията
на труда на водача то не е изпълнило, за да се стигне до допускане на
нарушението. В конкретния случай от АУАН и от наказателното постановление не
може да се установи това. Не са събрани доказателства дали става въпрос за
липса на инструктаж за здраве при работа или водачът не е бил запознат с
изискванията на Регламент 561/2006 г. относно условията за времето на управление,
правилата за почивките в работно време и извън него. Не са събрани
доказателства и за това дали са били извършвани редовни проверки. В АУАН и в
наказателното постановление е видно, че нарушението е извършено при
управлението от водача Т. Т. на влекач Ивеко АС 440 кат N 3, рег.№ **** Н ито в
АУАН, нито в наказателното постановление е направено описание на задълженията
на транспортното предприятие, които евентуално не са изпълнени. С това
безспорно е допуснато съществено нарушение на разпоредбата начл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. доколкото нарушението не е описано в пълнота от фактическа страна.
Въззивната инстанция приема, че не е достатъчно да се установи неизпълнение на
разпоредбите за почивките от страна на водача, а следва да се докаже по несъмнен
начин, че това неизпълнение е в резултат на действие или бездействие на
превозвача, че то е в резултат от създадената организация на работата или от
липсата на такава, а не се дължи единствено на виновно поведение на водача в
следствие на неизпълнение на утвърдения от работодателя график за управление на
превозното средство и за почивките. Административният орган не е изискал и няма
доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е
изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на
превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за
периодите, когато водачът следва да е на разположение и др. Поради
гореизложеното ВРС е приел, че при издаване на атакуваното наказателно
постановление е било допуснато нарушение почл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и то се явява
съществено, поради нарушеното право на защита на въззивника, който не е могъл
да разбере какво точно нарушение му се вменява и въз основа на какви
доказателства и съответно му е отнета възможността да организира правилно и
адекватно защитата си. По този начин атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата начл.19
пар.2 от Регламент № 561/2006. държавата членка оправомощава компетентните
органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения на съшия
регламент, които са установени на територията и за които не е наложена санкция.
Следователно както транспортните предприятия, така и водачите са носители на
определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на
съответните задължения/в този смисъл Решение на СЕС от 9 юни 2016 г. по дело Ю.
С-287/14. т. 32/. В изпълнение на задължението почл.19 пар.2 от Регламента по
отношение отговорността на транспортните предприятия по чл.10 пар.2 от
Регламента, в разпоредбата на чл.104 ал 1 от ЗАвтП е предвидено, че превозвач,
който не осигури спазване на разпоредбите за работното време и почивките на
водачите при извършване на обществени превози на пътници и товари, включително
при превози за собствена сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. За
да се приеме, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение,
не е достатъчно да се установи неизпълнение на разпоредбите за работното време
и почивките от страна на водач на предприятието, а следва да се установи, чрез
допустими по закон средства, че това неизпълнение е в резултат на действие или
бездействие на работодателя. Тъй като в случая график на водачите не се изисква
- аргумент нл.88 от ЗАвтП- неизпълнението на задълженията по глава II от
Регламент № 561/2006 следва да е резултат от създадената от работодателя
организация на работа или от липсата на такава. Създаването на организация на
трудовия процес е необходим елемент от работодателската власт на всеки
работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците
в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции,
по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези
трудови функции, а видно от материалите по административно-наказателната
преписка тези въпроси изобщо не са изследвани. Това е довело до нарушение на
чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНК тъй като в АУАН и в наказателното постановление не е
посочено в какво точно се изразява деянието, вменено на дружеството като
административно нарушение. Посочено е само, че превозвачът "... не
извършва редовни проверки за осигуряване на спазването на шава II от
Регламент/ЕО/ 561/2006".
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Варна
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. Съдът, в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във връзка с
чл. 14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от
непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство
процесуални нарушения.
Изложените в касационната жалба основания, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни. Съдът приема, че неправилно е
използвана санкционната разпоредба на чл. 105 ал.1, вместо чл.104 ал 1 от ЗАвтП от
ЗАвтП, защото чл.105, ал.1 не включва състава на извършеното нарушение. Същата
предвижда санкция за нарушения на ЗАвтП и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание. В случая на дружеството е
повдигнато обвинение за нарушение на Регламент, поради което санкционната
разпоредба на чл. 105 ал.1 от ЗАвтП е изобщо неприложима, а би следвало да се
приложи чл.104 ал 1 от ЗАвтП, според която превозвач, който не осигури спазване
на разпоредбите за работното време и почивките на водачите при извършване на
обществени превози на пътници и товари, включително при превози за собствена
сметка, се наказва с имуществена санкция 1000 лева. Тъй като санкцията на
чл.104, ал.1 е по-висока, а съдът не може да влошава положението на
жалбоподателя, без да има повдигнато обвинение за това, то правилно ВРС е
отменил НП.
По тези съображения настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и
при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила. В този смисъл,
касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като
правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
На ответната страна следва да се присъдят разноски в
размер на 330лв, съгласно договор за защита и съдействие № 38/08.04.22г. В
останалата част искането за разноски е неоснователно, защото липсват
представени доказателства както за уговорено, така и за извършено плащане в
по-висок размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221,
ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 308/28.02.2022 година, постановено по АНД № 4960/2021 година по описа на
Районен съд-Варна, V състав.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на „Мели транс“ ЕООД, Булстат *****, със
седалище и адрес на управление *****, представлявано от М. Ю А. ЕГН **********,
сумата от 330лв./триста и тридесет лева/.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1……
2……