Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 280
08.12.2021 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на десети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Цвета
Пазаитова,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 874
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от „НЕО ТИТАН“ ООД ** ЕИК: **********,
представлявано от В. Х. М., чрез
адв.И.М., срещу Решение № 51 от 15.07.2021 г., постановено по АНД № 248/2021 г.
по описа на Районен съд – Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. На първо място, съдът неправилно приел в мотивите си, че липсвала
писмена инструкция по смисъла на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 и, че за да е
налице нарушение на тази разпоредба следва именно да липсва такава инструкция.
Този приет от съда факт не отговарял на доказателствата по делото. В обжалваното
НП административнонаказващият орган приел, че е извършено следното нарушение:
„като работодател не е осигурил прилагането на писмена инструкция...“. В тази
връзка в жалбата срещу постановлението било направено възражение именно за
наличието на разлика между липса и неприлагане на въпросната инструкция. В
единия случай инструкция не била налице, а в другия случай нарушението се
изразявало в неприлагането й. Така съдът неправилно приел, че липсва такава
инструкция, което било състав на различно от санкционираното и посоченото в НП нарушение.
Отново във
връзка с горното, съдът посочил, че „имало инструкция за безопасна работа в
отдел „Сметосъбиране и сметоизвозване“ от 05.02.20 г. която според АНО не
отговаряла на тези изисквания“. Касационният жалбоподател счита, че релевантно
за това дали тази инструкция отговаря или не на изискванията, било становището
на съда, а не на АНО. Съдът обаче не се бил произнесъл по този въпрос.
Цитират се мотиви
на Решение № 42 от 13.01.2021 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2603/2020 г.,
според които разминаването между текста, който се счита относим към нарушението
(чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.) и писменото описание на
нарушението е нарушение на правомощията на административнонаказващия орган, засягащо
правото на защита на санкционираното лице и достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Твърди се
още, че обжалваното решение е неправилно и защото съдът не взел предвид
възраженията във връзка с липсата на индивидуализация на процесния камион,
липса на идентификация и индивидуализация на въпросното работно оборудване -
повдигащо устройство, липса на данни за техническите характеристики, респективно
за параметрите на устройството и каква конкретна дейност се осъществява с него,
кои служители и как работят с него. Освен това съдът цитирал пap. 1, т. 4 и т.
5 от ДР на процесната Наредба, които уреждали термините „работно оборудване“ и
„използване на работното оборудване“, без обаче да посочи в коя от множеството
хипотези според него попада процесният случай. Същото не бил сторил и АНО в
обжалваното НП. В подкрепа на горните твърдения за неправилност на обжалваното
решение се цитират мотивите на Решение № 2 от 08.01.2019 г. на АдмС - Кърджали
по к. а. н. д. № 195/2018 г.
На следващо
място, налице било противоречие между мотивите на съда в т. 17 и т. 18 от
решението. Така първо съдът правилно посочил, че твърдяното нарушение е такова
на просто извършване, а след това приел, че за да е налице нарушение на
процесната разпоредба „не само е налице риск за безопасността и здравето на
работника, но такава ситуация се е случила на 15.02.2021 г. - факт, който не е
в крайна сметка с друго, освен с доказателствено значение“. С неясно съдържание
бил и мотивът на съда в последното изречение на т. 18 от решението: „Последно и
съществено е, че конкретно за това устройство, към момента на проверката и към
момента на нарушението - 15.02.21 г. писмена инструкция в контекста на чл. 166,
ал. 2 от Наредба 7“.
Твърди се
също, че в жалбата срещу НП били направени множество възражения срещу неговата
законосъобразност, които съдът обаче не обсъдил.
С оглед на
гореизложеното, се моли да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с
него наказателно постановление, като на касационния жалбоподател бъдат
присъдени направените по делото разноски пред настоящата, както и пред първата
инстанция. В случай, че ответната страна направи искане за присъждане на
разноски, се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за
процесуален представител - адвокат или юрисконсулт.
ОТВЕТНИКЪТ –
ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ гр.Хасково, чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му
бъдат присъдени разноските по делото.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита касационната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение – за правилно и законосъобразно, поради което предлага същото
да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 51/15.07.2021 г., постановено по АНД № 248/2021 г., Районен съд –
Димитровград е потвърдил като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление № 26-001111/23.04.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Хасково, с което на „Нео-Титан“ ООД ** за нарушение на чл. 166, ал. 2 от
Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и при
използването на работно оборудване на основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 1 500 лева, за
това, че на 15.02.2021 г. в гр.Димитровград, като работодател не е осигурил
прилагането на писмена инструкция при използването на работно оборудване
(повдигащо устройство "ZOELLER" на сметосъбиращия камион), при което
съществува риск за безопасността и здравето на работещите.
За
да постанови решението си, районният съд е приел, че във връзка със злополука
на 15.02.2021 г. на Регионално депо за твърди и битови отпадъци - с. Гарваново,
общ.Хасково с лицето Г.
З.
А.,
работник в „Нео-Титан“ ООД, ***
на длъжност „сметосъбирач“, в резултат на която била ампутирана лявата му ръка,
била извършена проверка на дружеството, при която проверка било установено, че
сред представената документация липсва писмена инструкция по чл. 166 от Наредба
№ 7 за здраве и безопасност при работа с повдигащо устройство
"ZOELLER" на сметосъбиращия автомобил. Съдът е цитирал посочената
като нарушена разпоредба на чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7, въвеждаща задължение
за работодателя при използване на работно оборудване, при което съществува риск
за безопасността и здравето на работещите, да осигурява прилагането на писмени
инструкции. Приел е, че с оглед така цитирания текст и събраните по делото
доказателства нарушението е доказано. Приел е за правилно приложена и
санкционната норма на чл. 413, ал. 2 от КТ и е посочил, че размерът на определеното
наказание е обоснован.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, настоящата инстанция намира, че доводите,
изложени в касационната жалба, са неоснователни и че обжалваното решение е
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства е установено и доказано наличието на съставомерно от обективна
страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 166, ал. 2
от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. Съгласно този текст, при използване на работно оборудване, при
което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят
осигурява прилагането на писмени инструкции. В разпоредбата на чл. 166, ал. 3
от същата Наредба е предвидено, че писмените инструкции трябва да са разбираеми
за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в това
число: т. 1 условията за използване на работното оборудване; т. 2 предвидимите
ненормални ситуации; т. 3 изискванията за безопасност и здраве при работа и т. 4
извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.
В
случая от фактическа страна по делото се установява, че работодателят не е
изпълнил задължението си по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. да разработи,
утвърди и осигури прилагането на писмени инструкции за използване на посоченото
работно оборудване - повдигащо устройство "ZOELLER" на сметосъбиращ
автомобил. Представените в хода на административнонаказателната процедура Инструкция
за безопасна работа на депо за твърди битови отпадъци и Инструкция за безопасна
работа в отдел „Сметосъбиране и сметоизвозване“ не включват горецитираната изискуема
информация и от гледна точка на съдържанието си не покриват изискванията на чл.
166, ал. 3 от Наредба № 7/1999 г. за съдържание на инструкцията, за да се
приеме, че такава е налице. Предвид това фактически, правно и доказателствено
обоснован е изводът на въззивния съд за осъществено от работодателя
съставомерно деяние по чл. 166, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. От събраните по
делото доказателства не се установява да е било осигурено прилагането от страна
на касационния жалбоподател на утвърдена инструкция за използването на посоченото
оборудване, която да съдържа необходимата информация, до приключването на
проверката от контролните органи. Това води до извод, че е липсвал ефективен
контрол от страна на работодателя за спазването на здравословни и безопасни
условия на труд, свързан със създаване на организация, обективирана в нарочен
вътрешен акт по смисъла на нарушената разпоредба, регламентиращ правилата за
безопасна работа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500 до 15 000 лв. В случая за допуснатото от „Нео-Титан“ ЕООД, в
качеството на работодател, нарушение е наложена имуществена санкция в минимален
размер.
Не
се установяват твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалния закон,
касаещи описанието на нарушението, дадено в АУАН и НП. Изпълнителното деяние –
„не е осигурил прилагането на писмена инструкция“ е индивидуализирано в
необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, като всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, както
и доказателствата, потвърждаващи нарушението, са посочени в съставения АУАН и в
издаденото въз основа на него НП. И в акта, и в НП ясно и конкретно е посочено,
че нарушението е извършено чрез бездействие и към дата 15.02.2021 г.
жалбоподателят не е осигурил прилагането на посочената инструкция, като именно
такова е и изискването на вменената като нарушена разпоредба. В съответната
разпоредба е разписано задължението на работодателя да осигури прилагането на
писмени инструкции при използване на работно оборудване, като така очертаното
задължение във всички случаи предпоставя
необходимостта от изготвянето и предоставянето на такива на работещите. В
конкретния случай се установява обстоятелството, че се касае именно за рисково
съоръжение, поради което липсата на инструкция за безопасна работа със същото нарушава
изискването на чл. 166, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл настоящата инстанция
не приема наведеното от касатора възражение, че е ограничено правото на защита
на санкционираното дружество с оглед създаденото объркване дали е била налице
такава инструкция, но не е било осигурено прилагането й, или инструкция изобщо е
липсвала. Не е засегнато правото на защита на наказаното лице и с оглед липсата
на по-детайлна индивидуализация на процесния камион, на въпросното работно
оборудване и техническите му характеристики, осъществяваната с него дейност и
работещите на него служители, доколкото дадената индивидуализация на
нарушението в акта и наказателното постановление позволява на касационния
жалбоподател да разбере какво нарушение му се вменява по начин, така че
адекватно да организира защитата си. Поради всичко изложено, настоящата инстанция
намира, че АУАН и НП индивидуализират нарушението в достатъчна степен и в тази
връзка не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е накърнило
правото на защита на санкционирания работодател.
В
този смисъл и доколкото обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред,
съответно фактическата обстановка е правилно установена от въззивния съд,
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски по делото, на същия на
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН следва да се присъдят такива за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 51 от 15.07.2021 г., постановено по АНД № 248/2021 г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА „НЕО ТИТАН“
ООД ****, ЕИК: ********, представлявано от В. Х.М., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Хасково разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове: 1.
2.