Р
Е Ш Е Н И Е
№316
гр.
Бургас, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско и
търговско отделение, в открито съдебно
заседание, на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесет и първа година
в състав:
Съдия: Диляна
Йорданова
при
секретаря Станка Чавдарова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 590 по
описа на БОС за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от Юробанк България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №260, представлявано
от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова -изпълнителни директори, чрез адв.
Светлозар Златанов от АК-София, съдебен адрес гр. София, ул. Неофит Рилски №57,
ет.1, с която е предявен иск за
солидарно осъждане на ответниците М.Т.А.,
ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********, и двете с адрес ***, сумата от 132 112
швейцарски франка, представляваща главница, предявена като частично вземане от
вземане в общ размер на 146 354,64 швейцарски франка главница по договор
за кредит за извършване на строеж и довършване на недвижим имот № HL35823
от 07.04.2008г., както и сумата от 650 лева, представляваща такси за
подновяване на ипотека, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяването на исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че страните са обвързани от
облигационно правоотношение по договор за кредит за извършване на строеж и
довършване на недвижим имот № HL35823 от 07.04.2008г., като е предоставил на
ответниците-кредитополучатели кредит в размер на 132 112 швейцарски франка, с
левова равностойност 210 000лв. , на два транша за строеж и довършване на
недвижим имот. Поддържа, че ответниците
заедно с Т.П.А., /последният е конституиран като ответник, но починал в хода на производство пред БОС и
като негови правоприемници са конституирани законните му наследници -
ответниците М.А. и Д.А./ са се задължили да погасят кредита в сроковете и при
условията на договора. Във връзка с отпуснатия кредит страните са подписали
нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №139по нот. дело №131/2008г. на нотариус Добрин Горанов върху
дворно място с построена в него къща в гр. Поморие. Излага, че в съответствие с
чл.29, ал.1 от договора за кредит банката е прехвърлила вземанията си на 15.07.2008г. с договор за
цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори договор за цесия от 20.12.2012г.
вземанията са били обратно прехвърлени на банката, като цесиите са съобщени на
ответниците. Позовава се на сключени допълнителни споразумения от 25.03.2009г.,
13.04.2009г., 30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г. и 30.09.2011г., с които
главницата по кредита е била преструктурирана на 146993,06 швейцарски франка.
Според изложеното в исковата молба, на основание чл.19 , ал.1 от договора
поради забава на плащанията банката е обявила кредита за предсрочно изискуем,
като на ответниците са връчени нотариални покани в тази връзка. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответниците чрез адв. Люба Райнова от
АК-София, която счита иска за недопустим и неоснователен. Намира, че
ответниците имат качеството на потребители и спорът не подлежи на разглеждане
по реда на търговските спорове. Възразява, че не е настъпила предсрочна
изискуемост, с оглед обстоятелството, че ответниците не са надлежно уведомени.
В нотариалните покани не се съдържат размерът на вземането на кредитора по
пера-главница, лихва, разноски и срока, за които са дължими, нито срока на
забавата, поради неплащане на кои месечни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, какъв е размерът им и каква част представлява главница и
лихва. При условията на евентуалност поддържа, че банката не е предоставил
достатъчен срок за изпълнение съобразно с изискванията на чл.432, ал.2 от ТЗ,
съобразно размера на кредита. В конкретния случай възразяват, че банката изобщо
не им е дала срок за доброволно изпълнение. Посочват, че ищецът едностранно
увеличил лихвения процент по кредита след сключването на договора, без да ги
уведоми, което довело до драстично нарастване на месечната вноска. Липсва
постигната индивидуална уговорка в кои случаи кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем. Предвид това намират, че банката може да търси само
вноските с настъпил падеж, но не и заплащане на цялата остатъчна главница. Не
оспорват сключването на процесния договор и предоставения кредит в посочения в
исковата молба размер. Въпреки подписания погасителен план обаче ищецът
едностранно е увеличил на няколко пъти размера на договорната лихва, с което се
е променила месечната анюитетна вноска От първоначална вноска в размер на
1073,13 лв. месечната вноска е
достигнала до 3234,09 лв., считано от
03.10.2011г. Считат, че са неравноправни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.3, ал.5,
чл.4, чл.6, ал.3, чл.13и чл.21 от договора, които попадат в приложното поле на
чл.143, т.3, т.10 и т.12 и чл. 146, ал.2
от ЗЗП. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
падежиралите вноски за главница и лихви, като развиват доводи, че е приложима
три годишната давност за периодични плащания по смисъла на чл.111, б“в“ от ЗЗД.
Молят за отхвърляне на предявения иск. Претендират разноски.
Постъпила е допълнителна искова молба в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, в
която ищецът поддържа предявения иск. Възразява срещу оспорванията в отговора
на исковата молба, като развива допълнителни подробни правни доводи. Счита, че неоснователни са възраженията на
ответниците, че не е настъпила предсрочна изискуемост и същата не е обявена
надлежно от банката –ищец. Посочва, че
оспорените като нищожни клаузи не са неравноправни и са договорени индивидуално
между страните. Счита, че процесните вземания не са погасени по давност и за
тях не е приложима тригодишната погасителна давност.
Ответниците са се възползвали от правото си на допълнителен отговор срещу
така депозираната допълнителна искова молба в законния срок, като поддържа
първоначалните доводи в отговора. Твърдят, че кредитът е редовно обслужван,
като представят допълнителни доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ вр. 79 от ЗЗД вр. чл. 99,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ.
Окръжният съд, като взе предвид
твърденията в исковата молба и обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е
приложен договор за кредит за извършване на строеж на недвижим
имот №HL35823
от 07.04.2008г., сключен между Юробанк и Еф Джи България АД и
кредитополучателите М.Т.А., Т.П.А. и Д.Г. А., по силата на който банката е продоставила на
кредитополучателите кредит за извършване
и/или довършване на строеж в швейцарски франкове, в размер равностойността на
швейцарски франкове 150 000 лева по търговски курс „купува“ за швейцарски
франк към лева на Юробанк и Еф Джи
България АД в деня
на усвояване на кредита за довършване на пристройкаи надстройка на двуетажна
жилищна сграда с гаражен и тавански етаж-къща заведение за хранене, завършена в
груб строеж на пет етажа, находяща се в гр. Поморие.
Съгласно чл. 1, ал.3 от договора в деня на усвояване на кредита страните са
подписали приложение №1 към договора, в което е посочен приложимия към същата
дата курс „купува“ за швейцарски франк на Юробанк
и Еф Джи България АД към лева 1,2111, както и размера на кредита в швейцарски
франка.
По делото е
приложено приложение №1 към договора, като уговорения в същото размер на
кредита възлиза на 132 112 швейцарски франка, която сумата е била усвоена
на два транша по блокирана сметка на кредитополучателя М.А. в съответствие и
при условията, посочени в чл.2, ал.1 от договора.
Видно от
представените два броя банкови бордера сумата в размер на 79 268
швейцарски франка, с левова равностойност 97 291,96 лева е постъпила по
сметка на кредитополучателя М.А. на 10.04.2008г., с посочено основание „усвояване на кредит,
първи транш“. На 20.05.2008г. по сметката на ответницата М.А. е отразено
постъпването на сумата в размер на 52 844 швейцарски франка, с левова
равностойност 63 376,34 лева с
псочено основание „усвояване на кредит“.
Съгласно ал.1 от чл. 4 от договора страните са уговорили солидарна
отговорност на кредитополучателите за връщане на кредита и другите задължения
по договора.
В чл.3 от сключения договор за кредит страните са постигнали съгласие за
усвоения кредит да се дължи годишна лихва на банката в размер сбора от БЛП на
БНП АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, действащ за съответния период,
плюс договорна надбавка от 5,15 пункта, като към сключване на договора БЛП за
жилищни нужди възлиза на 4,5 процента. Предвидено е кумулативно да се дължи
наказателна надбавка в ал.3 на чл. 3 при просрочение на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, в размер на 10 пункта.
В ал.5 на чл.3 от договора е посочено, че действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни
за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и
датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони.
Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 420месеца,
считано от усвояването му, като кредитът се погасява на равни месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план-приложение №2.
Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която е разрешен и
усвоен-швейцарски франкове, като в случай, че кредитополучателят не осигури
средства в швейцарски франкове на падежа, но има средства в лева или евро по
сметката си, банката извършва погяване с тези средства след служебно закупуване
на франкове по нейния курс „продава“, за което ответниците са дали съгласие в
чл. 5, ал.2 от зоговора.
При промяна на БЛП размерът на погасителните вноски се променя автоматично,
за което ответниците са дали съгласие в чл.6, ал.3.
Съгласно чл. 19, ал.1 при непогасяване на която и да е вноска по кредита
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2
на същия член е договорено при неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски изцяло или частично целият остатък по кредита да стане
предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, както и,
че изискуемостта настъпва автоматично, без да е необходимо изявление на банката
в тази връзка.
Установява се по делото, че ищецът е прехвърлил вземанията си на 15.07.2008г. с договор за
цесия на Бългериан Ритейл Сървисиз АД. С втори договор за цесия от 20.12.2012г.
вземанията са били обратно прехвърлени на Юробанк
и Еф Джи България АД, като цесиите са надлежно съобщени на ответниците.
С приложените по делото допълнителни споразумения от 25.03.2009г., 13.04.2009г.,
30.09.2009г., 26.04.2010г., 30.11.2010г. и 30.09.2011г., главницата по кредита
е била преструктурирана на 146993,06 швейцарски франка.
На основание чл.19, ал.1 от договора ищецът е упражнил правото си да обяви
кредитът за предсрочно изискуем, за което обстоятелство кредитополучателите са
били уведомени на 25.05.2015г. с връчените им нотариални покани.
Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на
клаузи в потребителски договор, са повелителни и за тяхното приложение съдът следи служебно. Преценката на
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи от националния съд към момента на
сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е могъл да знае към този момент и които са от естество да
се отразят на по-нататъшното изпълнение на договора, тъй като договорната клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на
договора.
Според съдебната
практика на касационната инстанция – решение №95 от 13.09.2016г. по
т.д.№240/2015г. на ВКС, II ТО методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща
вида, количествените изражения и относителната тежест на отделните
компонентни-пазарни индекси и/или индикатори.
От текста на чл.3, ал.1 и чл.3,
ал.6 на договора за кредит е видно, че промяната на БЛП е предоставена изцяло
на преценка на банката, без в договора да са посочени факторите, които биха
наложили евентуалното му изменение. Липсва обвързаност на изменението на БЛП с
конкретни обективни показатели, няма данни кредитополучателите да са получили
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. При уговорка
възнаградителната лихва да може да се променя при наличието на
основателна причина следва да е посочена изрично, ясно и разбираемо, да е
основана на обективни фактори, които в достатъчна степен да са предвидими при сключването
на договора. Липсва обективен характер на причината за увеличение на
лихвения процент и предвидими критерии за това при сключване на договора, не са
посочени и конкретните външни фактори и показатели на изменението. Създадена е възможност
банката да определя изцяло по своя преценка по какъв
начин да изчисли БЛП, тъй като няма доказателства предварително да е
известила ответниците за конкретната методология или алгоритъм за изчислението.
Следователно липсата на уговорени
от страните ясни правила относно методиката и условията за едностранна промяна
на БЛП и съответно и за размера на анюитетните вноски по кредита, води до
невъзможност да се обоснове основателна причина по смисъла на чл.144, ал.2, т.1
от ЗЗП. Съответните клаузи, даващи възможност за изменение на лихвения процент
следва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят
да е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената. Когато потребителят не е получил достатъчно
конкретна информация как кредитодателят може едностранно да промени цената на
предоставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от
банката, като нейни вътрешни правила не са част от кредитния договор,
кредитодателят не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправната клауза на чл.143 от ЗЗП, за да е приложимо правилото
на чл. 143, ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съгласно решение №98 от 25.07.2017 г. по т.д.
№535/2018 г. на I т.о. на ВКС подписването на договор за банков кредит от
потребителя не освобождава банката от задължението да докаже, че намиращи се в
договора клаузи, са били индивидуално уговорени с него. Обратното би означавало
да се изключи защитата на потребителя при всички договори за кредит.
БОС приема, че клаузата в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие дължимата
от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се формира
от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената - лихвата, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП и нищожна съгласно чл.146
ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката - кредитор да променя
едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта, определяща дължимата
към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и договорна надбавка
в определен размер /в този смисъл решение № 92/09.09.19г. по т.д.№ 2481/17г. на ІІ
т.о. /
Предвид това съдът
намира, че посочените клаузи на чл.3, ал.1 и ал.3 от договора са частично нищожни на основание чл.146 от ЗЗП в частта, даваща право на банката - кредитор
да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП.
По същите съображения БОС счете
за нищожна и клаузата на чл.4 вр. чл. 13 от договора, даваща възможност банката
едностранно да променя условията, лихвите, таксите и комисионните, които
прилага при операциите си, за която липсват доказателства да съдържа ясна методика и условия за промяната към сключване на договора,
предварително информиране на
потребителя, както и да е индивидуално уговорена.
Съдът намира, че клаузата на чл. 5,
ал.2 вр. чл.1, ал.1 и чл. 2, ал.1, съгласно която рискът от покачване на курса „купува
и/или продава“ на банката за швейцарски франк към евро е изцяло възложен на
кредитополучателите, както и клаузите в последващите допълнителни споразумения,
според които неплатената част от дължимата лихва по предходните договори се
капитализира към остатъка от главницата по кредита и върху нея се начислява
нова лихва до настъпване на датата на предсрочната изискуемост, са нищожни,
като са неравноправни. Освен това тези клаузи не
са индивидуално определени и са във
вреда на потребителя, тъй като възлагат
върху него всички неблагоприятни последици при промяната на обявените от банката курс „купува“
или курс „продава“ на швейцарския франк към български
лев и евро. При промяна на
валутния курс увеличението от банката е задължително, без да има възможност
потребителят да влияе върху съдържанието на облигационната връзка и да се
откаже от нея.
Според практиката на СЕС, възпроизведена и в
практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК- решение
№ 384 от 29.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 2520/2016 г., I т. о., ТК,
решение № 67 от
12.09.2019 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г., I т. о., ТК, решение № 155 от
24.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2561/2018 г., II т. о., ТК , следва да се счита
за неравноправна клауза в договор, сключен в чуждестранна валута, която има за
последица цялостно прехвърляне на кредитния риск върху потребителя, без това да
е ясно, точно и по разбираем начин заложено предварително в договора, така че
потребителят да може съзнателно да прецени какви са рисковете за него при
настъпването на съответните икономически промени.
Потребителят
е в положението на по-слабата
страна в отношенията с продавача или доставчика, в това число по отношение на степента
му на информираност, като изискването,
въведено от Директива 93/13 за
изразяване на ясен и разбираем език на договорните клаузи, както и за прозрачност, трябва
да се тълкува разширително - решение
на СЕС от 20 септември 2017
г., Andriciuc и др. Според решение
на СЕС от 20 септември 2018
г., OTP Bank и OTP Faktoring разпоредбата
на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде съставена на ясен и
разбираем език, задължава финансовите институции да предоставят на заемателите
достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на
добра информираност и благоразумие. Потребителят
трябва да разбира клаузата относно валутния риск
едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на
конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен
и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи
възможното обезценяване на националната валута спрямо чуждестранната валута, в
която е сключен заемът, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите си задължения.
От ищеца, чиято е тежестта на доказване, не се доказва ответниците да са били
уведомени за всички обстоятелства, които могат да окажат
влияние върху преценката им относно икономическите последици от
поемане на валутния риск изцяло за тяхна сметка, обхвата на задължението
им за срока на погасяване на задължението, както и
да позволят да изчислят размера
на своята
насрещна престация. В
тази връзка от представеното от ищеца
искане за превалутиране, изходящо от ответниците до банката не се
създава категорична увереност у съда относно надлежно изпълнение на
задълженията на търговеца да информира потребителя относно икономическите
последици от сключването на договора.
Практиката на СЕС е доразвита в практиката на ВКС,
в която безпротиворечиво се приема, че не е достатъчно банката да предостави на
потребителя
информация единствено за възможната
хипотетична промяна
на обявения от нея курс купува и продава на швейцарския франк, която би могло да повиши
размера на дълга. Банката-търговец, осъществяваща професионална дейност,
попадаща под особен режим, е длъжна да
уведоми потребителя за очакваните прогнози при котировките на швейцарския франк за срока на
погасяването на кредита, както и как би могъл да понижи валутния риск, включително чрез сключването на договор за застраховка или чрез използването на други финансови инструменти.
По отношение на
клауза на чл.6, ал. 2 от договора, с която
е уговорено потребителите
да погасяват
задълженията си по договора в швейцарски франкове,
въпреки, че сумата по кредита фактически е
усвоена в лева и няма реално захранване
на сметката на продавача с швейцарски франкове,
съдът също приема,че
се явява неравноправна.
Гореописаните неравноправни
клаузи са били възпроизведени и в последващите сключени анекси, в които отново
не са били инвидуално уговорени. Съгласно разпоредбата
на чл.
366 ЗЗД, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори и
страните да са се спогодили относно неговата нищожност. Нищожни са и клаузите
в допълнителните
споразумения към договора
за кредит за капитализиране към
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които отново се начислява
възнаградителна лихва, тъй като същата представлява
анатоцизъм, който е допустим само между
търговци.
Предвид това от
ответниците са дължими месечни анюитетни вноски по първоначалния договор по курса
на банката продава швейцарски франк
към лева, определен в приложение №1 към договора
при усвояването на сумата.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните вследствие на обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора на
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора,
че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. В тълкувателното решение са дадени
разяснения, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора.
Неоснователно е възражението на ответниците, че в
нотариалните покани не се съдържат размер на вземането на кредитора по
пера-главница, лихва, разноски и срока, за които са дължими, нито срока на
забавата, поради неплащане на кои месечни вноски кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, какъв е размерът им и каква част представлява главница и
лихва, както и, че с тях не е даден подходящ срок за доброволно изпълнение.
По принцип няма въведени критерии за съдържанието на обявяването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Достатъчно е волеизявлението на кредитора да е недвусмислено и конкретно спрямо
вземането и задълженото лице. В чл.60, ал. ЗКИ не са въведени изисквания за посочване на целия размер на непогасената част
от главницата и/или лихвата, разноски, падеж на отделните вземания и срок
на забавата. На
следващо място предвид
това, че предсрочната изискуемост е
право, уредено в полза на кредитора, изцяло от неговата воля и преценка
зависи дали ще даде на длъжника допълнителен срок за доброволно
изпълнение. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, щом като към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
На съда е служебно известно, че между страните са сключени още два броя
договори за кредит-договор за кредит за извършване на строеж от 19.06.2007г. и договор за потребителски
кредит от 19.06.2007г., по които ищецът също е предявил осъдителни искове за
връщане на главницата по кредитите – предмет на образувани и висящи т.д.№ 578/2019г.
и т.д.589/2019г. по описа на БОС.
В хода на производството ответниците са ангажирали 33 броя банкови бордера,
съставени в периода 26.01.2015г.- 26.10.2017г., както и 35 броя вноски бележки,
издадени в периода 27.11.2017г.-23.10.2020г., за извършвани частични погащения
по трите кредита.
По делото се доказва, че след обявяване на предсрочната изискумост от
ответниците са водени преговори с представител на ищеца, който е предложил
неформално нови погасителни планове по трите договори за кредит, по които са
извършвани погашенията. От приобщените гласни доказателства чрез проведения
разпит по делегация на свид. Л. се установява, че е водена кореспонденция и
преговори за рефансиране и преструктиране на кредитите. Предложен е нов погасителен
план, но не е одобрен от кредитната комисия на банката. БОС кредитира
показанията на свид. Л., които не се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства.
Установява се по делото, видно от изслушаното основно заключение по
назначената съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д., неоспорено от
страните, че към първоначално усвоената главница от 132 112 швейцарски
франка са капитализирани с допълнителните споразумения акцесорни вземания за
лихви в размер на 14 881,06 швейцарски франка. В счетоводството на ищеца
са отразени плащания за погасяване на главница в периода 10.05.2008г.-01.08.2016г.
в размер на 638,42 швейцарски франка, като към обявяване на предсрочната
изискуемост е останала неизплатена главница в размер на 146 354,64
швейцарски франка. Изчисленията са извършени от вещото лице, без отчитане, че
кредитът е бил отпуснат и обслужван в лева, поради което следва да намери
приложение курсът
на банката продава швейцарски франк
към лева, определен в приложение №1 към договора. Вещото лице след приспадане на размера на
капитализираните лихви в основното заключение е посочило, че общо платената
сума от ответниците е в размер на 43 409,81 швейцарски франка, като в
случай, че бъде отнесена за погасяване на анюитетните вноски по първоначалния
погасителен план, без участието на наказателни лихви и такси, с тази сума се
погасяват изцяло вноските с падежи в периода 10.05.2008г.-10.07.2011г. и
частично вноска от 10.08.2011г. По първоначалния погасителен план, който следва
да намери приложение в отношенията между страните, се дължат договорни лихви в
общ размер на 88 365,45 швейцарски франка преди обявяване на предсрочната
изискуемост – 25.05.2015г., с падежи за периода 10.05.2008г.-10.05.2015г. Видно от заключението от
ответниците не са надплатени суми спрямо дължимите такива по първоначалния
погасителен план към датата на настъпване на предсрочната изискуемост и към
датата на предявяване на исковата молба. Вещото лице поддържа в заключението
си, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост са дължими вноските
с падеж 10.05.2008г.-10.05.2015г.
В депозираното по
делото допълнително заключение, неоспорено от страните, вещото лице Д. е
преизчислило процесните вземания, като
ги е превалутирало по действащия курс на швейцарския франк на банката
„продава“ при отпускането на кредита, включително извършените погашения от
ответниците са изчислени в случай, че са погасявали кредита в лева, без да се
отчита последващото увеличаване на курса на франка. Вещото лице посочва, че към
момента на обявяване на предсрочната изискуемост остава непогасена главница без
капитализациите в размер на 131 475,52 швейцарски франка или 159 230
лева.
По отношение на възнаградителната лихва, капитализирана в
главницата в допълнителните споразумения, съдът намира, че същата не е
придобила характер на главница, тъй като не са били налице условията за
преструктиране на дълга съгласно чл.13 от
Наредба №9 от 03.04.2008г. за оценка и класифициране на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск
на БНР /отм./ Според чл.13, ал.1 от наредбата една експозиция се счита за преструктурирана, когато първоначалните
условия на споразумението са изменени чрез даване на отстъпки от банката към
длъжника, предизвикани от влошаване на финансовото му състояние, водещо до
невъзможност да се изплати в срок пълният размер на дълга, които отстъпки
банката не би дала при други обстоятелства. В ал.2 е въведено изискване първоначалните
условия на споразумението да се считат за изменени по смисъла на ал. 1 при
намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост,
рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката, с изключение
на промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните
лихвени нива.
В случая със сключването на последващите
споразумения на практика не е намален размера на дълга, а банката е действала
недобросъвестно. Неравноправните клаузи
са продължили да действат, но е създадена привидност, че са индивидуално
уговорени, като ищецът генерира печалба от олихвяването на изтеклите
възнаградителни лихви, представляващи главница по увеличения курс на
швейцарския франк. Не са доказва по делото и клаузите по
процесните споразумения да са били индивидуално
уговорени, както и, че ответниците са могли
да окажат влияние върху тяхното съдържание.
В приетото по делото допълнително заключение, неоспорено от страните,
вещото лице Д., след като е съобразило представените в хода на производството
доказателства за плащане от ответниците,
е посочило, че след завеждане на делото за периода
28.10.2019г.-23.10.2020г. са платени 23 000лева, от които за погасяване на
задължения по процесния кредит са отнесени 1999 лева за погасяване на разноски.
Остантаналите 21 001 лева са отнесени по другите два договора за кредит,
сключени между страните.
Въпреки, че ищецът не сочи доказателства за извършените разноски, които е
погасявал приоритетно, съдът приема, че с извършеното частично плащане в хода
на процеса не е погасявана главница, а дължима договорна лихва по първоначалния
погасителен план до настъпване на предсрочната изискуемост, в съответствие с
правилото на чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Освен това още с исковата молба е представен
списък на разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение от
ищеца, надхвърлящи по размер погасеното от ответниците вземане от 1999лева
При горните мотиви съдът намира, че искът
за главница е частично основателен до размера от 131 475,52 швейцарски франка.
По възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на падежиралите вноски
за главница и лихви.
БОС споделя практиката на касационаната инстанция - решение
№28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; решение №261 от
12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., решение №38/26.03.2019г. по
т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. в които се приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем
/кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части, като е приложима общата
пет годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. При разсрочено плащане на отпуснат кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Към датата на обявяване
на предсрочната изискуемост -25.05.2015г. са били дължими вноски с настъпил
падеж 10.05.2008г.-10.05.2015г., като погасени по
давност е главницата, включена във вноските с падежи 10.05.2008г.-
25.04.2010г., възлизащи след превалутирането им на 988,33 швейцарски франка или
1196,97лева съгласно допълнителното заключение на вещото лице Д.,изслушано в
с.з. на 24.09.2021г.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният частичен
иск за главница е основателен до размера от 130 487,19 швейцарски франка, като
за горницата над уважения до предявения размер следва да бъде отхвърлен.
По делото не е спорно, че е ищецът е извършил разходи за
подновяване на учредената в полза на банката договорна ипотека в размер на 650
лева. На основание чл.14, ал.2 от сключения между страните договор за кредит между
страните посочените разходи са възложени на кредитополучателите, поради което
предявения обективно кумулативно съединен иск е основателен и следва да бъде
уважен.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 16 695,54 лева,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ответниците също имат право на разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете в размер на 48,18 лева. Възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
ответниците е неоснователно, предвид фактическата и праваната сложност на
делото.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА М.Т.А., ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********, и
двете с адрес ***, да заплатят солидарно на Юробанк България АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен
път №260, представлявано от Димитър Шумаров и Петя Николова Димитрова - изпълнителни
директори, сумата от 130 487,19 швейцарски франка, представляваща главница, предявена като частично
вземане от вземане в общ размер на 146 354,64 швейцарски франка - главница
по договор за кредит за извършване на строеж и довършване на недвижим имот № HL35823
от 07.04.2008г., както и сумата от 650 /шестстотин
и петдесет/ лева, представляваща такси за подновяване на ипотека, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяването на
исковата молба – 05.11.2019г. до окончателното плащане, като за горницата над
уважения до предявения размер от 132 112 швейцарски франка ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск за главница по сключения между
страните договор за кредит№ HL35823 от 07.04.2008г.
ОСЪЖДА М.Т.А., ЕГН**********
и Д.Г.А., ЕГН********** да заплатят на Юробанк България АД, ЕИК ********* сумата
от 16 695,54 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Юробанк
България АД, ЕИК ********* да заплати на М.Т.А., ЕГН********** и Д.Г.А., ЕГН**********
сумата от 48,18 лева, представляваща направени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: