Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София, 12.09.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IIІ въззивен
състав в публично заседание на втори юли през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при
секретаря Радка Георгиева, с участието на прокурор Радка Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Урумов ВНОХД № 2527
по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 17.07.2017 г., постановена по НОХД № 4708 / 2016 г., Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 137
състав е признал подсъдимия К.Г.Г. за виновен в това, че на 03.01.2016 г.,
около 20:00 часа, в гр. София, по бул. “****************, в посока на движение
от ул. “Осогово”, към ул. “Одрин”, е управлявал МПС - лек автомобил, марка
“Мерцедес”, модел “Вито”, с ДК № *****ХК, с концентрация на алкохол в кръвна си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,64 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Алкотест дрегер - 7410 +“, № 0055, проба № 4655, съгласно
разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС : ”В случай на отказ
да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определено лечебно
заведение или при отказ да се даде кръв за изследване, употребата на алкохол и /
или друго упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията
на техническото средство”, поради което и на основание чл.343б, ал.1 във вр. с
чл.54 от НК му е наложил наказание “Лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено
за срок от три години и “Глоба“ в размер на 200,00 лева.
С така постановената присъда, на
основание чл.343г във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, съдът е наложил на
подсъдимия К.Г.Г. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
една година, считано от датата на влизане в сила на присъдата.
Срещу така постановената присъда е
постъпила въззивна жалба от адв. Г.М., в качеството й на упълномощен защитник
на подсъдимия К.Г.Г.. Във въззивната жалба се застъпват доводи, че по делото не
са събрани достатъчно доказателства, за това подсъдимият К.Г.Г. да е
осъществил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Твърди се,
че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал ангажираните по делото гласни
и други доказателствени средства. Излагат се доводи, че не се доказва
подсъдимият К.Г.Г. да е осъществил вмененото му деяние и от субективна и
обективна страна. Предвид горното е направено искане за отмяна на присъдата в
осъдителна му част и оправдаването на подсъдимото лице.
В разпоредително заседание на 01.06.2018
г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за да
обезпечи изпълнението на правомощията си по чл.313 от НПК, не се налага разпит
на подсъдимото лице и на свидетели и вещи лица.
Пред въззивния съд представителят на
Софийска градска прокуратура намира обжалваната първоинстанционна присъда за
правилна и законосъобразна, като моли последната да бъде потвърдена,
включително в частта относно определеното на подсъдимия наказание. Изразява се
становище, че в хода на досъдебното производство, пред първата инстанция и пред
въззивната инстанция са били събрани категорични доказателства за авторството
на деянието. Твърди, че в хода на досъдебното производство и съдебното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат
до отмяна на присъдата. Намира обжалвания съдебен акт за правилен,
законосъобразен и обоснован, включително и в гражданската му част, като моли
последният да бъде изцяло потвърден.
Защитникът на подсъдимия К.Г. – адв. Г.М.
моли да бъде постановена присъда, с която присъдата на Софийски районен съд да
бъде отменена, а подсъдимият К.Г. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поддържат се и
твърденията в жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание. В
подкрепа на исканията си защитникът на подсъдимото лице излага подрони доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на правата на подсъдимия. Във връзка с горното се излагат доводи,
че мотивите към присъдата не отговарят на изискванията на НПК. Изразява се
становище, че мотивите към присъдата за непълни, като анализът на
доказателствата е повърхностен и противоречив. Твърди се още, че неправилно
първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението, без да е
направено искане в тази насока и без да е изслушано становището на
прокуратурата, което според защитата се явява съществено процесуално нарушение
на процесуалните правила. Посочва се също, че са налице проблеми и със
спазването на изискванията при вземането и изследването на самата алкохолна
проба.
Подсъдимият К.Г.Г. в предоставената му
възможност за лична защита и последна дума, се придържа към казаното от
адвоката си, като моли да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
Настоящият съдебен състав, след като
обсъди изложените доводи, доказателствата по делото и в пределите на проверката
по чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното.
Жалбата, депозирана от защитника на
подсъдимия, в частта, в която се иска отмяна на първоинстанционната присъда
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява
основателна.
Въззивната инстанция въз основа на
императивно вмененото ѝ задължение да извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт, намери, че при първоинстанционното разглеждане на
делото са допуснати съществени отстраними нарушение на процесуалните правила,
обосноваващи отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
При обстойно запознаване със
съдържанието на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав установи, че
постановената от районния съд присъда не е мотивирана по начина посочен в чл.
305, ал. 3 от НПК. Съдът е изложил противоречиви и незадълбочени съображения по
повод ангажираните по делото гласни доказателствени източници. След като е
описал приетата от него за установена фактическа обстановка, преповтаряйки
съдържанието на обвинителния акт, съдът е посочил единствено, че
кредитира показанията на свидетелите В.Д., Д.Н. и М.Д., приемайки, че
показанията им се подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства.
Така първоинстанционният съд не е
изложил фактическа обстановка, изградена въз основа на събраните по делото
доказателства. В мотивите безкритично са преписани фактите и обстоятелствата от
обстоятелствената част на обвинителния акт, без те да почиват на събраните по
делото доказателства, последните са посочени бланкетно – това означава, че на
практика липсва изложение на приетите за установени обстоятелствата, както и
посочване на конкретните доказателства, въз основа на които тези обстоятелства
се установяват. Събраните свидетелски показания са преразказани, без да е
направен анализ по смисъла на чл.305, ал.2, изречение второ от НПК.
Същевременно в съдебно заседание от
17.07.2017 г. съдът е заличил от списъка за призоваване на лица свидетела В.Д.,
като не е приобщаил и показанията му от досъдебното производство. По нататък в
изложението си обаче, първоинстанционният съд е кредитирал именно показанията
на свид. В.Д., като е приел, че “Резултатът отчетен от техническото средство
безспорно се потвърждава от показанията, дадени на ДП от свид. В. Д. и Д.Н..“. Затова
и според настоящата съдебна инстанция мотивите към обжалваната присъда не
отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. Съдът не е изложил убедителни
съображения защо кредитира едни доказателствени материали, а приема други за
недостоверни, като същевременно бяха констатирани и противоречия между приетите
за установени факти и кредитираните източници на информация от
доказателствената съвкупност. Нормата на
чл.305, ал.3 от НПК задължава съда в мотивите към присъдата да посочи
установените обстоятелства, доказателствените източници въз основа на които
обстоятелствата се установяват, както и правните съображения на съда за взетото
решение. При противоречиви доказателствени материали съдът е длъжен да изложи
защо едни от тях приема, а други не. Тези свои задължения в конкретния случай
първоинстанционният съд не е изпълнил. Липсват убедителни и ясни аргументи въз
основа на кои доказателства съдът е построил фактическата обстановка и правните
си изводи.
Противоречивите или непълни мотиви,
съгласно константната съдебна практика, се приемат за приравнени на пълна липса
на мотиви и обуславят наличие на основание за отмяна на атакуваната присъда по
смисъла на чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК.
Допуснатото нарушение на процесуалните правила не би могло да бъде отстранено
от настоящата инстанция, тъй като в противен случай процесуалните права на
страните биха били сериозно накърнени, доколкото последните биха били лишени от
една съдебна инстанция по фактите, с оглед на което се налага отмяна на
присъдата и връщане на делото на първата инстанция.
Въпреки, че констатираното процесуално
нарушение представлява самостоятелно основание
( от кръга на “абсолютните“ такива ) за отмяна на присъдата и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав намира за нужно да отбележи, че от страна на първата инстанция
са били допуснати и други процесуални нарушения, всяко от което по съществото
си представлява основание за отмяна на присъда и връщане на делото за ново
разглеждане на първоинстанционния съд.
В тази връзка въззивният съд споделя и направеното
от страна на защитата възражение за незаконосъобразно допуснатото изменение на
обвинението. В случаят първостепенният съд по един недопустим начин служебно е иззел
възможността на представителя на Софийска районна прокуратура да коригира ( измени ) обвинението спрямо подс. К.Г.. Безспорно,
с оглед разпоредбата на чл.287 от НПК, компетентността за изменение на
обвинението е предоставена изцяло на прокурора и се явява негова процесуална възможност
при осъществяване на обвинителната му функция. Доколкото обаче, в провелото се
на 17.07.2017 г. открито съдебно заседание пред първия съд, прокурорът е направил
такова искане по реда на чл.287 от НПК, независимо, че е следвало да го
допусне, съдът го е оставил без уважение. Вместо това, видно от отново от протокола
за съдебното заседание, след като е оставил искането без уважение, при
последващото възобновяване на съдебното следствие съдът служебно е констатирал
и допуснал такова изменение, включително с формулиране на съдържанието (
текстово ) по това изменение. Предвид горното настоящата съдебна инстанция
счита, че е налице незаконосъобразно изменение на обвинението, доколкото по
този начин съдът е извършил действия от компетентността на страна по делото.
Процесуалната фигура на прокурора се характеризира с това, че той представлява
страна в процеса, участник в производството осъществяващ държавното обвинение и
реализиращ една от основните функции на процеса, а именно обвинителната
функция. Същевременно тази функция е неразривно свързана с останалите две
функции в наказателния процес – тази по осъществяване на защитата, и тази по
осъществяване процесуалното ръководство и решаването на релевантните въпроси.
Осъществяването от съда на действия по поддържане и обосноваване на обвинението
безспорно рефлектират върху осъществяването на основната му функция, каквито се
явяват действията свързани с процесуалното ръководство и решаване, което
неминуемо ограничава и страната при реализирането на защитната функция в процеса.
От данните по делото е видно, че съдът самостоятелно е извършил преценка и е
допуснал изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Това означава, че в
конкретния случай съдът е осъществи действия на страната в процеса, поддържаща
обвинението наред с прокурора, което е довело до несъмнено влошаване
положението на подсъдимия К.Г.. Допускането на посоченото действие, в нарушение
на процесуалните изисквания, в случая без да е направено искане за това, в
полза на обвинението, се явява съществено нарушение на процесуалните правила,
пряко рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия, и поради това,
явяващо се безспорно основание за отмяна на постановения съдебен акт.
Съдът счете, че така констатираните нарушения не могат да
бъде отстранени от въззивния съдебен състав, в рамките на контролната въззивна
съдебна процедура, поради което се налага отмяната на първоинстанционната
присъда в нейната цялост и връщането на делото за ново разглеждане от друг
състав при същия първоинстанционен съд. Доколкото всяко едно от така
констатираните нарушения на процесуалните правила представлява самостоятелно
основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намери, че не
следва да обсъжда по - подробно изложените от защитата и основателни по своето
естество възражения досежно обстоятелствата, свързани с постановяването на
съдебния акт и спазване на реда при взимане и провеждане на изследване за
употреба на алкохол. Предвид необходимостта от
упражняване на правомощието му по чл.334, т.1 от НПК, въззивният съд не намира
за необходимо да обсъжда и останалите въпроси относно правилността на
присъдата, като безпредметен се явява и анализът на изложените от защитата доводи
по съществото на делото.
С оглед всичко изтъкнато, въззивният съдебен състав намира,
че обжалваната първоинстанционна присъда от 17.07.2017 г., постановена по НОХД
№ 4708 / 2016 г., Софийски районен съд, Наказателно отделение, 137 състав следва да се отмени, а делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав при същия първоинстанционен съд.
При новото провеждане на съдебното заседание следва да бъдат
отстранени допуснатите съществени процесуални пороци, като производството по
делото бъде завършено с вътрешно непротиворечив, последователен и добре
мотивиран съдебен акт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 във вр. с чл.334, т.1,
пр.2 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно
отделение, IIІ въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от
17.07.2017 г., постановена по НОХД № 4708 / 2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 137 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.