Регистрационния номер ще бъде генериран след предаване заГрад
подпис на актаВарна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 14.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100502363 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 51336/30.07.2020г. от
„Пристанище Варна“ЕАД ЕИК *********, представлявано от Изп.Директор Петър Сеферов,
чрез пълномощник срещу Решение № 3357 от 22.07.2020г. по гр.д. № 4124/2020г. на ВРС, 16
св., с което съда е :
ПРИЗНАЛ на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ уволнението на И. А. С. , ЕГН
**********,адрес: гр.Варна,ж.к."Владислав Варненчик" бл.227, вх.1,ет.З, ап.9 за
незаконосъобразно ;ОТМЕНИЛ Заповед № 13 от 12.03.2020г. на работодателя
„ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П.И.С., седалище и
адрес на управление: гр.Варна, пл."Славейков" № 1, с която е прекратено трудовото му
правоотношение, на основание чл.325, ал.1,т.9, предложение 2 от КТ , считано от
13.03.2020год. ; ВЪЗСТАНОВИЛ И. А. С. ,ЕГН **********, адрес:
гр.Варна,ж.к."Владислав Варненчик" бл.227, вх.1,ет.З, ап.9 в „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“
ЕАД, ЕИК *********,на длъжността „Инвентарчик” с месторабота – Пристанище Варна-
Изток, отдел „Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“, на основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ.
Считайки обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано,
моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недоказани. Изложени са аргументи, че изводът на съда, че не е установен
първия елемент на фактическия състав на уволнението – здравни противопоказания за
изпълняване на заеманата от ищеца длъжност, е несъстоятелен и не кореспондира с
1
приетите по делото доказателства – ЕР 0347 от 015 зас. от 03.02.2020г. на Втори състав на
ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ“Св.Анна“ част от ЕР2224 от 109 зас. от 10.09.2019г.,
както и заключението на приетата по дело СМЕ. Въззивника твърди, че от същите е видно,
че за ищецът съществуват противопоказания да заема длъжността „инветнарчик“, съгласно
представената длъжностна характеристика. В тази връзка е цитирана практика на ВКС по
чл.290 от ГПК.Твърди се, че при постановяване на решението съда е допуснал нарушения на
процесуалния закон, като не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства,
което прави фактическите му констатации непълни, неверни и неточни, а правните изводи -
необосновани. Твърди се нарушение и на материалния закон, т.к. по делото са представени
писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява , че в предприятието
няма друга свободна и подходяща с оглед образованието и квалификацията на ищеца
длъжност.Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован,чрез процесуален представител
поддържа жалбата, моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещната по жалбата страна- И. А. С. ,чрез
процесуалния си представител е депозирал отговор на жалбата, в който излага, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено. Цитира практика на ВКС. Претендира присъждане на разноски.Прави
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, редовно призован , явява се лично и чрез
процесуален представител, поддържа отговора на въззивната жалба , оспорва
същата.Претендира потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.Претендира присъждане на разноски съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на И. А. С. ,ЕГН **********
срещу „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл.344, ал.1, т.1
и т.2 от КТ за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със Заповед № 13
от 12.03.2020г. на работодателя, с която трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.325, ал.1,т.9, предложение 2 от КТ и за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „Инвентарчик” с месторабота – Пристанище Варна-Изток, отдел
„Механичен“, сектор „Инвентарно стопанство“.
В исковата молба ищеца твърди незаконосъобразност на уволнението поради
допуснати нарушения при издаването на уволнителната заповед, доколкото изложените
мотиви в заповедта не са съобразени със заключението на трудово-експертната лекарска
комисия. Твърди се, че в същото не съществува заключение, което да установява
невъзможност ищеца да изпълнява заеманата от него длъжност. В Експертно решение №
2
0347 от 03.02.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна -
Варна" АД заключението е: „Лицето може да изпълнява настоящата длъжност при спазване
на противопоказните условия на труд, упоменати в т.15 на ЕР № 2224 от 10.09.2019
г."Излагат се съображения и, че не е налице и втората кумулативна предпоставка за
прекратяване на трудовия му договор на посоченото в Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество основание за уволнение - не му е
предлагана друга, подходяща за здравното му състояние работа.
Претендира отмяна на същата и възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК
*********, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове,
като неоснователни. Твърди се, че работодателят няма задължение да организира своята
дейност по начин, че да съответства на нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му
по чл. 315 КТ, които са изпълнени, за което по делото е представен утвърденият списък.
Излага се,че със Заповед № 34/01.02.2018 г. на Изпълнителния директор на основание
чл.142, ал.2 от Кодекса на труда за длъжността „инвентарчик“ е въведено сумирано
изчисляване на работното време, считано от 01.01.2018 г. Работата се извършва на смени -
дневна и нощна.Поради това няма как да се спазят допълнените в т.15 в ЕР 0347 от 015 зае.
от 03.02.2020 г. на Втори състав на ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „Св.Анна" част от
ЕР 2224 от 109 зае. от 10.09.2019 г. противопоказани условия на труд - работа с тежести над
10 кг., сменен режим, нощен, извънреден труд, работа на височина над 0.5 м. на стълба от
нивото на пода, без контакт с движещи се механизми и съоръжения и други. В ЕР е
посочено „необходимо е предложение за обсъждане на облекчени условия на труд и за
приспособяване на работното място към здравословното състояние на лицето, в
съответствие с изискванията на чл.314 и 317 от КТ и Закона за здравословни и безопасни
условия на труд". В предприятието няма друга свободна длъжност, която да е подходяща за
заемане от работника, а трудовите функции и организация на работа на заеманата длъжност,
не могат да бъдат пригодени според здравните противопоказания. Не може да се изключи
нощният труд, защото това е режимът на работа за длъжността. Не може да се избегне
работа с машини и механизми (ИК-136 т.2, т.З, т.16) и тежки предмети при поддържането на
оборудването (ИК-218 т.1 и т.2). Работодателят е отговорен да не допуска до работа
работник, когато според предписанията от здравните органи е противопоказна за
здравословното му състояние.Излага се , че трудовите функции за заеманата длъжност
„Инвентарчик", съгласно връчената на работника длъжностна характеристика на
25.05.2017г, се изразяват в раздаване и приемане на заявения инвентар, подреждане и
поддържане, водене на отчетност. Длъжността се изпълнява в съответствие с ИК-218 -
Инструкция за раздаване на инвентар, товарозахващащи приспособления, тежък инвентар,
лични предпазни средства и крепителни материали за товаро-разтоварна дейност,
спомагателни операции и укрепване на товари; ИК-136 - Инструкция по безопасност на
труда при шлосеро-монтажни работи; ИК-226 -Инструкция за заявяване, изработка, правила
3
за ползване, съхранение и оперативен контрол на сапани и товарозахващи приспособления
от стоманено въже, използвани за товаро-разтоварна, спомагателна и ремонтна дейности.
В ИК-218 е посочено, че се раздава инвентар, товарозахващащи приспособления,
тежък инвентар, лични предпазни средства и крепителни материали, спомагателни операции
и укрепване на товари се осъществява от сектор „Инвентарно стопанство". В т.2 от
инструкцията са изброени видовете инвентар, като освен четки метли и лопати се изброяват
и сменяеми товарозахващащи приспособления, стоманени и верижни сапани, окачалки от
стоманени въжета, захвати, касони, тави, покривала за тави за зърно и др. Голяма част от
изброените изискват усилие и са с тегло над 10 кг. Инвентарът служи за извършване на
пристанищната дейност и се използва в товаро-разтоварните операции. Товарите са с голямо
тегло, съответно приспособленията които се използват за обработката им изискват голяма
здравина, а от там и високо тегло.
Оспорва основателността на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. Въпреки, че до момента на прекратяване на трудовия договор заеманата
длъжност е била определена за заемане от трудоустроени лица, работникът не е в състояние
да я изпълнява ако не се въведат допълнителни облекчения и приспособяване на работното
място, промяна в организацията на работния процес, каквито са указанията в решението на
ТЕЛК. Когато естеството на работа не позволява това да се случи, единствената възможност
на работодателя е да прекрати трудовия договор.
Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на сторените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното
4
от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по
дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение -
сключен безсрочен трудов договор, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Инвентарчик", отдел „Механичен" - сектор „Инвентарно стопанство", пристанище Варна -
Изток в „Пристанище Варна" ЕАД. Последното подписано допълнително споразумение е
№872/30.11.2015 г. към трудов договор №2113/05.11.1982 г.
Приета по дело е Заповед № 13 от 12.03.2020 г. на Изпълнителния директор на
„Пристанище Варна" ЕАД за прекратяване на трудовия договор, считано от 13.03.2020 г., на
основание чл.325, ал.1, т.9, (предложение 2) от КТ. Заповедта е мотивирана, като е посочено,
че причина за прекратяване на трудовия договор са здравни противопоказания въз основа на
заключение на ТЕЛК.Същата е връчена при отказ на работника да я получи, което е
удостоверено с подписа на двама други служители.
Видно от ЕР №2224 от 10.09.2019год. /л.7/на ищеца е определен процент на трайна
намалена работоспособност 96% за срок от три години. В решението са посочени
противопоказни условия на труд – тежък физ.труд ,нервно-псих.напрежение , силово
натоварване на раменен пояс, обременяване на ляв дк, работа на височини,въртящи се
механизми и автомати /т.15/.
От приетото по делото ЕР /л.6/ № 0347 от 03.02.2020год., което се явява неразделна
част от ЕР №2224 от 10.09.2019год. /л.7/ се установява, че ищецът може да изпълнява
настоящата длъжност „Инвентарчик“ при спазване на противопоказанията, дадени в т.15 от
експертно решение №2224 от 10.09.2019год., които са допълнени: тежък физически труд/с
риск по-висок от приемливия,ръчна работа с тежести,с ед.тегло над 10 кг./,системно
физическо натоварване с пренатоварване на лява ръка, нервно-псих.напрежение/с риск по-
висок от приемливия/,сменен,нощен и извънреден труд, работа на височина /на работна
стълба над 0.5м.от нивото на пода /, без контакт с движещи се механизми и съоръжения.
Посочено е, че е необходимо предложение за обсъждане на облекчени условия на
труд и за приспособяване на работното място към здравословното състояние на лицето, в
съответствие с изискванията на чл.314 и 317 от КТ и Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
По делото е прието трудовото досие на ищеца , пълно щатно разписание към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение и следните писмени доказателства : списък
на длъжностите за трудоустроени лица с намалена работоспособност към 01.12.2019г. в
пристанище Варна изток; свободни работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна
изток към 12.03.2020г.; свободни работни места в „Пристанище Варна“ терминал Варна
запад към 12.03.2020г.; заповед №34 от 01.02.2018г.; длъжностна характеристика на
длъжността Инвентарчик; инструкция за раздаване на инвентар, товарозахващащи
5
приспособления от 14.11.2012г.; инструкция по безопасност на труда при шлосеро-
монтажни работи от 06.03.2009г.; инструкция за заявяване, изработка, правила за ползване,
съхранение и оперативен контрол на сапани и товарозахващащи приспособления от
14.11.2012г.; дневник за технически преглед на сапани и ТЗП Приложение №1; дневник за
технически преглед на сапани и ТЗП Приложение №2,карта за идентифициране на
опасностите и оценка на риска.
Видно от длъжностна характеристика от 01.12.2016г., с коята ищеца е запознат на
25.05.2017г.–л.27,28 от дело, инвентарчика „спомага правилното товарене и трансопртиране
до работните точки на тежък инвентар-захвати,сапани, покривала и др., както и, че
длъжността е определена за трудоустрояване на ОЛЕК или ТЕЛК с право на работа.
От заключението на приетата по делото СМЕ, се установява, че към датата на
издаване на Заповед №13/12.03.2020г. няма данни да е имало свободна, подходяща с оглед
здравните противопоказания, посочени в т. 15 от ЕР на ТЕЛК и образованието и
квалификацията на И. А. С. работа в „Пристанище Варна" ЕАД, както в списъка по чл. 315
от КТ и извън него, съгласно представената документация. За изпълнение на заеманата
преди уволнението длъжност (режим на работа, условия на труд, работа с тежести, машини
и механизми и на височина, пренатоварване на горни крайници и други) съществуват
следните здравни противопоказания за лице със заболяванията на ищеца, съгласно ЕР на
ТЕЛК:работа на смени, полагане на нощен труд и извънреден труд;ръчна работа с тежести,
включително такива с единично тегло над 10 кг;работа на височина - на стълба -
включително над 0,5 м от нивото на пода, макар и неежедневно;контакт с машини с
движещи се части.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
По делото между страните не е налице спор, че процесната заповед е издадена от
компетентно лице в рамките на правомощията му.Спорен е въпросът за материалната й
законосъобразност , а от там и на извършеното с нея прекратяване на трудовото
правоотношение.Тежестта на доказване за наличието на визираните в оспорената
заповед предпоставки, е на работодателя.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1,т.9 КТ се
състои от два елемента, които трябва да са налице кумулативно; невъзможност на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания/ каквато е настоящата хипотеза/
и липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието/дружеството ответник/. Невъзможността за изпълнение на работата
в хипотезата „здравни противопоказания” е медицински въпрос, произнасянето по който е
в професионалната компетентност на ТЕЛК,НЕЛК и е налице в случаите, при които
6
работникът или служителя боледува от болест, която не е довела до неговата трайна
неработоспособност, но го поставя в състояние на невъзможност да изпълнява точно
определена работа по трудово правоотношение. Изводът за наличието на невъзможност на
работника да изпълнява съответната работа може да се направи само чрез извършване на
съпоставка между здравословното му състояние и условията, при които изпълнява
възложената му работа, като преценката се извършва от ТЕЛК. В компетентността на ТЕЛК
е със заключението по експертното решение да се посочи болестта, довела до инвалидност и
наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването във връзка с
условията на труд, характерни за заеманата от работника или служителя длъжност. Нормата
на чл. 329 КТ изрично сочи, че се касае за възложената на работника работа, от което и
следва, че ЕР на ТЕЛК трябва да установява, че не може да бъде изпълнявана работата,
която действително е възложена, независимо дали се касае за длъжността, посочена в
трудовия договор/каквато е настоящата хипотеза/ или за друга, която работникът
фактически изпълнява, въпреки, че тя не е посочена в трудовия договор.
Възраженията на въззивника, че с посочените в ЕР противопоказания ищеца няма как
фактически да изпълнява длъжността „инвентарчик“, с оглед начина и организацията на
длъжността /на смени/ както и с оглед на реалните му функции /товарене, работа с тежести,
физическо натоварване, височини и т.н./, позовавайки се на заключението по приетата СМЕ
, както и на оценка на риска изготвен от СТМ от м.09.2014г./л.41-56 от дело/ са
неоснователни. Работодателят няма право на база противопоказанията на труд, описани в
процесното решение на ТЕЛК сам да прави извод, че фактически извършваната работа, не
може да бъде изпълнявана от ищеца. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за
трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да
бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина, нито от
вещи лица в трудовия спор, тъй като тази преценка /на ТЕЛК /НЕЛК/ не подлежи на
инцидентна проверка за правилност от гражданския съд.Предписанието на здравния орган е
задължително, както за работника, така и за работодателя, независимо от това дали
последният е участвал в производството по издаване на предписанието. Предмет на спора за
трудоустрояване по смисъла на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване може да бъде само
дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в
решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в
решението на здравния орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се
изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни
предписанието си./В този смисъл Решение № 266/24.03.2010 г. по гр.д. № 814/2009 г. на
ВКС, III г.о.,Решение № 195/17.09.2014 год.по гр.д.№1997/2014г.,на ВКС,ІІІ г.о.,Решение №
279/27.10.2015 г. по гр.д.№ 327/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 188/23.01.2018г. по гр.д.
№ 793/2017 г. на ВКС, IIIг.о., Решение № 252/21.01.2020г. по гр.д.№ 566/20219 г. на ВКС, IV
г.о., Решение № 65/03.07.2019г. по гр.д.№ 1666/2018 г. на ВКС, IIIг.о. и др./, които
настоящия състав споделя.
7
След като работодателя не е оспорил решението на ТЕЛК по реда на Наредбата за
трудоустрояване и в същото е посочено,че работника може да полага труд при определени
условия, като са съобразени противопоказните такива и липсва констатация, че описаните в
ЕР противопоказни условия на труд препятстват ищеца да изпълнява длъжността
„инвентарчик“, то работодателят не може да прекрати трудовото правоотношение,
приемайки, че ищецът вече не може да изпълнява работата заради наличието на
противопоказания за труд на съответното работно място. Същия следва да се съобрази с
предписанията и да гарантира на ищеца конституционно закрепеното право на труд.
В заключение, възражението на въззивника, за доказаност на първата предпоставка
от фактическия състав на нормата на чл. 325 ал.1 т.9 пр.2 от КТ е неоснователно, поради
което въззивният съд намира, че уволнението е незаконосъобразно и искът с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 е основателен.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса дали при работодателя има
друга работа, подходяща за здравното състояние на работника, доколкото не се установи
невъзможност на последния да изпълнява вече възложената му работа.
В тази връзка практиката на ВКС, цитирана от въззивника е несъотносима към
настоящия случай, доколкото същата се отнася до хипотези, при които с влязло в сила
експертно решение на ТЕЛК/ НЕЛК, при условията на Наредбата за трудоустрояване е
установена първата предпоставка на закона за прекратяване по този ред - дадено е
заключение , че заеманата от ищеца длъжност е противопоказна за него.В настоящата
хипотеза заключението на ЕР е, че работникът може да изпълнява настоящата длъжност при
посочените предписания.
За пълнота следва да бъде посочено, че според характеристиката за длъжността
„инвентарчик“ същия само спомага правилното товарене и транспортиране до работните
точки на тежък инвентар. В същата не е изрично посочено , че се изпълнява на смени, а това
е уредено с последваща заповед. Същата констатация е посочена и в самото ЕР – абзац 2 и 3:
„по производствена характеристика от м.01.2019г., длъжностната характеристика и картата
на оценка на риска по производствената характеристика риска от физ.натоварване е
„ограничен“, който съгласно белгийската практика прилагана в Р.България е приемлив и се
допуска за лица с увреждания“,“по длъжностна х-ка /01.12.2016г./ “инвентарчик“ само
„спомага“ правилното товарене“ като не е отразено, че пряко участва в товаро-
разтоварителните дейности, свързани с тфт.“
Предвид основателността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, то основателен е и иска по
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
По изложените съображения ВОС счита, че обжалваното решение като правилно и не
страдащо от пороците визирани в жалбата, следва да бъде потвърдено.
8
Предвид изхода на спора на въззивника не следва да се присъждат сторените по
делото пред настоящата инстанция разноски.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1000.00 лева, като
възражението на процесуалния представител на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита
за неоснователно с оглед разпоредбата на чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размера на мин.работна заплата към
дата на упълномощаването и осъщественото по дело процесуално представителство във
въззивното производство, както и обема на осъщественото представителство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3357 от 22.07.2020г. по гр.д. № 4124/2020г. на ВРС, 16
св.
ОСЪЖДА „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
П.И.С., седалище и адрес на управление: гр.Варна, пл."Славейков" № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
И. А. С. ,ЕГН **********,с адрес гр.Варна,ж.к."Владислав Варненчик" бл.227, вх.1,ет.З,
ап.9, сумата от 1000/хиляда/лв., представляваща сторени в производството разноски,
изразяващи се в платено адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
, считано от 28.09.2020г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9