РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500476 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Р. Л. А.,ЕГН-********** против решение №
275/20.12.21г.,постановено по гр.д.№ 1462/21г.на РС-Карлово,1-ви гр.с.,с което е осъдена на
осн.чл.144 от СК Р. Л. А. да заплаща на дъщеря си Д. К. Х.,ЕГН-********** месечна
издръжка в размер на 150 в.,считано от датата на подаване на исковата молба-29.09.21г.до
завършване на редовна форма на обучение във висше учебно заведение или навършване на
25-годишна възраст или настъпване на друга законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В жалбата се твърди,че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложени в
жалбата съображения.Твърди се,че за жалбоподателката би съставлявало особено
затруднение заплащането на претендираната издръжка поради ниските й доходи и
задълженията за заплащане на издръжка по отношение на още две деца.Иска се решението
да се отмени,като се отхвърли исковата претенция,а в случай,че съдът приеме същото за
правилно,то да се намали размера на издръжката от 150лв.на 50лв.месечно.Не се
претендират разноски.
Въззиваемата страна- Д. К. Х.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба.Не претендира разноски.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок
от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на осъдителното спрямо нея
1
решение.
При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.44 от СК от Д. К. Х. против Р. Л. А.
Ищцата Д. К. Х. основава иска си на твърдението,че като пълнолетна продължава
образованието си *************,редовна форма на обучение и няма доходи и имущество,с
които да се издържа,а ответницата-нейна майка,може да й осигурява издръжка без особени
затруднения.Прави искане за присъждане на издръжка от 160лв.,считано от датата на
подаване на исковата молба до завършване на редовна форма на обучение във висше
учебно заведение или навършване на 25-годишна възраст,или настъпване на друга законна
причина за нейното изменение или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Ответницата е оспорила иска,като твърди,че е осъдена да заплаща издръжка в размер
на 150лв.на другата си пълнолетна дъщеря К. Х.,която също учи редовно в медицински
колеж,а също дължи издръжка и на сина си от втория си брак,който в момента е на 4
години.Посочва,че за нея заплащането на претендираната от ищцата издръжка би
съставлявало особено затруднение.
По делото е безспорно,а е и видно от представените в тази връзка писмени
доказателства,че ответницата е майка на ищцата Д. К. Х.,която е навършила пълнолетие на
***********г.(удостоверение за раждане на същата),както и че ответницата има още една
дъщеря от брака си с К.К. Х.,баща на ищцата-К.,също пълнолетна.Безспорно е,че с решение
по гр.д.№ 95/20г.на КРС А. е осъдена да заплаща издръжка на К. Х. в размер на 150лв.Не се
спори,че ответницата има сключен втори брак и родено от него дете-М. М. А.,род.на
*******г.,както и че ищцата е студентка редовно обучение и обучението й е свързано със
средства.Оспорва се от ответницата възможността да дава издръжка на ищцата,без това да
представлява особено затруднение по см.на чл.144 от СК.
От събраните по делото доказателства се установява от една страна,че ищцата няма
доходи,които да й позволяват да се издържа сама от тях,нито възможност да работи с оглед
редовната дневна форма на обучение(декларация и показания на св.К. Х.),от друга страна
същата има значителни разходи,свързани с нейното обучение- семестриална такса в размер
на 340лв.,платена за първия семестър на уч.година,разходи за наем в общежитие и битови
консумативи,за храна,учебници и учебни помагала,транспорт,облекло и др.
По отношение на доходите на бащата на ищцата са събрани доказателства,че същият
работи в РУП-Карлово(сл.бележка от ОДМВР-Пловдив от 10.12.21г.) и за последните 6
месеца на 2021г.е получил брутно средномесечно тр.възнаграждение в размер на 1855лв.,а
чисто-около 1500лв.Установява се също,че ищцата живее заедно със сестра си при своя
баща в с.К. (показанията на св.Х-),както и че същият няма други задължения за
издръжка,освен по отношение и на другата си дъщеря К.Притежава част от къщата в с.К. и
4/6 ид.ч.от апартамент в К. от 52,56 кв.м.(НА №100/18.12.19г.),в който никой не живее и
2
жилището не се отдава под наем.
Р. Л. А. работи по тр.договор в ************ и е получила последните 6 месеца
нетно трудово възнаграждение в размер на 663лв месечно.Не притежава движимо и
недвижимо имущество (удостоверение за декларирани данни,изд.от Община
К.).Малолетният й син М. А. посещава детска градина,като майката заплаща редовно
начислените такси от 2,40лв.на ден и таксите за ползване на допълнителни услуги-футбол и
народни танци (служебна бележка от 29.10.21г.от ******).От разпита на св.М. А.-съпруг на
ответницата,се установява,че същият е пенсионер с пенсия от 718лв.,че работи
временно,като получава чисто 700лв.и че има други деца от предишен брак,които са
пълнолетни.
ПдРС е уважил исковата претенция до размера от 150лв.,като е приел,че са изпълнени
условията на чл.144 от СК-ищцата е навършила пълнолетие и продължава да учи редовно
във висше учебно заведение,ответницата е нейна майка,ищцата не може да се издържа сама
поради липса на собствени доходи и имущество,а предвид доходите й и задълженията за
издръжка към други лица ответницата може без особено затруднение да поеме част от
обикновените разходи на дъщеря си,доколкото за издръжката на малолетния си син разчита
и на финансовата помощ на своя съпруг,който има доходи,близки до тези на бащата на
ищцата,но докато М. А. осигурява издръжка само на едно дете,то К. Х. осигурява такава на
двете си дъщери. Съдът е взел предвид доходите и на бащата на ищцата,задължението му за
издръжка към другата му дъщеря.Коментирал е,че ответницата поема разходите на
семейството си със съпруга си,вкл.тези по отлеждането на детето им.Съобразил е размера на
дължимата издръжка с получаваните от ответницата доходи и потребностите на ищцата.
Мотивите на районният съд,с които е приел,че са налице условията за уважаване на
исковите претенции са ясни и подробни,почиващи на обстоен анализ на събраните
доказателства,поради което напълно се споделят и от настоящата инстанция.С оглед на
което тя препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Настоящата инстанция не споделя доводите във въззивната жалба за необоснованост
на извода на първостепенния съд относно доходите на съпруга на ответницата и това,че
същите са в размер над средния за страната.Съдът не намира за безспорно,че М. А. е
пенсионер и има само временна работа.Данни за това,както и за размера на пенсията и
заплатата му се съдържат единствено в неговите показания,които обаче следва да се
разглеждат в светлината на разпоредбата на чл.172 от ГПК с оглед неговата
заинтересованост от изхода на делото.По делото не са събрани други данни,с които да се
преценят свидетелските му показания.Не е ясно защо съпругът на ответницата и свидетел
по делото е пенсионер на възраст **** години (не са представени доказателства за по-
ранното му пенсиониране),не са представени други доказателства за временната му работа и
нейното естество,както и за размера на пенсията и заплатата му.Не се доказа М. А. да има
задължения за издръжка и към други лица,освен малолетния М.А..Следва да се отбележи
също,че разходите за издръжка на едно четиригодишно дете са много по-малки в сравнение
с разходите за издръжка на един студент в редовна форма на обучение.
3
Възражението в жалбата,че ищцата не е представила доказателства дали получава
стипендия и в какъв размер е неоснователно.Д. К. Х. не е твърдяла да получава стипендия,а
и в доказателствена тежест на ответницата е да докаже това обстоятелство,ако се позовава
на него.Неоснователно е и възражението,че бащата на ответницата притежава необитаемо
жилище в гр.К.,от което може да реализира доходи.Видно от представения нотариален
акт,бащата К.Х. притежава само част от жилището и не може да се разпорежда сам с него
при наличието и на друг/други собственици,включително да го отдава под наем.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира,че въззивната жалба е
неоснователна,а обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да се
потвърди.
Разноски по делото не следва да се присъждат на въззиваемата страна,доколкото не
са претендирани такива.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 275/20.12.21г.,постановено по гр.д.№ 1462/21г.на РС-
Карлово,1-ви гр.с.,с което е осъдена на осн.чл.144 от СК Р. Л. А. да заплаща на
пълнолетната си дъщеря Д. К. Х.,ЕГН-********** месечна издръжка в размер на 150(сто и
петдесет)лв.,считано от датата на подаване на исковата молба-29.09.21г.до завършване на
редовна форма на обучение във висше учебно заведение или навършване на 25-годишна
възраст или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4