Р Е
Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
януари , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Д.Буюклиева и в присъствието на прокурора……………… като
разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 1474 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искови претении с правно основание чл. 422 ГПК
във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК .
В подадената искова молба от „ БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.“Дякон Игнатий“ № 1,представлявано от С.Т.М.–
главен изпълнителен директор и Р.Д.М.– изпълнителен директор, чрез пълномощника
Б.И.Г.- Д., съдебен адрес: *** , БУЛСТАТ *********, представлявана от
кмета на общин К.Г.В., с адрес: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Орфей“ № 4А се излагат обстоятелства, че „Бъларска
банка за развитие“ АД е депозирала Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Община Белово,
БУЛСТАТ *********, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 4412/2019 г. по
описа на ПРС. Съдът е уважил заявлението, като е издал
Заповед № 2429 от 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение , с която
Община Белово била осъдена да заплати на Банката следните суми: 9
542, 37 лв. - главница по Договор за продажба на вземане от
21.10.2015 г., по силата на който „Братя Пашкулеви“ ООД, с ЕИК *********, в
качеството си на цедент, прехвърлил на Банката, в качеството й на цесионер,
вземането спрямо длъжника Община Белово, произтичащо от Договор № АРД-76 от
29.08.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на
строително-монтажни работи по проект „Подобряване на енергийната ефективност на
Общинската сграда на Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез основен ремонт на
отоплителната инсталация“, финансирано по Договор № 36/3/3210095/ 04.07.2013 г.
за безвъзмездна финансова помощ между Община Белово и Държавен фонд „Земеделие“
по ПРСР 2007 г. - 2013 г. и Решение РОП - 144/ 04.08.2013 г., както и от
издадена Фактура № **********/ 10.02.2015 г.; 4 520, 03 лв. - законна лихва върху главницата за
периода от 20.12.2015 г. до 25.10.2018 г.; законна лихва от
датата на подаване на заявлението - 31.10.2018 г. до изплащане на вземането; 431,
25 лв. - разноски по
делото, от които
281, 25 лв. - платена държавна такса по чл. 12, т. 2 от ТДТСС по ГПК и 150 лв.
- юрисконсултеко възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правната помощ вр. С чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (приета с ПМС № 4/ 06.01.2006 г„ обн. ДВ, бр. 5/ 2006 г.).
Твърди, че
съдът е уведомил Банката, че срещу издадена по ч.гр.д. № 4412/ 2018 г.
Заповед за изпълнение на парично задължение, било постъпило възражение от
длъжника, поради което е дал указания за възможността да бъде предявен иск за
установяване на вземането, предмет на заявлението, в едномесечен срок от
получаване на съобщението.
На
основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, в законоустановения срок
банката е предявила иск срещу Община Белово, БУЛСТАТ ********* за
установяване на вземането си по
Договор № АРД-76 от 29.08.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Подобряване на енергийната
ефективност на Общинската сграда на Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез
основен ремонт на отоплителната инсталация“.
Относно
основанията,
обстоятелствата и фактите, от които произтичало
вземането се излага следното : „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД била кредитор на
Община Белово в качеството и на длъжник по договор за обществена поръчка,
вземането по който било прехвърлено по реда на чл. 99 от ЗЗД, в резултат на
следните действия:
Твърди, че
на 21.10.2015 г. в гр. София бил сключен Договор за продажба на вземане
по силата на който дружеството „Братя Пашкулеви“ ООД, с ЕИК *********, в
качеството си на цедент, прехвърлило на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, в
качеството й на цесионер, вземането си спрямо длъжника Община Белово,
произтичащо от Договор № АРД-76 от 29.08.2014 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект
„Подобряване на енергийната ефективност на Общинската сграда на Читалище „Св.
Св. Кирил и Методий“ чрез основен ремонт на отоплителната инсталация“ , финансирано по Договор № 36/3/3210095/
04.07.2013 г. за безвъзмездна финансова помощ между Община Белово и Държавен
фонд „Земеделие“ по ПРСР 2007 г. - 2013 г. и Решение РОП - 144/04.08.2013г.,
както и от издадена Фактура № **********/ 10.02.2015 г. и Констативен акт от 21.07.2015 г. за
установяване годността за приемане на строежа .Прехвърленото с горепосочения
договор вземане било в размер на 63 520,
51 лв. с ДДС.
Налице
било валидно уведомяване на длъжника Община Белово за сключения договор за
продажба на вземането.Сочи,
че в съответствие с изискването на чл. 8, ал. 1 от Договора за продажба на
вземане и на основание чл. 99 от ЗЗД, с писмо с изх. № 08-795 от 22.10.2015 г. по описа на „БЪЛГАРСКА БАНКА
ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, предишният
кредитор - „Братя Пашкулеви“ ООД и новият кредитор „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД са уведомили
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД длъжника Община Белово за сключения на
21.10.2015г. Договор
за прехвърляне на вземане в размер на 63 520, 51 лв., произтичащо от Договор №
АРД-76 от 29.08.2014 г., сключен между „Братя Пашкулови“ ООД и Община Белово.
Налице
било признание на задълженията от длъжника Община Белово във връзка с Договора
за продажба на вземане от 21.10.2015 г., тъй като с
потвърждение от Община Белово ,представено
на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 от Договора за продажба на вземане, ответникът потвърждавал
пред “БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, в качеството си на страна по Договор № АРД- 76 от 29.08.2014 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни
работи по проект „Подобряване на енергийната ефективност на Общинската сграда
на Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез основен ремонт на отоплителната
инсталация“.
Това от своя страна обуславяло извода, че
настоящият иск се явявал основателен, доказан и следвало да бъде уважен изцяло. Твърди се в исковата молба, че след датата на
сключване на Договора за цесия, ответникът Община Белово бил извършвал частични
плащания по задължението към „ББР“ АД, както следва :
-на 07.04.2016 г. - сума в размер на 48 978, 14 лв., видно от платежно
нареждане № 120330800052 от 07.04.2016 г. ;
-на 27.05.2016 г. - сума в размер на 5 000 лв., видно от платежно нареждане
№ BORD000802550 от 27.05.2016 г. ;
В резултат на постъпилите в „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД частични плащания, непогасеният остатък от дълга (общо в
размер 63 520, 51 лв.) бил в размер на 9
542, 37 лв. (главница).
Сочи, че поради неплащане на дължимите суми
от страна на Община Белово, с писмо с изх. № 576 от 02.02.2018 г. по описа на
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, постъпило с вх. № ФД-250 от 05.02.2018 г. по
описа на Община Белово, била изпратена покана доброволно изпълнение /
на задължението в размер на 9 542, 37 лв., представляващи неплатен
остатък от главница по Договор № АРД-76
от 29.08.2014 г., сключен между „Братя Пашкулови“ ООД и Община Белово, което вземане било прехвърлено на
„БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД с Договора за продажба на вземане от 21.10.2015г.
В отговор на връчената му покана за доброволно
изпълнение, длъжникът бил изпратил отговор с писмо с изх. № ЕХП/122 от
26.02.2018 г. по описа на Община Белово, с който не оспорвал задължението по основание и
размер, но уведомявал за затруднения при изпълнение на плащанията по три броя
договори за продажба на вземания, в т.ч. и по процесния договор. Към датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
постъпило с вх. № 24250 от 31.10.2018 г. в Районен съд - гр. Пазарджик,
непогасеният остатък от задължението е бил в размер на 9 542, 37 лв. (главница).
Сочи, че след издаване на Заповед № 2429 от 01.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 4412/ 2018 г. по описа на Районен съд - гр.
Пазарджик, с Платежно нареждане
№ 94839347 от 27.12.2018 г. от страна на Община Белово било извършено плащане
по сметката на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД на сума в размер на 9 542, 37 лв.
В съответствие с правилото на чл. 76, ал. 2
от ЗЗД, доколкото постъпилата сума не била достатъчна, за да покрие лихвите,
разноските и главницата, било извършено погасяване на задълженията по следния
начин: -4 684, 37 лв. - законна лихва, начислена за периода 20.12.2015 г. до
27.12.2018 г.; 4 858, 00 лв. -
главница.
Сочи, че към датата на депозиране на исковата
молба, Община Белово не била изпълнила изцяло задължението си за заплащане на
дължимите суми, което обосновавало наличието на правен интерес у „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ” АД от завеждане на
исковата молба.
Във връзка с изложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК да признае за установено, че Община Белово, с БУЛСТАТ
*********, дължи на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК *********, следните
суми: 4
684, 37 лв. - главница по
Договор за продажба на вземане от 21.10.2015 г., по силата на който „Братя
Пашкулеви“ ООД, с ЕИК *********, в качеството си на цедент, прехвърля на
Банката, в качеството й на цесионер, вземането спрямо длъжника Община Белово,
произтичащо от Договор № АРД-76 от 29.08.2014 г. за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект
„Подобряване на енергийната ефективност на Общинската сграда на Читалище „Св.
Св. Кирил и Методий“ чрез основен ремонт на отоплителната инсталация“,
финансирано по Договор № 36/3/3210095/ 04.07.2013 г.
за безвъзмездна финансова помощ между
Община Белово и Държавен фонд „Земеделие“ по ПРСР 2007 г. - 2013 г. и Решение
РОП - 144/ 04.08.2013 г., както и от издадена Фактура № **********/ 10.02.2015
г.; 123,
62 лв. - законна лихва
върху главницата за периода от 28.12.2018 г. до 01.04.2019 г.; законна лихва от датата на постъпилото плащане -
28.12.2018 г. до изплащане на вземането.
Направено е искане за присъждане на
разноските в полза на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД в
заповедното производство и в настоящото исково производство. Представени са писмени
доказателства. Формулирани са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника по делото не
е постъпил писмен отговор на
исковата молба. В съдебно заседание е
депозирана писмена молба с предтавени доказателства за извършено плащане на
сумата в размер на 4684,37 лв.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 4412/2018 г. по
описа на ПРС се установява , че е осъдена ОБЩИНА БЕЛОВО да заплати на заявителя „БЪЛГАРСКА
БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1000, Столична община, район „Средец“, ул. „Дякон Игнатий“ № 1 със
законен представител С.Т.М.- Главен изпълнителен директор и Р.Д.М.-
Изпълнителен директор,представлявана от Б.И.Г.-Д.
- старши юрисконсулт, парично вземане: Размер и валута: 9 542,37 лв. (девет
хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки) -
претенция от вземането за ГЛАВНИЦА по Договор за продажба на вземане от
21.10.2015 г., Лихва: Законна лихва върху главницата – 4 520.03 лв. (четири
хиляди петстотин и двадесет лева и три стотинки) от 20.12.2015 г. до 25.10.2018 г.; Законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски, в общ размер на 431.25 лева, от които: 281,25 лева - платена държавна
такса и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът в това
производство е подал възражения
в срок и с разпореждане
съдът е указал на заявителя да
предяви иск относно вземането си против този длъжник в едномесечен срок. Разпореждането е съобщено на 05.03.2019 г. С настоящата искова молба вх. № 8555/08.04.2019
г. / пощенско клеимо от 04.04.2019 г. /
кредиторът е предявил иск за установяване на вземането.
При тези фактически данни от права
страна съдът приема следното :
Искът
е предявен в срока по чл. 415
ал.1 ГПК и е процесуално
допустим.
По
същество. Не е спорно между страните и от представените по делото писмени
доказателства, безспорно се установява, че ищецът „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД има качеството на кредитор
спрямо Община Белово в качеството й на длъжник по договор за обществена
поръчка, вземането по който е прехвърлено по реда на чл. 99 от ЗЗД с Договор за
продажба на вземане от 21.10.2015 г., по силата на който цедентът „Братя
Пашкулеви“ ООД е прехвърлил на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД вземането си
спрямо длъжника Община Белово, произтичащо от Договор № АРД-76 от 29.08.2014 г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни
работи по проект„Подобряване на енергийната ефективност на Общинската сграда на
Читалище „Св. Св. Кирил и Методий“ чрез основен ремонт на отоплителната
инсталация“, финансирано по Договор № 36/3/3210095/ 04.07.2013 г. за
безвъзмездна финансова помощ между Община Белово и Държавен фонд „Земеделие“ по
ПРСР 2007 г. - 2013 г. и Решение РОП - 144/ 04.08.2013 г., както и от издадена
фактура № **********/ 10.02.2015 г.
Размерът на
прехвърленото по реда на чл. 99 от ЗЗД вземане е 63520,51 лв. (шестдесет и три хиляди,
петстотин и двадесет лева и петдесет и една стотинки) с ДДС. В заповедното произоводство е предявен остатъка от
непогасеното вземане в размер на 9542,37
лв. (девет хиляди петстотин четиридесет и два лева и тридесет и седем
стотинки).
Не е спорно между страните , а и от
неоспореното заключение на ВЛ К. се установява, че след образуването на
заповедното производство , длъжникът е извършил две плащания – с ПЛН рег.№
94839347/27.12.2018 г. / т.е. след издаване на заповедта за изпълнение / е платена сумата в размер на 9542,37 лв. ,
като в основанието за плащане е било посочено „ изпълнение на парично
задължение по заповед № 2429 и с ПЛН №
********* / 28.05.2019 г. / т.е. след подаване на настоящата искова молба / сумата в размер на 4684,37 лв.
Вещото лице след съответните изчсления и съобразените частично плащания в хода
на заповедното и в хода на исковото производство е дало заключение , че е останала дължима главница в размер на
198,75 лв. и лихва за забава в размер на 12,37 лв.
При тези безспорно установени данни съдът приема , че
исковата претенция за установяване съществуването на вземане на ищеца към
ответника е частично основателна. С оглед на безспорно установения по делото факт относно
извършените плащания по сметка на
ищцовото дружество и при налично безспорно установяване от заключението на
приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза на частично погасяване на вземанията съдът счита, че с тези суми ответникът е погасил вземанията по издадената заповед за
изпълнение, както следва : до размера на 198,75 лв. главница и до размера на
12,37 лв. лихва за забава.
Следователно
няма спор и се установява , че процесните суми са платени в хода на процеса, като се
установява, че ищецът – заявител е
удовлетворен частично в посочените по-горе размери , тъй като
дължимите суми за главница и лихва за забава до датата на подаване на
заявлението са до тези размери платени,
с изключение на разноските в заповедното производство и настоящото исково производство. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
съобрази извършеното погашение, поради което исковете за установяване
съществуването на вземания от главница и лихва за забава до посочените по-горе
размери следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях. В останалата част претенциите се
явяват основателни и следва да бъдат уважени ведно с устаняването на правото на
кредитора да претендира законна лихва върху непогасената част от главницата ,
считано от датата на подаване на заявлението в съда / така както е заявено и в
заповедното ив настоящото производство /
По разноските в настоящото производство :
Относно
разноските за исковото производство няма спор, че към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и исковата молба, сумите предмет на заповедното
производство и на исковото производство , са били дължими от длъжника,
като частичната неоснователност на
претенцията е обусловена от факти и обстоятелства настъпили в хода на настоящия процес. Спорното право е частично погасено
след подаване на заявлението, респективно – исковата молба с извършени две
плащания с ПЛН .С Тълкувателно решение №
119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е прието, че по
общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите
при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е
възстановил правото на ищеца.
При настоящата хипотеза по-голяма част от
сумите , предмет на иска са платени в
хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като
не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като извършените плащанияса
след подаване на заявлението, респективно – исковата молба , поради което не
освобождават ответника от задължението за заплащане на разноски, както в
заповедното , така и в исковото производство. Ето защо се дължи заплащане на
разноските в полза на ищеца /в същия
смисъл виж определение № 200/20.05.2016
г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г.на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014
г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/. Затова
ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 281,25
лв. за внесена държавна такса и 150,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт или
общо сумата в размер на 431,25 лв. , както и 96,16 лв. внесена държавна такса в
исковото производство, 150,00 лв. възнаграждение на юрисконсулт и 378,00 лв. възнаграждение на вещо лице или
общо в размер на 579,16 лв.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По иска предявен от „ БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Дякон Игнатий“ №
1,представлявано от С.Т.М.– главен изпълнителен директор и Р.Д.М.– изпълнителен
директор, чрез пълномощника Б.И.Г.- Д., съдебен адрес: *** , БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета на общината К.Г.В.,
с адрес: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Орфей“ № 4А -с правно основание чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА БЕЛОВО , БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета
на общината К.Г.В., че съществуват
вземанията на „ БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул.“Дякон Игнатий“ № 1,представлявано от С.Т.М.–
главен изпълнителен директор и Р.Д.М.– изпълнителен директор, чрез пълномощника
Б.И.Г.- Д. по Заповед № 2429/ 01.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК , издадена по ч.гр. д. № 4412/2018 г. по описа на ПзРС в следния размер : сумата в размер на 198,75 лв. - главница по
Договор за продажба на вземане от 21.10.2015 г.
и лихва за забава в размер на 12,37 лв. , считано от 28.05.2019 г. до
06.01.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на подаване на заявлението – 31.10.2018
г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪЛЯ претенцията за установяване съществуването на вземане за
главница над размера от 198,75 лв. до претендирания в исковата молба размер от
4684,37 лв. и за лихва за забава над
размера от 12,37 лв. до размера претендиран в исковата молба от 123,62 лв. – като неоснователна.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА БЕЛОВО , БУЛСТАТ *********,
представлявана от кмета на общината К.Г.В.,
с адрес: гр. Белово, п.к. 4470, ул. „Орфей“ № 4А да заплати на „ БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА
РАЗВИТИЕ“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Дякон Игнатий“ №
1,представлявано от С.Т.М.– главен изпълнителен директор и Р.Д.М.– изпълнителен
директор сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 431,25 лв., както и разноски в исковото
производство в общ размер от 597,16 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
обявление за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: