№ 135
Силистра,
10.12.2018 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, като
разгледа докладваното в.гр.д. № 184
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
е образувано по Р.К.Д. срещу Решение
№ 142/17.05.2018 г., постановено по гр.д. № 475/2017 г. по описа на
Силистренски районен съд, с което е отхвърлен иска му против ТП на НОИ гр.
Силистра за заплащане на сумата 1 400 лв., представляваща част от
обезщетение в общ размер 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на съставяне протокол с невярно съдържание № 70/18.102013 г. от
комисия, назначена със заповед № 496/16.10.2013 г. на ръководителя на ТП на
НОИ, присъдил е на последното разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
с искане за отмяна на решението и уважаване на исковата претенция.
Ответникът по жалбата ТП на НОИ гр. Силистра чрез
процесуален представител е депозирал писмен отговор с молба да бъде потвърдено
обжалваното решение, претендира разноски за въззивната инстанция.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Иск с правно
основание чл.49 от ЗЗД.
Със Заповед
№ 496/16.10.2013 г. директорът на ответника е наредил извършване на разследване
на злополуката, станала на 16.03.2013 г. с ищеца по негова декларация, като е
определил комисия. С протокол № 70/18.102013 г. са документирани констатациите
на комисията, в резултат на което с Разпореждане № 219/11.02.2014 г. директорът
на ответника е приел злополуката за трудова, като е уведомил всички
заинтересовани страни.
Ищецът
твърди, че протокол № 70/18.102013 г. на комисията е с невярно съдържание, от
което той е претърпял неимуществени вреди. Ответникът възразява, че искът е
недопустим, при условията на евентуалност неоснователен, тъй като нормативните
задължения са изпълнени.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение в частта за отхвърляне на предявения иск. Същото съдържа подробни,
обосновани и законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради
което и на основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че
обжалваното решение в тази част следва изцяло да се потвърди без преповтаряне
на мотивите.
Следва да
се добави, че когато се претендират вреди от лице (физическо или
юридическо)-възложител на някаква работа съгласно чл.49 от ЗЗД, ищецът следва
да твърди и доказва, че тази работа не е извършена или има нарушения, от които
произтичат вреди. В процесния случай директорът на ответника стриктно е
изпълнил нормативната процедура по чл.57 и сл. от Кодекса за социално
осигуряване (КСО), съответно чл.3 и сл. от Наредбата за установяване,
разследване , регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) и е
приел злополуката за трудова, каквато е целта на разследването по отношение на
ТП на НОИ. Резултатът е благоприятен за ищеца. Следователно вреди не може да
има.
Председателят
на комисията и четвъртият член, които са служители на ответника също са си
изпълнили задълженията. Не е доказано тези две лица да са извършили нарушения,
от които да са настъпили вреди. Дали представителите на работодателя на ищеца в
комисията и представителят на инспекцията по труда са извършили действия или
бездействия, увредили по някакъв начин ищеца, за настоящото производство няма
значение, защото „Поларис-8“ ООД и Дирекция „ИТ“ гр. Русе не са ответници по
делото.
Следва да
се подчертае, че при уточнение на исковата молба ищецът изброява 34 броя
нарушения на трудовото и технологично законодателство, които нямат нищо общо с
настоящия спор. Очевидно ищецът счита, че работодателят му се е отнесъл
несправедливо с него за незаконосъобразни уволнения и за обезщетяване на
трудовата злополука, но тези доводи нямат нищо общо с деликтната отговорност на
ответника по настоящото дело.
Дори да се
приеме, че ищецът не е бил удовлетворен от констатациите на процесния протокол,
който не му служи за други обезщетения, и в този смисъл е претърпял
неимуществени вреди, той следваше да ги докаже. В случая всички писмени и
гласни доказателства сочат последствия от трудово-правните отношения на ищеца,
а не от дейстнвията на служителите на ответника.
Въззивната
жалба не налага промяна в мотивите. Доводите за друга входяща дата на
декларацията на ищеца и неспазване на инструктивния срок на разследването нямат
значение, защото същото е приключило с положителен резултат за него –
злополуката е приета за трудова. При наличие на подпис на юрисконсулта в
протокола, твърденията за неучастие в комисията се явяват недоказани, а и
предвид благоприятния резултат също нямат значение. Представените писмени
доказателства пред въззивния съд касаят други спорове на ищеца, които не са
относими към настоящия спор.
На
ответника следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на
100 лв за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
обстоятелството, че цената на иска е под 5 000 лв., съгласно 280, ал.3,
т.1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪЖДАВА решение № 142/17.05.2018 г.,
постановено по гр.д. № 475/2017 г. по описа на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА Р.К.Д. да заплати на ТП на НОИ гр. Силистра разноски за въззивната
инстанция в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.