Определение по дело №1517/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2669
Дата: 3 октомври 2018 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20182330101517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  2669/3.10.2018г.

                                                                 03.10.2018 г.                                                   Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             ХV –ти граждански състав

На 03.10                                                                                                              2018  година

В закрито заседание в следния състав:

                  Председател: Марина Христова       

като разгледа докладваното  от  съдия  Христова

гр.д.№ 1517  по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

           

            Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба уточнение, предявена от „Мобилтел” ЕАД с ЕИК ********* против А.М.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 167/2018 г. по описа на ЯРС- 72, 13 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, 92, 64 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, като с допълнителна молба ищецът посочва, че прави отказ от иска си за установяване съществуване на задължението в размер на 18,76  лв. – мораторна лихва за забава. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

          В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

           Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявеният иск - допустим, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

           Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. № 167/2018 г. по описа на ЯРС и същото следва да се уважи.

           На ищеца следва да се укаже в писмена молба с препис за ответника да уточни как е формирано вземането за неустойка.

Направеното искане по чл. 233 от ГПК е основателно, поради което и т.к. съдът е надлежно десезиран с исковата молба в тази й част, производството по делото следва да бъде прекратено, а издадената заповед за изпълнение обезсилена в частта й касаеща сумата – 18,76 лв. – мораторна лихва. – т.13 от ТР №4/2013 год. ОСГТК на ВКС.

          С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

Прекратява производството по гр. дело №167/2018 год. на ЯРС в частта относно предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 18,76 лв.  мораторна лихва за забава.

Обезсилва заповед за изпълнение №204/12.01.2018 год. по ч.гр.д. №167/2018 год. в горепосочената част.

               НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 06.11.2018 г. от 10,00 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

          ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

          ПРИЛАГА ч.гр.д. № 167/2018 г. по описа на ЯРС.

          УКАЗВА на ищеца в едноседмичен  срок от съобщението в писмена молба с препис за ответника да уточни как е формирано вземането за неустойка, в противен случай производството ще бъде прекратено в тази му част.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор с индивидуален потребителски номер М1872830/20.03.2010 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор, заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, издавана на името на абоната за таксуващ период, за което абонатът бил уведомяван още при сключването на договора, като неполучаването на фактурата не освобождавало абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми. Сочи се, че ответникът е ползвал услугите на оператора по така сключения договор, но не е заплатил дължимите за това суми, като в тази връзка били издадени три броя фактури-подробно описани в исковата молба- за ползването на далекосъобщителни услуги и за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, тъй като неизпълнението от страна на ответника да заплати дължимите суми за ползваните от него далекосъобщителни услуги е обусловило правото на оператора да му начисли обезщетение /неустойка/ за неизпълнение на осн.чл.54 от Общите условия и договора, като предсрочно едностранно прекрати същия.

           Така посочените фактури не били заплатени от ответника. Поради това, ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 167/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК същият възразил, че не дължи, поради което се предявява настоящият установителен иск.

В законоустановения срок ответникът не е депозиран отговор на исковата молба.

 Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 422 от ГПК във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже фактите, на които основава претенцията си – а именно, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по посочения договор , при посочените условия /индивидуални и общи/; че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги през отчетните периодите, за които са издадени фактурите; датата на прекратяване на договора и основанието за възникване на правото да се начисли неустойка; доказателства за начисляването на самата неустойка и за начина на формирането й/като размер/, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за възникване на правото да се начисли неустойката, за уговарянето й в отношенията между страните и за начина, по който е определен нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже, че в срок е заплатил задълженията си към ищеца по процесните фактури, респ. наличието на основания за недължимост на сумите.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

           НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

             ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

          Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: