РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 16.03.2016 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при секретаря Г.А. като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 345 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е Решение № 59/22.05.2015
година на *****ския районен съд по гражданско дело № 71/2015
година по описа на същия съд, с което е прекратен брака между С.И.А., ЕГН **********,***,
***. “*****“ **** и Е.М.А., ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, сключен на
25.09.2010 година в село *****, община *****, област Ловеч, за което е съставен
акт за граждански брак № 01 от 25.09.2010 година, поради настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на същия, по вина на съпругата Е.М.А..
Родителските
права върху малолетните деца М. С. И., ЕГН **********, и В. С.И., ЕГН **********,
са предоставени на бащата С.И.А., ЕГН **********, като е определено тяхното
местоживеене при бащата С.И.А. на административен адрес: ***, ***.”*****“ ****
и е определен следния режим на лични контакти на майката Е.М.А. с двете
малолетни деца: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца в събота от 10
часа до 18 часа в неделя, с преспиване в дома й, както и един месец през
лятото, което време да не съвпада с редовния годишен отпуск на бащата С.И.А..
С
решението Е.М.А. е осъдена да заплаща на С.И.А., като баща и законен
представител на малолетните деца М. С. И. и В. С.И., ежемесечна издръжка в
размер на 90 лева, за всяко от тях, начиная от 28.01.2015 година, до настъпване
на законнни причини за нейното изменяване
или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Семейното
жилище, находящо се в град *****, област Ловеч, ***.
“*****“ № 21 е предоставено за ползване на С.И.А..
Постановено
е след прекратяване на брака съпругата да продължи да носи предбрачната
си фамилия А.. Присъдени са и следващите се държавни такси и разноски.
На основание
чл.242 ал.1 от ГПК е постановено предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка.
Постъпила е въззивна жалба
вх. № 1978/11.06.2015 година от Е.М.А., срещу Решение
№ 59 от 22.05.2015г. по гр.дело №71/2015г. при ТРС. Посочва, че не е доволна от
така постановеното решение, като счита, че то е постановено при неправилно
прилагане на материалния закон и сериозни нарушения на процесуалния закон,
довели до постановяването на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт, от
който произтичат тежки правни и фактически последици, най-вече за отглеждането
и развитието на родените от брака деца, поради което моли да бъде отменено.
Решението е постановено при сериозни процесуални нарушения на чл.7, чл.
10 и чл. 146 от ГПК допуснати от първоинстанционният съд, тъй като с доклада по
делото не е съобразил и посочил разпределението на доказателствената тежест в
процеса, не е указал и съдействал на страните за събиране и представяне на
доказателства за твърдените от тях факти и обстоятелства, не е указал кои факти
са от значение за правилното решение на спора, според заявеното от страните по
делото и се нуждаят от доказване. Поради така допуснатите процесуални нарушения
извън делото са останали значими за правилното му решаване факти, за тях не са
събирани доказателства, като е налице драстична празнота в събраните по делото
доказателства досежно релевантната фактическата обстановка, свързани с
твърдението за полагана грижа и внимание; изявлението за издръжката на децата,
твърдението, че не носи вина за разстройството на брака, но най-вече
твърдението на ответницата, че тя живее в страх от ищеца за живота и здравето си и
това на децата й.
Наред с горното, съдът е приел непълни доклади от Дирекция „СП" *****
и *****, тъй като не съдържат съществена информация за личността и личните
качества на страните - основен факт и тяхна цел. Съдът не е разпитвал
представителите на Д"СП" и не е попълнил тази празнота в процеса,
приел представените писмени доказателства, като е приел, че са представени в
пълнота и са годни да установят поставените за проучване пред Д"СП"
въпроси.
Поради допуснатите процесуални нарушения съдът не е възприел
специфичните особености на конкретния случай - относителната социална изолация
на семейството, традиционна доминация на мъжа в това
обособено общество и семейството, склонност към агресия и властване над
околните. Изложени са съображения за ревнивия си и избухлив нрав на съпруга,
който нападал многократно ответницата, като малко преди да избяга от него,
ответницата е била жертва на тежки посегателства върху живота и здравето си от
страна на ищеца. Сочи се, че за периода от 2009 до 2012 година С.И.А. е осъждан два
пъти за престъпления от общ характер за хулиганство в нетрезво състояние, както
и девет наказателни постановления, издадени от РУ „*****" гр.*****.
Твърди се, че след постановяване на първоинстанционното решение С.И.А.
категорично е отказал на Е.М.А. да вижда децата, като я предупредил да не
обжалва решението и да изчака то да влезе в сила, защото щял веднага да иска
парите по първоинстанционното решение и да я „унищожи". По същото време С.А.
е отправил заплахи с предупреждение да не се меси по делото и към Васил
Александров. Към днешна дата Е.А. все още не е виждала децата си и не смее да
отиде да ги види.
С оглед изложеното по-горе, молят да бъде отменено Решение от 22 Май 2015година, постановено по гр.д.№ 71/2015год.
по описа на *****ски районен съд изцяло и постановено ново решение по същество
с което бъде прекратен бракът между Е.М.А. и С.И.А. по вина
на съпруга. Родителските права върху малолетните деца М. С. И., ЕГН: **********
и В. С.И., ЕГН: ********** бъдат предоставени на Е.М.А. и определен режим на
лични контакти на бащата С.И.А.: Всяка първа и трета събота и неделя от месеца
и един месец през лятото, който не съвпада с годишния платен отпуск на майката.
Да бъде осъден С.И.А. да заплаща на Е.М.А. издръжка за всяко от тях в размер по
90 лева, като и да се присъдят сторените по делото разноски пред двете инстанции.
На основание чл. 266, ал.З от ГПКса направени
доказателствени искания да бъдат допуснати до разпит трима свидетели в режим на
довеждане за установяване причините за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака -насилието над ответницата, поведението на ищеца по отношение на
ответницата и децата, отношенията между ответницата и лицето, с което
съжителства. По същите въпроси молят да бъдат допуснати обяснения от Е.М.А..
На основание чл. 176 от ГПК молят да бъде задължен насрещната страна да
даде обяснения, като отговори на следните въпроси:
1.Оставял ли е Е.М.А. при родителите й по време на брака и защо?
2. Напуснал ли е дома, за да работи ли е в с.*****, общ.***** в „*****"
ООД (при „*****"), като дървосекач на въжена линия по време на
бременността на Е.М.А. с първото им дете?
Моли да бъдат издадени съдебни удостоверения, по силата на които да се
снабдят с: Удостоверение от РУСО" Ловеч и ТЕЛК Ловеч за наличието и степен
на инвалидност на Ф.П.; Удостоверение от РУ*****" ***** за постановените
срещу С.И.А. наказателни постановления.; Удостоверение за съдимост на С.И.А. от
Бюро съдимост при *****ския Районен съд.;
Удостоверение за трудов стаж на С.И.А. в предприятието на „*****" ООД,с.*****,
ЕИК: ****.
С молба вх. № 2213/ 01.07.2015 година (клеймо 29.06.2015 година) Е.А. е
поискала спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 33/ 2015 година
по описа на ДСИ при РС – *****, на основание чл. 245, ал.1 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК е
постъпил отговор от въззиваемия С.И.А.,
в която се посочва, че въззивната жалба
е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното с нея Решение № 59/ 22.05.2015 год. по гр. дело № 71/ 2015 год. на
PC *****, следва да бъде изцяло потвърдено, като правилно, обосновано и
законосъобразно. Счита, че не са допуснати сочените сериозни процесуални
нарушения на чл. 7, чл.10, и чл.146 от ГПК допуснати от първоинстанционния съд,
тъй като същият е положил всички усилия за установяване на обективната истина,
дал е възможност на страните да сочат както писмени, така и гласни
доказателства. Докладът по делото е приет без възражения от страна на
процесуалния представител на Е.А. и самата нея, не са оспорени социалните
доклади от ДСП - ***** и ДСП - гр. *****, по делото не са правени искания за
допълнителни доклади или участие на представители на ДСП - отдел ЗД. По делото
били разпитани майката на С. и майката на Е. по изрично указание на съда, дори
поради неявяване на втората, бе отложено и съдебно заседание. Действително е
изслушан само един свидетел на Е., но не по вина на когото й да е, а поради
очевидната незаинтересованост и пасивност на страната да представи писмени и
иска събиране на гласни доказателства. Посочва, че разпитаните свидетели,
водени от ищеца са близки приятели както на С., така и на Е.., който факт е
отбелязан в протоколите от съдебните заседания. От събраните доказателства се
установило, че тя самоволно е напуснала семейното жилище, демонстративно
заживее на съпружески начала с друг мъж и напълно се дезинтересира
от семейните и родителските си задължения, поради което тя носи вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Твърденията за минали осъждания и наличието на НП като
основание, да се отмени първоинстанционното решение са неоснователни, поради
това, че не са посочвани в първоинстанционния съд и не са направени
доказателствени искания, така че във въззивната инстанция е недопустимо да се прави и
моля да бъде оставено без уважение.
Характеристиките за личностните и делови качества на С. са
дадени от свидетели, които познават страните, както и от работодателя му и
дават вярна представа за личностните и делови качества на С., които качества
няма как да не се ценят.
Счита, че първоинстанционното Решение не съдържа пороците,
сочени във въззивната жалба и не са допуснати никакви процесуални нарушения
нито на материалния, нито на процесуалния закон. В мотивите си към Решението,
PC ***** подробно е обсъдил всички събрани доказателства по всеки предявен иск
и правилно и обосновано е достигнал до извода, обективиран в самото Решение, че
именно поведението на Е. М. А. е довело до дълбокото и непоправимо разстройство
на брака и е прекратил брака по нейна вина.
Съгласно трайната съдебна практика по силата на
концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната
инстанция пропуските, които поради собственото си процесуално бездействие е
допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би
означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на производството чрез концентриране в началната
фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на
страните и по установяване на релевантните за спора факти.
С оглед на всичко гореизложено, възразява и моли да бъдат оставени
без уважения исканията за разпит и преразпит на свидетели и събиране на писмени
доказателства, на основание чл.266, ал.1 от ГПК, тъй като пред въззивната
инстанция това е недопустимо. Безспорно, не се касае за нови или нововъзникнали
факти, които страната да не е знаела до приключването на делото пред PC *****,
а освен това, тя не е направила тези искания пред PC *****, в хода на
първоинстанционното дело, поради което е налице преклузия.
В случай обаче, че съдът уважи което и да е искане, то моли
да се допуснат до разпит 3-ма свидетели, които ще потвърдят, че соченото във
въззивната жалба е неистина, както и да им се даде възможност да представят
писмени доказателства, за това, че по време на брака, С. И. А. не е извършвал
никакви престъпления и противообществени прояви.
По реда на чл. 323 от ГПК с определение № 674/ 13.08.2015
година въззивният съд е определил като привременна мярка упражняването на
родителските права върху родените от брака малолетни деца М. и В., до влизане
на решението в сила да бъдат предоставени на майката, определен е режим на
лични отношения с бащата и е присъдена издръжка.
В съдебно заседание за въззивницата
Е.М.А. не се
явява, представлява се от адв. Д., който, поддържа въззивната жалба и моли да
бъде уважена по изложените в нея съображения. Излага съображения, че искът се
крепи на твърдение, че доверителката му е избягала от дома си поради любовно
увлечение. Сочи, че по делото са събрани доказателства за многократни опити и
насилия, физически и психически от въззиваемия, в присъствие на децата, както и
че са представени доказателства за предишни негови осъждания. Твърди, че
въззиваемият „употребява децата като инструмент за спора” и че всички събрани
доказателства по делото за финансовото въздействие чрез изпълнителния лист
срещу доверителката му сочат, че причината за раздялата е въззиваемият. Счита,
че няма събрани доказателства, които да сочат, че децата, ако се предоставят на
въззиваемия ще придобият едно добро възпитание, за да им се осигури един зрял
живот. Изтъква, че повече от половин година децата живеят в семейна среда. В
заключение моли въззивния съд да отмени решението на РС – ***** и родителските
права да останат както са по привременните мерки на Е.А., като въззиваемият
бъде осъден да заплаща издръжка 1/4 от минималната работна заплата за всяко
едно от децата – по 105 лева издръжка за всяко дете. Претендира направените по
делото разноски.
В определения от съда срок пълномощникът на
въззивницата Е.А., адв. Д. не представя писмена защита.
Въззиваемият С.И.А. се явява
лично в съдебно
заседание и с адв. Вл. М. и адв. Ст. С., които
оспорват въззивната жалба и поддържат изразеното становище в отговора на жалбата.
Претендират направените по делото разноски.
Пълномощникът адв. М. моли
въззивния съд да постанови решение, с което потвърди решението на РС – *****,
тъй като счита, че не са събрани нови факти и доказателства, че решението е
порочно, неправилно или незаконосъобразно. Възразява, че настоящият състав без
доказателства, необосновано, неправилно в нарушение на всички принципи на
правото и съдебната практика е постановил привременни мерки, с което децата са
предоставени на майката Е.А.. Счита за безспорно доказано, че въззивницата А. тя
няма работа, че живее с друго лице от мъжки пол, в дом, който не е на това лице,
както и че тя не е в състояние да изхранва своите деца, да се грижи за тях.
Изтъква, че изводите на РС – ***** са направени на базата на доказателствата по
делото, на изследваните взаимоотношения между съпрузите, на базата на
поведението на Е.А.. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да постанови
решение, с което потвърди решението на РС – *****. Прави възражение, че жалбата
е внесена извън срока, който законът е определил.
Пълномощникът адв. Ст. С. поддържа
становището на адв. М., че в хода на въззивното производство не се събрани
доказателства, които да водят до отмяна на постановения от РС – ***** съдебен
акт и моли да бъде постановено решение, с което се потвърди обжалвания съдебен
акт.
Подкрепя становището, че
въззивната жалба е просрочена, като изтъква, че жалбата е изпратена по пощата,
но липсва пощенски плик, за да се устави датата на пощенското клеймо от
пощенска станция и да се установи дали е в срок жалбата, като счита, че това е
основание за прекратяване на производството.
Поддържа становището на адв. М.,
че не са събрани различни доказателства от тези в РС *****, а от отговора на
въззивницата се установява, че тя живее на семейни начала и счита, че само това
е достатъчно, когато едно лице, което няма прекратен брак и живее на съпружески
начала с друг, то бракът да се прекрати по нейна вина.
В определения от съда срок пълномощникът на
въззиваемият, адв. Ст. С. е представил писмена защита, в която излага подробни
съображения в подкрепа на становището си.
От събраните по делото доказателства, приложени
към гражданско дело № 71/2015 г. по описа на *****ския
районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в
тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи,
чийто граждански брак е сключен на 25.09.2010 година в село *****, община *****,
област Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 01 от 25.09.2010
година, видно от приложеното към делото Удостоверение за сключен граждански
брак.
През
време на брака между страните им се родили две деца М. С. И., роден на ***
година, ЕГН ********** и В. С.И., родена на *** година, ЕГН **********, видно
от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0222/ 13.12.2010
година и Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0205
от 19.11.2013 година.
Не се спори между страните, че
след сключването на брака първоначално заживели при родителите на съпругата, а
впоследствие при тези на съпруга, където си построили и къща. Безспорно
установено по делото е и, че от 21.01.2015 година двамата съпрузи живеят
разделено, като двете деца останали да живеят при баща си в град *****, а
майката заживяла в град ***** (Удостоверение за настоящ адрес изх. № 32/
10.02.2015 година на Община *****).
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че като семейство С. и Е. заживели в ***ала *****,
град *****, в самостоятелна къща в
близост до родителите на С.. В началото на семейния живот се разбирали, но
впоследствие отношенията им се влошили. Твърденията на въззиваемия са, че
съпругата му не го зачитала, не желаела да ходи никъде с него, започнала да спи
в друга стая, сам си чистил стаята в която живеел, перял си дрехите. Посочва, че
скандалите с Е. ставали заради това, че тя поддържала контакти с друг мъж по
телефона, два пъти бягала от дома им, като оставяла децата. Сочените от въззивника
А. основания за настъпилото помежду им отчуждение са избухливия характер на
съпруга й, ревността му, лишаването й от възможността да разполага със
средства, грубо отношение на ищеца към нея, психически и случаи на физически
тормоз. След напускането на семейното жилище за децата основно грижите се
полагат от майката на ответника.
От депозираните
свидетелски показанията се оформят две групи, в зависимост от това, коя страна
ги е посочила и съответно подкрепящи нейната теза. Свидетелите посочени от
ищеца-въззиваем Р.К.А., К.С.К., А.А.А., А.А.П. (в родствени отношения с ищеца),
Ф.К.П. /майка на ищеца/ и Р.У.А., посочват, че причината за проблемите в
семейството е Е., тъй като два пъти напускала
семейството си, поради връзки с други мъже, отнасяла се грубо с мъжа си в
компания, не сядала до него, (св. К.К.), не се грижела добре и за децата защото
е виждана да управлява семейния автомобил около 10-12 часа и не е ясно кой се
грижи през това време да малкото дете (св. Р.А.). Според св. Ф.П. (майка на ищеца – въззиваем) основно
посочва, че снаха й не се грижи добре за децата, , били постоянно болни, не ги
хранела качествено, счита, че след като е напуснала децата си е безотговорна
майка.
Според свидетелските показания на
А.И.А. (майка на ответницата – въззивник) и Р.И.А. (леля на ответницата –
въззивник) между съпрузите съществувало напрежение, С. не давал пари на Е., той
държал карта за сметката по която превеждали сумите за децата и „майчинските”,
случвало се често да иска пари от леля си, както и да й се обажда, че С. излиза
вечер без нея на дискотека. Първият пък като избягала, но родителите й я
върнали, за да изгладят нещата помежду си. Скандал по повод парични суми
възникнал между съпрузите и по време на „кръщенето” на малкото дете, като С.
хванал за „гушата” Е. и я повдигнал от земята, тъй като му казали (на С.), че тя ще вземе
парите и ще избяга. Свидетелките разказват и случай, в който Е. спряла автобуса
в който пътували и поискала помощ, като в ръцете си държала малкото дете. С.
тичал след нея с брадва и се заканвал да я убие. Според свидетелките той не е
алкохолик, но като пийне става агресивен и конфликтен, „тича да се бие” - св. Р.А.
и описва случка в техния дом на Гергьовден. Майката на въззивника А. посочва,
че не одобрява това, че дъщеря й е напуснала децата си. Свидетелят В.А.
посочва, че от 23.01.2015 година и до настоящия момент живеят заедно с Е., като
се запознали в компания на приятели.
По делото се изслушани и социални
доклади, в които се посочва, че и двамата родители могат да осигурят добри
условия за отглеждането на децата, двамата родители работят. След постановяване
на привременните мерки в нов социален доклад е посочено, че след проведено събеседване
с децата, същите не разбират какво се случва с родителите им, като това им
създава от една страна емоционален дискомфорт, но с оглед ниската си възраст се
щастливи, като показват това с еуфорични действия, харесва им в *****. Отбелязано
е, че бащата умишлено задължа здравните картони на деца, което възпрепятства
записването им детска градина.
Пред
въззивната инстанция са представени писмени доказателства за извършен на
19.12.2015 година преглед на детето В. в ЦСМП и установено насиняване в
областта на лявата буза. Посочва се, че
е доведено от бащата с твърдение, че е ударено от майката
При така установената фактическа
обстановка въззивният съд счита, отношенията между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Вина за брачното разстройство имат и двамата съпрузи. Въззиваемият
лишавал съпругата си от възможността да разполага с финансови средства за лични
и на децата нужди, държал се грубо с нея, като имало случаи, в които да
упражнява и физическо насилие. Съпругата от друга страна е установила
извънбрачна връзка с друг мъж.
По отношение на родителските права. Безспорно
установено по делото, а и страните не спорят, че са във влошени отношения и
брачната връзка е прекъсната, като съществуването й неоправдано, както по
отношение на съпрузите, ката и в интерес на децата. При личното изслушване на
съпрузите по реда на чл. 176 от ГПК, че майката от раждането на децата до
момента на напускане на семейното жилище се е грижила добре за децата и те са
привързани към нея, а контактите й са ограничавани, като не й е позволявано да
ги взима в дома в който живее, а само в дома на родителите й.
От изготвените по делото социални доклади се
установява, че условията и при двамата родители са много добри. Представени са
доказателства, че и двамата работят и имат доходи. Към настоящия момент за
децата се грижи майката, същите се чувстват добре, въпреки това, че не разбират
какво се случва между родителите им и това създава емоционален дискомфорт.
Относно гласните доказателства, касаещи
родителските качества на двамата съпрузи, въззивният съд счита, че не следва да
се игнорират показанията на майката и лелята на ответницата А.. ОТ същите ценени
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и конкретни се
установява, че непосредственото отглеждане и възпитание на децата е
осъществявано от майката. В този смисъл и останалите свидетели не сочат, че
майката не ги е гледала. Фактът, че е била видяна със семейния автомобил сама,
през деня, само по себе си не води до извода, че децата или малкото дете е
оставено само. Действително установява се, че два пъти е напускала семейното
жилище, но това е ставало късно вечер, когато съпругът си е бил в къщи, т.е.
децата не са били оставени сами. Това би могло да бъде третирано като брачно
провинение, ако е без причина, но не и да сочи за лоши родителски качества. Дори
св. Ф.П. (майка на С.), описваща снаха си като лоша майка, тъй като на два пъти
изоставяла децата си, казва, че когато са били заедно Е. е полагала грижи за
тях. Установява се от гласните доказателства, а няма спор и за това, че грижите
за децата, когато са живели с баща си се полагат от неговата майка.
Представените пред въззивната инстанция
доказателства за наличие на насиняване на лявата буза на малкото дете, не установяват
по какъв начин е получен същия. В този смисъл, твърдението на въззивника, че
майката е ударила детето се явяват недоказани.
При тези съображения, съдът счита, че майката
притежава по-добри родителски качества за отглеждането и възпитанието на децата.
Следва да се съобрази и това, че от раждането тя е полагала непосредствените
грижи за децата, а от друга страна ниска възраст на децата, на която
емоционалната връзка с майката е твърде силна и прекъсването на контактите с
нея не е в техен интерес.
Настоящият състав, с оглед всички събрани по
делото доказателства свидетелски показания, обяснения на страните и изготвените
социални доклади, от една страна и от друга, като съобрази, възрастта на
децата, счита, че упражняването на родителските, права по отношение на
малолетните деца да бъде предоставено на майката, като бъде определено и
местоживеенето на децата при майката.
При условията на чл. 59, ал.2 от СК на бащата
следва да бъде определен режим на лични отношения всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя.
Съгласно чл. 143,
ал.1 и 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на дължимата издръжка следва да бъде определен
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителите.
В конкретния случай децата са съответно на две и пет
години, като няма установени по делото данни да имат нужди надхвърлящи
нормалните за възрастта. От приложените по делото трудови договори се установява, че и двамата
родители работят с възнаграждение, приближаващо се до минималната работна
заплата за страната в размер на 420 лева.
Въззивният съд, като съобрази
възрастта и нуждите на децата, обществено-икономическите условия в страната и
доходите на родителите, които са определили стандарта му на живот до настоящия
момент, съдът намира, че размерът на необходимата месечна издръжка за детето
възлиза в общ размер на 200 лева за всяко едно от децата, която следва да бъде
разпределена между родителите съобразно техните доходи и имущество, като се
съобрази и че майката ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието им.
Предвид установения минимален размер на издръжката, който
понастоящем е 105,00 лева и като се вземат предвид доходите на бащата, съдът
счита, че същият следва да заплаща месечно сумата от 105 лева за всяко едно от
децата считано от влизането на решението в сила, предвид постановените
привременни мерки, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
В този смисъл Решение № 59/22.05.2015 година на *****ския районен съд по гражданско дело № 71/2015 година по
описа на същия съд, в частта относно вината, упражняването на родителските
права, режима на лични отношения, местоживеенето на децата, както и дължимата
издръжка е неправилно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 329, ал.1 от СК разноските остават за страните така
както са направени.
Дължащият издръжка родител следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса в размер на 226.80
лева на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви,
Ловешкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 59/22.05.2015 година на
*****ския районен съд по гражданско дело № 71/2015
година по описа на същия съд, в частта, относно вината за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, упражняването на родителските права и
местоживеенето на малолетните деца, режима на лични отношения с другия родител,
както и дължимата издръжка, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ВИНА за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака между С.И.А.,
ЕГН **********,***, ***. “*****“ ****, и Е.М.А.,
ЕГН **********,***, настоящ адрес:***, сключен на 25.09.2010 година в село *****,
община *****, област Ловеч, за което е съставен акт за граждански брак № 01 от
25.09.2010 година, носят двамата
съпрузи.
УПРАЖНЯВАНЕТО
НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА и грижата за
малолетните деца М. С. И., ЕГН **********,
и В. С.И., ЕГН **********, се
предоставят на майката Е. М. А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, като
определя местоживеенето на децата при майката - град *****, Област Ловеч,
ул. “ Христо Ботев “ № 32.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С. И.А.,
ЕГН **********,***, ***. “*****“ ****, с малолетните деца М. С. И., ЕГН ********** и В. С.И., ЕГН **********, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 18 часа в неделя,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката Е.М.А..
ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********,***,
***. “*****“ ****, да заплаща на
малолетните деца М. С. И., ЕГН **********,
и В. С.И., ЕГН **********, чрез
тяхната майка и законен представител Е. М. А.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, ежемесечна издръжка в размер на 105 (сто и пет) лева, за всяко от тях,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от момента на влизане
решението в сила, до настъпване на
законна причина за изменяването или прекратяването й.
ОСЪЖДА
С.И.А., ЕГН **********,***, ***.
“*****“ ****, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Ловеч държавна такса в размер на 226.80 (двеста двадесет и шест 0.80) лева на основание чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК за двете инстанции.
Решението
в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК (изм.ДВ бр.50/2015 г.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.