РЕШЕНИЕ  № 930

Гр. Пловдив, 07.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд Пловдив, ГО, X въззивен граждански състав, в публичното заседание на петнадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Чакалов

          ЧЛЕНОВЕ: Бранимир Василев

                               Пламена Славова

 

при секретаря Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от младши съдия Славова въззивно гр. дело № 3318 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

            С Решение № 2200/19.06.2015г. по гр.д. № 18270/2014г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с. е отхвърлено направеното от М.Л.М. искане за ограничаване на режима на лични отношения на И.С.С. по отношение на малолетното дете С. И. С. по следния начин: за съответните периоди, четни и нечетни години, когато бащата има право да взима детето съгласно Решение № 1950/08.05.2013г. по гр.д. № 11916/2012г. по описа на Районен съд гр. Пловдив по 10 дни с преспиване, това да се случва без преспиване, като взима детето от дома на майката всеки ден в рамките на периода от 09:00 часа и го връща в 17:00 часа, а за полагащите му се 20 дни през лятото, първите 10 дни да взима детето при себе си без преспиване всеки ден в рамките на периода от 09:00 часа до 17:00 часа, като оставащите 10 дни са с преспиване. Със същото решение М.М. е осъдена да плати на насрещната страна направените по делото разноски.

            Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от М.М. чрез адвокат И.И., в която се поддържа, че решението е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие със закона. В жалбата са развити редица възражения, касаещи неприетите като доказателства в първа инстанция договор за социални услуги и индивидуален план и анализ и оспорване в съответната част на приетите доказателства. Жалбоподателката намира, че социалният доклад е кратък и съдържа констатации, но не и изводи по повод казаното от бащата за майката. Оспорва се и извършената експертиза като необоснована. Посочва, че изводът за липса на данни за отрицателно въздействие на престоя на детето при бащата се опровергава от свидетелските показания, а на извода за наличие на псохо-емоционална връзка между детето и бащата противостоя твърденията на ответника за редки срещи между двамата. Твърди се, че вещото лице не е обсъдило и изследвало редица въпроси. В жалбата се обсъждат и свидетелските показания. Посочва се, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите на ищцата, в частност тези на свидетелките М. и Д. за казаното от бащата пред детето по адрес на майката. Жалбоподателката счита, че непосредствените впечатления на свидетеля С. от детето и срещите му с бащата са ограничени. По отношение на свидетелката Г. се въвеждат твърдения, че същата се намира в по-близки отношения с ответника С.. Посочва се още, че въпреки отказа да се образува наказателно производство срещу ответника, следва да се има предвид, че същият е бил предупреден по реда на ЗМВР.

            Постъпило е становище от въззиваемата страна – И.С.С. чрез адвокат В.В., в което се поддържа, че жалбата е неоснователна и недоказана и първоинстанционното решение следва да се потвърди. Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд правилно и в съответствие с процесуалния закон не е приел представените в съдебно заседание писмени доказателства поради изявлението на процесуалния представител на ищцата, че не е видяла документите в оригинал. По отношение на социалния доклад посочва, че от страна на ищцата не са постъпили никакви възражения по него, искания за допълване, за изслушване на социални работници или за изготвяне на друг социален доклад. Освен това твърди, че социалният доклад е изготвен изцяло по твърдения на майката, а всъщност следва да отразява наблюденията и впечатленията на социалните работници. Поддържа, че извършената съдебно-психилогична експертиза е отговорила задълбочено на поставените от страните задачи и въпроси, а заключението е било прието без оспорване от ищцата и без искане за повторна или допълнителна експертиза. Във връзка с възраженията на жалбоподателката намира, че експертизата не следва да пресъздава свидетелските показания, като подчертава отбелязаното в заключението и споределено от детето, че обича баща си, не се страхува от него и предвиденото им време заедно не е прекалено дълго, но майка му казва друго. Въззиваемата страна цитира показанията на свидетеля С. в отговор на възражението, че свидетеля е нямал достатъчно лични впечатления от срещите между бащата и детето. По отношение на свидетелката Г. се твърди, че същата е прекарвала време с детето, тъй като е почти член на семейството (приятелка на племенника на ответника) и е в по-млада и близка до детето възраст. Сочи се, че същата е в приятелски отношения с ответника и са неоснователни опитът да бъдат внушени на съда други по-близки отношения между нея и ответника, както и твърдението за липса на логичност в показанията й. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение.

            Становището на въззиваемия следва да се приема за подадено в срока за отговор на въззивната жалба по следните съображения. На 03.12.2015г. въззиваемата страна е получила съобщение за връчване на препис от въззивната жалба, в което е възразила, че липсва приложена въззивна жалба. С молба, получена на 13.01.2016г., адвокат В. е поискала да й се изпрати препис и такъв е бил изпратен със съобщение, получено на 21.01.2016г.,  без в същото да фигурират указания за срока за подаване на отговор по жалбата. В откритото съдебно заседание от 15.02.2016г. въззиваемата страна е представила писмено становище по въззивната жалба, което следва да се приеме за подадено в срок поради липсата на указания за срока при получаване препис от въззивната жалба. Въпреки това правата на въззиваемата страна не са нарушени, тъй като е представила становище по жалбата в съдебното заседание, взела е становище по доказателствата, вкл. са допуснати направени от нея доказателствени искания.

            Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна.

            Въззивната жалба е редовна и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано лице. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

            При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че решението е валидно и допустимо. По отношение правилността на обжалваното решение, съгласно задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, въззивната инстанция не е ограничена от посоченото в жалбата, когато следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, тъй като въззивните функции се упражняват в защита на висш публичен интерес, каквито са правата и интересите на детето в производството за изменение режима на личните отношения. Поради това настоящият състав ще изследва изцяло доказателствата по делото и фактите без ограничение в преценката за правилността на оспорения акт.

            Съдът е бил сезиран с искане за изменение на постановените мерки за осъществяване режим на лични отношения между въззиваемия И.С. и малолетната му дъщеря С. С.. В исковата молба се излагат твърдения, че страните по делото са бивши съпрузи и с бракоразводното решение родителските права са предоставени на майката М.М., а на бащата – И.С. е определен режим на лични отношения. Ищцата намира, че са настъпили нови обстоятелства, а именно – личните контакти, определни с преспиване, се оказали травмиращи за психиката на детето, негодни да създадат условия за психо-емоционална връзка между детето и бащата, което счита, че следва да стане постепенно. Излагат се конкретни доводи в тази връзка.

От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищцата и ответника са родители на С. И.С., родена на ***г. Страните не спорят, че с Решение № 1950/08.05.2013г. на РС Пловдив по гр.д. № 11916/2012г. е прекратен гражданският брак между тях, като упражняването на родителските права по отношение на дъщеря им С. И.С. са предоставени на ищцата, при която е определено и местоживеенето на детето, а между ответника и С. е определен режим на лични отношения, както следва: всяка четна година – 10 дни за рождения ден на детето, считано от 22.04 до 01.05, включително; 10 дни за Новогодишните празници, считано от 27.12 до 05.01, включително, и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката, непрекъснато с преспиване, считано от 9:00 часа на първия ден, до 9:00 часа на деня, следващ деня, за който се отнася съответния период, както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето. Всяка нечетна година – 10 дни , считано от 02.05 до 11.05, включително; 10 дни през Коледните празници, считано от 17.12 до 26.12, включително, и 20 дни през лятото, когато това време не съвпада с годишния отпуск на майката, непрекъснато със преспиване, считано от 9:00 часа на първия ден, до 9:00 часа на деня, следващ деня, за който се отнася съответния период, както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето.

От изслушаните по делото свидетелски показания се установява следното. Според показанията на свидетеката С.М., майка на ищцата, дадени в съдебното заседание от 24.03.2015г. (л.47), преди развода ответникът общувал с детето около месец и половина след раждането, а след това я е виждал отвреме-навреме. След развода идвал няколко пъти да вижда детето, като преди това се обаждал. Тези обстоятелства се подкрепят от интервюто със самия ответник, извършено от вещото лице, в което същият посочва кога се е връщал в България и е виждал детето.  Освен това според свидетеля С., брат на ответника, ответникът винаги уведомявал майката, че ще дойде да види детето.

Според свидетелката М. не се е случвало ответникът да вземе детето и то да остана за целия период на лични отношения. За първи път среща имало по време на коледните празници през 2013г., когато ответникът казал, че иска да вземе тригодишната тогава С. С.. На 19.12.2013г. дошъл с брат си, като носел подарък на детето. Детето се стреснало, но свидетелката посочва, че се е стъписало от брата на ответника и се сгушило в майка си. По това време на гости била близка на свидетелката – д-р Д.. Ответникът казал, че няма да взима детето, защото иска първо да свикнат. И.С. казал на ищцата в присъствието на детето, че тъй като е болна от множествена склероза, което се потвърждава от свидетелката и от представеното решение на ТЕЛК на л.141 от въззивното дело, и не знае как ще продължи и дали ще може да се грижи за детето, то трябва да свикне с ответника и да го опознае като баща. След това И.С. дошъл още три пъти да види детето, което станало на разходка заедно с майката и бабата. Уговорили следващата среща да е преди Нова година, извън режима на лични отношения, преди да замине за Швеция, къде ответникът живее (факт, по който страните не спорят). На 26.12.2013г. С. отказал да я вземе, защото не бил готов, не дошъл и на 27.12.2013г., а дошъл след Нова година, преди да си замине. Показанията на свидетелката М. за протичането на срещата на 19.12.2013г. се приемат за достоверни, тъй като се подкрепят от тези на разпитаната свидетелка Н.Д.. Според нея преди коледните празници на 2013г. срещу 2014г. в дома на ищцата дошли И.С. и брат му, като първоначално настанала суматоха, детето се вкопчило в майката за 10-15 минути, а през това време бащата стоял настрани и дал подаръци на детето. С бабата предложили на двамата мъже да изчакат, за да се подготви детето и да ги приеме, като до един час под формата на игра изчакали детето да се приобщи. Свидетелката Д. потвърждава и думите на бащата пред дъщеря му, че детето трябва да се подготви, тъй като не се знае за колко време по-нататък майката ще може да полага грижи за детето си. Д. веднъж казва, че това е станало Коледата на 2013/2014г., веднъж посочва само 2014г., но тъй като обяснява, че не може да каже точната дата и споменава и двете години, следва да се приеме, че става дума за 2013г., което кореспондира с разказа за следващото й посещение след връщането на детето от София, както и с хронологията в показанията на свидетелката М.. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Е.С., брат на ответника, който посочва, че е присъставал само на една среща през 2013г., в апартамента на ищцата, на която среща присъствала и една съседка или роднина, макар и той да не е категоричен за точата дата (посочва края на септември или октомври). Съдът приема, че тримата свидетели говорят за една и съща среща, като само свидетелката М. има спомен за точната дата, която се подкрепя от показанията на останалите двама, а именно – около коледните празници на 2013г. Казаното от ответника за болестта на майката не се опровергава и от показанията на свидетеля С., а напротив, същият посочва, че е имало счучай, в който майката е реагирала на нещо подобно, но не е разбрал точно на какво.

От показанията на свидетелката М. се установява още, че бащата молил ищцата да показва детето по скайп и тя го показвала до март-април, 2014г., а след това спряла, защото отношенията им се изострили.

На 06.08.2014г. бащата дошъл, но не бил решил дали ще взима детето, тъй като искал първо да се разходи с него, за да види как ще се почувства и тогава щял да звънне на някой приятел да дойде от София с кола да я вземат. Детето се разплакало и не искало да тръгва с баща си. Той си тръгнал и се върнал следобед и казал да свалят детето долу, което направили. Детето пищяло и плачело, но майката и бабата я успокоили, че баща й ще я води зад блока на разходка в градинката. Ответникът и дъщеря му отишли там и след 10 минути бащата я довел и си тръгнал.

На 9 август, 2014г. ответникът отново дошъл и искал да излязат на разходка, но детето плачело и не искало да излиза само с него. Тогава ищцата дала на ответника да подпише един лист, на който пишело, че той трябва да уведоми писмено кога ще върне детето. Ответникът отказал да подпише. Взел дъщеря си на разходка и се върнали след 2 часа. Детето вече не плачело и било добре, а бащата му казал, че го връща, защото майка му много го обича и защото е обещал да я върне.

На 12 август, 2014г. ответникът С. пак дошъл да вземе дъщеря си С., която като чула, че баща й идва, започнала да плаче. Ответникът взел детето в София за шест дни, през което време се чували често по телефона, като свидетелката М. стояла до дъщеря си, докато говорела. Свидетелката посочва, че от третия ден нататък детето плачело по телефона и молело майка си да го вземе, но ищцата казала, че и бащата има право да я взима и вижда.Свидетелката прави извод, че детето е било уплашено по време на престоя си при бащата, което е разбрала от разговорите по телефона, но не излага други факти в тази връзка. За съда са релевантни единствено непосредствените й впечатления, не и личните заключения. Според свидетелката на шестия ден, когато майката се обадила, чула силен плач по телефона, детето не я чувало, разговорът прекъснал, обадил се С. и казал, че детето се е напикало и ще я върне на другия ден. От глаголното време, в което свидетелката говори („чула”, „не я е чувало”, „прекъснал”) личи, че изложеното за телефонния разговор на шестия ден не са нейни непосредствени впечатления, а са й били разказани. Свидетелката непосредствено е възприела обаждането на дъщеря си, не и какво са говорили, а след това и обаждането от ответника, както и казаното от него за напикаването на детето. („дъщеря ми се обади”, „след това се обади И. и каза…”). Ответникът върнал детето на другия ден по обяд. Макар свидетелят С. да няма непосредствени впечатления от лятото на 2014г., тъй като излага, че не е присъствал на срещите през лятото, от неговите показания се потвърждава, че детето е било разстроено и не е искало да говори по телефна с майка си и баба си, като последното се твърди от самата М.М. в исковата молба, че при всяко чуване по телефона детето е повтаряло: „не ми се говори, мамо“. За престоя на детето при баща му през лятото на 2014г. дава показания и свидетелката М.Г. – приятелка на племенника на оветника. От нейните показания се установява, че бащата завел детето в магазин „Джъмбо“ и й купил подаръци и близалка, тя била щастлива, след това се събрали в офиса на свидетелката, където двете танцували и си играели с детска играчка – пиано, която С. получила. През следващите дни се разхождали с метрото. Ответникът внимавал детето да не се изпоти и я хранел. Съдът не счита, че показанията на свидетелите М. и С., от една страна, и Г., от друга, си противоречат. Няма пречка детето да е било разстроено в един момент, а в друг да се е радвало на подаръци.

Свидетелката Д. посочва, че след връщането на детето от София, тя пак посетила дома на майката. На въпроса й дали е доволно, детето отговорило, че не е и не иска да ходи там, защото баща й казва на майка й, че е глупачка, че иска майка й да я гледа, защото там й казали, баща й и казал, че майка й няма да бъде жива след 4-5 години, както и че някаква жена я успокоявала, че ако нещо се случи с майка й, тя самата ще й стане майка. По обстоятелството какво е казал бащата на детето по адрес на майката, показания дава и свидетелката Г. (л.156 от въззивното дело), съученичка на ищцата. Същата дава показания, че децата им с ищцата ходят заедно на детска градина и когато си говорила със С. и я питала за баща й, тя казала, че се страхува от баща си, защото казва лоши думи за майка й и че баща й казал, че ищцата ще умре, когато детето стане на 8 години. Показанията на двете свидетелки си кореспондират, поради което съдът приема за установено, че детето действително им е споделило описаните факти.

Свидетелката М. посочва, че няколко дни след връщането от баща си детето е започнало да си сваля гащичките надолу и да си вдига потничетата нагоре. На въпроса на майка си каква е тази игра казало, че баща й е казал да прави така. След това детето си търкало краката един в друг и споделило, че баща му е казал да го прави постоянно и че той си слага възглавница на корема. През август месец детето споделило, че е спало голо на леглото, но е лежало и на земята, поискало одеяло, но бащата не му дал. Във връзка с разказното от детето майката и бабата потърсили консултация с психолог (д-р М.), но не веднага, а след известно време. Ищцата също заявява в хода на първоинстанционното производство, че детето си трие краката в горната интимна област, като за първи път това се случило след връщането от бащата през август, 2014г. Във втория разпит на свидетелката М., тя дава показания, че при първото отиване при бащата, той е бил покрит с одеяло, детето е молело за завивка, но не му е дадена. Детето имало и едно любило мече, което е било ритано. Когато наближавало бащата да вземе детето, с майката я подготвяли и й казвали, че той й е баща, има право да я вземе и да се грижи за нея.Свидетелката обяснява, че са дали детето и втори път на бащата, защото са смятали, че ще се съобрази с отправеното до него предупреждение да не прави тези неща, но и втория път си позволил да ги прави.Твърди, че С. не желае да говори с баща си по телефона, въпреки че тя и дъщеря й я напътствали. Съдът не приема за достоверно последното, защото самото дете заявява пред вещото лице, че майка му забранява да говори с баща си по телефона. По отношение на заявеното от свидетелката за ританото мече, това изявление се прави в съдебното заседание от 28.03.2016г. В същото време в представения от самата ищца описателно-диагностичен лист е отразено, че според майката в телефонен разговор с детето, по време на ваканцията (като по-горе на л. 248 се говори за ваканцията от м.юли до 01.08.2016г.) то е разказало за история с мечето, което е било попарено от баща й. Съдът не приема този факт за установен, тъй като свидетелката М. и ищцата (извънсъдебно) описват различни действия, извършени с детската играчка и твърдят различно време на събитието. От една страна ищцата е посочила, че това е станало през ваканцията - юли-август, 2016г., а в същото време това обстоятелство се заявява от свидетелката М. на един по ранен етап – през март, 2016г.

Ищцата М. по реда на чл.176 ГПК пред въззивната инстанция заявява, че след връщането на детето от престоя при бащата, август – септември, 2014г., детето имало зачервяване в интимната област, по повод което се консултирали с гинеколог – д-р Й.. Във връзка с издадено в полза на адв. В. съдебно удостоверение за снабдяване с документация за прегледа при гинеколога, от д-р Б.Й. е постъпило писмо до адв. В. от 10.08.2016г., в което посочва, че няма спомен за преглед на детето и в медицинската документация не е отрзен такъв, както и че ако детето е било доведено в периода август – септември, 2014г. в лекарския й кабинет, се е касаело за рутинен преглед, при който не е констатирала болезнено състояние и не й е направил особено впечатление, както и че вероятно се е касаело за лек дискомфорт, който малките момиченца често получават при неправилен тоалет. В противен случай, при най-малкото отклонение за нещо нередно, което би могло да се случи с половото здраве на детето, практиката й била да го насочва със съответната документация към съответен специалист. По делото е представена и документация, от която се установява, че на 25.02.2015г. между Комплекс за социални услуги за деца и семейства  - Пловдив и С. С., като потребител, представлявана от ищцата, е сключен договор за предоставяне и ползване на социални услуги, към който е изготвен индивидуален план и е определен социален работник Р.М.. Последната е разпитана като свидетел пред въззивната инстанция. От показанията й се установява, че първоначално е направена оценка на психологическото състояние на детето, според което е последвала работа с него, в хода на която провела разговори и с майката, и с бабата. Свидетелката посочва, че по отношение на твърденията за блудство, слушайки първо разказа на майката и нейното притеснение и след това разговаряйки с детето, това което детето разказвало се припокривало с това, което казва майката, дори като сентенции, като използване на конкретни думи и словосъчетания. Това не било съвсем нормално за възрастта на детето. Според свидетелката използваните изречения не са характерни, но не може да каже със сигурност, че детето е използвало заучени фрази. Детето било с доста добър интелект и свидетелката не можела да прецени дали казаното от него е истина или не. Това е отразено и в доклада и оценката, изготвени от свидетелката, а именно - че С. започва да говори механично и сякаш заучени фрази, които повтаря, когато бъде повдигнат въпроса за баща й. Когато говори за баща си, произнася „баща ти”, което прави само по отношение на бащата, причината за което може да е, че повтаря чути фрази за баща си от други хора или не иска да говори за него като за свой баща. В същото време е описано, че тя притежава богат речеви запас. Посочва, че при разговора с детето е ставало дума за това, че баща й я е карал да си гали коремчето, когато е голо, но имало и такива игри. На въпросите на М. към С. дали се е чувствала неприятно, дали баща й я е докосвал, не е имало такъв конкретен отговор. Притесненията на майката били, че дъщеря й е събличана гола и че понякога, когато е с дреха, баща й казвал да си вдига дрехата и да си гали коремчето и я питал дали е хубаво. Това казало и детето. С. не искала да говори за баща си, сменяла темата и разказаното било много спорадично. Според свидетелката когато става дума за бащата, майката е притеснена и агресивна като поведение и М. допуска, че това се отразява и на детето. Същото е отразено и в оценката и доклада на свидетелката от работата й с детето, а именно, че майката проявява високи нива на тревожност и напрежение, изразяващи се в изблици на гняв, възмущение и плач при разказа за подходите на бащата към детето, като психологът е изразил хипотеза, че това състояние индиректно се отразява на психо-емоционалното състояние на детето. Детето казвало, че не иска да ходи при баща си. У него имало противоречие – разказвало спокойно какво е било пребиваването при бащата, че е било добре, а когато се стигнело до въпросите, свързани с докосванията, казвала, че това, което прави той, не е хубаво, че майка й казва, че това не е хубаво. Имало притеснение и нежелание да говори за баща си, а за коремчето и това, че е била гола, го казала веднъж, била притеснена и веднага сменила темата.Свидетелката посочва, че са говорили с майката, че на тази възраст децата започват да усещат сексуалността си, без да го осъзнават, и да си доставят удоволствие, без да чувстват вина, ако някой не им се скара. След време това отминава, ако на него не се реагира остро. При срещите с детето имало споменаване и на обстоятелство с търкане на крачетата. В оценката и доклада, изготвени от свидетелката, е отразено, че С. разказала, че баща й я поощрява да си търка крачетата, като й е показал точно как и е обяснил, че това е най-хубавото нещо на света. След запитване, детето казало на психолога, че наистина й е приятно, но майка й казва, че това не е хубаво. Отразено е още, че С. не искала да ходи при баща си, защото по нейните думи той говорел за майка й лоши неща, че е болна и един ден ще умре и С. ще трябва да отиде да живее при тях (бащата и партньорката му в Швеция).Свидетелката посочва още, че постепенно майката е проявила изисквания какво да бъде изследвано, какво да се опише, а впоследствие да се използва пред съда, при което свидетелката отказала, тъй като заключенията по отношение на бащата не са в компетентността й.

В същото съдебно заседание е разпитана отново свидетелката М., която дава показания, че срещи с психолога са пропускани само когато детето е било болно или М. е отсъствала, както и че последната не е запознала свидетелката и ищцата с резултатите от срещите. Това обстоятелство обаче не компрометира нито показанията на свидетелката, нито изготвените от нея документи за работа с детето, а може да има евентуално отношение към договорните отношения по договора за социални услуги. Според свидетелката М. състоянието на детето се състояло в безпокойство, безсъние, скачане през нощта. Промяна настъпила след проведено лечение и посещение при друг психолог.

От преписка № 10362/08.09.2014г. на Първо РУ на МВР, Пловдив се установява, че преписката е образувана по жалба на ищцата срещу ответника за отправени към нея в присъствието на детето нецензурни думи, както и че при извършената проверка не се установяват данни за извършено престъпление, като ответникът е бил предупреден по реда на чл.65, ал. 1 от ЗМВР.

Свидетелката М. посочва, че извън режима на лични отношения само веднъж не са дали детето на бащата, който дошъл с брат си - майката е отказала, тъй като ответникът я обидил (ищцата в обясненията си по реда на чл.176 ГПК потвърждава, че ответникът е имал негативно отношения към нея – л.77). Тези срещи между бащата и детето продължавали около час и половина – два и почти винаги бащата е бил сам с детето. Това се потвърждава от показанията на свидетеля С. – брат на ответника, според когото не е имало случай бащата да е идвал в режима на лични отношения и да са му отказвали среща с детето, като единственият такъв случай е бил извън режима. От показанията му се установява още, че това е станало през април 2014г., извън режима на личните отношения, когато ответникът дошъл специално за рождения ден на детето, като искал да му подари играчки. Двамата отишли до Пловдив, но на бащата не било разрешено да види дъщеря си. Свидетелят посочва още, че е бил долу, а ответникът се е качил с играчките и се върнал, като споделил, че не го допускат да види детето. Въпреки че свидетелят не е възприел отказа от страна на ищцата да разреши среща с детето, показанията му се подкрепят от гореизложените показания на свидетелката М.. Според свидетеля С. ответникът всеки път, като тръгва за Пловдив е притеснен дали ще може да види детето. А според свидетелката Г., когато на ответника е отказвана среща с детето, той бил без настроение, защото преди това много се радвал, че ще я види.

От показанията на свидетелката М. се установява, че детето било дадено на бащата и през месец декември, 2014г. за Нова година. След Нова година започнало да посещава социална програма за приобщаване, която продължавала и към момента на съдебното заседание от 24.03.2015г. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свидетеля С., който посова, че за Коледа и Нова година, 2013/2014г. брат му взел детето в София, в обзаведения му апартамент, където има детска стая. Впечатленията на свидетеля са, че детето е било спокойно, били заедно по празниците. Посочва, че С. редила пъзели с баща си. На Нова година детето се разплакало, защото при обаждане на майката, му затворили телефона и то казало, че пак му се сърдят. Последното се потвърждава и от показанията на свидетелката Г., според която по време на новогодишните празници на 2014г. детето било щастливо и се радвало, като имало отрицателни моменти след телефонните разговори с майка си, когато С. се притеснявала и ставала тревожна. Веднъж свидетелката я чула да казва, че се притеснява за майка си. На Нова година ответникът предложил да се обадят на майката, за да я поздравят, но тя не вдигнала телефона и малката се притеснила. Според показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел С.К. (приятел на ответника) е виждал детето през 2014г., когато била в София при баща си, като с неговата дъщесря се познават от коледните празници на 2014г. Ответникът се справял добре с дъщеря си, детето било взимано от входната врата на С. със затоплена кола. Видяло му се странно, че когато излезнали за първи път с неговата дъщеря в мола в детския кът, С. се стъписала и уплашила, след няколко часа се отпуснала и започнали да си играят. Ходили няколко дни там, обядвали. След второто или третото излизане с дъщеря му се сближили и се радвали, като се видят. Именно свидетелят е участвал при подготвянето на детска стая за С.. Според свидетеля С. е била щастлива с баща си. На 27.12.2014г. след празниците се видели, забавлявали се, детето било весело и усмихнато и казало на дъщерята на свидетеля, че е прекарало много добре Коледа. Посочва още, че всеки път, като си идва в България, С. звъни на ищцата, но телефонът не се вдига. Ответникът е звънял многократно в присъствието на свидетеля. Посоча, че не всеки път идва с ответника до Пловдив, но го е водил до рейса и го е взимал. От съвкупния анализ на показанията се установява, че бащата проявява интерес към дъщеря си и очаква с радост срещите с нея, като в режима на лични отношения не му се отказват такива. По време на престоя при бащата по Нова година той се грижел за нея и детето било весело при общуването с друго дете и по време на празниците, но било и тревожно и се притеснявало за майка си.

Според св. М. ответникът се обадил и преди заседанието от 24.03.2015г. и казал, че иска да види детето, но на 18.03.2015г. не дошъл и се обадил, че е работен ден в събота. Според свидетелката Г. на 22 март, 2015г., неделя, е имало среща между майката, бащата и детето, на която и тя присъствала. Ответнкът си дошъл в България в четвъртък (19.03.2015г.), като мислели, че в събота детето ще е на детска градина, защото е работен ден. Отишли в Пловдив в неделя, като майката слязла с детето, което било стресирано. Бащата я поздравил, а тя се усмихнала, след което всички, вкл. бабата и свидетелката отишли на площадката. Майката отказала да остави детето и бащата сами, тъй като и свидетеката щяла да присъства. Срещата продължила 10 минути, детето казало, че го боли нещо отдясно. По време на срещата според свидетелката майката не е предразположила детето да говори с баща си. В обясненията си по реда на чл.176 ГПК ищцата потвърждава, че такава среща се е състояла и тя е била извън режима на лични отношения. Свидетелката Г., разпитана пред въззивната инстанция, разказва за същия случай, че видимо С. не изглеждала болна, поиграла, седнала и се умърлушила. Баща й я питал добре ли е, а тя казала на майка си да се прибират.

От обясненията на ищцата се установява, че бащата е дошъл да вземе детето на 02.04.2015г. Следващите й твърдения, че детето е избягало, а бащата го е стискал, то пищяло и тя се обадила на органите на реда, се подкрепят от споделеното от детето пред вещото лице. Детето разказва за случай, в който баща й идвал да я вземе и тя се държала за ръката на майката, а бащата я държал за тялото, майка й си пуснала ръката и С. се освободила. Майка й се обадила на полицията. Споделя на вещото лице, че при тази случка не се е чувствала добре. В този смисъл са и показанията на свидетелката С. Б. М. на л. 158 от въззивното дело. Тя обаче посочва датата 02.05.2015г. Според свидетелката в този ден желанието на бащата да вземе детето било драстично. Детето плакало 30-40 минути и не искало да тръгва с бащата. Ищцата започнала да облича детето, отишла да го обува в антрето.  Ответникът се навел да грабне детето, но то се държало за майката, за ръката й. С. държал в едната ръка чанта, а в другата – детето. Когато той дръпнал нагоре детето, то се отскубнало и хукнало навътре. Извикали полиция. В жалба на М. *** и  Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, тя посочва датата 02.05.2015г., на която дата е извикала органите на МВР, с оглед начина и опита за извеждане на детето от дома й от бащата. Съдът счита, че с оглед свидетелските показания и заявеното в жалбата, горните събития са се осъществили именно на 02.05.2015г. Установява се от постановление на РП Пловдив № 4108/12.10.2015г., че по повод горните събития ответникът е подал жалба срещу М.М., а именно, че същата умишлено разплакала дъщеря им, крещяла и не му дала възможност да вземе детето при себе си в съответствие със съдебното решение. С постановлението се отказва образуване на досъдебно производство. С постановление на РП Пловдив от 19.07.2016г. е отказано да се образува досъдебно производство по преписка № 1310/2016, образувано по жалба на ответника с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК. (362 – 363 от въззивното дело.)

На 05.05 имало среща, на която свидетелката М. не присъствала. Имало среща и на седми май в градинката зад блока, като бабата и майката присъствали и срещата продължила спокойно около час и половина. Свидетелката М. посочва, че детето се страхува заради предишните посещения при бащата и когато трябва да отива при баща си пита пак ли баща му ще казва, че майка му ще умре, когато стане на 8 години и М. ще й стане майка.

Според показанията на свидетелката М. на 10 или 13 май ходили да търсят детски невролог, защото детето било неспокойно и подскачало през нощта, като ищцата обяснила това на С. и му казала, че няма против да види детето, но както сметне за добре. В тази връзка е представен амбулаторен лист за състоянието на детето. От документа с дата 13.05.2015г., както и от издадената рецепта (л.142 и л.152 от въззивното дело ) се установява, че на детето е поставена диагноза „Фобийно – тревожно разстройство в детството. Остра стресова реакция.“ от специалист по детска психоневрология. Не се кредитира онази част от амбулаторния лист, в който се посочва, че симптомите се наблюдават след среща с бащата за извеждане за София, тъй като анамнезата действително е информация, съобщена от майката, което е отразено и в самия лист. Въпреки това от заключението на вещото лице се установява, че вследствие на събитие, при което детето е било държано от двете страни от майката и от бащата, детето не се е чувствало добре.

М. посочва още, че били предупредени през лятото на 2015г. от съдебния изпълнител, че бащата има право да вземе детето. Той не дошъл през лятото. През юли месец не са го чакали и не знае, дали дъщеря й е уведомила С., че юли месец ще бъде в отпуска. По време на отпуската дъщеря й си била вкъщи, както и за десет дни били в Хасково при техни близки. Мисли, че ответникът не е уведомен за това къде ще бъдат по време на отпуската на дъщеря й. Посочва, че М.М. се занимава с бижутерия и има магазинче под наем. От показнията на свидетеля С.К., израстнал с ответника, се установява, че през лятото на 2015г. ответникът бил в България от 7/8 юли до 5/6 август и планирали да отидат с децата на море, но на С. било казано, че не може да вземе детето, защото ищцата си е пуснала отпуск сама на себе си, което свидетелят знаел от ответника. Същото обстоятелство свидетелката Г. знае от ответника С.. Тя посочва, че ответникът бил в България около август месец и искал да заведе детето на море. В обясненията си по реда на чл.176 от ГПК (л. 221 от въззиното дело) пред въззивната инстанция, ищцата отрича да е отказала да предостави детето за лични отношения през лятото на 2015г., като е казала, че тогава ще ползва годишния си отпуск, както и да не е предупредила С. кога ще полза отпуска си, като посочва, че е дала отговор по изпълнителното дело, когато й е пратена поканата за доброволно предаване на детето. Ищцата потвърждава по реда на чл.176 ГПК, че е едноличен търговец и сама определя времето за ползване на годишния си отпуск, но отрича да е взела отпуска си, за да пречи на срещите между бащата и детето. М. обяснява, че през лятото на 2015г. бащата не е търсил детето и не се е възползвал от режима си. Не се установява при пълно доказване, че ищцата е решила да почива, за да попречи на контактите между бащата и детето. При определяне на режима на лични отношения обаче следва да се вземе предвид, че тя сама определя кога да почива.

Според показанията на свидетелката М. (л.159 на гърба от въззивното дело) след посещението при детски психо-невролог детето било на терапия за месец и половина и с насоки да се занимава с психилог. Оттогава, вкл. до съдебното заседание на 28.03.2016г. пред въззивния съд, свидетелката заявява, че се провеждат срещи с психолог един път седмично, като има добър резултат. Посочва, че С. има желание да вижда баща си, но задължително в присъствието на майка си. Установява се още от показанията й, че детето е било оперирано във връзка с проблемите с носа на 09.03.2016г.

На 15.07.2015г. ответникът подава молба за образуване на изпълнително дело по повод осъществяване режима на лични отношения с детето. Образувано е изпълнително дело № 5089/2015г. на ДСИ при РС Пловдив, приложено по настоящото дело.

Според показанията на свидетелката М. на 19 срещу 20 декември, 2015г. детето вдигнало температура и я завели в детски кабинет. На 21.12.2015г. бащата дошъл, майката му се обадила и му казала за състоянието на детето, да говори със съдебния изпълнител. С. дошъл със съдебния изпълнител и решили да не взимат детето. Вместо това останал да види С., която през цялото време била спокойна  и дори му изпяла песен. Разбрали се, като се оправи детето, С. да дойде да го види. Тези показания се подкрепят от показанията на свидетелката Г., която на 21.12.2015г. била на гости у ищцата, тъй като С. била болна, а ответникът трябвало да дойде и била помолена да отиде. Тогава присъствала на телефонен разговор, при който ищцата казала на ответника, че дъщеря им е болна и няма да я пусне, както и да дойде с ДСИ, за да констатира това. С. била притеснена, свидетелката говорила с нея, че няма нищо страшно. По-късно бащата дошъл със съдебен изпълнител, който изготвил протокол, че детето е болно. С. реагирала нормално. И.С. подарил на С. играчка, поговорили си. С. била спокойна през цялото време. На свидетелката направило впечатление, че детето не се е зарадвало и хвърлило на врата на бащата, но после, след влизането на ДСИ, дори изпяла песен на баща си. Съдебният изпълнител попитал дали М. има против след като оздравее детето да се обади на бащата да дойде да я види и ищцата се съгласила. От показанията на свидетелката Г. се установява, че тя и племенникът на ответника го закарали до Пловдив на 21.12.2015г. и се обадили по телефона на ищцата, но тя казала да повикат съдебен изпълнител. От С. и от съдебния изпълнител свидетелката знае, че М. е обещала, след като детето оздравее, да го даде на бащата да прекарат заедно време. През Коледните празници С. празнуал заедно със свидетелката при племенника си и родителите му. Обадил се да чуе С., но телефонът не бил вдигнат, вместо което получил съобщение, че не е удобно в момента, като свидетелката видяла съобщението. Съдът приема за установено, че уговорката е била бащата да дойде да види детето, доколкото показания в друг смисъл излага само свидетелката Г., но нейните впечатления не са непосредствени, а вторични. Независимо от уговорката, по-важно в случая е каква е била реакцията на детето към бащата, след като свидетелката Г. я е успокоила и когато се е видяла с бащата в домашни условия и в присъствието на своите близки, а именно – тя е била спокойна и изпяла песен. Нуждата от предразполагане на детето и обстановката, при която се осъществяват личните отношения, са факторите, които следва да се вземат предвид при определяне на режима.

Свидетелката Г. посочва, че след една седмица пак била у ищцата, за да занесе капки за нос, като бащата се обадил и се качил. Било около 19 часа. На вратата имало много хора – мъж и дете (момиченце), и се чувал женски глас. Майката на ищцата не била добре и помолила само И. да влезе, като му казала, че С. не се чувства много добре. С. си поговорил със С., подарил й играчка, тя се зарадвала на играчките, играли си (обличали и събличали кукла, правели й прическа). Ищцата отказала на ответника да снима дъщеря си и той прибрал апарата. Ответникът говорил по телефона с „М.“, като свидетелката разбрала от разговора, че тя го кани навън с детето, но майката отказала и С. помолил да го изчака на кафе. Според Г. на 28.12.2015г. бащата имал готовност и искал да вземе детето, но ищцата му казала, че това е извън съдебния режим. Срещата продължила около час и половина и ищцата казала, че е късно и трябва да си лягат. По време на срещата С. не е бил оставен сам с детето. През януари и февруатри месец, 2016г. С. отсъствала доста от градина, имала проблеми с носа. Свидетелката М. излага показания в същия смисъл за срещата на 28.12.2015г., а именно кои лица са дошли, че само С. е бил допуснат да влезе и за продължителността на срещата. Свидетелката М. посочва още, че детенцето, което дошло със С., носело подарък и С. го дал на С., както и че ответникът разговарял с М. и казал, че детето е с нови капки, не я пускат и няма да излезе навън. Установява се от писмо по телепоща от ищцата до брата на ответника Е.С., подадено в пощата на 28.12.2015г., че ищцата моли получателят да уведоми брат си, че може да види детето извън постановения съдебен режим, като ответникът може да избере един от дните 28, 29 или 30 декември, 2015г. или 04.01.2016г. и да види детето в дома на ищцата в 19 часа, както и че писмото се отправя в отговор на нотариална покана от ответника. Свидетелката М. също посочва, че ищцата се е обадила по телефон и изпратила телепоща на ответника, за да няма недоразумения, като посочила 19 часа, защото до 16 часа е на работа. Посочва още, че когато бащата иска да види детето, но то е болно и не го вижда, не го компенсират. Изложените обстоятелства за срещата на 28.12.2015г. се подкрепят и от показанията на свидетеля К., който бил помолен от ответника на 28.12.2015г. да го закара до Пловдив, защото срещата била от 19 часа, а последният автобус за София бил в 20 часа.Свидетелят взел и дъщеря си, за да се видят със С., но това не станало. Отишли пред апартамента – той с дъщеря си, М. и ответникът, но им казали, че само И. може да влезе, тъй като не можели да посрещат гости, но вътре имало гости. Свидетелят предложил на М. да звънне на ответника и той да помоли да вземе С., да отидат да хапнат някъде и да се види с дъщеря му, но не било разрешено. М. звъннала по телефона, защото тя познавала по-добре обстановката между ответника и жена му. Дъщерята на свидетеля К. носела подарък на С.. С. също изпратила подарък за дъщерята на свидетеля. Свидетелката Г. потвърждава, че на 28.12.2015г. С. помолил К. да го закара до Пловдив, защото се опасявал дали ще хване автобуса. Оветникът бил с Г., К. и дъщеря му, но не ги пуснали, защото бабата казала, че не е удобно, защото не е добре, като не пуснали и детето на К.. Бабата реагирала и на питането на С. дали може да вземе С.. С. бил спокоен и само попитал дали може да вземе С., а те му се сопнали. Срещата продължила до 20 часа, като свидетелката потвърждава, че са се обадили на ответника да изведе детето, но не било разрешено, както и за носения от К. подарък. Г. посочва, че какво е казала М., знае от С.. За свидетелката Г. К. посочва, че е дългогодишна приятелка на племенника на ответника и живеят на семейни начела, както и, че между нея и С. няма интимни отношения. Съдът счита, че твърденията за интимни отношения между свидетелката Г. и ответника не се установяват, поради което не е налице основание да се счита, че свидетелката е заинтересована от изхода на делото поради по-близки отношения с ответника. От събитията от 28.12.2015г. се установява, че между ответника, от една страна, и ищцата и майка й, от друга, съществува напрежение и спорове за контактите на бащата с детето, когато същият е възпрепятстван да вземе детето поради здравословното му състояние, но в същото време е ограничаван през дните извън съдебния режим. При определяне режима на лични отношения следва да се вземат предвид и затрудненията на бащата да организира транспорта си до и от Пловдив в късните часове на денонощието.

От приложеното изпълнително дело се установява, че на 04.05.2016г. ищцата е подала заявление до ДСИ, в което заявява, че ще полза лятната си отпуска за 2016г. от началото на юни до средата на юли месец. На 6.06.2016г. майката заявява пред ДСИ телефонен номер, на който разрешава само обаждания, не и съобщения. За същото обстоятелство е изпратено съобщение по телепоща до бащата. На 1.08.2016г. М. подава заявление до ДСИ, в което заявява, че изявленията на бащата кога и къде да бъде предадено детето са ирелевантни, ако противоречат на съдебното решение и след като бащата е завел без нужда изпълнително дело, то изпълнението ще става в канцеларията на съдебния изпълнител. Ищцата заявява, че в други дни, различни от определените от съда, няма задължение да дава детето на бащата. Но в съдебното решение за определяне режим на отношения с бащата е постановено, че лични контакти могат да се осъществяват по всяко време по споразумение между страните. В тази връзка следва да се посочи, че отказът на ищцата да дава детето на бащата и извън режима, особено когато поради влошено здраве на детето са били възпрепятствани редовните срещи, още повече ограничава и затруднява изграждането на връзка между ответника и дъщеря му.

От протоколи на ДСИ, се установява, че на 15.07.2016г. ищцата е предала детето на бащата в РС Пловдив, а на 01.08.2016г. детето е било върнато от бащата на майката също в сградата на РС Пловдив. От показанията на свидетелката М. се установява, че при връщането на детето от престоя при бащата през лятото на 2016г., то се затичало към нея, прегърнало я и казало: „Мислих, че няма да ви видя вече.” След това прегърнало и майка си. Детето разказало, че баща й казал, че и бабата ще почина, когато детето стане на 8 години и той ще я вземе. Детето разказало, че по време на този престой, бащата отново я събличал гола, отново я е карал да се търка и й показвал какво трябва да прави. Свидетелката посочва, че вследствие срещите с психолог Х. „търкането” намалявало и имало моменти, когато детето не го правело, но след среща с бащата отново се подновявало, както и че при това „търкане” детето се изпотява. Свидетелката посочва, че през последните години детето боледува по-често, лятото отново станало неспокойно и отново взели медикамент, който успокоява съня. Свидетелката посочва още, че при последното отиване при бащата, детето се е напикало няколко пъти, единият от които на морето.

С молба до ДСИ от 6.12.2016г. бащата заявява, че желае детето да бъде предадено на 27.12.2016г. от кантората на ДСИ. В крайна сметка по искане на майката (от съобщение на ДСИ до С. и становище на ищцаа – л.381 - 383 от въззивното дело) се решава детето да се предаде в дома на майката. Според показанията на свидетелката М. в деня на предаването, детето имало температура и бащата без да създава проблеми решил да не го взима в това състояние, като детето казало на баба си, че болестта я е спасила. Бащата взел детето на 03.01.2017г. и го върнал на 06.01.2017г. Свидетелят С. също потвърждава, че преди Нова година С. била болна и затова не я взели. Той посочва, че през лятото на 2016г. брат му (ответника) правел ремонт в апартамента си и детска стая за С., поради което с детето нощували у тях. През това време С. била добре, не е забелязал нещо нередно. Впечатление му направило, че се обръща към баща си с местоимението „той”. Имали нормални отношения – смеели се, радвали се. С. си играела с внучката на свидетеля. На морето също се видели, бащата и детето се смеели и шегували. Свидетелят посочва, че брат му й купувал дрехи, книжки, таблет с игри, четял й книжки, като си ляга. На 06.01.2017г. при връщането на детето, завалял сняг, имало много сняг, трябвало да събудят детето в 5 часа, за да го върнат в 9 часа в Пловдив, а майката се обадила към 8:50 да пита къде е детето.

По делото се извършени две експертизи. Заключението по съдебно – психологичната експертиза, изготвено от вещото лице О.Д., съдът кредитира частично. На първо място се приемат изводите на вещото лице за връзката между ответника и дъщеря му към момента на изследването от вещото лице. Установява се от заключението, че между тях има изградена психо-емоционална връзка, както и че бащата обича и се интересува от детето и избяга натиск с цел компенсиране при изграждане на отношенията им, а детето обича баща си и очаква с желание контакти с него. Тези изводи се подкрепят от свидетелските показания и проведеното с детето интервю. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че ответникът винаги уведомявал кога ще идва да види детето, че не е взимал веднага детето при себе си, а искал да свикне с него и да види реакцията му, на срещата на 09.08.2014г. я върнал на майката, като казал на детето, че майка му го обича и е обещал да я върне. Ответникът не настоявал да вземе детето и когато здравословното му състояние е влошено. Изброените факти са показателни за посочното от вещото лице отношение на бащата да не притиска детето, за да компенсира раздялата на родителите. Установява се още от показанията на свидетелите, че ответникът много се радвал преди да види дъщеря си, а при отказ, оставал без настроение, че й носел подаръци, имал обзаведена детска стая за нея в дома си в София, при срещите се грижел за нея – да не е изпотена, редили заедно пъзели, детето било радостно при престоя си при бащата. Самото дете споделя с вещото лице, че обича баща си, че рядко се виждат, че той е добър човек и я успокоява, когато плаче, че е прекарала добре при него и не се страхува от него, няма против да ходи при него и иска да се вижда с него. Изложеното сочи, че действително между баща и дъщеря съществуват отношения на обич и привързаност, бащата извършва действия, чрез които демонстрира заинтересованост към детето, каквито са полагането на грижи (да не е изпотена, да я успокоява, като плаче), осигуряването на условия (обзаведена детска стая) и дори играта с детето.

От заключението на вещото лице личи, че детето като цяло е имало позитивна нагласа към баща си и желание за срещи с него към момента на извършване на психологическото изследване, като противоречие в тази линия на поведение има само във връзка с това какво е отношението на бащата към майката и обратно. С. споделя на вещото лице, че ответникът казал, че ще я вземе в Швеция, когато майка й умре и че не разбира тази дума, но се е уплашила. Квалифицира баща си като лош само по повод казаните по адрес на майка й думи, които също не разбора („мръсница и глупачка“), но смята, че означават лош човек, че не обича да говори с него, когато й се обажда по телефона, но по-точно майка й не й разрешава, че за 20 дни не може да издържи при него с преспиване, майка й така казала. Страхува се само, когато той говори лоши неща за майка й.

От тези възприети от вещото лице изявления на детето личи, че връзката й с бащата се смущава от отношението към ответника на самата ищца, която детето според вещото лице приема като модел за подражание. (последното личи и от думите на детето, което веднага след като казва нещо положетелно за баща си, пояснява, че обича най-много майка си и че тя не казва нищо лошо за баща й.) У детето се наблюдава едно противоречие, между чувствата и отношението й към бащата, когато се касае само за тях двамата и отношенията й с него по повод майката. Само в последния случай детето посочва, че се страхува и че баща й е лош. Отрицателното отношение на бащата към майката предопеделя такова и от дъщерята към бащата. В същото време, както се посочи по-горе, отрицателното отошение на С. към баща й се проявява и вследствие негативното отношение на самата ищца към ответника, което детето възприема като свое собствено, а именно, че не обича да говори с него и не може да издържи с преспиване при него, защото майка й така казва и тя не разрешава.

Поради изложеното съдът счита, че изначално детето е имало добро отношение към баща си и желание за връзка с него, която се затруднява от лошите взаимоотношения между двамата родители. Поради това не се приема изводът на вещото лице, че майката не пречи, но и не способства връзката между ответника и детето. Напротив, установява се у детето да е налице противоречие за чувствата му към бащата, които то оценява на плоскостта на предаността си към майката. Ищцата също създава предпоставки да се затрудни тази връзка, доколкото именно заради нейните думи и липса на разрешение, детето посочва, че не може да издържи с преспиване при баща си и че не обича да говори с него и не взима слушалката, когато той се обажда. От показанията на самата майка на ищцата се установява, че тя е отказала среща на бащата с детето, макар и извън режима, защото му е била обидна, както и че спряла да показва детето по скайп, защото отношенията с ответника се изострили. Не се приемат за достоверни обясненията на ищцата по реда на чл.176 ГПК, че не показва детето по лични съображения, а не заради ответника, тъй като вече не иска да използва тази социална мрежа. Свидетелката М., нейна майка, ясно посочва, че причината е изострянето на отношенията с ответника. Тези действия показват, че майката също е допуснала неразбирателството й с ответника да повлияе на отношенията между него и дъщеря му, като не му е разрешила да види дъщеря си и е спряла да му я показва от разстояние. Дори да приемем мотивите на майката, че не желание контакт по скайп поради създаването на илюзорна представа, както и вещото лице посочва, тя не предлага друга алтернатива за общуване между детето и баща му. Затрудняването на тези контакти независимо от личния й мотив, без да се предлага алтернативен вариант, на практика означава саботиране възможността за изграждане на връзка между бащата и детето. Според вещото лице противоречието в думите на детето идва от неговата емоционална и социална незрялост, както и факта, че е зависимо от хората, които го гледат и внушаемо от тях, тъй като са негов модел на поведение. Поради това вещото лице посочва, че детето показва внушеното и заученото, а в същото време казва и спонтанни неща.

Не се приема и становището на вещото лице, че няма данни настоящият режим на лични отношения да се отразява негативно на детето. В подкрепа на това са изводите на самото вещо лице за ситуативно обусловена тревожност при детето при засягане на теми, свързани с бащата. Установява се от свидетелските показяния, че детето е радоствно и спокойно при баща си, но в същото време се разстройва и плаче при отделянето от майката и при разговорите с нея по телефона. Категорично се установява, че в присъствието на детето бащата е споменал за болестта на майката и за евентуалната й невъзможност да се грижи занапред за нея – факт който определя сериозен пропуск в родителското поведение на бащата. Установява се също, че детето е било разстроено, не е искало да тръгва с баща си, впоследствие след връщане от срещата с него (9.08.2014г.) вече е било добре, при гостуването в София също е прекарало добре, но при разговорите с майка си отново е плачело и е било разстроено.

При проведената втора съдебно-психлогична експериза вещото лице К. е описала споделеното от детето. От една срана, детето казва, че при баща й в София не се е радвала много, но описва забавна случка от престоя си там, както и че баща й се държи добре и не е бил груб с нея. От друга страна изразява нежелание баща й да я вземе, като основната причина за това била, че той говори „лоши глупости“ за майка й (че е „глупачка и „лъжкиня“) и детето се чувства зле от това. Споделя, че когато е била в София по телефона е казала на майка си да я върне у дома и плачела, защото й било тъжно, че не е при майка си. Посова, че баща й иска тя да отиде в София, но тя самата иска да си стои при мама.

Следва да се отбележи, че за разлика от първото заключение, при извършваето на новата експертиза при детето пак се наблюдава противоречиво възприятие за бащата, който от една страна се държи добре с нея, но от друга - С. не иска той да я взима. В последния случай обаче превес имат нежеланието на детето да бъде взимано от бащата и страхът му той отново да не каже лоши неща за майка й. За същите факти – престоя в София, детето излага по-малко позитивни впечаления и повече негативни, отколкото при първото психологично изследване. Освен това при провеждането на първото интервю с детето, което е на 21.04.2015г., т.е. след посещението при бащата, детето казва, че баща й я е приспивал и не се е страхувала от него, че не е против да ходи при него и че когато порасне ще отиде при него в Швеция. В тази връзка следва да се има предвид, че втората експертиза е изготвена  в един по-късен етап, по-далечен от събитията през лятото на 2014г., отколкото първото заключение на вещо лице по делото. Между двете експертизи, освен че е изминал период от време, контактите на детето с бащата не са зачестили, а напротив. Детето дори споделя, че баща й не й липсва, не го посочва като член на семейството си, докато при първото изследване казва, че го обича и е прекарала добре с него. Следователно, с времето и по-редките контакти, все повече избледняват положителните впечатления на детето от бащата и на преден план излиза споменът за казното против майката. Приема се в тази връзка изводът на вещото лице К. на л.78 от въззивното дело, л.20 от СПЕ, че детето има нестабилна емоционална връзка с баща си. Съдът счита, че към момента на цитираното експертно заключение тази връзка е по-нестабилна, отколкото при провеждане на СПЕ в първата инстанция по изложените вече съображения за изминалия период и развитието на отношенията им през това време. Този факти следва да се има предвид по реда на чл.235 от ГПК.

Детето многократно и вследствие на различните проведеи методи от вещото лице К. споделя, че се натъжава, плаче и се страхува, когато баща й говори лоши неща за майка й, а ако не говори лоши думи, не плаче и ще е по-добре. Посочва още, че не иска да се вижда и да се разхожда с баща си, освен ако майка й е с тях, че не иска да я взима, а да я вижда само през деня и да й носи подаръци. Страхува се баща й да не я вземе. Повечето й желания са свързани с това да е с майка си. Отново споделя, че ответникът й казвал, че като стане на осем години, майка й ще умре.

Съдът счита за установено, че ответникът е казал пред дъщеря си, че майката ще умре и я е нарекъл с обидни думи. Действително, според вещото лице Д., детето към момента на първата експертиза е било внушаемо и е имало силна емоционална привързаност към майката, като до голяма степен е възприемало света през нейните очи. Въпреки това детето на вече по-голяма и по-съзнателна възраст продължава да казва същото за изреченото от бащата във врзка с майката. Страхът, който изпитва да отиде при бащата, за да не говори той против майка й, степента, в което представата й за сънища, вълшебства и желания е свързана с майката (от проведените  изследвания при втората психологична експертиза)са белег за действителна тревога да не изгуби майката и да не чуе пак същите думи за нейната смърт и обидите към нея. В тази връзка се кредитира заключението на вещото лице К., че С. е наплашена от думите на баща си за смъртта на майка й и че тези думи са равнозначни на психическо насилие над детето, както и че нежеланието й да отива при баща си се дължи на страха да не чуе същите думи и баща й да не я вземе, защото се притеснява да не бъде отделена от майка си. Съдът приема, че детето действително е възприело тези думи от баща си, а не са му били внушени от друг човек, тъй като то ги споделя и на двете вещи лица, въпреки разсторянито на времето и на различна възраст, непосредствено ги е споделило и на свидетелката Д. след връщането си от София, а освен това изпитва страх именно бащата да не каже пак такива думи. Вещото лице отбелязва, че при разказа си за това детето ставало тревожно, притеснено и тъжно. От проведените разнородни изследвания от вещото лице К., а и от споделеното пред вещото лице Д. се установява, че въздействието върху психиката не детето от казаното е негативна, което се потвърждава и от показанията на свидетелите за състоянието на детето при престоя му в София. Не се изключва установеното, че при престоя при бащата детето е имало и радоствни моменти, което и самото дете споделя, но с течението на времето те отстъпват на преживяванията на детето във връзка с казаното от бащата и на страха от липсата на майката, който най-силно се е проявявал при отделянето от нея и при последващите контакти по телефона. На по-съзнателна възраст детето може и по-добре да разбере значението на казаните думи, а оттам да формира и по-силно негативно отношение към бащата, отколкото в началото. Тезата, че режимът на лични отношения се отразява негативно върху детето именно заради раздялата с майката при съзнателната вече тревога за нейната загуба, се подкрепя и от склонността на детето за контакти с бащата в присъствието на майката. Според вещото лице К. напикаването на детето през деня, което се е случило по време на престоя при бащата в София, вероятно е било предхождано от ситуация на стрес и несигурност, като самото дете споделя това, след като посоча, че по телефона е казала на майка си да я вземе, плачела и й било тъжно, защото не е при майка си. От показанията на свидетелката М. се установява, че детето се е напикало именно след телефонен разговор, в който връзката е прекъснала. Тази реакция на детето допълнително обосновава, че то изпитва страх от раздялата с майката. В тази насока се приема заключението на вещото лице, че е налице негативно влияние от страна на бащата, тъй като думите му провокират страх у С.. Именно казаното от бащата за болестта на майката, за това че има вероятност да умре и да не може да се грижи за детето, са създали тревогите и притесненията на детето за майката и са направили отделянето от нея, а оттам и самостоятелния контакт с бащата още по-трудни.

Съдът обаче не приема извода на вещото лице К., че няма данни за негативно влияние върху детето от страна на майка й. Както по-горе се посочи, майката също е фактор, който затруднява връзката с бащата. Именно майката е казала на детето, че не може да издържи с преспиване толкова дни при баща си (което детето признава при първата СПЕ), вследствие на което при втората СПЕ то вече заявява като собствено мнение, че иска баща й да идва да я вижда през деня. И двете заключения са категорични за значимостта на фигурата на майката в света на детето. Според вещото лице К. именно майката би могла да свърже бащата и дъщерята, тъй като детето зачита мнението на майката и се стреми към одобрението й.

 По отношение на въведените твърдения за това, че бащата е показал на детето как да „се търка“, от извършените психологични експертизи се установява следното. Вещото лице в първата инстанция обяснява, че съществува теория за наличието на детска сексуалност, която има три фази и една от тях е гениталната фаза. При нея то започва да пипа гениталиите си и му става приятно, но без някой да го учи на това нещо. Ако се внуши на детето, че това е срамно или забранено, то започва да търси внимание, иска да го направи повече и да бъде забелязано. Вещото лице посочва, че не може да каже дали всички деца минават през тези фази, но във връзка с това не е установила наклоностти или намеса от страна на бащата. При извършване на втората съдебно-психологична експертиза, при която с детето е извършено интрвю на 26.01.2016г. и на 27.01.2016г. детето споделя с вещото лице, че когато е било в София при баща си се е случвало да бъде без пижама. Един път се случило да бъде голичка в своето легло, а баща й не й давал завивката. Тя му поискала завивката, но той отказал, било й студено, стояла си. Баща й бил облечен, бил легнал и не правел нищо, стоял си, било вечерта. След това й показал как да се търка, като детето показало на вещото лице, като си кръстосала краката силно (в съдебното заседание вещото лице уточнява, че детето седнало на стол и си притиснало краченцата по-силно едно в друго) и казала, че това й е показвал, да търка крачетата. На въпроса дали й харесва да си търка крачетата, детето отговаря с „не“ и поправя вещото лице, че се казва „търкам се“. Обяснява още, че и баща й е търкал неговите крака. Споделя, че след това се е случвало да „се търка“, когато е вкъщи. Вещото лице К. обяснява, че детската сексуалност е развитието на сексуалото поведение при децата в допубертетна възраст. Между 3 и 5 години децата са любопитни към собственото си тяло и може бързо да открият, че някои докосвания са приятни. Около петата-шестата година  детето навлиза в гениталната фаза, като започва съзнателно да си доставя удоволствие, стимулирайки директно или индиректно гениталиите си. Вещото лице посочва, че според нея детето по-скоро е видяло това „търкане“, отколкото да си го е измислила сама. Вещото лице К. основава извода си, че детето най-вероятно казва истината, въз основа на смущението и притеснението на детето по време на разказа, дългите паузи и лекото колебание дали да го сподели или да го запази за себе си. В съдебно заседание при изслушване на вещото лице, то посочва, че до извода, че някои докосвания носят удоволствие децата могат да достигнат и сами, както и че е възможно детската сексуалност да бъде проявена и без да има външно влияние и дразнител, също така че е възможно децата да си го измислят, че са го видели във филм или от някой от възрастните. Според вещото лице децата могат да правят тези докосвания, когато са сами или когато има някой при тях, но е важно да се подходи спокойно към това и да не се натрапва на детето, че върши нещо грозно и неприлично. Въпреки това вещото лице К. и в съдебното заседание дава заключение, че детето е било изключително искрено при разказа си какво се е случило в София при бащата, като за това съди по реакцията на детето, срама дали да го каже, навеждането на главата, дългото мълчание. Въпреки че посочва, че децата са податливи на влияние особено от хората, които са най-близки, не смята, че на детето е въздействано, за да каже така, нито смята, че детето лъже или си фантазира, детето не играе на тази възраст. На въпроса на ответника С., дали е възможно детето да се е смутило, защото му е наложена невярна представа и то го съзнава, вещото лице отговаря, че не може да бъде напълно сигурна дали на едно дете е влияно, но смята, че детето е било искрено, защото се колебаело дали да сподели или не и няма как детето да иска да се хареса по този начин на майката, защото са били насаме. Вещото лице отбелязва, че за себе си по-скоро няма съмнения, че това действително се е случило и изводите й са с голяма степен на категоричност. Счита, че с времето тези изживявания ще се тушират, но детето има страх да бъде с баща си насаме, детето се страхува от думите на баща си. Вещото лице счита, че не е нормално майката да потърси помощ почти една година по-късно.

Въз основа на заключенията на вещите лице и изслушваните свидетелски показания по тези факти, както и писмените доказателства, съдът приема за установено, че бащата е показал на детето действие, което то определя с израза „търкам се”. Останалите обстоятелства около случилото се: за ритането на мечето, за слагането от бащата на възглавница върху корема, за това, че детето е лежало и на земята, не се установяват категорично при пълно доказване. Установява се обаче, че на детето е показано от бащата как да „се търка“. Действително сведенията за това по делото са само вторични, доколкото свидетелите и вещото лице са възприели тези факти от разказа на детето. В същото време в полза на извода за осъществяването на това обстоятелство е фактът, че детето в различни времеви периоди, в различни обстановки и на различни лица (според това колко са близки до нея и по какъв повод общува с тях) разказва едни и същи факти – че е била гола и баща й показал как да се потърка, че това й било приятно, но майка й казала, че не е хубаво. Въпреки показанията на свидетелката М., че детето говорило с фрази, нехарактерни за възрастта й, тя посочва, че това може да се дължи на високия й интелект, като описва и в доклада си, че детето има добър речников запас. По отношение на казаното от свидетелката, че думите на детето и на майката за случилото се били идентични, съдът счита, че причината за това е фактът, че майката разказва именно какво е чула от детето. От своя страна вещото лице К. е категорична, че детето е говорило истината и това действително се е случило. Съдът счита за достоверни и показанията на свидетелката М., че след връщането на детето през лятото на 2016г. детето отново разказало, че му е показано как да се търка, че тези прояви зачестяват след посещение при бащата, както и че бащата е казал, че бабата също ще умре. Свидетелката изложи изключително логично и безпротиворечиво тези факти, които не се опровергаха от показанията на свидетеля С., че не е забелязал нещо нередно през лятото на 2016г. Същият не е имал впечатления какво се случва между бащата и детето, когато останат сами. Това се отнася и за останалите свидетели, доведени от ответника, които са възприели състоянието на детето само докато се забавлява и играе. Съдът приема, че казаното от детето отговаря на истината и не е в противоречие с наличието и на положителни впечатления на С. за престоя при бащата, споделени на първото вещо лице. Нормално е детето на тази възраст да не може да даде оценка дали поведението на бащата е нередно. На един по-късен етап тя започва по-добре да осъзнава както новината за възможната смърт на майката, а впоследствие и на бабата, така и да осмисля преживяното и показаното от бащата. Не се установи дали детето е водено на гинекологичен преглед, но това обстоятелство се отнася само до физическото състояние на детето. В настоящия случай се обсъжда не извършваното от детето действие, а доколко това, че е инициирано от бащата, е укоримо и как се отразява на психиката на детето.

Според вещото лице К. и двамата родители имат родителски капацитет и се стараят да дадат най-доброто от себе си за С., като признават ролята на другия в отглеждането на С.. Като изключения от това посочва казаните от бащата думи и случката в София за показаното от бащата.

Тези липси в родителския им възможности проличаха и в процесуалното поведение на страните, пример за което е невъзможността по делото да бъде извършена допуснатата разширена психологична експертиза. Извършването на последната беше възпрепятствано, от една страна по обективни причини (отказ на самите вещи лица да участват), но за това допринесоха и двамата родители, като всеки от тях в определен момент не заведе детето за изслушване от вещите лица. Това стана причина за многократно отлагане на делото и за заличаване на експертизата с оглед спазване разумния срок за решаване на делото. (Неприложима е разпоредбата на чл.161 от ГПК, тъй като не само ищцата е станала причина за заличава на експертизата, както се посочи по-горе. Друг е въпросът дали при засилената защита правата на детето съдът изобщо може да основава изводите си на презумпции). Въпреки това съдът не счита, че делото е останало неизяснено от фактическа страна. По делото са изслушане две психологични експертизи, събрани са редица писмени доказателствени средства, вкл. медицинска документация, изслушани са свидетели, вкл. след заличаване на експертизата са допуснати допълнително свидетели. По делото има достатъчно данни за обстоятелствата, за които е поискана експертизата: за проявлението на детската сексуалност в отделните етапи от живота на детето, за психическото състояние на детето в тази връзка (установява се от заключението на втората експертиза, че детето е изпитвало срам и смущение при разказа за това, като вещото лице изразява становище, че детето няма психични отклонения), дадено е заключение възможна ли е такава проява в резултат на външна намеса или внушение, за родителския капацитет и последствията при ограничаване на контактите, за психо-емоционалната връзка с бащата.

По делото са изготвени два социални доклада.Извършеният в първата инстанция социален доклад е в смисъл, че детето се отглежда от майката при много добри условия(в едно домакинство със свидетелката М., която помага в грижите за детето), но връзката с бащата не е прекъсната и в интерес на детето е запазване на връзката му с двамата родители. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката против доклада поради липсата на изводи за казаното от бащата по адрес на майката, тъй като социалният работник има право на преценка кои твърдения и по какъв начин да вземе предвид при изводите си, доколкото това са именно твърдения на една от страните по делото, изложени пред социалния работник, а не обективно установени от него факти. Пред въззивната инстанция също е изготвен социален доклад (л.88-89), съгласно който в интерес на детето е да не се прекъсва връзката с бащата. В доклада е отразено още, че базовите, здравини и образователни потребности на детето се посрещат по адекватен начин, детето се отглежда от майката, условията на отглеждане са много добри. По информация от личния лекар, детето често боледува от инфекции на горните дихателни пътища.

 Представена е медицинска документация в за периода от юни, 2013г. до март, 2015г., от която се установява, че детето е страдало от уголемяване на третата сливица, в която връзка е претърпяло операция, боледувала е във връзка със сливиците и дихателните пътища, вкл. намалена носна проходимост и секрет в носа. От амбулаторни листове от 30.06.2015г. и 21.07.2015г. се установява, че освен горепосочените проблеми, детето е с диагноза алергичен ринит. Установява се, че детето е боледувало и в края на 2015, началото на 2016г. от представените на л. 145 – 150 от въззивното дело: Лист за преглед в спешно отделение от 20.12.2015г. (вирусна инфекция), болничен лист в полза на майката за гледане на детето от 21 до 26 декември, 2015г. микробиологично изследване от 08.01.2016г.; амбулаторен лист от 08.02.2016г. (остър тонзилит; в амбулаторния лист от 15.01.2016г. е отразено хроничното заболяване на детето във връзка с третата сливица, но е описано задоволитено общо състояние). Майката е ползвала болничен за гледане на дете от 9 до 10 март, 2016г. В тази връзка процесуалния представител на ответника посочва в съдебното заседание от 28.03.2016г., че не е налице спор, че детето се е разболяло, а че му се отказва да се вижда с бащата под предлог, че е болно. От служебна бележка, издадена от ЦДГ „В.“*** (л.137-140) се установява кога детето е отсъствало от детска градина за периода от 01.12.2015г. до 23.02.2016г., а именно: на 12 и 30 декември, поради ваканция, по болест от 21 до 23 декември, 2015г. (като й е разрешено да отиде на детска градина едва на 29.12.2015г. – л.139),  от 18 до 26 януари, 2016г., от 8 до 12 февруари, 2016г., като за последното са представени и копия от медицински бележки; по домашни причини на 7 и 8 януари, 2016г. Представен е и амбулаторен лист от 09.08.2016г. с диагноза на детето фобийно –тревожно разстройство в детството, като в графа обективно състояние е посочено задоволително общо състояние, не се установява неврологична симптоматика. От описателно – диагностичен лист  (л.247 от въззивното дело) от 08.08.2016г. се установява, че детето посещава терапевтичен кабинет от м. юни, 2015г. и че вследствие на редовно предприета терапевтична работа тревожността в поведението на детето се е повлияло и е в процес на преодоляване. Диагнозата е отново „Фобийно-тревожно разстройство в детството. Остра стресова реакция.“ В останалата си част документът пресъздава изявлеия на майката и детето и не може да замести уредените в ГПК и специалните закони способи за събиране на такива доказателсва – а именно разпит на свидетел, изслушване на дете, като на процесуалното право не са познати свидетелски показания в писмен вид. Неоснователно е оспорването на двата документа от ответника, във връзка с компетентността на изготвилите ги лица, като взражението остава недоказано. В самите документи е посочено, че документът е издаден от лекар. Посочено е, че д-р Х., освен доктор по педагогика е също психотерапевт и психоаналитик. Амбулаторният лист е заверен допълнително и от личния лекар на детето (д-р А., което се устаноява и от втория социален доклад). Представени са лист за преглед на С. С. от 27.12.2016г. и амбулаторени листи от 28.12.2016г. и от 02.01.2017г., от които се установява, че детето е боледувало от вирусна инфекция, а с приложените рецепти са й били изписани лекарства. От съобщение от ДСИ (л.370) се установява, че предаването на детето на бащата е щяло да се осъществи на 27.12.2016г. На същата дата е съставен протокол за предаване на дете от ДСИ, в който се посочва, че при отиване в дома на майката, детето е заварено болно, като майката е заявила, че е готова да даде детето на бащата, но той заявява, че е по-добре детето да остане при майката, която да се погрижи за състоянието му в домашни условия с оглед оздравяване на детето. Споразумяват се за предаване на 03.01.2017г. На 29.12.2016г. майката е изпратила до ответника чрез брат му съобщение с телепоща, че детето не е добре здравословно. С писмо от 01.03.2016г. отново до брата на ответника ищцата е уведомила, че на 09.03.2016г. ще приемат детето в болница за хирургична манипулация.

Непосредствено пред съда М. заявява, че на 03.01.2015г. детето се върнало от режим на лични отношения с бащата и било изключително стресирано. Детето два дни не можело да говори от ужас и уплаха, че майката ще умре и няма да я вземе от градината. Поради това е пуснала молба в ОЗД за психологическо консултиране.

Пред съда И.С. заявява, че категорично твърди, че такива неща (че е показал търкане в интимната област) не е имало.

Като факт, настъпил в хода на процеса, следва да се има предвид и настоящата възраст на детето (7 години) и предстоящото започване на училище.

Въз основа на всичко установено, съдът счита, че искането за изменение на режима на лични отношение с бащата е основателно. Критериите за преценка на нуждата от изменение на режима, както и на конкретния вид режим, от които съдът се ръководи в настоящия случай въз основа на факторите, посочени в чл.59, ал.4 от СК, са на първо място поведението на двамата родители, в частност на бащата към детето, а именно – отношението и грижите към нея, конкретните действия и прояви.

Както и вещото лице К. посочва, казаните от двете страни при експертизата думи за взаимно зачитане и сътрудничество е нужно да бъдат реализирани на практика. Въпреки че и двамата родители обичат детето и демонстрират добри родителски умения (майката на С. изцяло е поела грижата за детето и според социалния доклад й осигурява добри усливия, бащата се старае също да полага грижи при малкото срещи с детето), съдът счита, че и от двамата са нарушени основни принципи на изискуемото родителско поведение. И двамата родители са демонстрирали пред детето негативното си отношение един към друг и са извършили действия, които компрометират връзката на С. с другия родител. Бащата, от една страна, е съобщил пред детето, че майката е болна и ще умре, отправил е обиди към нея в присъствието на С., като по този начин е създал страх у нея, който вещото лице определя като психичеко насилие. Майката, от друга страна, е засилила отчуждеността на детето от бащата, като е препятствала контактите им по телефон и интернет, подсилила е чувството за тревожност от общуването с бащата, като е казала на детето, че не може да издържи 20 дни с преспиване при бащата си. Както вещото лице установява от изследването с двамата родители, всеки от тях хвърля отговорността за въвличането на детето в родителския конфликт на другия. Никоя от страните не признава своята отговорност за това, каквата категорично носят и двамата.

 Поведението на бащата към детето има две насоки. От една страна при осъществяване режима на лични отношения в началото бащата проявява търпение и се старае да адаптира детето. Той не бърза да я вземе директно, иска да види как детето ще реагира, не я взима обезателно, ако е болна. При посещенията при бащата, той проявява грижа, води детето да се забавлява, играе с нея, подарява й подаръци, въвежда я в обстановка да общува с други членове на семейството и деца на нейната възраст. С течение на времето и неуспешното адаптиране на детето, бащата започва да става по-настойчив и невнимателен към детето, като пример за това е случаят с дърпането на С. от двамата родители. От друга страна, следва да се имат предвид и конкретните прояви на бащата спрямо детето, които вещото лице определя като изключения, но съдът счита, че те са изключително значими с оглед въздействието, което са оказали върху детето. Една такава проява е казаното на детето, че майка му ще умре. Това поведение е абсолютно недопустимо, от една страна, защото рязко и без никаква подготовка в детския свят се въвежда темата за смъртта, от друга страна, защото се съобщава на детето за предстоящата раздяла с най-близкия за нея човек. Това показва липса на подход към детето и дори жестокост към психиката му, а освен това злепоставя стабилността на връзката с другия родител, а оттам и на самото дете. Втората конкретна проява на бащата, която обуславя нуждата от промяна на осъществявания режим, е показването от негова страна на детето как да „се търка”, докато е голо. Въпреки че според вещите лица е нормално децата да минават през такава фаза, не е нормално такива действия да бъдат показани на дете на тази възраст от родителя, а още по-малко като се има предвид различния пол, а именно бащата да показва на дъщеря си такива действия. Още по-укорим е фактът, че въпреки възникналия проблем по повод показаното от бащата, това поведение е продължило и през лятото на 2016г. За да се ограничи възможността това да продължи, съдът счита, че следва да бъде ограничено преспиването при бащата.

На следващо място, за определяне режима на лични контакти, най-важно значение имат чувствата на самото дете и как му се отразява режимът. Ясно се откроява притеснението на детето по отношение на темата с бащата. То не може да се адаптира от раздялата с майката и да се приспособи към самостоятелно общуване с бащата. Докато в началото това притеснение при детето е в по-лека форма и детето споделя и положителни спомени от престоя при бащата, с течение на времето то изпитва все по-голям стрес и нежелание да бъде взето от баща си. Всички тези преживявания на детето, включително това че се е озовало между двамата родители, както в отношенията им, така и буквално, когато всеки от тях я е държал от единия край, докато накрая майката я е пуснала, изискват режим, който да осигури възможност на детето да се приспособи към срещи с бащата насаме и да преодолее тревогата си за майката. Настоящият режим се отличава с голям период между срещите и внезапност, които затрудняват адаптацията на детето и са свързани със стрес за него поради сложилата се вече ситуация на тревожност, страх, отчуждаване от бащата.

Невъзможността на детето да се приспособи е базирана и на негативните преживявания, с които свързва престоя при бащата, а именно – казаните от него думи против майката и най-вече създадения у нея страх, че ще загуби майка си, който се засилва при отделянето от нея и отиването при бащата. Детето се страхува, че бащата може пак да каже такива неща. Срещите с бащата водят и до друг проблем, какъвто е зачестяването на „търкането” от страна на детето. Действително този проблем е бил изострен и от майката, тъй като му е казано, че това не е хубаво и на него е обърнато внимание, а според вещото лице К. и свидетелката М., това отминава, ако към детето се подходи спокойно и не му се внушава, че това е нещо лошо. Въпреки това се установи, че явлението се възобновява след посещенията при бащата, а не отминава с времето, както е нормално според специалистите. Дори да се приеме, че тези действия не са извършени от бащата с негативна насоченост и по начина, по който са пресъздадени от детето, че са извадени от контекста на игра, както предполага свидетелката М., детето ги възприема така – като нещо което бащата е показал и е насърчил детето да върши и то прави по-често след престоя при бащата. Това възприятие на детето, което според вещото лице К. е искрено, и въздействието, което указва върху него, включително срам и притеснение, е самостоятелно основание за изменение на режима на лични контакти.    

Определеният режим създава трудност за детето, не защото липсва връзка между него и баща му и то не иска да общува с него изобщо, а по други причини. От една страна, защото липсва постепенност в изграждане на отношенията, за което не способства и самата майка. От друга страна, режимът създава проблем за детето поради липсата на майката, с която детето има силна връзка и за която е разбрало, че е болна и това може да доведе до тяхната раздяла. Последното се проявява най-силно при контакт на детето с майката – при отделянето от нея, при разговорите с нея, когато детето не се занимава с игри или с нещо друго. Откъсването от майката изведнъж, без подговотка и за по-дълъг период от време, с преспиване на друго място без нея и без адаптиране към липсата й преди това, при знанието на детето за вероятността да загуби майка си, са недостатъците на действащия режим на лични отношения. Към тях се добавят дискомфортът и напрежението у детето, което преживява етапа на опознаване на собственото тяло и свързаните с него усещания при една анормална обстановка – насърчаването на тези усещания именно от бащата, реакцията на майката.

Следва да се има предвид също, че детето се повлиява добре от провежданите срещи с психотерапевт и постепенно преодолява тревожността си, че вече е на по-съзнателна възраст (7 години), което би подобрило възможността на детето да се приспособява. Честите боледувания на детето, според съда не могат да се ценят в посока за ограничаване на режима, тъй като и двамата родители следва да поемат отговорността за детето, включително докато е болно. От друга страна, установява се от заключенията на вещите лице, че и двамата родители имат добри родителски умения, а конкретно бащата проявява грижа към здравето на детето (дали не е изпотена, да не я взима, докато е болна). Освен това, настоящият състав счита, че пълното изключване на преспиването от режима, което съдът и служебно може да постанови в интерес на детето, ще ограничи отношенията между бащата и детето до степен, която ще затрудни още повече отношенията им и ще задълбочи отчуждението им. Заключенията на вещите лица и социалните доклади са в смисъл, че детето не трябва да прекъсва връзката си с бащата, която се нуждае от непрекъсната актуализация и че и двамата родители са необходими на детето като модели на поведение. Следва да се има предвид, че майката също е допринесла за негативните последици, които настоящият режим има върху детето. От режима няма да бъде премахнато изцяло преспиването при бащата, тъй като пълното му премахване, като се има предвид и създаването на трудности от майката за тези отношения (а именно – невъзможност ищцата да бъде открита по телефон, отказ да показва детето по интернет, да пуска детето при бащата, когато боледува, да го дава на бащата извън режима на лични контакти, да разрешава на бащата да снима дъщеря си) на практика би довело до крайно ограничаване на възможността за поддържане на връзка между бащата и детето.

Създалото се напрежение от нефункциониращия режим на отношения с бащата е довело до промяна в отношението на детето към бащата – в началото то има желание дори да отиде при него, казва, че го обича (при първото заключение на вещото лице казва, че ще отиде в Швеция, като порасне), впоследствие е съгласна на излезе с него на разходка само в присъствието на майката (от второто заключение на вещото лице К.), докато накрая казва на баба си, че болестта я е спасила да не бъде взета от баща си, а при връщането, че е мислела, че няма да види повече майка си и баба си. Това повишаващо се напрежение и растящ негативизъм у детето след престоя при бащата категорично изисква премахване на преспиването при него през по-голямата част от режима, така че да се намали стресът у детето и то да се адаптира по-лесно. От друга страна, режимът не следва прекалено да се ограничава, за да не се постигне обратният ефект и детето съвсем да се отчужди. Преспиването при майката ще донесе спокойствие на детето, особено след като то знае, че майката е болна и какво може да й се случи. Близостта до нея, съзнанието, че ще бъде върната в края на деня, ще улесни и контакта с бащата. Установи се по делото, че когато детето се вижда с бащата без той да иска да я взима, отношенията им са много по-ползотворни. (Например срещата, на която С. изпява песен на баща си.)

            На основание чл. 59, ал.3 от СК определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време, а съгласно ал. 8 при необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението, като осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице. Ал. 9 на чл.59 СК допуска съдът и служебно да изменя постановените по-рано мерки на лични отношения, поради което може да постанови режим и мерки, които счита за най-подходящи за интересите на детето, дори и те да не са били поискани от молителя. 

Съдът счита, че е основателно искането на майката режимът с бащата да се осъществява с преспиване само 10 дни през лятото. Според вещото лице К., ако бащата и детето прекарват добре дните си заедно, дори детето да не нощува първоначално при него, това няма да повлияе на връзката между тях.През останалия период срещите с бащата следва да се осъществяват от 10 часа до 18 часа, като причината за определяне на по-късен час е, за да може детето да се наспива. Последното е съобразено и с данните за периоди на безсъние на детето, както и с честото му боледуване. В същото време крайният час не е прекалено късен, за да може бащата да организира пътуването си до мястото, където нощува. Срещите с бащата следва да стават през училищните ваканции, тъй като детето ще започва училище и няма да е възможно бащата да го взима през деня всеки ден в продължение на 10 дни в досегашните периоди през април и май, както и по Коледа и Нова година, ако детето в някои от тези дни е на училище. Личните отношения следва да се осъществяват през следните ваканции: зимна, пролетна, лятна, есенна и коледна, чиито начало и край, с изключение на лятната, се определят за всяка учебна година със заповед на Министъра на образованието и науката на основание чл.104, ал.1, т.1 от Закона за предучилищното и училищното образование. Според вещото лице К. детето е заявило потребността си да вижда баща си, но в присъствието на майка си, като темпото за изграждане на доверителна връзка е добре да се задава от детето, поради което има нужда от известен период от време, в което личните контакти да са време, което тримата да прекарват заедно. (С. предпочита варианта, в който баща й идва да я види в присъствието на майката, съгласна е и да излизат тримата.) Това е необходимо за по-добрата адаптация на С. към баща й, която трябва да е бавно и постепенно. Вещото лице препоръчва през това време родителите да демонстрират уважение помежду си, което ще направи и детето по-спокойно. Според вещото лице е най-добре контактите първоначално да се осъществяват в присъствие на майката в дома й или навън, продължителността на срещите да се увеличава постепенно от няколко часа до цял ден и едва след това, ако С. желае би могла да нощува при баща си в София.

Настоящият състав по изложени вече съображения изцяло е съгласен с изводите на вещото лице за нуждата от постепенност в режима. В същото време майката обяснява, че по време на срещите, тя е на работа. Поради тази причина ще се определи такъв режим, при който първите дни от съответния период по възможност да са почивни, като първия ден срещите да са в дома на майката в нейно присъствие и/или на бабата за по-малко часове, втория ден – за 8 часа, отново в присъствието на майката или бабата, но без да се определя място, а през следващите дни – бащата да осъществява лични отношения като взима детето в 10 часа и го връща в 18 часа. Спецификите ще се посочат по-долу.

Обичайно по-кратки са зимната и есенната ваканции и за да не се постигне прекалено ограничаване на режима и като брой дни, към тях следва да се добавят предхождащите или следващите ги събота и неделя, според това дали самата ваканция започва от събота. Ако зимната, съответно есенната ваканция започва от събота, към режима на лични отношение се добавят следващите съответната ваканция събота и неделя. Ако ваканцията не започва от събота, се добавят предходните събота и неделя. Така контактите с бащата ще започват винаги от събота и неделя, за да може и майката да присъства с оглед твърдението й, че през периода на свиждане е на работа. Може да присъства наред с нея или при невъзможност на майката, вместо нея, бабата на детето, за която също се установи, че има близка връзка със С.. През първия ден следва да са в дома на майката в присъствието на майката и/или на бабата, но за по-малко от определената продължителност от 10-18 часа, за да свикне детето, а именно от 10 до 14 часа. През следващия ден, независимо от мястото, т.е. може да излизат, да се разхождат, да отидат и в друг град или да останат в дома на майката, но при всички случаи срещата отново трябва да е в присъствието на майката и/или бабата от 10 до 18 часа. През следващите дни бащата може да осъществява лични отношения без да е задължително присъствието на майката и бабата от 10 до 18 часа. Няма пречка те отново да присъстват, ако нуждите на детето го изискват и при споразумение между страните.

 Коледната ваканция обичайно започва с официалните празници съгласно чл.154  от КТ - Бъдни вечер (24.12) и Рождество Христово (25.12), но тъй като началото на ваканцията все пак се определя със сигурност за всяка учебна година, през първите два дни от коледната ваканция личните контакти следва да се осъществят в следобедните часове (от 14 до 18 часа), за да има възможност майката да се освободи от работа, ако все пак дните са работни и като се има предвид характера на работата й. В случай че дните са почивни и съвпадат с Коледа, следобедните часове ще позволят на бащата и детето да отпразнуват и двата празника заедно. През първия ден срещата следва да е в дома на майката. През първите два дни срещите отново трябва да са в присъствието на майката/и или на бабата.

През пролетната ваканция, през първите два дни също следва да се определят следобедни часове за срещите на бащата с детето в присъствието на майката и/или бабата, и то по-късни такива, тъй като съществува вероятност първите два дни да не са почивни, а през пролетта се стъмнява по-късно. Следва са се определят часове от 15 до 19 часа. Необходимо е съдействието на майката и бабата, като постановеното с настоящото решение присъствие на майката е задължително и за двамата родители.

През лятната ваканция дните за контакти следва да останат 20. През първите 10 ще се възприеме вече изложения подход за започване от събота и неделя, в присъствие на майката и/или бабата, като първия ден е в дома й за 4 часа, а следващия – независимо от мястото от 10 до 18 часа. През следващите 8 дни срещите ще се осъществяват независимо от присъствието на майката от 10 до 18 часа. А през последните 10 дни с преспиване, като детето бъде взето в 10 часа на единадесетия ден и бъде върнато в 10 часа след последния ден. Съображенията за по-късния час вече бяха изтъкнати. Всяка четна година режимът следва да се осъществява през пролетната, лятната и есенната ваканции, а всяка нечетна – през зимната, лятната и коледната ваканции. Коледната и пролетната ваканции обичайно са по-дълги, поради което не следва да се определят в една и съща година. Същото важи и за обичайно по-кратките есенна и зимна ваканции.През лятната, есенната и зимната ваканции съдът определя през първия ден часове преди обяд, а през втория ден цял ден от 10 до 18 часа, защото първите два дни са винаги събота и неделя и майката няма да е на работа, както и за да не се нарушава обедната почивка на детето през първия ден, а през втория ден постепенно да се увеличи продължителността на контактите. През коледната и пролетната ваканции, тъй като не е сигурно дали първите два дни ще са винаги почивни, съдът определя следобедни часове – по Коледа по-ранни, заради по-ранното смрачаване. Контактите през лятната ваканция не следва да зависят от отпуска на майката, тъй като се установи, че кога ще ползва такъв се определя от нея самата и тя няма да е ограничена от осъществяваните между бащата и детето контакти да ползва почивка с детето преди или след тях. От друга страна, с оглед местоживеенето на бащата, той би бил по-затруднен да организира личните си контакти с детето през лятото, ако допълнително се съобразява и с отпуска на майката.  

Поради спецификите на спора, който не е исков, всяка от страните следва да понесе разноските в първата и въззивната инстанция, както са направени. В този смисъл е Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.

 

 

Така мотивиран, съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 2200/19.06.2015г. по гр.д. № 18270/2014г. по описа на Районен съд Пловдив, II бр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определения с Решение № 1950/08.05.2013г. на РС Пловдив по гр.д. № 11916/2012г. на III бр.с. режим на лични отношения между И.С.С., ЕГН: **********,***, и дъщеря му С. И.С., ЕГН: **********, както следва:

Всяка четна година:

1.През пролетната ваканция в следната последователност:

- през първия ден - в дома на майката - М.Л.М., ЕГН: **********, в нейно присъствие и/или на бабата - С.Б.М., от 15 часа до 19 часа;

- през втория ден - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или на бабата, от 15 часа до 19 часа;

 - през следващите дни - всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и да го връща на майката същия ден в 18 часа;

2.Двадесет дни през лятната ваканция, които започват винаги от събота и неделя, в следната последователност:

- през първия ден - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 10 часа до 14 часа;

- през втория ден - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или на бабата, от 10 часа до 18 часа;

- през следващите 8 дни – всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и да го връща на майката същия ден в 18 часа;

- през последните 10 дни – непрекъснато с преспиване, считано от 10 часа на единадесетия ден до 10 часа на деня, следващ двадесетия ден от периода;

3.През периода, състоящ се от есенната ваканция и следващите я събота и неделя, ако ваканцията започва от събота, или

 През периода, състоящ се от есенната ваканция и предхождащите я събота и неделя, ако ваканцията не започва от събота, във следната последователност:

- през първия ден от периода - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 10 часа до 14 часа;

- през втория ден от периода - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или бабата, от 10 часа до 18 часа;

- през следващите дни от периода - всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и го връща на майката същия ден в 18 часа;

            Както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето.

Всяка нечетна година:

1.През периода, състоящ се от зимната ваканция и следващите я събота и неделя, ако ваканцията започва от събота или

През периода, състоящ се от зимната ваканция и предхождащите я събота и неделя, ако ваканцията не започва от събота, във следната последователност:

- през първия ден от периода - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 10 часа до 14 часа;

- през втория ден от периода - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или бабата, от 10 часа до 18 часа;

- през следващите дни от периода - всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и го връща на майката същия ден в 18 часа;

2.Двадесет дни през лятната ваканция, които започват винаги от събота и неделя, в следната последователност:

- през първия ден - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 10 часа до 14 часа;

- през втория ден - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или на бабата, от 10 часа до 18 часа;

- през следващите 8 дни – всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и да го връща на майката същия ден в 18 часа;

- през последните 10 дни – непрекъснато с преспиване, считано от 10 часа на единадесетия ден до 10 часа на деня, следващ двадесетия ден от периода;

3.През коледната ваканция в следната последователност:

- през първия ден - в дома на майката и в нейно присъствие и/или на бабата, от 14 часа до 18 часа;

- през втория ден - независимо от мястото, но в присъствието на майката и/или на бабата, от 14 часа до 18 часа;

 - през следващите дни - всеки ден, като бащата взима детето в 10 часа и го връща на майката същия ден в 18 часа;

Както и по всяко друго време по споразумение между страните, когато това няма да пречи на интересите на детето.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

           

 

                                                                                                                      2.