Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №11160 по
описа на СГС за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова
молба на А.Н.Н. ЕГН ********** от гр.Видин чрез адв.Я.С.от
САК, с която е предявил иск за осъждане на ответника З. „Б.И.“ АД *** да му
заплати на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от
КЗ сумата от 150 000 лева, частичен иск от 200 000лв. – представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за
болки и страдания от смъртта на баща му Н.И.Н. при ПТП на 04.03.2016г, на път III-112 км 3+500 Видин Монтана в района на
с.Добри дол, обл.Монтана, по вина наГ.Т.
К., водач на л.а.Джип Гранд Чероки с рег.№******,
ведно със законната лихва от 04.03.2016г. до окончателното заплащане на сумите.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 04.03.2016г.
на път III-112 км 3+500 в посока Видин Монтана е настъпило тежко ПТП между МПС
марка „Опел“ модел „Вектра“ с рег.№******, управляван
от починалия баща – Н.Н. и Джип Гранд Чероки с рег.№******, управляван от виновния водачГ.К.. Произшествието настъпило в светлата част на
денонощието при ясно време, пътната настилка била суха, без неравности. Водачът
на Джипа се движил с несъобразена скорост с пътните условия и излизайки от лек
ляв завой, без видими причини навлязъл в насрещната лента за движение и ударил
л.а.Опел Вектра челно. Предната част на автомобила
Опел била смачкана до неузнаваемост, купето било прегънато по средата, задната
част на автомобила била качена върху странична мантинела.
В резултат на силния удар водачът на Опела получил тежки травми, несъвместими с
живота.
За станалото ПТП било образувано досъдебно
производство №153/2016г. по описа на РУП Лом срещуГ.Т.
К.. В последствие с влязла в сила присъда по НОХД №213/2016г. по описа на ОС Монтана
от 02.03.2018г. подсъдимият водачГ.Т. К. е бил признат за виновен, че по непредпазливост
е причинил смъртта на Н.И.Н..
Твърди се, че отговорността на водача на
л.а.“Гранд Чероки“ с рег.№****** за вреди, причинени
на трети лица е застрахована със застрахователна полица Гражданска отговорност,
сключена със З. „Б.И.“ АД №BG/02/115001653953,
валидна от 19.06.2015г. до 18.06.2016г. Т.е. застраховката е била валидна към
датата на процесното ПТП.
Ищецът твърди, че тежко преживял смъртта на
баща си. Двамата били силно привързани един към друг и имали силна емоционална
връзка. След смъртта на баща си, ищецът твърди, че изпаднал в тежка депресия,
станал подтиснат и затворен.
В законов срок ответникът ответникът
З. „Б.И.“ АД е упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва иска по основание
и по размер. Според него не е причинен деликт и няма
доказателства да е търпяна действителна вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищеца
с твърдение, че е бил без поставен обезопасителен
колан и с поведението си се е поставил в значителен риск.
Съдът е връчил препис от отговора на исковата
молба и в срок ищецът е депозирал допълнителна такава. Оспорва направените
възражения от ответника с подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложеното към делото НОХД №213/2016г. на
ОС Монтана се установява, че с Присъда от 16.02.2017г.Г.Т. К. е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342
ал.1 от НК вр. чл.5 ал.1 и чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП
за това, че по непредпазливост е причинил смъртта на Н.И.Н. от гр.Видин, поради
което и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, което
на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3
години. На осн. чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години.
С Решение №260/12.06.2017г. по ВНОХД №428/2017г.на САС присъдата е била
изменена като е бил увеличен размера на наложеното наказание от две на три
годни лишаване от свобода, като е бил увеличен размера на изпитателния срок по
чл.66 ал.1 НК от три на пет години.
Присъдата е влязла в сила на 02.03.2018г.,
след като състав на ВКС е оставил в сила решението на САС по ВНОХД №428/2017г.
Налице е присъда със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Не се оспорва легитимацията на ищеца като наследник - син на починалия в
катастрофата Н.И.Н. – починал на 04.03.2016г., видно от приложените
удостоверение за наследници, издадено от община Видин, обл.Видин
и препис-извлечение от акт за смърт, издаден от община Лом, обл.Монтана.
Не се оспорва факта на налична и валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на л.а.“Джип Чероки“
с рег.№******, управляван отГ.К., със застрахователна
полица Гражданска отговорност, сключена със З. „Б.И.“ АД № BG/02/115001653953,
валидна от 19.06.2015г. до 18.06.2016г.
За доказване на претенцията си са ангажирани
от ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.О.Й..
При анализа на показанията му безспорно
следва да се отчете наличието на съпричастност към загубата в живота на ищеца.
Потвърждава се твърдението за близки взаимоотношения между бащата и синът му А.,
който много тежко приемал загубата, тъй като Н.Н. бил
негова подкрепа, помагал му и финансово. А. след смъртта на баща си се затворил
в себе си, станал вглъбен, вече смехът му не бил същият. Ищецът живеел със
семейството си – жена и две деца, заедно с майка си и баща си. Отношенията им
били прекрасни, разбирали се, помагали си.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни, изготвена от вещото лице
д-р Н.А.С., се установява, че в резултат на процесното
ПТП Н.И.Н. е получил множествена съчетана травма на тялото, която е причина за
смъртта, а именно – съчетана травма на главата, гръдния кош и корема, предимно
отляво – счупване на черепа с контузия на мозъка и мозъчен оток, счупване на
гръдна кост, дясната ключица и ребрата двустранно, контузия на сърцето и белите
дробове. Посочено е, че установените травматични увреждания се дължат на
действието – удар, натиск, на твърди тъпи предмети, каквито са и детайлите от
интериора на автомобила. Според вещото лице по време и начин травмите
съответстват да са получени вътре в автомобила по време на ПТП – челен удар
отпред отляво на процесния Опел Вектра.
Пространно е развит въпроса относно механизма на задействане на функцията на
предпазните колани. Вещото лице е заключило въз основа на установената липса на
увреждания на коленете, бедрата и стъпалата на долните крайници на водача, че
последният е бил с поставен предпазен колан. От друга страна е посочил, че
значителните повреди по предно-лявата част на автомобила и затиснат водач на
шофьорската седалка – освободен след рязане на купето на автомобила, правят
възможно причиняване на травматичните увреждания и без поставен предпазен
колан. В съдебно заседание вещото лице е поддържало, че пострадалият Н. би
получил смъртоносни увреждания и без поставен предпазен колан и че водещото в
случая е деформациите на автомобила.
Поради оспорване на експертизата от
процесуалният представител на ответника, съдът е допуснал и назначил тройна
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р А.М. – съдебен
лекар, д-р Ю. Й. – хирург и д-р И.Л. – съдебен лекар. Според вещите лица
уврежданията на Н. се дължат на действието на твърди тъпи предмети, като тези в
областта на гръдния кош и корема, на притискане между такива. Това притискане е
станало от части от интериора на автомобила – волан и шофьорска седалка.
Заключението на тройната експертиза е, че при всички данни за получаване на
уврежданията на Н. в областта на гръдния кош и корема е без практическо
значение дали пострадалия е бил с или без поставен предпазен колан.
Според изготвената съдебно-автотехническа
експертиза скоростта на движение на л.а.Джип Чероки в
района на местопроизшествието е била от 110-120км/ч. непосредствено преди
удара, а скоростта на движение на Опела е била около 59-77км/ч. при ограничение
от 60км/ч. с пътен знак. В съдебно заседание вещото лице е развило експертизата
като е обяснило механизма на настъпване на ПТП, а именно – челен ексцентричен
удар от предната лява страна на автомобила, означаващо, че Джипа е ударил
Опела, започвайки от преден ляв калник, смачквайки го, мачкайки предната
колона, навлизайки в лявата врата. По този начин са получени деформациите,
заедно с това Джипа блъска Опела, носи го назад, връща го и го праща върху мантинелата назад. Силата на удара е с посока отпред назад
за Опела и идва отляво за водача му.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
като обективни, компетентно изготвени и подкрепени от доказателствения
материал по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран със иск с
правно основание чл.226 от КЗ(отм.), § 22, § 31 и § 96 от КЗ/нов/, във връзка с
чл.45, чл.52 от ЗЗД.
Ищецът претендира заплащане на
застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно
правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения
риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска
отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя
се реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ законът признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по
чл.226, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Искът е предявен срещу ответника „Б.И.“ АД, тъй като към датата на ПТП - 04.03.2016г.,
при което умира бащата на ищеца, отговорността на водача, управлявал процесния автомобил Джип Чероки,
е била обезпечена със сключена и валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с този застраховател.
Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и
вида и размера на претърпените вреди.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011
г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда на
02.03.2018г., постановена по НОХД №213/2016г. на ОС Монтана, изменена с Решение
№260/12.06.2017г. по ВНОХД №428/2017г.на САС,Г.Т. К. е признат за виновен за
това, че на 04.03.2016г. на път III-112 км 3+500 в посока Видин Монтана при
управление на л.а. марка Джип модел „Гранд Чероки“ с
рег.№******, виновно е нарушил правилата за движение, установени в Закона за
движение по пътищата, а именно чл.47 ал.1 от ППЗДвП –
нарушил забранителен пътен знак №В26, указващ на забрана за движение със
скорост над 60км/ч, като се движил със скорост от 121,68км./ч. и по
непредпазливост причинил смъртта на Н.И.Н., поради което и на осн.чл.343 ал.1 б.в вр. чл.342 ал.1 вр.чл.373 ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на осн. чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от пет
години. На осн. чл.343г вр.
чл.37 ал.1 т.7 от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от четири
години.
При наличието в случая на влязла в сила присъда
на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер,
както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение №
93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011
г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на
обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Н.Н., баща на ищеца, последният е преживял скръб, която не е
преодоляна и до момента. От показанията на разпитания по делото свидетел, които
съдът кредитира изцяло като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че ищецът е бил изключително близък с баща си, живели са ведно
домакинство, разчитал е на него морално и финансово, помагали си взаимно, той
бил негова осезаема подкрепа. Внезапната
загуба за него е била съпроводена със значителни болки и страдания, които не са
преодолени и към момента.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баща си ищецът е загубил внезапно родител със
значимо присъствие в живота му. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се, че
трудно превъзмогва мъката си.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от 80 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. За не присъждането на пълния претендиран размер, се съобразява факта, че ищецът вече е
поел своя самостоятелен път в живота, има свое семейство. Безспорно емоционалната
свързаност с починалия родител не е прекъсната и страданията му продължават, но
те не са с интензитет, различен от обичайните за съответната загуба.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта (при липсата на норма, аналогична на чл.496 от КЗ
нов).
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът Б.И. АД е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н.Н.. Съдът намира това възражение за неоснователно. Налице е
категорична практика на ВКС – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №
92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да
бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като
е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в
по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен
колан. В случая експертизата е категорична, че поставянето на предпазен колан
няма отношение към настъпилата смърт.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е направил на осн.чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника.
Съдът намира, че направеното възражение е
основателно и следва да бъде уважено. Претендираният
размер за адвокатско възнаграждение е прекомерен с оглед уваженият размер на
иска и не е свързан с фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл.7
ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения дължимият минимален размер за адвокатско възнаграждения на
адвоката на ответника е в размер на 3516лв. с ДДС, който размер, съобразен с
уважената част от иска става 1875,08лв. До този размер ще бъде намалено адв.възнаграждение.
При този изход на спора и факта, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от осъдения
ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които
съдилищата събират по ГПК, е в размер на 3200лв., платима по сметка на СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7
ал.2 т.4 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адв.Я.С.
от САК адвокатско възнаграждение в размер на 1357,47лв.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника
разноски в размер на 606,71лв. съобразно отхвърлената част от иска.
На
основание изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** да заплати на
А.Н.Н. ЕГН
********** от гр.Видин сумата от
80 000лв. /осемдесет хиляди/ – представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта
на баща му Н.И.Н. при ПТП на 04.03.2016г, на път III-112 км 3+500 Видин Монтана
в района на с.Добри дол, обл.Монтана, по вина наГ.Т. К., водач на л.а.Джип Гранд Чероки
с рег.№******, ведно със законната лихва от 04.03.2016г. до окончателното
заплащане на сумата, като за разликата над присъдения размер до 150 000лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК З. „Б.И.“ АД ЕИК ********
със седалище и адрес на управление ***, да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 3200лв./три хиляди и двеста/.
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на осн. чл.78 ал.1 вр.
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв.Я.С. адвокатско възнаграждение в размер на 1357,47лв./хиляда
триста петдесет и седем лева и 47ст/.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.3 ГПК А.Н.Н.
ЕГН ********** от гр.Видин да заплати на
З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** разноски в размер на 606,71лв./шестстотин и
шест лева и 71ст./.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78
ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на З. „Б.И.“
АД ЕИК ******** от 18 000лв. с ДДС на 3516лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на осн.чл.78
ал.3 ГПК А.Н.Н.
ЕГН ********** от гр.Видин да заплати на
З. „Б.И.“ АД ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление *** разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1875,08лв.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: