№ 260359 / 6.10.2021 г.
Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
06.10.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д.№ 639 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД – град Пловдив твърди в исковата молба, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал. 1 от общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Твърди също, че по силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следните обекти на потребление на ответника, индивидуализиращи се с ИТН (измервателна точка номер), както следва: ИТН: 4154637, град Н. у. В. 9, ТП В. 2 , ап.В/Ти и ИТН: 4154974, град Н. у. В. 9, ТП В. 2 , апД/КА3ИНО. Поддържа също, че за В. Г. ООД е открит клиентски номер **********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.18, ал.1 и ал.2. Поддържа, че според разпоредбата на чл.104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени. Обектът на В. Г. ООД е присъединен към електроразпределителната мрежа ,,Е. ЮГ” ЕАД (с предишно наименование „ЕВН България Е." ЕАД), на чиято лицензионна територия е разположен. Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. В този смисъл е и чл.42 от общите условия на ,,Е. ЮГ" ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Твърди също така, че услугата „достъп до разпределителната мрежа" се изразява в задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите (наричани вече в ЗЕ „клиенти"), срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл.109, ал.1, т.4 и чл.113, ал.1, т.3 от ЗЕ). За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, както и за гарантиране нормалната, сигурна и ефективна работа на съответната мрежа, мрежовите оператори, независимо от количествата ползвана и преминала през мрежите и съоръженията електрическа енергия, извършват едни относително постоянни разходи по поддръжка на мрежата така, че във всеки един момент мрежата да може да разполага с необходимата си пропускателна способност и ползвателят да може да разполага с необходимата му заявена и предоставена мощност. Затова цената за достъп следва да се заплаща от всички потребители, тя отразява всички разходи, които операторът на съответната мрежа извършва, за да изпълни задълженията си към обществото по осигуряване на непрекъснат достъп ползване на мрежата, гарантиране на преносните способности и мрежови капацитет, непрекъснато и качествено снабдяване. Поддържа, че ответникът от своя страна, съгласно чл.11 т.1 от общите условия се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите – чл.18 ал.1 и ал.2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта собственост на В. Г. ООД за периода от 09.09.2019 г. до 17.07.2020 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност 409,13 лева, която до този момент не е заплатена. Твърди, че поради забава в плащане на консумираната ел.енергия ответникът дължи и законната лихва в общ размер на 34,93 лева за периода от 12.11.2019 година до 14.02.2021 година. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди В. Г. ООД да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД следните суми: 409,13 лв., представляващи стойността на консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 09.09.2019г. - 17.07.2020 г., сумата от 34,93 лв., представляващи законна лихва за забава за периода 12.11.2019 г. - 22.02.21 г., законната лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, а именно държавна такса в размер на 100лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „В. Г.” ООД - град Монтана не е представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът продължава да дължи исковите суми.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени като бъде осъден ответника да заплати на ищеца претендираните парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да заплати на ищеца и направените в производството разноски в размер на 50,00 лева–държавна такса и 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 200,00 лева.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „В. Г.” ООД, с ЕИК xxxx , със седалище и адрес на управление град М. у. Ц.” да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК xxxx със седалище и адрес на управление град Пловдив, ул.Х. Г. Д.” № 37 сумата от 409,13 лева, представляващи стойността на консумираната от обектите на потребителя електрическа енергия и предоставени мрежови услуги за периода 09.09.2019г. - 17.07.2020 г., сумата от 34,93 лева, представляващи законна лихва за забава за периода 12.11.2019 г. - 22.02.2021 г., законната лихва върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 200,00 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :