РЕШЕНИЕ
Номер 2355 12.07.2017 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, XVII
граждански състав
На двадесет и осми юни, две хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 17987 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
По делото е предявен отрицателен установителен иск от Д.С.Б. против “ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив за установяване недължимостта на сумата от 5124,58 лева, начислена на ищцата за ползвана топлинна енергия през периода 01.03.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 1317,06 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.05.2006г.- 02.11.2009г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 03.11.2009г., както и сумата от общо 462,08 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми.
От ответното дружество оспорват иска за недължимост на горните суми като неоснователен, а и като частично недопустим.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че процесните суми не се дължат поради погасяване на вземането за тях по давност. По- конкретно се сочи, че, след образуване на изп.дело № ... на ЧСИ ..против ищцата, през период от повече от две години били извършвани само справки, които не били изпълнителни действия, от взискателя не било поискано извършването на изпълнителни действия и поради това изпълнително производство било прекратено екс леге. Твърди се, че към 18.03.2013г. била изтекла приложимата кратка 3- годишна погасителна давност. От страна на ответното дружество се сочи, че част от процесните вземания са погасени чрез плащане. Твърди се, че по аргумент на противното от разпоредбата на чл.424 влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се ползва със сила на присъдено нещо, поради което за вземанията по същата е приложима общата 5- годишна погасителна давност. По изпълнителното дело били извършени множество плащания, които представлявали признаване на задълженията на ищцата и които обосновавали отказ от изтекла погасителна давност.
Видно от приетите по делото заверени преписи от материалите по изп.дело № ... на ЧСИ .., същото е образувано по изпълнителен лист от 18.03.2010г., покана за доброволно изпълнение е връчена на ищцата- длъжник по изпълнителното дело, на 10.04.2013г. при условията на отказ, на 30.04.2013г. от нея е подадено възражение за недължимост на сумите по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност, а на 20.01.2014г. от нея е подадена молба, в която се сочи, че е платила по сметка на взискателя сума, представляваща 30% от дължимите суми, и е заявено искане за разсрочване на задълженията й. Към молбата не е приложен платежен документ. Видно от материалите по изпълнителното дело и от приетото по делото заключение на в.л.Б.Д., от ищцата са извършени плащания на 22.04.2014г., на 11.08.2014г., на 29.01.2015г., на 17.08.2016г., на 28.112016г. и на 15.02.2017г. в общ размер от 460 лева. Част от тази сума е разпределена от ЧСИ за дължими такси по изпълнението, а с 284,70 лева са погасени задължения за юрк.възнаграждение.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Със същата т.10 от горепосоченото тълкувателно решение Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд, с което се приемаше, че по време на изпълнителното производство не тече погасителна давност, е обявено за изгубило сила, т.е. вече се приема, че изпълнителното производство не спира погасителната давност. С молбата от 04.08.2010г., по която е образувано изп.дело № ... не е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Поискано е единствено да се направят справки за имуществото и доходите на Д.Б.. Извършването на справки не представляват изпълнителни действия по смисъла на т.10 от горепосоченото тълкувателно решение. Извършване на изпълнителни действия не е поискано през целия период от образуването на изпълнителното дело до подаване на молбата от ищцата за разсрочване на задълженията й. Следователно изпълнителното дело е прекратено екс леге най- късно към 05.08.2012г., а последното действие, с което погасителната давност е била прекъсната е подаването на 03.11.2009г. на заявлението по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, в резултат от което е издаден и изпълнителния лист от 18.03.2010г.. От датата на подаване на заявлението до датата на завеждане на настоящето дело- 22.12.2016г., са изтекли, както кратката 3- годишна давност, приложима по отношение на главницата и съответно по отношение на лихвите за забавено плащане, така и общата 5- годишна погасителна давност.
Съгласно трайната съдебна практика по чл.290 от ГПК / така например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 255 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 145/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 98 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 851/2012 г., I т. о., ТК/, за да прекъсне погасителната давност, признанието на задължението от страна на длъжника следва да е заявено преди изтичане на давността. В случая молбата за разсрочване на задълженията е подадена от ищцата след изтичане на кратката 3- годишна погасителна давност, с която са погасени признатите задължения и след като тя вече се е била позовала на погасителната давност. Ето защо, не е налице основание погасителната давност да се счита за прекъсната.
По отношение на сумата от 284,70 лева, с която е погасена част от задължението за юрк.възнаграждение, което, видно от изпълнителния лист е в размер от 333,25 лева, не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. По отношение на тази сума ищцата евентуално би могла да иска връщането й като недължимо платена, но за целта следва да е предявен осъдителен, а не установителен иск. По отношение на тази сума производството по делото ще следва да бъде прекратено, а в останалата му част искът ще следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.4 от ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена 6719,02/6903,72- ра част от направените от нея съдебни разноски, които са в общ размер от 1034 лева, а именно сума в размер от 1006,34 лева; в полза на ответното дружество следва да бъде присъдена 284,70/6903,72- ра част от разноските му в общ размер от 430 лева, с включено юрк.възнаграждение в размер от 300 лева, а именно сума в размер от 17,73 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37, че ищцата Д.С.Б. ***, ЕГН: ********** не му дължи сумата от 5124,58 лева, начислена на ищцата за ползвана топлинна енергия през периода 01.03.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 1317,06 лева- обезщетение за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.05.2006г.- 02.11.2009г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 03.11.2009г., както и сумата от общо 177,38 лева- съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителен лист за горните суми.
ВРЪЩА исковата молба в частта, с която се иска установяване на недължимостта на сумата от 284,70 лева, представляваща част от съдебни разноски в производството по издаване на изпълнителния лист от 18.03.2010г. против ищцата, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посоченото част.
ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37 да заплати на Д.С.Б. ***, ЕГН: ********** сумата от 1006,34 лева- съдебни разноски.
ОСЪЖДА Д.С.Б. ***, ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация”ЕАД- гр.Пловдив, ул.”Христо Г.Данов”№ 37 сумата от 17,73 лева- съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на определение за частично прекратяване на производството по делото- с частна жалба, в едноседмичен срок от връчване на решението.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ