Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 04.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря Кичка Димитрова,като разгледа докладваното от съдията НАХД № 208 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.П.Р. с ЕГН ********** с адрес ***,чрез адв.И. Л.Н.-*** срещу Наказателно постановление № 5811А-142/16.09.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
В жалбата се иска отмяната на НП,като се изразява становище,че същото е незаконосъобразно,издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Сочи се,че жалбоподателят с управляваният от него автомобил на посочената в АУАН и НП дата е извършвал маневра непосредствено преди ивицата,на място където настилката е била утъпкана,а не песъчлива,където е имало и други паркирани коли,дори една каравана.Според жалбоподателя тези външни белези не могат да събудят съмнение у него,че паркира върху „плажна ивица“.В същото време на въпросното място е нямало пътни знаци или табели за начало на плажна ивица и/или за забрана за преминаване/паркиране.Ако съдът прецени,че е извършено административно нарушение от въззивника,то би следвало да се счита за маловажно.В заключение моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,не се представлява.Депозирано е в КРС писмено становище от процесуалния представител на въззивника,в което поддържа жалбата на сочените в нея основания и пледира за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление № 5811А-142/16.09.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич.Моли да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски,изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,Каварненски Районен съд,намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима,предвид обстоятелството,че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7/седем/ дневен срок от връчването му на оспореното наказателно постановление,като е произвела със завеждането си своя волутивен и суспензивен ефект.
От фактическа страна с акт №90/08.08.2020г. за установяване на административно нарушение съставен от И.Е.И. *** се констатира,че на 08.08.2020г. около 11.30ч. в с.Дуранкулак,общ Шабла Г.П.Р. с ЕГН ********** с адрес *** преминава с личния си лек автомобил марка Рено Мастер с рег.№ ***,бял на цвят,през морски плаж „Космос“ с.Дуранкулак,поземлен имот № *** изключително държавна собственост,вид на територията-защитена,с което е нарушил чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 16.09.2020г. е издадено обжалваното Наказателно постановление №5811А-142 на Началника на РУ Шабла към ОДМВР Добрич,в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка.Административнонаказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,като на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/лева.
Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели- актосъставителя И.Е.И. и свидетелите по акта И.С.Н. и С.В.Ж. проверката е била извършена на 08.08.2020г. и по време на същата е установено,че лек автомобил лек автомобил марка Рено Мастер с рег.№ *** е преминал по отъпкан от други коли път,находящ се в къмпинг „Космос“ в посока юг между Дуранкулашкото езеро и Черно море.Съставен е акт на жалбоподателя съгласно чл.17б от ЗУЧК.На мястото където е било констатирано нарушението,видно от показанията на актосъставителя не е имало поставени табели указващи,че е забранено паркирането.В акта е посочен идентификатора на поземления имот върху който е бил паркиран автомобила управляван от жалбоподателя.Полицейските служители,които са установили нарушението извършили справка в сайта на Агенцията по геодезия,картография и кадастър,за да констатират,че лекия автомобил марка Рено Мастер с рег.№ СВ4642ВА е преминал през морски плаж „Космос“ с.Дуранкулак,поземлен имот № *** изключително държавна собственост и защитена територия,при което е забранено преминаването,паркирането на автомобили,каравани и поставянето на палатки.В тридневния срок от съставянето на акта жалбоподателят се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели- актосъставителя И.Е.И. и свидетелите по акта И.С.Н. и С. Иванова В.-Ж.,както и от приложените по делото писмени доказателства: Наказателно постановление № 5811А-142/16.09.2020г.,заверено копие на възражение вх.№ 35700-6492/12.08.2020г.,заверено копие на АУАН № 90/08.08.2020г.
При извършената служебна проверка съдът констатира,че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити,нарушението е описано пълно и ясно,с всички съставомерни признаци от обективна страна,включително са посочени и доказателствата които го потвърждават.Посочена е правилно нарушената правна норма в АУАН,а така също и санкционната норма в НП,предвид на което не е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-актосъставителя И.Е.И. и свидетелите по акта И.С.Н. и С. И. В.-Ж. -очевидци при установяване на нарушението,които потвърждават фактическото извършване на нарушението,изясняват формата и естеството,датата на осъществяването му.Изнесените от тях данни,са в пълна корелация с писмените доказателствени източници,показанията им са безпротиворечиви,взаимнодопълващи се,логични,поради което съдът ги счита за обективни и достоверни.В настоящото производство не се установиха данни за заинтересованост,под каквато и да било форма,от изхода на делото.
При служебна проверка за законосъобразност на НП от процесуалноправна страна,включително и такава относно редовността на АУАН,съобразно правомощията си и релевираните възражения с жалбата,съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения,които да обуславят неговата отмяна.Актовете са издадени от компетентен орган,спазена е установената за това форма и изискуеми реквизити на съдържанието им,съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се,според процесуалните правила на ЗАНН административнонаказателно производство.Изложеното в АУАН и НП словесно фактическо описание на вмененото нарушение е в достатъчна степен конкретно,пълно и ясно,възпроизведени са твърдения за факти,които покриват основните съществени признаци на деянието,поради което позволяват неговата индивидуализация-обща с оглед датата и мястото на извършване и като административно нарушение в хипотезата на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,отделно и като административнонаказателен състав по чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.В този смисъл не се поражда каквото и да е било съмнение,какво точно нарушение се твърди да е извършено от въззивника.Обективно налице са посочени ,както дата на извършване на нарушението,а и едва ли подлежи на коментар,според конкретната му форма,същата е тази на извършване на проверката,когато и е открит.
При горните констатации,съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от ЗУЧК,за нарушение на чл.17б ал.1 от същия закон.
Нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК/в сила от 30.07.2019г./ предвижда забрана за преминаването,паркирането и престоят на превозни средства,ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.Точно с тази забрана не се е съобразил въззивника,като на 08.08.2020г. около 11.30ч. в с.Дуранкулак,общ Шабла преминава с личния си лек автомобил марка Рено Мастер с рег.№ ***,бял на цвят,през морски плаж „Космос“ с.Дуранкулак,поземлен имот № 24102.39.19 изключително държавна собственост и защитена територия.В тази посока са всички гласни доказателства по делото.
В този смисъл от събраните по делото доказателства,се установява по несъмнен от съда начин,посредством преки и косвени доказателства,че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.17б ал.1 от ЗУЧК,за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност,тъй като именно въззивника на посочената в НП дата е паркирал процесния автомобил на процесното място.
За да се ангажира обаче административнонаказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,следва да бъде осъществен състава на това нарушение,както от обективна,така и от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя възраженията,че нарушението не е осъществено от субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни доказателства,че в действителност мястото на което е бил паркиран процесния автомобил,не е имало никакви обозначителни табели,че се касае за морски плаж или за „пясъчни дюни“.Установи се от показанията на актосъставителя И.Е.И.,че пътя по който се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил е примесен земен път с пясък и автомобила е паркиран перпендикулярно на този път.Видно от показанията на св.И.Е.И. имало е и други автомобили на мястото.Няма никакви доказателства по делото,че въззивника Г.П.Р. е бил наясно,че като паркира автомобила в границите на морския плаж,още по-малко върху „пясъчни дюни“,с поведението си на водач на МПС нарушава нормата на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,поради което и възраженията му обективирани в жалбата,че не е допускал и не е предполагал,че извършва административно нарушение,не се оборват по никакъв начин.
Касае се за субективни фактически възприятия на нарушителя,а не за това,дали процесното място по документи попада в границите на морския плаж или на „пясъчни дюни“.Следва да се отбележи,че в тежест на АНО е да докаже извършването на нарушението,както от обективна,така и от субективна страна.,а не на нарушителят,че не го е извършил в конкретния случай.Съдът споделя разбирането,че непознаването на закона не оневинява неспазващия го,но също така следва да се отчете,че АНО следва да докаже,не само,че дадено място съгласно определена карта попада в границите на защитена територия,а и че същата е обозначена като такава.Отделно от това на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника е имало и други паркирани МПС,което още повече засилва убеждението на съда,че мястото не е приличало на плажна ивица или пясъчни дюни,както твърди въззивника,не е било обозначено като такова и е било използвано като паркинг,въпреки твърденията на проверяващите и АНО,че същото по картата попада в границите на защитена територия-морски плаж „Космос“ с.Дуранкулак.В конкретния случай извършването на нарушение от жалбоподателя от субективна страна не е доказано в хода на АНП,не се доказа и в с.з.,което обуславя неправилно приложение на материалния закон и е основание за отмяна на НП.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно,като последния има право на такива предвид изхода на спора-отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс.От съдържанието на приложения договор за правна защита и съдействие от 05.10.2020г. и пълномощно се установява,че въззивника Г.П.Р. е възложил на адв.И.Л.Н. оказването на правна защита и съдействие изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд гр.Каварна по обжалване на процесното НП.Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300/триста/ лева/минимално предвиденото в чл.18 ал.2,вр. с чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и е заплатено в брой при подписване на договора,т.е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на Върховния касационен съд,поради което РУ Шабла към ОД МВР Добрич следва да заплати на Г.П.Р. с ЕГН ********** с адрес ***,процесната сума от 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5811А-142/16.09.2020г. на Началник РУ-Шабла към ОДМВР Добрич с което на Г.П.Р. с ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000/хиляда/ лева на основание чл.30 ал.3 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,за извършено административно нарушение на чл.17б ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ОСЪЖДА РУ гр.Шабла към ОДМВР Добрич да заплати на Г.П.Р. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300/триста/ лева,представляващи направени от същия в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: