МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 1927 ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД
ПО ОПИСА ЗА 2008 ГОДИНА
На 29.12.2008 г. и.д. окръжен
прокурор на ВОП е внесъл във ВОС обвинителен акт № 139, по който на същата дата
е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.Ж.К., за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.304, ал.1 от НК
за това, че на 16.10.2008год. в гр.Девня, обл. Варненска, предложил дар –
сумата от 50лв. на длъжностното лице Фидан Чавдаров Делийски, мл.
автоконтрольор при РУ МВР – Девня, за да не извърши действие по служба –
съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
В с.з. представителят на
прокуратурата поддържа обвинението като изразява становище, че същото е доказано
по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен
като предлага да му бъде наложено условно наказание лишаване от свобода за срок от една година и
изпитателен срок от три години. Предлага съдът да приложи разпоредбата на чл.67,
ал.3 от НК и да постанови пробация по време на изпитателния срок с определяне
на двете задължителни по закон пробационни мерки /задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител/, както и
безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно. По
отношение на предвиденото в закона кумулативно наказание глоба прокурорът
предлага същото да бъде наложено в размер на 2000лв.
Във фазата по съществото на делото
защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда като излага становище,
че не са налице доказателства, които за сочат на извод, че подзащитният му е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението за което
е предаден на съд.
Подсъдимият не се признава за
виновен, а в дадената му последна дума моли да бъде оправдан.
От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
Към 2008год. свидетелите Делийски и
Пенев работели в системата на МВР – РУ МВР гр.Девня. И двамата работели като
полицаи като св.Делийски бил мл. автоконтрольор, а св. Пенев бил полицай ООР.
На 16.10.2008год. в 09:00 часа
свидетелите застъпили на смяна. Същите работели в екип изпълнявайки служебните
си задължения по контрол на движението по пътищата. За целта двамата се били позиционирали със
служебен автомобил „Опел Астра” с ДК№ В 3814 СМ под моста на пътен възел „Повеляново”
на автомагистрала „Хемус” в посока кв.”Повеляново” на гр.Девня. Малко след
10:00 часа свидетелите забелязали, че към тях се приближава л.а. „Фолксваген
пасат” с ДК№ В 2341 КР. Св.Делийски подал на водача сигнал за спиране със
стоп-палка. Автомобилът спрял пред полицейския такъв и св.Делийски отишъл при
водача. Представил се и поискал от него да му представи за проверка документите
за водача и автомобила. Водач на въпросния автомобил бил подсъдимият. Същият
представил на св. Делийски личната си карта и всички документи свързани с
автомобила, който управлявал. Не представил обаче свидетелство за
правоуправление на МПС като съобщил на св.Делийски, че то е било отнето поради
отнемане на всички контролни точки и представил и заповед за наложена ПАМ –
изземване на свидетелството за правоуправление. Последният му казал да изчака
до автомобила си и се върнал в полицейския автомобил. Влязъл вътре, седнал на
предната лява седалка и започнал да попълва данните на подсъдимия в нарядния
дневник. От своя страна св. Пенев, който седял на предната дясната седалка в
автомобила, започнал да извършва проверка на данните за подсъдимия и автомобила
му по радиостанцията чрез ОДЧ, която потвърдила, че действително свидетелството
за правоуправление на подсъдимия е отнето. В това време до полицейския
автомобил дошъл подсъдимия и започнал да оправдава поведението си – шофиране
без свидетелство за правоуправление. Заявил, че има две деца, че ако разбере
шефа му ще го уволни, че ще му изядат хляба и на няколко пъти попитал дали няма
начин да се „оправят”. Поискал да „почерпи”, като заявил, че и друг път е
правил така. Св.Делийски му казал, че ще
му състави АУАН и, че тези работи не се оправят по този начин.
Докато всеки от свидетелите вършел
своята работа в служебния автомобил /Пенев извършвал справката по
радиостанцията, а Делийски извадил папката с актовете и попълвал дневника/
подсъдимият се подпрял на прозореца на предната лява врата, който бил напълно
отворен. В ръцете си държал черен
портфейл, в който по принцип държал документите си и го разлиствал. В един
момент подсъдимият пуснал една банкнота от 50лв. в полицейския автомобил, която
паднала между вратата и седалката, на която седял св. Делийски. Виждайки как
подсъдимият пуска парите в автомобила св. Делийски му разпоредил да отиде до
автомобила си, а от своя страна казал на св.Пенев какво е направил подсъдимия и
му показал банкнотата. От личният си телефон св. Делийски се обадил на началника
на РПУ Девня и съобщил за станалото. На двамата свидетели било разпоредено да
останат по местата си до идването на компетентните органи по разследването.
Така и станало. Свидетелите останали по местата си в автомобила до идването на
оперативната полицейска група. На място останал и подсъдимият, който до
идването на разследващия екип на няколко пъти ходил до полицейския автомобил и
отново се връщал до своя.
На място бил извършен оглед на
местопроизшествие, при който от автомобила ползван от свидетелите Делийски и
Пенев била иззета банкнота с номинал 50лв., с № ББ 5574131.
По време на огледа и изземването на
банкнотата присъствал и защитника на подсъдимия, които бил повикан от него по
телефона.
След извършване на неотложните
следствени действия подсъдимият бил отведен в РПУ-то където св.Делийски му
съставил АУАН за нарушаване разпоредбата на чл.150 от ЗДП.
От заключението на назначената в
хода на съдебното следствие и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена съдебно-дактилоскопна експертиза се установява, че върху
иззетата по време на огледа на местопроизшествие банкнота от 50лв. не са
проявени годни дактилоскопни следи за изследване.
Изложените обстоятелства съдът счита
за установени въз основа на отчасти обясненията на подсъдимият, показанията на
двамата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели Делийски и Пенев,
показанията на в.л. А., всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и
веществени доказателства /протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към него, седмичен график на служителите от група „ООРП” при РПУ Девня,
ежедневна ведомост, наряден дневник, справка за нарушител, АУАН, заповед за
налагане на ПАМ № 30156/07.12.2007год., Заповед № І-7 от 17.01.2005год. на
министъра на вътрешните работи, заповед № І-17 от 07.02.2002год. на същия
министър, типова длъжностна характеристика на длъжността младши автоконтрольор,
справка за съдимост и др./ като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
От събрания в хода на съдебното
следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено обясненията на
подсъдимия в частта, в която заявява, че е провел разговор с полицейските
служители единствено за гражданската отговорност и не им е заявявал „да се
оправяме” или нещо подобно, че не е пускал банкнота от 50лв., тъй като в тази
им част обясненията му са изолирани и противоречат изцяло на останалия събран
по делото доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели,
протокол за оглед на местопроизшествие, ВД/.
Показанията на двамата разпитани в
хода на съдебното следствие свидетели, както и останалите събрани по делото
доказателства, с изключение на обясненията на подсъдимия в коментираната част,
съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се.
След като прецени всички
доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съда
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимия Д.Ж.К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.304, ал.1
от НК за това, че 16.10.2008год. в гр.Девня, обл. Варненска, предложил дар –
сумата от 50лв. на длъжностното лице Фидан Чавдаров Делийски, мл.
автоконтрольор при РУ МВР – Девня, за да не извърши действие по служба –
съставяне на акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено: от данните по делото безспорно се установи, че първоначално
подсъдимият няколкократно словесно се е опитал да предложи дар /питал дали не
може да се „оправят”, предлагал да почерпи/, а в последствие с действия /пуснал
една банкнота от 50лв. в полицейския автомобил през прозореца на вратата до
мястото където седял св.делийски/ на св. Делийски, като в замяна на това е
искал да го мотивира да не му състави акт за административно нарушение по
ЗДП.
В тази насока са изцяло показанията
на двамата разпитани в съдебно заседание свидетели, които са последователни
логични и взаимнодопълващи се. В тази връзка и съдът не споделя изразеното от
страна защитата становище за противоречие в гласните доказателства
/свидетелските показания/.
Действително в показанията си св.
Пенев заявява, че не е видял как подсъдимия пуска парите в колата. Същият обаче
е категоричен, че лично е видял банкнотата в автомобила след като св. Делийски
му казал за извършеното от подсъдимия, както и по отношение на това, че преди
идването на подсъдимия до полицейския автомобил такава банкнота там е нямало.
Тези показания подкрепят изцяло показанията на Делийски, който заявява, че
лично е видял пускането на банкнотата.
От субективна страна престъплението
е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасният характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и ги е искал. Умисълът се
установява по безспорен и категоричен начин от обективираните от подсъдимия
думи и действия – с ясното съзнание че е извършил нарушение на ЗДП /сам
заявява, че е без СУМПС, което е отнето поради изчерпване на контролните точки
и представя Заповедта за наложена ПАМ/, което подлежи на санкциониране
няколкократно предлага на Делийски да се „оправят”, намесва семейството си,
заявява, че последният /Делийски/ „ще му изяде хляба”, предлага да „почерпи” и
накрая пуска и банкнотата.
В пледоарията си по съществото на
делото защитникът на подсъдимият е изразил становище за несъствомерност на
престъплението както от обективна така и от субективна страна, тъй като от една
страна банкнотата приложена като ВД по делото не била тази, която била описана
в протокола за оглед на местопроизшествие като иззета и на следващо място
лицата, които били извършили проверката на подсъдимия не били длъжностни лица,
нямали право да извършват такава проверка, съответно да съставят АУАН за
нарушения по ЗДП.
Съдът не споделя това становище на
защитата по следните съображения:
Действително в протокола за оглед на
местопроизшествие като иззета от полицейския автомобил е описана банкнота с
номинал 50лв. и № ББ557431, а приложената като ВД такава е с № ББ5574131. В
случая обаче доколкото към протокола за оглед е приложен и фотоалбум от който
ясно е видно, че банкнотата намерена и иззета от полицейския автомобил по време
на огледа на местопроизшествие е именно тази, която е приложена като ВД по
делото – банкнота от 50лв. с № ББ5574131 съдът счете, че се касае до очевидна
фактическа грешка при изписване № на банкнотата в протокола за оглед. От друга
страна повдигнатото на подсъдимия обвинение е за предлагане на дар, а не за даване на такъв, поради което само с
факта на предлагането /отправянето на предложение за даване на дар/ деянието е
довършено.
По отношение на възражението за
липса на качество на длъжностно лице, тъй като нямали право да извършват
проверки на посоченото място, съответно да издават АУАН по ЗДП.
На първо място от всички събрани по
делото както писмени, така и гласни безспорно се установява, че към
инкриминираната дата св.Делийски е работел като мл. автоконтрольор в РПУ Девня
към РДВР Варна / ОДП съгласно последната промяна в ЗМВР/ и като такъв има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 б.”а” от НК.
На следващо място видно от
приложените към делото писмени доказателства /типова длъжностна характеристика
на длъжността младши автоконтрольор, заповед
№ І-17 от 07.02.2002год. на министъра на вътрешните работи, Заповед № І-7 от
17.01.2005год. на същия министър/ младшите автоконтрольори разполагат с
компетентност да установяват нарушения по ЗДП съответно да издават актове за
адм. нарушения.
В пледоарията си защитникът е
посочил, че след издаването на втората посочена по-горе заповед на министъра на
вътрешните работи АУАН за нарушения по ЗДП можели да издават само офицерите и
сержантите в РПУ-тата, които били определени с нарочна заповед на директора на
РДВР.
Горното безспорно е вярно, макар и
неточно защитата да интерпретира заповедите на министъра /посочените условни
/след издаване на персонална заповед от директора на РДВР/ правомощия са дадени
още с първата заповед, а не с втората/, но в случая в коментираната част
заповедта на министъра делегира условни правомощия офицерите и сержантите районни и младши районни инспектори, какъвто
св. Делийски не е. Същият е мл. автоконтрольор и по силата на втората цитирана
по-горе заповед на министъра на вътрешните работи може да установява нарушения,
да издава АУАН за нарушения по ЗДП без наличието на допълнителна персонална
заповед.
Като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.
При определяне наказанието на подс. К. в
хипотезата на чл.54 от НК съдът обсъди обществената опасност на конкретното
деяние и тази на дееца, за който прие, че не е деец с висока общ. опасност с
оглед данните за чистото му съдебно минало, и като отчете че извършеното е
инцидентен случай в неговия живот, както наличието само на смекчаващо
отговорността обстоятелство му наложи наказание лишаване от свобода в размер
към минималния, а именно за срок от шест месеца.
С оглед размера на наложеното
наказание и като съобрази данните за личността на подсъдимия /чисто съдебно
минало до момента/ съдът прецени, че за постигане целите на наказанието и
най-вече за поправянето на подсъдимия не е наложително така наложеното наказание
да бъде изтърпявано от него ефективно, поради което и приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК като отложи изтърпяването на наказанието и определи
изпитателен срок от три години.
Кумулативно предвиденото в закона
наказание „глоба” съдът също наложи в размер към минималния предвиден в закона,
а именно в размер на 700лв. като счете, че наложено в този размер, в съвкупност
с наказанието лишаване от свобода в посочения по-горе размер ще е достатъчно за
постигане на целения поправителен и предупредителен ефект.
Съдът прецени, че така наложените в
съвкупност на подсъдимия две наказания, в размерите в които са наложени, ще
постигнат целите както на генералната, така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл.36 от НК.
В тази връзка съдът не уважи и
искането на представителя на ВОП за приложението на чл.67, ал.3 от НК - постановяване на пробация в изпитателния
срок.
По отношение на приложената по
делото като ВД, 1бр. банкнота с номинал 50лв. № ББ 5574131 съдът приложи
разпоредбата на чл.307а от НК и постанови същата да бъде отнета в полза на
държавата, тъй като представлява предмет на престъплението.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: