РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                 №…………./…..……2021г.

 

                                   Година 2021                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На шестнадесети февруари                            Година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА

 

     Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

 

      като разгледа докладваното от съдията АНД № 24 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.  Образувано  е  по жалба на Г.П.К., ЕГН **********,*** депозирана чрез адв. А.Т.А. *** срещу Заповед №433зз-833 /16.12.2020г.  издадена от Й.Й. - полицейски орган от Първо РУ на ОД на МВР гр.Варна.

       В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на изискванията на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че заповедта не съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Сочи се, че тя е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически основания за издаването й.

      Твърди с, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се моли същата да бъде приета за процесуално допустима.

       В жалбата се излагат твърдения, че от съобразителната част на оспорената заповед, полицейският орган е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, според която полицейските органи могат да задържат лице въз основа на данни за извършено от него престъпление. Наличието на тези предпоставки според жалбоподатея не се презумират. Във всички случаи органът следвало да посочи обстоятелствата, мотивирали го да издаде административния акт, като е допустимо мотивите да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, но те трябва да предхождат издаването на акта, доколкото според нормата на чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на същия с материалния закон се преценява към момента на издаването му (в този смисъл се цитира Тълкувателно решение № 16 от 31.III. 1975 г., ОСГК).

     В случая в заповедта не били изложени фактическите основания за издаването й, нито било посочено наличие на образувано досъдебно производство, нито за какво престъпление т.е. конкретните факти, които административният орган е приел, че са налице, за да упражни предоставената му компетентност, и в крайна сметка остават неясни съображенията на същия да постанови задържането. Не се излагали и никакви обстоятелства, които да сочат съпричастност на жалбоподателя към извършено съставомерно деяние. Непосочването на конкретни обстоятелства, обосноваващи постановеното задържане, по същество представлявало липса на мотиви. То засягало правото на защита на адресата на акта и препятствало съдебната проверка относно наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 72 от ЗМВР, поради което съставлява основание за отмяна на заповедта, съгласно нормата на чл. 146, т.3 от АПК. В тази връзка се цитира и съдебна практика, включително и на Европейския съд по правата на човека. В заключение се иска отмяна като незаконосъобразна на заповедта за задържане, като се претендира и присъждане в полза на жалбоподателя на направените разноски по делото.

     В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със своя процесуален представител- адв.А., като поддържа жалбата. Моли да  се уважи жалбата на посочените в нея основания, като навежда и други основания. Претендира и да се присъдят сторените по делото разноски.

      Ответникът по жалбата – полицейски инспектор – оперативен работник в Сектор КП при Първо РУ при Областна дирекция на МВР – Варна, лично и чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения административен акт. Счита, че на лицето по безспорен начин му е разяснено в каква връзка бива задържано, както и че са спазени всички процесуални правила. Претендира и за юрисконсултско възнаграждение.

 

       С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

      На 01.12.2020г. в Първо РУ при ОД на МВР-Варна било започнато разследване в рамките на ДП №1857/2020г. по описа на Първо РУ -ОД на МВР-Варна, образувано и водено за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. Разследването се провеждало под надзора на РП-Варна. На 16.12.2020г., по горепосоченото ДП, в качеството на обвиняем бил привлечен Р.Р.Р., за това че на 01.12.2020г. в гр.Варна запалил сграда –заведение „Сикретс“, находящо се на Крайбрежна алея 1- централен плаж, като запаленото имущество е със значителна стойност- престъпление по чл.330, ал.1 от НК. 

      Към 16.12.2020г. прокурор при ВРП преценил, че са налични данни за съпричастност на жалбоподателя К. към разследваното престъпление по ДП №1857/2020г. по описа на Първо РУ -ОД на МВР-Варна, поради което и след издадено разрешение от компетентния първоинстанционен съд било пристъпено към действия по разследването – претърсване и изземване на три адреса в гр.Варна, свързани с К.. Това били жилището му, магазинът в който работел в гр.Варна, ул.“Д-р Пискюлиев“, както и магазинът стопанисван от съпругата му – св.К. на ул.“Г.Бенковски“ №64.

    В следствените действия, със задача да обезпечи един от адресите свързан с К. / магазинът в който работи на ул.“Д-р Пискюлиев“/ бил ангажиран св.Г.Й., служител на ОД на МВР-Варна. Други служители на МВР обезпечили адресът на магазина, в който работела св.К..

   При започване на действията по разследване св.Й. и ответникът Й., който работел на длъжност „разузнавач 5 степен“ /оперативен работник/ в Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ-ОД на МВР-Варна влезли в магазина на жалбоподателя К. и се легитимирали, като му обяснили, че е задържан. Било пристъпно към претърсване, като при това действие били открити вещи имащи значение за разследването на различни досъдебни производства. Впоследствие К. бил отведен от органите на полицията в магазина, стопанисван от съпругата му, където също било извършено претърсване. Там тя възприела, че съпругът й е с поставени белезници. Горното станало достояние и от работещи в съседни търговски обекти. След приключване на следствените действия в работните помещения и в дома на К., той бил отведен от органите на полицията в сградата на Първо РУ-Варна, където били оформени документите по задържането му. Там ответникът Й. съставил срещу К. Заповед №433зз-833 /16.12.2020г. за задържане му за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В заповедта бил вписан час на задържане 12.55ч. В Първо РУ К. бил разпитан, като впоследствие в 12.45ч. на 17.12.2020г. бил освободен.

      Видно от приложената административна преписка атакуваната Заповед за задържане на лице №433зз-833 /16.12.2020г., е била издадена на 16.12.2020 год. от Й.Е.Й. – оперативен работник  при Първо РУ Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържане на жалбоподателя Г.П.К. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Първо РУ Варна. Фактическо основание за издаване на заповедта не  било посочено. Заповедта е подписана от задържаното лице като в нея е отразено и връчване на екземпляр от нея на задържания. Задържаното лице – жалбоподателят К. е освободен на 17.12.2020 год. в 12:45ч. На 21.12.2020г. К. *** срещу процесната заповед.

     В преписката по издаване на оспорената заповед, предоставена от началника на Първо РУ ОД на МВР Варна с писмо рег. № 433000-21526/23.12.2020 год., се съдържат: Заповед №433зз-833 /16.12.2020г., издадена от ОР Й.Й.. с която е разпоредено задържане за 24 часа на Г.П.К., декларация изходяща от Г.П.К.; протокол за личен обиск на Г.П.К. от 16.12.2020 год.; декларации изходящи от Г.П.К., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице Г.П.К.; 2 броя фишове за спешна медицинска помощ от 16.12.2020г. издаден от Център за спешна медицинска помощ – Варна.

     В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани и доказателства за длъжността на ответника по жалбата удостоверение издадено от Началник сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че Й. е назначен на длъжност „разузнавач 5 ст.“ в Сектор „КП“ при Първо РУ-ОД на МВР-Варна и заверено за вярност копие от извадка от книга за задържани лица, от която е видно, че К. е задържан на 16.12.2020г. във връзка с ДП1857/2020г. по описа на Първо РУ-Варна.

   Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства- писмени и гласни.

  Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират със събраните гласни такива.

     Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К. и Г.Й.. Техните показания кореспондират помежду си, допълват се взаимно и се подкрепят от останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.

 

    При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

     Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

     Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

      По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Като всяка ПАМ създава неблагоприятни последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от Г.К.. 

       Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

     За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

     В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган разузнавач /оперативен работник/ V степен в сектор "Криминална полиция" към Първо РУ Варна при ОД МВР, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР, осъществяващ дейност по разследване на престъпления по чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.

   Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознатс правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.

    Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР.

   В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, а именно - не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени средства.

   В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е -чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат лице,  за което има данни, че е извършило престъпление. От фактическа страна в заповедта не е посочено никакво основание за задържане. В контекста на горното в заповедта липсва изискуем от нормата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за задържане и за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение № 3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело
 № 426/2019г. на ВАС и др. фактическите основания за издаване на адм. акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му, за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. Липсата на фактическо основание не може да бъде заместена от посочване на правни основания, какъвто е процесният случай.

   За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ в случая,  за адм.орган  важи императивното изискване да посочи  конкретни данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето   е извършило или  е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези данни   следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е основно задължение  за обосноваване  при упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, с него законодателят цели осигуряване на възможност  за адресата на акта да защити правата си.

   Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В този смисъл следва да се има предвид и Решение от 24.06.2014 г. на Европейския съд по правата на човека по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че единствено посочване на правното основание за ареста, приемано самостоятелно, е недостатъчно, а при липса на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В същото решение е посочено още, че  според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно (параграф 46). Поради това задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към извършването на конкретно престъпление.
   За да обоснове правото на органа да упражни предоставеното му правомощия в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си е следвало в заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да са описани конкретни фактически обстоятелства свързани с това коя от дейностите по чл. 6 от ЗМВР е осъществявал полицейският орган, какво е било поведението на адресата в частност да бъдат посочени конкретни факти, че лицето е извършило престъпление или е съпричастно към извършването на такова. В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че за лицето спрямо което е постановено задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има данни, че е извършило престъпление. Следва да се отбележи и това, че в оспорената заповед дори не посочено има ли образувано досъдебно производство във връзка с което е задържан адресатът на заповедта.

    Действително съгласно трайно установената съдебна практика мотивите за изготвяне на адм. акт могат да бъдат изложени и в други документи съдържащи се в административната преписка когато тези документи изхождат от издателя на акта. В случая обаче доколкото се касае до засягане на едно от основните права на човека – правото на свобода, обект на изключителна защита от ЕКПЧ следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 от ЕКПЧ съгласно която на всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за арестуването му. С други думи ако и мотивите да са изложени в документ различен от оспорваната заповед, то този документ следва да е бил незабавно доведен до знанието на задържаното лице. В случая към преписката са налични два документа изходящи от пол. орган издал оспорената заповед: Процесната заповед съставена срещу жалбоподателя и протокол за личен обиск на К.. Видно от съдържанието на протокола за личен обиск, в същия също отсъства основанието за задържане на К.. Що се касае до попълнена от К. декларация, че желае адвокатска защита, за която св.Й. твърди, че вписал номерът на ДП, по което е задържан К., следва да се посочи, че в нея е вписан само един №, а именно 1857/20г. по описа Първо РУ, като от този номер не е ясно за какво производство се касае- дали има образувано ДП или се касае за предварителна проверка. Нещо повече престъпленията са конкретни противоправни деяния, обявени от закона за наказуеми и осъществяващи състав от НК, не съществува престъпление изобщо, така че не е достатъчно посочването само и единствено на номер на досъдебно производство, което се образува по повод достатъчно данни за извършено престъпление.

   С процесната Заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на жалбоподателя К. по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр. 1 от ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна защита императивно изисква чрез чл.30, ал. 2 от КРБ вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР чл. 74, ал. 6 ЗМВР и член 5, § 2 ЕКПЧ основанията за задържането да му бъдат съобщени незабавно. Обратното, същата тази правна закрила и формираната трайна практика на ЕСПЧ по член 5 ЕКПЧ изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него основания. Ето защо, след като необходимата информация за тях не се съдържа в процесната Заповед съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чрез връчването на неин препис по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР не е доведена до знанието на жалбоподателя К. при задържането му съгласно член 5, § 2 ЕКПЧ, фактическите негови основания не могат да се формулират, предявяват и доказват от постановилия го полицейски орган впоследствие. Липсата на фактическо основание не може да се преодолее чрез събиране на гласни доказателства в съдебната фаза на процеса –свидетелски показания, които официално нито са приобщени към преписката до задържането на лицето, нито са му били незабавно съобщени съгласно член 5, § 2 ЕКЧП чрез връчването препис по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР. Обстоятелството, че в последствие, след задържането на К., същият е узнал или се е досетил по един или друг повод за причината за задържането си, вероятно посредством задаваните му въпроси при проведените разпити и/или беседи, в какъвто смисъл са показанията на свидетелите К. и Й., не е от категорията да компенсира липсата на фактическите основания в заповедта. Лисата на фактически основания не би могла да се преодолее и посредством представената в съдебната фаза справка от прокурор при РП-Варна, в която се твърдят данни за съпричастност на К. към извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК към дата 16.12.2020г.. Липсата на фактически основания за задържането в обжалваната Заповед препятства и съдебния контрол по чл. 72, ал. 4 ЗМВР и член 5, § 4 ЕКПЧ, който се упражнява единствено в рамките на индивидуалния административен акт, чиято законосъобразност се оспорва. Този порок във формата на процесната Заповед е съществен, не е незабавно отстранен от издалия я полицейски орган до задържането на жалбоподателя на 16.12.2020 г. съгласно член 5, § 2 ЕКЧП, не подлежи на последващо саниране по делото и е самостоятелно абсолютно основание за отмяната й.

    В случая, както вече бе посочено   оспорената заповед не съдържа конкретни фактически основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Липсата на  основен реквизит на заповедта  представлява  сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т.2 от АПК, който  не  може да бъде саниран. Съчетан и с липсата на мотиви  обосновава извод за незаконосъобразност и налага нейната отмяна.

  По изложените съображения след осъществената проверка по чл. 168 АПК, съдът намира жалбата за основателна – оспорената Заповед №433зз-833 /16.12.2020г.  издадена от Й.Й. - полицейски орган- оперативен работник /разузнавач 5 степен / при Първо РУ на ОД на МВР гр.Варна, е незаконосъобразно издадена с нарушения по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.

     При този изход на делото, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят направени по делото разноски общо в размер на 510 лева, в т. ч. държавна такса – 10 лв. и адвокатски хонорар – 500 лв., заплатени в брой съобразно пълномощното по делото, като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това е минимално предвидения размер за съответното производство и възнаграждението не е прекомерно.

     Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

    ОТМЕНЯ по жалба на Г.П.К., ЕГН **********,*** Заповед №433зз-833/16.12.2020г.  издадена от Й.Е.Й. - полицейски орган -оперативен работник /разузнавач 5 степен / в Сектор „Криминална полиция“ при Първо РУ на ОД на МВР гр.Варна.

 

   ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Г.П.К., ЕГН **********,*** сумата 510 лв. / петстотин и десет лева/ – направени по делото разноски.

 

 

   Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                            СЪДИЯ при РС- Варна: