Р Е
Ш Е Н
И Е № 38
гр.Кюстендил,
11.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла
Кърлова и с участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като
разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№391/2019г. по описа на
КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр.с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
К.Д.И., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр.Пазарджик е предявил искове с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ – София, както следва:
1. Иск за заплащане на сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в периода 09.10.2015г. до 09.02.2019г., резултат на нарушения на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно незавеждане на молби и жалби на ищеца в
специалната книга на затвора гр.Бобов дол по време на престоя му там и
неиздаване на входящ и изходящ номер;
2. Иск за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
в периода 09.10.2015г. до 09.02.2019г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в унищожаване или прикриване на депозирани от ищеца жалби
или молби и недостигането им до органа или длъжностното лице, до което са
адресирани от специализираните органи по изпълнение на наказанието в затвора
гр.Бобов дол.
Ответникът ГД „ИН“ – София чрез
процесуалния представител изразява становище за неоснователност на предявените
искове.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за недоказаност на исковете по основание и размер и отхвърляне на същите.
Кюстендилският
административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Ищецът К.Д.И.
търпи наказание
„лишаване от свобода“, като през исковия период 09.10.2015г.
- 09.02.2019г. се е намирал в затвора гр.Бобов дол /вж. писмо на затвора
гр.Пазарджик рег.№997/20.08.2019г. – преведен е от затвора гр.Бобов дол в
затвора гр.Пазарджик на 27.06.2019г./.
Във връзка
със спорните фактически обстоятелства по делото са приети писмени
доказателства. Ищецът е представил тетрадка, в която твърди, че е записвал
подадените от него молби и жалби до началника на затвора гр.Бобов дол и до
различни държавни и съдебни институции. От затворническата администрация на
затвора гр.Бобов дол са представени дневник за заведени молби от лишените от
свобода за м.01.2015г.; дневник за м.01.2016г. - 31.05.2017г.; дневник за м.06
– м.12.2017г.; дневник за 2019г. От тях се установява, че системно са завеждани
депозирани от ищеца молби и жалби до началника на затвора и до други държавни
институции. Изискани и съответно получени по делото са писма с приложени копия
на молби и жалби на К. ***, Районна прокуратура – Дупница, Районен съд –
Кюстендил, Паспортна служба – Кюстендил, респ. СДВР, Софийски окръжен съд,
Министерство на правосъдието, Софийска военна прокуратура, Софийски военен съд,
Български хелзинкски комитет, Омбудсмана на РБ, Окръжна прокуратура –
Кюстендил, Административен съд – Кюстендил, Административен съд – София град,
Административен съд – София област, Софийски районен съд, Върховен
административен съд, СДВР – София, ГД „ИН“ – София и администрацията на затвора
гр.Бобов дол.
Събрани са
гласни доказателства. Св.Ж.И. сочи, че е бил в една килия с ищеца в затвора
гр.Бобов дол. През този период И. непрекъснато е пускал молби или жалби и искал
входящи и изходящи номера. Администрацията не му давала. Не може да каже дали
молбите и жалбите му са се придвижвали до институциите. Св.К. заявява, че
работи в затвора като инспектор
„Социална дейност и възпитателна работа“. В служебните му задължения се включва
приемането и придвижването на депозираните от лишените от свобода молби или
жалби, вкл. и на К.И.. Молбите и жалбите, адресирани до началника на затвора не
се входират, а след негова резолюция, се предават на служителите по
компетентност, а всичко останало, което касае външни институции се завежда и се
изпраща по съответния ред. Входящият номер се поставя в деловодството на
затвора, като кореспонденцията се записва в дневник. По отношение на ищеца е
направен специален компромис, давайки му и копия на изходящите номера.
С оглед така
установената фактическа обстановка съдът намира исковете за допустими, като
предявени от активно легитимиран субект срещу пасивно легитимиран ответник и
пред компетентен да ги разгледа съд /по арг. от чл.285, ал.2 от ЗИНЗС/.
Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т.е. отговорността се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение /чл.3, ал.1/, както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл.3, ал.2/.
Основателността на иска за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките
- акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5
от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Съдът счита,
че с оглед събрания доказателствен материал по делото, исковете с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Съгласно практиката на
Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че
лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на
зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не
излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите
изисквания. Съдът е приел, че изключването на лице от затворническия колектив
само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява
предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са
опасни - да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред
затворническия колектив. В контекста на тази съдебна практика законодателят е
приел в националното законодателство чл.3 от ЗИНЗС, с който забранява
жестокото, нечовешко и унизително отношение към лишените от свобода и
поставянето им в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“.
Съгласно чл.90, ал.1 от ЗИНЗС лишените от
свобода могат да подават молби и жалби, а според нормата на чл.75, ал.1 от
ППЗИНЗС осъдените
на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на
писмата, които изпращат или получават. Писмата на и до лишените от свобода се
изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа
/чл.75, ал.3 от ППЗИНЗС/. Пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да
убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС е
предвидено, че молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в специална
книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на
затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор. Отговорите
на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез
администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се
съобщават срещу подпис. Анализът на законодателната уредба на правото на
кореспонденция на лишените от свобода, респ. задълженията на специализираните
органи във връзка с приемането и придвижването й до адресатите и събраните
доказателства по делото води до извод за отсъствие на първата предпоставка –
незаконосъобразно действие/бездействие на специализираните органи по изпълнение
на наказанието лишаване от свобода, което да нарушава чл.3 от ЗИНЗС по
отношение на К.Д.И.. При съпоставка на представената от ищеца тетрадка,
дневниците за завеждане на молби и жалби на л.св. от затвора гр.Бобов дол и изпратените от съответните държавни и
съдебни институции копия на молби и жалби на ищеца се установява, че правото на
лична кореспонденция на лишения от свобода не е нарушено. Депозираните от него
молби или жалби са придвижени по съответния законов ред до учреждението или
съдебния орган /в т.см. и показанията на св.К./. Същите са завеждани в дневник,
съгласно изискването на чл.77, ал.1 от ППЗИНЗС, като наведеното оплакване за
неиздаване на входящ и изходящ номер съдът не възприема за незаконосъобразно
бездействие, тъй като закона не поставя такова изискване. Единствено се
предвижда да се отрази датата на получаването и изпращането, името на
затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор.
Действително в представените дневници липсва дата на изпращане, предмет и
получен отговор. Но първото се установява от факта на доказаност на получаване
на молбите и жалбите на И. от съответните институции /срав. копията на
документите/, предметът е неустановим с оглед нормата на чл.75, ал.2 от ППЗИНЗС
- писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка, а
получаването на отговор реално не подлежи на отразяване, тъй като отговорите,
адресирани лично до лишения от свобода или до него чрез администрацията, му се
предават. По отношение на кореспонденцията до началника на затвора законът също
не въвежда задължение за поставяне на входящ или изходящ номер, поради което
исковата претенция е недоказана по основание. В този смисъл съдът приема първия
иск за неоснователен, поради липсата на доказано чрез годни доказателствени
средства незаконосъобразно действие/бездействие на служители на ответната
дирекция.
Вторият
иск също е недоказан, доколкото от ищеца не се ангажираха никакви доказателства
за унищожаване или прикриване на депозирани от него жалби или молби и
недостигането им до органа или длъжностното лице, до което са адресирани.
Системното депозиране на множество молби и жалби от К.И. и безспорната
установеност на достигането им съответните институции само по себе е достатъчно
доказателство за неизвършване на соченото нарушение. Нито се наведоха твърдения
за обратното, нито се доказа подобно незаконосъобразно поведение на
специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода в
затвора гр.Бобов дол. Този иск също се явява неоснователен поради липсата на
първата предпоставка на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Нарушения на чл.3 от ЗИНЗС не се
установиха, поради което не може да се приеме, че ищецът е подлаган през
исковия период на жестокото, нечовешко и унизително отношение, нито пък че е
поставян в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в аспекта на
гарантиране правото му на кореспонденция.
Отсъствието
на първата предпоставка на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предопределя и липсата на
останалите две от фактическия състав на нормата.
Воден от
горното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от К.Д.И.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора гр.Пазарджик против ГД
„ИН“ – София искове с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС против ГД „ИН“ –
София, както следва:
1. Иск за заплащане на сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания в периода 09.10.2015г. до 09.02.2019г., резултат на нарушения на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно незавеждане на молби и жалби на ищеца в
специалната книга на затвора гр.Бобов дол по време на престоя му там и
неиздаване на входящ и изходящ номер;
2. Иск за заплащане на сумата от 100 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания
в периода 09.10.2015г. до 09.02.2019г., резултат на нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, изразяващи се в унищожаване или прикриване на депозирани от ищеца жалби
или молби и недостигането им до органа или длъжностното лице, до което са
адресирани от специализираните органи по изпълнение на наказанието в затвора
гр.Бобов дол.
Решението подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Кюстендилски административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: