Р Е Ш Е Н И Е
№616
гр. Пловдив,
04.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV гр. състав, в публично заседание на пети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРЪСТИНА
ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: КАРАМФИЛА ШОПОВА, при участието на прокурора
ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №3065 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по
искова молба на К.Д.П., ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република
България.
Ищецът твърди, че на
30.04.2010г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство
№ЗМ-617/2007г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР –
гр.**** за престъпления по чл.203, ал.1 вр. с чл.202, ал.1,т.1 вр. с чл.201 вр.
с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК; по чл.282, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 НК; по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 НК. Била му взета мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 10 000,00 лева“. С
постановление от 06.12.2013г. с постановление на наблюдаващия прокурор при
Окръжна прокуратура – гр.**** било прекратено частично наказателното
производство срещу ищеца за обвиненията по чл.203, ал.1 вр. с чл.202, ал.1,т.1
вр. с чл.201 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК и по чл.227б, ал.2 вр. с
ал.1 НК. С постановление от 23.03.2015г. на прокурор при Районна прокуратура – гр.****
производството било прекратено и по останалите обвинения.
Ищецът твърди, че воденото
срещу него наказателно производство е продължило пет години, през който период
в резултат на повдигнатото от Прокуратурата обвинение е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в: накърняване на авторитета и доброто име /като бивш ****
на гр.**** е известен на широк кръг от хора/, предоставяне на злепоставяща го
невярна информация – че се укрива в чужбина, че ще бъде издадена европейска
заповед за арест, предоставяне на медиите на факти, които са били известни само
на страните и адвоката по делото; насаждане в обществото, че ищецът е
престъпник, който е присвоил почти половин милион лева, поверени му като
******, които внушения оказали влияние не само на отношението на хората, които
не стоят близо до него и не го познават, но и на неговите приятели, близки и роднини; влошаване на отношенията
със съпругата му, чието име на *** и обществено значима личност също пострадало
и се стигнало до фактическата им раздяла, датираща от пет години; ищецът се
оттеглил в с.*****, за да не бъде обект на присмех; наложило се да работи в
друг град и в друга административна област, тъй като трудно намирал сериозна и
добре платена работа; размерът на гаранцията се оказал доста крупна сума за
него и заплащането й се отразило на начина му на живот. Като поддържа, че все
още не е преодолял описаните душевни травми, ищецът сезира съда с искане да
постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата 70000,00 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
25.01.2017г. – датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Намира за
недоказани твърденията за злепоставяне и уронване на доброто име на ищеца в
обществото и счита, че тези оплаквания не могат да се считат като пряк резултат
от повдигнатите обвинения. Счита, че Прокуратурата на Република България не е
легитимирана да отговаря по ЗОДОВ за вредите, причинени на трети лица и на
семейството на ищеца. Поддържа, че прокуратурата не е разпространявала
официална информация за разследването, поради което не трябва да отговаря за
отзвука му в обществото. При условията на евентуалност се излагат съображения,
че претендираната сума не е съобразена с установената съдебна практика и с
икономическия стандарт в страната, както и не отговаря на критериите за
справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Ответникът се позовава на чл.5 от ЗОДОВ,
като счита, че следва да бъде освободен изцяло от отговорност за вреди, ако се
приеме, че такива са настъпили, тъй като ищецът с неправомерното си поведение –
нарушение на служебните си задължения във връзка с договори за обществени
поръчки, сам е причинил вредоносния резултат.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Не се спори,
а това е видно и от приложеното досъдебно производство, че същото се е развило
така, както се съобщава в исковата молба: на 30.04.2010г. К.П. е бил привлечен
като обвиняем по досъдебно производство №ЗМ-617/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – гр.***** за извършени престъпления – за
присвояване, престъпление по служба, престъпление против кредиторите,
документно престъпление. На ищеца е била определена мярка за неотклонение
„парична гаранция в размер на 10 000,00 лева“. С постановление от
06.12.2013г. на прокурор при Окръжна прокуратура – гр.**** наказателното
производство срещу П. е било прекратено частично – по обвинението за извършено
престъпление по чл.282, НК, по чл.227б НК, по чл.203, НК. В останалата част за
повдигнатите и предявени обвинения срещу него по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1,
т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.311, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 вр. с чл.282, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК досъдебното
производство е било изпратено по компетентност на Районна прокуратура – гр.****
за внасяне на делото с обвинителен акт в съда. С постановление от 23.03.2015г.
на прокурор при Районна прокуратура – гр.**** наказателното производство срещу
ищеца е прекратено и в останалата му част.
За
установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани
писмени и гласни доказателства.
Свидетелите
А. П./**** на ищеца/ и Б. Б. с показанията си установяват негативното повлияване
на наказателното производство в живота на К.П.. Според Б.той се променил много и сякаш не е същия
човек – отишъл да живее на село, станал необщителен, отказвал да разговаря,
будувал по цяла нощ, спрял да спортува.
Свидетелката
П. описва подробно състоянието на ищеца след повдигане на обвинението на
30.04.2010г. Той бил шокиран, изумен, не бил на себе си, не можело да се
комуникира с него, изпаднал в паника; случаят с него намерил широко отражение в
медиите, като журналистите настоявали за интервю при повдигане на обвинението,
а това го карало да се чувства още по-зле заради децата, семейството,
родителите си; не можел да спи, започнал да се крие от хората и отишъл да живее
в с.****** при родителите си; в гр.**** се чувствал неудобно и не искал да дава
обяснения какво се случва с него; принудил се да започне работа в гр.*****; бил
смачкан психически и емоционално, чувствал се виновен от това, което причинява
на дъщеря си; променил се до степен, която довела до отчуждение от съпругата
му, като бракът им понастоящем съществува само формално; подложен бил на
унижение пред бившите си колеги *** служители, заради проверките, на които било
подложено семейството му; пострадала добрата му служебна репутация.
Множеството
приложени по делото печатни материали потвърждават, че воденото наказателно
производство е коментирано многократно от журналисти, поради което случаят
намерил широк отзвук в общественото пространство.
При така
събраните доказателства съдът приема за доказан факта, че повдигнатото и
поддържано от прокуратурата обвинение срещу ищеца за извършени от него
престъпления от общ характер се е отразило негативно на неговите субективни
преживявания – преживял е стрес и притеснения, страдал е от отражението, което
разследването е намерило в медийното пространство и от това че е накърнен
личния и служебния му авторитет. Тези
негативни преживявания представляват комплекс от неимуществени вреди, които
несъмнено са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение в
наказателното производство.
Според чл.
2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от
обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на държавата е обективна. Тя може
да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.
Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия
случай са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, обосноваващи незаконност на действията на прокуратурата: повдигане и
поддържане на незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което
обвинение ищецът е бил оправдан.
Отговорността
следва да се ангажира в лицето на ответника, доколкото съгласно вменените му с
НПК правомощия прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ
характер и ръководи досъдебното производство. Не се установи ищецът с
поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради
което не може да се приеме, че изцяло или в някаква степен е налице
съпричиняване.
Дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се определи по справедливост /чл.
52 ЗЗД/. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелството,
че наказателното производство е приключило в петгодишен срок - от привличането
на ищеца в качеството му на обвиняем до прекратяване на наказателното
преследване. В пряка причинна връзка с разследването са изцяло нарушеният
обичаен ритъм на живот на П., заради наложилата се промяна на местоживеене и
месторабота, възникнали проблеми в личен и семеен план, накърняване на доброто
име и авторитет в обществото. От друга страна следва да се има предвид, че по
отношение на него не е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”,
в който смисъл не е била ограничавана личната му свобода. Наказателното
производство не се е отразило негативно и на здравословното му състояние,
доколкото няма данни за заболявания, настъпили в резултат на действията на
прокуратурата. Наказателното производство е приключило във фазата на
досъдебното разследване, като процесуалните действия с участието на ищеца са
ограничени като брой.
При
съобразяване с горните обстоятелства съдът счита, че необходима и достатъчна за
възмездяване на причинените на ищеца неимуществени вреди е сума в размер на
10000,00 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 70000,00 лева
искът за обезщетение за неимуществени вреди ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД
сумата ще се присъди ведно със законна лихва, считано от 25.01.2017г. – дата,
към която няма спор, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в сила.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да
заплати на ищеца внесената държавна такса от 10,00 лева.
Тъй като съгласно договор за правна защита и съдействие
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител по
делото в размер на 1000,00 лева, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът
следва да му заплати сумата 143,00 лева - разноски за адвокат съразмерно с уважената
част от иска.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на К.Д.П., ЕГН ********** *** сумата 10000,00 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес, притеснения, социална изолация,
накърняване на доброто име и авторитет, които вреди са претърпени в резултат на
воденото срещу П. досъдебно производство №ЗМ-617/2007г. по описа на сектор
„Икономическа полиция“ при ОД на МВР – гр.**** с повдигнати обвинения за
престъпления по чл.203, ал.1 вр. с чл.202, ал.1,т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.20,
ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК; по чл.282, ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 НК; по чл.227б, ал.2 вр. с ал.1 НК, приключило с постановление за
прекратяване на наказателното производство, ВЕДНО със законна лихва върху
сумата, считано от 25.01.2017г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от 70000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. “Витоша” № 2,
да заплати на К.Д.П., ЕГН ********** *** сумата 10,00 лева – разноски по делото
за държавна такса, както и 143,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: