№ 48
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110200205 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № 3897676 издаден от СДВР на М. Я. Н., с ЕГН
********** е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл. 189,
ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в
срочно подадена жалба с бланкетен характер го атакува с искане за отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Г., който поддържа искането за отмяна на атакувания електронен фиш, като
изтъква, че същия е връчен повече от една година след издаването му, както и, че
представените снимки не позволяват идентификация на нарушителя. В допълнение се
изтъква, че техническото средство, с което е установено нарушението е "извън срока на
неговата употреба" и няма данни за изправността му. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована, не
изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от юрисконсулт Х., която
от името на представляваната страна изразява становище по същество с бланкетна
аргументация на доводите си за неоснователност на жалбата, като претендира и присъждане
на разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят М. Я. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*********,
правоспособен водач на МПС.
На 20.08.2020г. в 12:56часа в с.Волуяк, по бул. „Ломско шосе“ , в посока от гр.
Костинброд към бул.“Околовръстен път“ на гр. София, се движел лек автомобил марка „П.“,
модел „***“ с регистрационен номер ******, собственост на жалбоподателя Н.. По същото
1
време в района на булеварда до № 271, бил осъществяван контрол за спазване скоростта на
движение чрез автоматизирано техническо средство модел TFR-1 М, с номер на
устройството № 653. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а
измерването било извършено в периода от 11.00 до 13.00 часа на посочената дата, съгласно
приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта.
Преминавайки в района на контрол, посоченият, използван от жалбоподателя лек
автомобил се движел със скорост от 92 км/ч, след отчитане на отклонението, при
максимално разрешена скорост за населените места- 50 км/ч. Скоростта на движение на
моторното превозно средство била установена с посоченото по-горе техническо средство,
чрез изготвяне на фотоснимка с № 16276 , отразяваща, дата, точен час, адрес и географски
координати, както и скорост и регистрационен номер на превозното средство.
Въз основа на посочения снимков материал и справка за регистрация на МПС, на
основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на собственика на превозното средство- М. Н. бил
издаден Електронен фиш, серия К, № 3897676.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – електронен фиш серия К № 3897676,
справка за регистрация на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от
20.08.2020г. Ежедневна форма на отчет, Протокол от проверка № 9-38-19/25.10.2019г.,
Удостоверение за одобрен тип техническо средство № 10.02.4835, Справка от АПИ, ОПУ-
София, относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“Ломско
шосе“, в района на с. Волуяк, с приложена към същата схема, справка от АИС-АНД,
справка-картон на водача, веществени доказателствени средства– фотоснимки, изготвени с
техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство,
справка за генериране и връчване на ЕФ.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени
доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Същите са официални документи или автоматично
генерирани фотоснимки, чиято автентичност и достоверност съдът не поставя под
съмнение, като предвид еднопосочния характер на доказателствените източници и по
аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК съдът намира, че не
дължи обсъждането на всеки от тях поотделно, като при съвкупната им преценка по
безпротиворечив начин се установява изложената по-горе фактическа обстановка.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а предвид липсата на
данни за датата на връчване на ЕФ, следва да се приеме за своевремeнно депозирана, с оглед,
на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, се явява неоснователна в искането за отмяна по изложените по-
долу съображения.
На първо място не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието
на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити,
изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно:
данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
2
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира
автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно
физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за
законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната
система или неговата длъжност. (в този смисъл Решение № 7687 от 17.12.2021 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9731/2021 г.)Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП,
относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране
на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се
твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от
текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя
или контролен орган.
Що се отнася до липсата на дата на издаване, от една стана същата е видна от
справката в АИС-АНД, като ЕФ серия К, № 3897676 е генериран на 21.08.2020г. като
липсват данни да връчването му, а на 12.12.2022г. срещу същия е депозирана жалба.
Въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН не поставя при санкционирането с издаване на ЕФ, в
който смисъл е й константната практика на АСС, а видно от датата на деянието, нито към
момента на депозиране на жалбата, предхождана от връчване, с което е прекъсната
давността, нито към настоящия момента е изтекъл предвидения в закона давностен срок,
изключващ възможността за налагане на административно наказание. Що се отнася до
липсата на надлежно удостоверено, а именно с подписа на нарушителя връчване на ЕФ, то
следва да се посочи, че същото има значение единствено за преценка на допустимостта на
жалбата, като при липса на категорични данни относно момента на връчване, същата е
приета от съда за подадена в срок, респективно по никакъв начин не е ограничено правото
на защита на санкционираното лице. Действително в ЕФ не е изрично указан срока или реда
за обжалването му, но видно от настоящото производство това не е довело до ограничаване
правата на жалбоподателя да атакува същия пред съд. Тук е мястото да се посочи, че нито
специалния закон -ЗДвП, нито общите правила на ЗАНН предвиждат наред със санкционния
акт- ЕФ или НП на нарушителя да се връчват и доказателствата, в частност фотоснимки, от
които се установява нарушението.
На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от
приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № ******, е собственост
именно на жалбоподателя М. Н., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5,
вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаден именно срещу нея. Към депозираната
жалба е приложен екземпляр на ЕФ предвид, на което същият без съмнение е достигнал до
санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък
възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.
Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт
на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи. От друга страна, доколкото
съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, то на
същият следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от
друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за
контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на ППС.
Съдът намира, че избрания за реализиране на отговорността на жалбоподателя
3
процесуален ред, а именно чрез издаване на Електронен фиш, а не на АУАН и НП по
правило се явява законосъобразен и съответен на нормативната уредба, актуална към
момента на деянието. Нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в редакцията от датата на деянието
предвижда че “при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение”. Понятието за автоматизирано техническо средство или система е
легално дефинирано в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въведена също с изменението на ЗДвП от
13.03.2015г. Видно от посоченото в цитираната разпоредба, техническото средство може да
бъде както стационарно, така и мобилно-”прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес”, както и в настоящия случай.
Мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M, с инвентарен номер 653, монтирана в
служебен патрулен автомобил с рег. № ******, е въведена в експлоатация от присъствалия
на мястото на контрол служител на СДВР, което обаче не противоречи на реда за използване
на автоматизирани технически средства от категорията на мобилните, включително с оглед
разпоредбите на чл.9, ал.3 и ал.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. За същата е представено както Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, издаден от Българския институт по метрология на
основание чл.32 от ЗИ, така и Протокол от проверка удостоверяващ изправността на
конкретно използваното устройство към датата на контрол. Видно от посочените документи,
използваната система представлява одобрен тип техническо средство, съгласно
приложеното нарочно Удостоверение № 10.02.4835. Действително цитираното
удостоверение за одобрен тип е с валидност до 24.02.2020г., т.е. преди датата на контрола,
но съгласно изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят
на одобрения тип, се считат от одобрен тип, т.е. не е необходимо последващо одобрение. На
следващо място видно от Протокол № 9-38-19, същото е преминало периодична проверка за
изправност на 25.10.2010г. в съответствие с чл.4, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., и е технически изправно и годно точно да отчита скоростта на движение на
МПС.
При осъществения на 20.08.2020г. чрез мобилната система за видеоконтрол модел
„TFR1-M“, с инвентарен № 653, контрол върху скоростта на движение на превозните
средства, са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на
правилата за движение, относно начина на извършване на контрола. Видно от приложения
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта,
съставен по образец, на 20.08.2020г. за времето от 11.00 до 13.00 часа контрол върху
скоростта на движение на пътните превозни средства е осъществяван чрез техническо
средство, което работи в автоматичен режим, като след като бъде приведено в действие,
същото функционира без намеса на контролен орган. С оглед на това, от една страна е
спазена предварително определената процедура, установена в цитирания подзаконов
нормативен акт, като следва да се изтъкне, че посочената наредба детайлно регламентира
реда за използване на мобилните системи за видеоконтрол, а използваното техническо
средство, при установяване на нарушението функционира без намеса на контролен орган т.е.
същото отговаря на изискванията към техническите средства по чл.165, ал.2, т.7
ЗДвП(редакция към датата на деянието), съгласно даденото от върховната съдебна
инстанция тълкуване и заложените в ТР № 1 от 2014г. на ВАС, критерии. Поради това за
установените чрез използваното техническо средство нарушения, е приложим специалния
4
ред за реализиране на административно наказателна отговорност, чрез издаване на
Електронен фиш. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно
отсъствието на контролен орган и нарушител, касае процеса по генериране на самия
електронен фиш, а не на установяване на нарушението.
Предвид на изложеното съдът намери, че не са допуснати нарушения на
процесуалните правила по издаване на Електронния фиш, нито пък нарушения на
процедурата по установяване на нарушението с АТТС. От приложения протокол се
установява местоположението и режима на работа на техническото средство, като в
допълнение на същия е приложена и дигитална снимка на самото устройство. Видно от
четирите фотоснимки, направени при установяване на нарушението, в центъра на същите, а
респективно и в обсега на техническото средство е именно лекия автомобил с рег. №
******, липсват други превозни средства, и използваната система за контрол на скоростта,
разполага с вградено разпознаване на номера на МПС и не съществува основание за
съмнение по отношение на установените при експлоатацията й данни.
Електронният фиш е законосъобразен и от материална страна. В хода на
административнонаказателното производство на жалбоподателя М. Н. е било повдигнато
обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като съгласно
атакувания електронен фиш е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като
моторно превозно средство – лек автомобил, с рег. № ****** се е движило със скорост над
максимално разрешената. Съгласно таблицата, част от посочената разпоредба при липса на
изрична сигнализация с пътен знак за друго ограничение на скоростта, скоростта, с която
трябва да се движат водачите на превозни средства категория „В”, в населено място е до 50
км/ч. Видно от представената от АПИ, ОПУ-София, схема на организацията на движението
и знаковото стопанство, на бул."Ломско шосе", в района на № 271, попадащ в границите на
с.Волуяк, липсва пътен знак указващ максимално допустимата скорост различна от 50 км/ч.
Техническото средство за контрол на правилата за движение по пътищата е отчело скорост
на движение от 95 км/ч, видно от представените фотоснимки, като след отчитане на
допустимото отклонение от 3км/ч, е прието, че същият се е движил със скорост от 92 км/ч.
Следователно, автомобилът на жалбоподателя се е движил със скорост, превишаваща
максимално допустимата за съответния пътен участък с 42 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като Н. е съзнавала общественоопасния характер на деянието - управление на МПС със
скорост над максимално допустимата, съобразно въведеното ограничение предвиждала е
общественоопасните последици - застрашаване на обществените отношения, свързани с
безопасността на движение по пътя, и пряко е целяла настъпването им, доколкото
съзнателно е пренебрегнала наличието на ограничение на скоростта за движение и е
шофирала с избраната скорост.
С оглед на изложеното, отговорността на жалбоподателя е законосъобразно
ангажирана по реда на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, който в редакцията действала към датата
на нарушението, предвижда за нарушения на максимално допустимата скорост за движение
в рамките на населено място, когато превишаването е над 40 км/ч да се налага наказание
глоба в размер на 600 лева. Санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува
възможност размерът й да бъде изменен от съда, с оглед, на което не се нуждае от
допълнително обсъждане. Нарушението не може да бъде определено като маловажно, като
се касае за значително отклонение от основно правило за управление на МПС, а именно това
свързано с ограниченията в скоростта на движение.
Предвид изложените съображения от фактическо и правно естество, жалбата се явява
неоснователна и процесният електронен фиш следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание чл.63д,
5
ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане
на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за това е
нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено според
правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на представителство на
административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото производство,
въззиваемата страна- СДВР е била представлявана от надлежно упълномощен за това
юрисконсулт, като са депозирани писмени бележки. Съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание. Същото следва да бъде присъдено в полза
на СДВР
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 3897676 издаден от СДВР на М. Я. Н.,
с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лева на осн. чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Я. Н., с ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата от 80/осемдесет/
лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6