№ 457
гр. Благоевград, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Моника Христова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500250 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК и е образувано по частна
жалба на адвокат Г.Ю., действаща като пълномощник на ВЛ. Н. Б., ЕГН ********** -
ответник по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград, срещу определение
№ 906208/26.02.2022 г. по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на РС-Благоевград.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания
съдебен акт, с които обосновава искане за неговата отмяна и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят твърди, че актът е
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, без да сочи конкретни
нарушения. Счита за неправилен извода на заповедния съд, че липсата на контакт между
клиента и пълномощника не е основание за продължаване на срока за отстраняване на
нередовностите на подадената жалба. Счита, че заплащането на такси и разноски от
пълномощника за сметка на клиента при липса на контакт между двамата противостои на
същността и целта на приложимата процесуална норма. Счита, че в казуса не става въпрос за
бездействие на пълномощника и такива обстоятелства не се установяват. Сочи, че
заповедният съд не се е произнесъл по искането за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което длъжникът да се снабди с копие от материалите по изпълнителното дело.
Счита, че посочената в молбата за продължаване на срока причина за неизпълнение на
указанията на съда е такава, която препятства да се извърши процесуалното действие в
определения срок, и е от естество, че страните не могат да го преодолеят.
Настоящият въззивен съдебен състав, като обсъди релевираните от жалбоподателя
доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, на закона и закона и на всички
останали обстоятелства по делото, намира следното:
Производството по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на РС-Благоевград е образувано на
30.03.2017 г., въз основа на подадено от "А.", седалище и адрес на управление гр.С., бул. "д-
р П.Д", действащ чрез юрисконсулт Благоева заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен по чл.410 ГПК срещу ВЛ. Н. Б., ЕГН **********, гр.Б., ж.к. Е.
за сумите:
626.97 лева - главница по договор за заем CrediHome № 1162-00001319/14.07.2015 г.
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1162-00001319/14.07.2015 г.;
1
39.65 лева - договорна лихва за период от 10.08.2015 г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 23.11.2015 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
123.20 лева - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за
период от 10.08.2015 г. до 23.11.2015 г.;
184.80 лева - застрахователна премия по договор за допълнителни услуги, за периода
от 10.08.2015 г. до 23.11.2015 г.;
законна лихва за забава от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението;
66.89 лева лихва за забава за периода от 11.08.2015 г. до датата на подаване на
заявлението;
30.91 лева лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
На 30.03.2017 г. е издадена заповед № 2697 по чл.410 ГПК, с която длъжникът е
осъден да заплати на заявителя претендираните със заявлението суми.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
След изтичане на срока по чл.414 ГПК, въз основа на влязлата в сила заповед, на 26.09.2017
г. е издаден изпълнителен лист.
На 22.12.2021 г. по делото е депозирана молба, ведно с пълномощно от 22.12.2021 г.,
от адв.Г.Ю., действаща като пълномощник на длъжника ВЛ. Н. Б., с искане за предоставяне
на копие от всички документи в кориците на делото.
На 22.12.2021 г. пълномощникът на длъжника Б. е депозирал по делото и частна
жалба с вх. № 903054, ведно с възражение по чл.414 ГПК с вх. № 903055. В жалбата са
подробни релевирани доводи за връчване на заповедта при несъобразяване с процесуалните
правила. Твърди се в жалбата, че до момента на длъжника не е връчена покана за
доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, поради което същият е бил лишен от
правото да организира защитата си. С посоченото е обосновава теза, че жалбата и
възражението са депозирани в срока по чл.419 ГПК. Твърди, че от 09.11.2016 г. длъжникът е
задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, до 08.06.2017 г. В периода
19.02.2018 г. до 10.12.2018 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет
месеца, наложено по нохд № 466/2020 г. на ОС-Благоевград. От 10.12.2018г. до 24.08.2019г.
е търпял наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и пет месеца, наложено му
по нохд № 248/2018 г. на СНС-София. В тази връзка се твърди, че в посочените периоди
длъжникът обективно не е могъл да пребивава на постоянния и/или настоящия си адрес. В
жалбата се навеждат доводи за нередовности на заявлението по чл.410 ГПК и за издаване на
процесната заповед за изпълнение в нарушение на императивните правила за служебна
проверка противоречи ли искането със закона и добрите нрави. Счита, че договор за заем
CrediHome № 1162-00001319/14.07.2015 г. и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1162-00001319/14.07.2015 г. съдържа нищожни клаузи. Твърди, че длъжникът
не е уведомен за извършената цесия. С посоченото се обосновава искане за отмяна на
разпореждане за изпълнение, постановено по ч.гр.д. № 698/2017 г. по описа на РС-
Благоевград, въз основа на което е издадена процесната заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила, както и за обезсилване на издадената
заповед за изпълнение.
С разпореждане № 905981/29.12.2021г. заповедният съд е оставил без движение
частната жалба / с вх.№ 903054/22.12.2021г./ като е приел, че съгласно разпоредбата на
чл.413 ГПК заповедта по чл.410 ГПК не подлежи на обжалване освен в частта за разноските.
Съдът е счел, с оглед заявените оплаквания и подаденото възражение по чл.414 ГПК, че
жалбата може да се разглежда като възражение по чл.423 ГПК. В тази връзка е указал на
жалбоподателя да прецизира искането си като посочи кога е узнал за издадената заповед по
чл.410 ГПК На жалбоподателя е указано, в едноседмичен срок от съобщаването, да заплати
по сметка на БОС държавна такса в размер на 25 лева, като в същия срок представи по
делото доказателство за заплащането, както и да представи препис от жалбата за насрещната
2
страна по делото. На жалбоподателя са разяснени последиците от неизпълнение на
указанията в определения срок. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 14.02.2021 г
. чрез пълномощника адв.Ю..
На 21.02.2022 г., т.е. в срока за изпълнение на указанията, длъжникът е депозирал
чрез пълномощника си молба, в която е посочил, че е узнал за издадената заповед по чл.410
ГПК през месец декември 2021г. За установяване на това обстоятелство по безспорен начин
е заявил искане да му се издаде съдебно удостоверение, с което да се снабди с копие на
материалите по изпълнително дело № 105/2018 г. по описа на ЧСИ рег. № 795 на КЧСИ с
район на действие района на БОС. С молбата е сторено искане за продължаване на срока за
представяне на доказателства за връчване или не на ПДИ по изпълнителното дело, който
срок да не е по-кратък от две седмици. Във връзка с указанието за заплащане на държавна
такса по сметка на БОС, молителят Б. е заявил искане за продължаване на срока по чл.63 от
ГПК, обосновано с гореизложените твърдения, както и с обстоятелството, че
пълномощникът адв.Г.Ю. няма връзка с доверителя си, по неизвестни за първата причини.
Към молбата е приложен препис от частната жалба за насрещната страна.
С определение № 906208/26.02.2022г. заповедният съд е оставил без уважение
молбата за продължаване на срока, посочен в разпореждане № 905981/29.12.2021г. по ч.гр.д.
№ 698/2017г. по описа на РС-Благоевград. С акта е постановено връщане на частна жалба
вх.№ 903054/22.12.2021г., депозирана от адв.Г.Ю. като пълномощник на длъжника Б., срещу
разпореждане, с което е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК. Съдът е приел, че в случая не са налице уважителни
причини по смисъла на чл.63, ал.1 от ГПК, тъй като липсата на връзка между адвокат и
клиент – релевирана от жалбоподателя, не би могла да се приеме като уважителна такава.
Заповедният съд е обсъдил и искането на молителя Б. за издаване на удостоверение, по
силата на което същият да се снабди с копие от материалите по изпълнително дело №
105/2018 г. по описа на ЧСИ рег. № 795 на КЧСИ, като в тази връзка е посочил, че на
молителя не са давани указания за представяне на доказателства, представляващи материали
от цитираното изпълнително дело. Наред с това е посочено, че длъжникът Б. като страна в
изпълнителното дело разполага с правната възможност да се снабди с копие от материалите
по делото без за това да му е необходимо съдебно удостоверение. С оглед на тези
съображения заповедният съд е приел, че с молбата от 21.02.2022 г. длъжникът е изпълнил
едно от дадените указания - да посочи кога е узнал за издаване на процесната заповед за
изпълнение, същевременно не е изпълнил друго от указанията – да заплати и представи по
делото в едноседмичен срок доказателство за платена по сметка на БОС държавна такса в
размер на 25.00 лева, поради което е оставил без уважение като неоснователна молбата за
продължаване на срока, а подадената частна жалба с вх. № 903054/22.12.2021 г. е върнал
поради неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса в полза на
БОС.
На 28.02.2022 г. препис от определение № 906208/26.02.2022 г. по ч.гр.д. № 698/2017
г. по описа на РС-Благоевград е връчен на длъжника Б. чрез пълномощника адв.Г.Ю..
На 07.03.2022 г. длъжникът Б. е депозирал чрез пълномощника си адв.Ю. частна
жалба вх. № 903151, която е предмет на разглеждане в настоящото производство.
Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като отговаря на
изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилни са изводите на заповедния съд, че жалбоподателят не е отстранил в
определения от съда, законоустановен срок, пороците на частна жалба с вх.№
903054/22.12.2021г., в съответствие с изискванията на процесуалния закон и указанията,
дадени с разпореждане № 905981/29.12.2021г., поради което същата подлежи на връщане.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на заповедния съд, като в
допълнение излага следните правни съображения:
Правилно и законосъобразно заповедният съд е оставил без движение жалбата,
3
предвид липсата на твърдения в нея относно момента, в който длъжникът е узнал за
процесната заповед за изпълнение, както и поради непредставяне на доказателство за
платена по сметка на БОС държавна такса в размер на 25.00 лева. В тази връзка съдът е
указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на нарочно съобщение да
посочи кога е узнал за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, както и да заплати и представи
по делото доказателство за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 25.00 лева
по сметка на БОС, също да представи и препис от жалбата за насрещната страна.
Съгласно чл.63, ал.1 от ГПК законните и определените от съда срокове могат да
бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди
изтичането им, при наличие на уважителни причини. Преценката на съда относно
основателността на молбата зависи от конкретните обстоятелства, които препятстват
извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и вида на действието, което
страната следва да извърши.
За да бъде налице уважителна причина, пречката трябва да бъда от такова естество,
че да не зависи от волята на страната да я преодолее. Съгласно съдебната практика липсата
на връзка на упълномощения адвокат с доверителя му не е уважителна причина за
неизпълнение в срок на дадените от съда указания /в този смисъл определение №
162/17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 201/2020 г. на III г.о., ВКС; определение № 83/25.02.2019 г. по
ч.гр.д. № 73/2019 г. IV г.о., ВКС/. Поемането на адвокатска защита по определено дело
предполага пълномощникът да предвиди риска от невъзможността да установи контакт с
доверителя си в хода на разглеждане на делото, който риск не освобождава пълномощника
от задължението да положи дължимата грижа от добро водене на процеса, за да предотврати
неблагоприятните за доверителя му правни последици.
Доводът на жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, представляващо
непроизнасяне на заповедния съд по искането му за снабдяване със съдебно удостоверение,
по силата на което да се снабди с копие от материалите по изпълнително дело № 105/2018 г.
по описа на ЧСИ рег. № 795 на КЧСИ с район на действие района на БОС, съдът счита за
неоснователен. На длъжника Б. не са давани указания за представяне на доказателства, от
които да е видно кога е получил препис от процесната заповед, нито указания да представи
копие от материалите по цитираното изпълнително дело. На жалбоподателя е указано, видно
от разпореждане № 905981/29.12.2021г., да уточни, т.е. посочи, кога е узнал за процесната
заповед за изпълнение, което същият е сторил в определения от съда срок.
Имайки предвид горното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че в молбата на
жалбоподателя с правно основание чл.63, ал.1 ГПК не са посочени уважителни причини и не
са представени доказателства за такива по смисъла на цитираната процесуална норма, за
неизпълнение на указанието за заплащане на държавна такса в размер на 25.00 лева по
сметка на БОС и представяне на доказателство за това в едноседмичен срок от
съобщаването, както правилно е приел и заповедният съд, поради което не е било налице
основание за продължаване на указания от съда и определен от закона срок, в който
страната е имала възможност да отстрани допуснатите нередовности на частната жалба от
22.12.2021 г. В този смисъл, доколкото указанието на съда не е било изпълнено до
изтичането му, правилно заповедният съд е разпоредил връщане на частната жалба.
С оглед на изложеното атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, а частната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 906208/26.02.2022г., постановено по ч.гр.д. №
698/2017 г. по описа на Районен съд- Благоевград.
4
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5