РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 26.07.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                     КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при   секретаря       ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА      като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 226 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 28/ 25.02.2019 година на Луковитския районен съд, постановено по гражданско дело № 106/ 2015 година, с което е признато за установено по предявените обективно съединени искове от В.Н.Д.  с ЕГН ********** *** срещу Я.К.Я. с ЕГН ********** *** с правна квалификация чл. 124, ал.4 от ГПК, че: 1/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.09.2008 г., сключен между  Й.Ц.К.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 2/договор за възлагане добив на дървесина от 06.08.2008 г., сключен между З.Г.Г.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 3/ договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г., сключен между З.Г.Г.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 4/договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г., сключен между  Й.Ц.К.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 5/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г., сключен между Т.Л.Г.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 6/ договор за възлагане добив на дървесина, сключен мужду  Ц.Д.Ц.и ЕТ "Агенция България - В.Д.",  7/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г., сключен между Ц.Д.Ц.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 8/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г., сключен мужду Т.Л.Г.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 9/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г., сключен между Т.Л.Г.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 10/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между Х.Л.П.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 11/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между М.Л.Л. и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 12/договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между М.Ц.Ц.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 13/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между П.Д.П.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 14/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между П.Д.П.и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 15/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между  М.Л.Л. и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 16/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г., сключен между Х.Л.П.и  ЕТ "Агенция България - В.Д.", 17/ договор за ползване на дървесина от 02.11.2008 г. със заверка от кмета на с. Румянцево № 207/02.11.2008 г., сключен между  Л.Н.Н.. и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 18/ договор за възлагане добив на дървесина от 02.11.2008 г. със заверка на кмета на с. Румянцево № 208/02.11.2008 г., сключен между Й.Н.Н.. и ЕТ "Агенция България - В.Д.", 19/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.05.2009 г. със заверка от кмета на с. Румянцево № 31/12.05.2009 г., сключен между  Й.В.В.и ЕТ "Агенция България - В.Д." са неистински документи в частта относно подписа, положен от името на ЕТ "Агенция България - В.Д." за "изпълнител".

Отхвърлени са предявените от В.Н.Д. срещу Я.К.Я. обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК за установяване неистинността /неавтентичността/ на 10 бр. заявления за ползване на дървесина с №№  783/09.10.2008 г., 636/20.10.2008 г., 637/20.10.2008 г., 635/20.10.2008 г., 121/24.02.2009 г., 172/31.03.2009 г., 199/16.04.2009 г., 200/16.04.2009 г., 261/15.05.2009 г., 269/18.05.2009г. в частта относно подписа, положен от името на ЕТ "Агенция България - В.Д."; на 10 бр. позволителни за сеч с №№  0039641/09.10.2008 г., 0039730/22.10.2008г., 0039731/22.10.2008 г.,  0039732/22.10.2008 г.,  0011627/26.03.2009 г., 0011653/02.04.2009 г., 0011682/16.04.2009 г., 0011683/16.04.2009 г., 0011710/16.05.2009 г., 0011712/18.05.2009 г. в частта относно подписа, положен от името на ЕТ "Агенция България - В.Д." за "приел сечището" респ. "получил позволителното".

Признато е за недоказано на основание чл. 194, ал.2 от ГПК направеното от ищеца  В.Н.Д., оспорване автентичността на подписа за "Упълномощител", положен в пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево № 171/28.07.2008 г. и в пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Рег. № 7/09.03.2009 г.  

Признато е на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК  за установено, че пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Рег. № 9/17.03.2010 г. е неистински документ в частта относно авторството на подписа на В.Н.Д. за "Упълномощител"  и  го изключва от доказателствата по делото като го изпраща на РП – Луковит ведно с препис от решението.  Присъдени са и направените по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 1187/ 18.03.2019 година от Я.К.Я., потив решение №28/25.02.2019г. на Районен съд - Луковит, по гр. д. №106/2015г.в частта, в която са уважени установителните искове, в частта с която е осъден да заплати разноски на другата страна, както и е признато на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК за установено, че пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Per. № 9/17.03.2010 г. е неистински документ в частта относно авторството на подписа на В.Н.Д. за "Упълномощител" и го изключва от доказателствата по делото като го изпраща на РП - Луковит ведно с препис от решението. Изтъква, че решението на PC - Луковит е недопустимо и неправилно в тези свои части, като излага съображения, че неправилно, като противоречащо на действителното правно положение - неправилно е приложен материалния закон и е налице необоснованост на фактическите изводи. Първоинстанционният съд е приел за установено, че процесиите 19 бр. договори са неистински документи в частта относно подписа, положен от името на ЕТ "Агенция България - В.Д." за „изпълнител". Като съображенията на съда са, че „...тъй като във формата на документа не е отразено волеизявлението да е извършено от името на ищеца, но от пълномощник Я.К.Я., то положеният подпис е с формален автор В.Н.Д. и би бил автентичен само при установяване, че именно той го е изпълнил. В този смисъл, съществуването на едностранна правна сделка, с която за ответника е създадена представителна власт, не прави документът истински, ако в самия документ не е отразено, че волеизявлението е извършено от пълномощника от името и за сметка на упълномощителя...представителната власт на ответника, учредена му от ищеца с цитираните пълномощни № 171 от 28.07.2008 г. и Рег. № 7 от 09.03.2009 г. не овластява ответника с правото да сключва и подписва с трети лица - собственици на имоти, от името и за сметка на едноличния търговец договори за възлагане добив на дървесина и договори за ползване на дървесина, а е ограничена до представителство пред ДЛ /ДГС/ с изрично посочените права.".

Посочва, че ако документът се издава от пълномощник, той може да подпише вместо със своето име, с името на представлявания. Процесиите договори са част от необходимите документи, свързани с издаването на разрешителни за сеч, съгласно действащия към 2008 г. и 2009 г. чл.86, ал.9, т.З Правилник за прилагане на закона за горите (ППЗГ). А съгласно пълномощно №171/28.07.2008г., пълномощно №7/09.03.2009г. (приложени по делото, водено пред първоинстанционния съд) В.Н.Д. го е упълномощил да го представлява като управител на фирма ЕТ „Агенция България" В. Д. пред Държавно лесничейство (по-късно преименувано на Държавно горско стопанство), да подава от негово име и да подписва за негова сметка всички необходими документи, свързани с разрешение за сеч, както и да получавам съответните разрешения и превозни билети; да влизам и да правя сеч в имотите със съответното разрешение. Обстоятелството, че в двете пълномощни е посочено, че му е учредена представителна власт пред ДЛ /ДГС/, не дерогира учреденото му от В.Д. право да го представлява в качеството на ЕТ при подписването на всички необходими документи, свързани с разрешение за сеч, както е записано в пълномощните от 2008г. и 2009г, Съгласно действащия към 2008 г. и 2009 г. чл.86, ал.9, т.З ППЗГ, ползването в гори - собственост на физически лица и/или на юридически лица, се извършва въз основа на заявление по образец, подадено от собствениците или от упълномощено от тях лице, одобрено от директора на държавното горско стопанство или държавното ловно стопанство. Към заявлението се прилагат следните документи: договор, по силата на който собственикът, а в случаите на съсобственост - лицата, притежаващи повече от половината от съсобствения имот, са възложили управлението или са предоставили ползването на имота - когато заявлението за ползване се подава от страна по договора. Предвид факта, че единият от необходимите документи, обуславящи издаването на разрешение за сеч е именно договорът, визиран в чл.86, ал.9, т.З ППЗГ, то следва да се счита, че учредената му от В.Д. представителна власт обхваща и правото да подписва процесиите 19 бр. договори.

Представителят е овластен да извършва всички необходими според обстоятелствата действия за постигане на целите, за които е дадено упълномощаването. Както и всеки друг правен акт, така и пълномощното следва да се тълкува съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, като основно значение имат целите, с оглед на които се учредява представителната власт. В случаите, при които за извършване на основните действия, се налага извършването и на допълнителни такива с оглед постигане на крайната цел, а именно - издаване на позволително за сеч (за каквито действия първоинстанционният съд е приел в мотивите си, че В.Д. ме е упълномощил), то подписването на процесиите договори се явява елемент от такива действия. Правилото на чл. 20 ЗЗД е относимо и за едностранните волеизявления, каквото е упълномощаването (арг. чл. 44 ЗЗД). Това, което упълномощителят е заявил в пълномощното си следва да се разбира съобразно смисъла, който произтича от целия акт на упълномощаването, с оглед целта и обичаите в практиката.

При тези съображения, счита, че не дължи и разноските, посочени от съда. Възразява и срещу присъдения размер на същите, като смята, че е прекомерен и в своя акт съдът не се е обосновал от какво естество са и какво обосновава техния размер.

Изтъква, че Решението на PC - Луковит е недопустимо и неправилно и в частта, в която се признава на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК за установено, че пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Per. № 9/17.03.2010 г. е неистински документ в частта относно авторството на подписа на В.Н.Д. за "Упълномощител" и го изключва от доказателствата по делото като го изпраща на РП - Луковит ведно с препис от решението.

Видно от мотивите на самото Решение №28/25.02.2019г. на Районен съд - Луковит, пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Per. № 9/17.03.2010 г. е неотонсимо към предмета на гр. дело №106/2015г., доколкото е издадено на 17.03.20Юг., а процесиите документи са съставени в периода 09.10.2008г. - 18.05.2009г. Като такова то не попада в предметния обхват на спора, като дори в откритото съдебно заседание от 17.05.2018г. посочва, че ясно е заявил, че: Всички процесии документи, предмет на делото, са от 2008 г. и 2009 г., т.е., не обхващат периода на пълномощното от 2010 г., поради което не желая да се ползвам от него, тъй като това доказателство е неотносимо към предмета на делото и не представлява правен интерес за мен и следва да се изключи от доказателствения материал и не следва да бъде обсъждано от съда. С оглед на това следва да се счита, че съдът не е следвало да се произнася по отоношение на това пълномощно, тъй като е бил десезиран.

Въпреки факта, че пълномощното от 2010 г. е неотносимо към предмета на делото, тъй като съдът се е произнесъл с решение по делото, то по отношение на мен е налице интерес от искане на нова експертиза на подписа на упълномощител в пълномощното от 2010 г., като, новата експертиза на подписа на това пълномощно да се направи и като се вземе сравнителен материал от г-н Д. - полагане на подпис от него върху различна повърхност, с лявата ръка, в изправено положение, при наличие на други фактори, които биха могли да повлияят на изписването на подписа.

С оглед гореизложеното, моли да бъде отменено, респективно да обезсилено Решение №28/25.02.2019г. на Районен съд - Луковит, по гр. д. №106/2015г. в обжалваните части. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна , в който същата се оспорва като неоснователна, моли да бъде потвърдено постановеното решение на първоинстанционния съд като правилно му се присъдят разноските по делото за въззивната инстанция. Излагат се съображения, че безспорно е установено по гражданското производство от доказателствата по делото, че подписите положени от името и за сметка на ищеца като управител на ЕТ" Агенция- България- В.Д." в процесиите документи,- договорите не са изпълнени от него, а от ответника Я.Я., което означава че не са налице съответствие между формалния и действителния автор на изявлението и документите са неавтентични.Въз основа на това съдът в решението е обосновал извода си за основателността на предявените искове за установяване неистинността / неавтентичността/ на процесиите договори. Следва да се отбележи, че представителната власт на ответника, учредена в цитираните две пълномощни, не овластяват ответника с право да сключва и подписва с трети лица собственици на имоти , от името и за сметка на едноличния търговец договори за възлагане добив на дървесина и договори за ползване на дървесина, е ограничена до представителството пред ДГС с изрично посочените права. Тези права не следва да се тълкуват разширително, така както е изложено във въззивната жалба. Позовава се на Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2018 г. на Върховен касационен съд, ОСТК

Източници на представителната власт са тези юридически факти, с настъпването на които правната норма свързва пораждането на представителната власт. В гражданското право, за разлика от търговското право, овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие за друг правен субект възниква било по волята на представлявания (доброволно представителство), било по силата на закона ( чл.36. ал.1 ЗЗД). При доброволното представителство, което е свързано с отговора на поставения за разглеждане въпрос, юридическият факт, който поражда представителната власт, е упълномощител на сделка, определяна в българската правна система като едностранна. За да породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него.

Осъществената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но само ако представителят е имал надлежно учредена представителна власт. Основната норма, уреждаща изначално липсващата представителна власт е чл.42 ЗЗД. Другата проявна форма на липсата на представителна власт - превишаване на пределите на овластяването (excessus mandati), не е законодателно уредено, но е призната в правната доктрина и в съдебната практика за резултираща висяща недействителност.

С т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.16 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.42. ал.2 ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Според приетото в така формираната задължителна съдебна практика договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, респ. извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици- няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл.42. ал.2 ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Потвърждението (ратификацията), което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл.42. ал.2. изр.2 ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт. При отказ на потвърждаване договорът сключен без представителна власт (без знанието и волята на представлявания) не е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 , пр.2 ЗЗД.

На недействителността, която от висяща става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици, може да се позове (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от името на което е сключен или универсалните му правоприемници. Или действията извършени от ответника Я. без представителна власт /извън посочената в упълномощителната сделка/ не са били ПОТВЪРДЕНИ от ищеца, поради което не могат да обвържат последния с извършените действия.

Посочва, че по делото са изискани и приложени от ДГС оригиналните досиета за добив на дървесина по заявления на Едноличния търговец по изрично посочени регистрационни номера. Съгласно действащия към момента Правилник за приложение за Закона за горите-раздел „ ползване на дървесината" чл. 86, в ал. 9 е посоченото, че ползването на гори собственост на физически или юридически лица, се извършва по заявление образец , подадено от собствениците или от упълномощено от тях лице, одобрено от директора на ДГС и към заявлението би следвало да се прилагат , изброени в седем точки документи. В ал. 10 е посочено, че в заявлението по ал. 9 на чл. 86 ППЗГ се посочват данни за лицето , което ще извършва ползването и е вписано в регистъра по чл. 57 а от ЗГ. В случая от досиетата изискани и приложени от ДГС става ясно, че ответника не е вписан в този регистър, а само е упълномощен от собствениците на гората да извършва сеч. Освен това   положения подпис в „ заявлението" не е поставен като пълномощник на Едноличния търговец , а като пълномощник на собствениците на гората. В случая ищеца не познава собствениците, и няма никаква правна връзка с тях. Ответника Я.Я. не е и лицензиран лесовъд,в трудови правоотношения с едноличния търговец за да има право да подписва заявленията.

Моли да бъде оставено искането за допускането на нова експертиза на подписа на пълномощно рег№9/17.03.2010 година, тъй като не се излагат законосъобразни доводи за това, експертизата не е оспорена в PC и не е направено това искане своевременно, освен това представителната власт учредена с това пълномощно, не касае периода на оспорените от ищеца документи.

Съобщението за атакувания съдебен акт е връчено на въззивника на 05.03.2019 година, а въззивната жалба е подадена на 18.03.2019 г., и следователно е спазен законоустановения двуседмичен срок. Въззивната жалба е допустима – подадена е от легитимирана да обжалва страна в срока по чл. 259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. По отношение на направеното искане за допускане на повторна съдебно-почеркова експертиза, съдът счита, че същото е преклудирано съгласно чл. 266 от ГПК тъй като заключението на експерта не е оспорено от въззивника, като е оттеглено и искането за допускане на допълнителна експертиза – протокол от 17.05.2018 година, а следва да се отбележи, че същото е неотносимо към спора, тъй като касае период след съставените документи, предмет на претенцията.

Отговорът е подаден на 08.04.2019 година (препис от жалбата е получен на 26.03.2019 година), спазен е законоустановения срок, допустим е подаден от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовен.

В съдебно заседание за въззивника се представлява от В. Я. К., негова дъщеря, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения, като моли да бъде уважена.

Въззиваемият се явява лично и с адв. М. В. и Хр. Н.а от АК – Ловеч, молят да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като неоснователна и недоказана и потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно по изложените в отговора съображения. Претендират и направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, приложени към гр.д. № 106/ 2015 година по описа на РС – Луковит, както и становището на процесуалните представители на страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

При проверката по реда на чл. 268 от ГПК, въззивният съд приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо с оглед указанията на ВКС, дадени с определение № 480/ 27.10.2015 година по ч.гр.д. № 5171/ 2015 година, които при действието на чл. 291, ал.1, изр. 2 от ГПК са задължителни.

Предмет на въззивното производство е съдебният акт в частта, с която установителния иск е уважен и на основание чл. 194 от ГПК на основание чл. 194 от ГПК е признато за установено, че пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Рег. № 9/17.03.2010 г. е неистински документ в частта относно авторството на подписа на В.Н.Д. за "Упълномощител" и същото е изключено от доказателствата по делото и изпратено РП – Луковит, ведно с препис от решението. 

Безспорно установено по делото е, че ищецът в качеството си на ЕТ "Агенция България - В.Д." е бил  регистриран в публичния регистър на търговци, участващи в процедури за предоставяне на ползване от горския фонд и извършване на дейности по възпроизводство на горите, видно от удостоверение № 1908/27.05.2008 г. В удостоверението е отбелязано, че търговецът се вписва в регистъра и на основание удостоверение № 1890/ 02.04.2007 година на името на С. Д. М.. Представено е удостоверение № 1908-1/ 28.09.2010 година за регистриране на ищеца като едноличен търговец в публичния регистър за извършване на дейности в горския фонд: възпроизводство на горите и ползване на дървесина от горския фонд. Видно от документа търговецът е сключил договор със С. К. Д., вписан в публичния регистър, съгл. удостоверение № 1449/ 2006-02-22.

Представени са 19 броя договори за възлагане добив на дървесина и за ползване на дървесина, както следва: 1/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.09.2008 г. с Й. Ц. К., 2/договор за възлагане добив на дървесина от 06.08.2008 г. със З. Г.Г., 3/ договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г. със З. Г. Г., 4/договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г. с Й. Ц. К., 5/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г. с Т. Л. Г., 6/ договор за възлагане добив на дървесина с Ц. Д. Ц.,  7/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г. с Ц. Д. Ц., 8/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г. с Т. Л. Г., 9/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г. с Т. Л. ., 10/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с Х.Л. П., 11/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Л.Л., 12/договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Ц. Ц., 13/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с П. Д. П., 14/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с П.Д. П., 15/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Л.Л., 16/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с Х.Л.П., 17/ договор за ползване на дървесина от 02.11.2008 г. с Л.Н.Н.. със заверка от кмета на с. Румянцево № 207/02.11.2008 г., 18/ договор за възлагане добив на дървесина от 02.11.2008 г. със заверка на кмета на с. Румянцево № 208/02.11.2008 г., 19/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.05.2009 г. с Й.В.В.със заверка от кмета на с. Румянцево № 31/12.05.2009 г.

Договорите са сключени от името на ЕТ "Агенция България - В.Д.", като изпълнител. За "изпълнител" по договорите по признание на ответника-въззиваем са подписани от него, но в качеството му на пълномощник.

Представено е пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево Ди. В. В. № 171/ 28.07.2008 г., с което В.Н.Д. е упълномощил Я.К.Я. да го представлява като управител на ЕТ "Агенция България - В. Д." пред Държавно лесничейство и да подава от негово име и да подписва за негова сметка всички необходими документи, свързани с разрешение за сеч, както и да получава за съответните разрешения превозни билети; да влиза и да прави сеч в имотите със съответното разрешение. Пълномощното е със срок шест месеца от деня на заверката.

С пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево Диян Вацов Вацов Рег. № 7/ 09.03.2009 г. Д. е упълномощил Я. да го представлява като управител на ЕТ "Агенция България - В.Д." пред Държавно горско стопанство и да подава от негово име и да подписва за негова сметка всички необходими документи, свързани с разрешение за сеч, както и да получава за съответните разрешения превозни билет; да влиза и да прави сеч в имотите със съответното разрешение, за срок от десет месеца от деня на заверката.

Видно от пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево Д. В. В. с Рег. № 9/ 17.03.2010 г. Д. е упълномощил Я. да го представлява като управител на ЕТ "Агенция България - В.Д." пред Държавно горско стопанство и да подава от негово име и да подписва за негова сметка всички необходими документи, свързани с разрешение за сеч, както и да получава за съответните разрешения превозни билет; да влиза и да прави сеч в имотите със съответното разрешение, за срок срок от дванадесет месеца от деня на заверката.

С оглед правилното решаване на спора първоинстанционният съд е назначил съдебно-графическа експертиза, от която се установява, че първите две пълномощни са подписани от В.Н.Д., а третото не е подписано от него.

Съдът е сезиран (с оглед предмета на въззивната жалба) с предявен от В.Н.Д.  с ЕГН ********** *** срещу Я.К.Я. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК за установяване неистинността /неавтентичността/ на 19 броя договори за възлагане добив на дървесина и за ползване на дървесина, както следва: 1/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.09.2008 г. с Й. Ц. К., 2/договор за възлагане добив на дървесина от 06.08.2008 г. със З.Г. Г., 3/ договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г. със Зв. Г. Г., 4/договор за ползване на дървесина от 06.08.2008 г. с Й. Ц. К., 5/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г. с Т. Л. Г., 6/ договор за възлагане добив на дървесина с Ц. Д. Ц.,  7/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г. с Ц. Д.Ц., 8/ договор за ползване на дървесина от 10.10.2008 г. с Т.Л.Г., 9/ договор за възлагане добив на дървесина от 10.10.2008 г. с Т. Л. Г., 10/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с Х. Л. П., 11/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Л.Л., 12/договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Ц.Ц., 13/ договор за ползване на дървесина от 13.10.2008 г. с П. Д. П., 14/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с П. Д. П., 15/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с М.Л.Л., 16/ договор за възлагане добив на дървесина от 13.10.2008 г. с Х.Л.П., 17/ договор за ползване на дървесина от 02.11.2008 г. с Л.Н.Н.. със заверка от кмета на с. Румянцево № 207/02.11.2008 г., 18/ договор за възлагане добив на дървесина от 02.11.2008 г. със заверка на кмета на с. Румянцево № 208/02.11.2008 г., 19/ договор за възлагане добив на дървесина от 12.05.2009 г. с Й.В.В.със заверка от кмета на с. Румянцево № 31/12.05.2009 г., в частта относно подписа, положен от името на ЕТ "Агенция България - В.Д." за "изпълнител".

Предвид събраните по делото доказателства, а именно процесните договори, признанието на въззивника, както и заключението на съдебно-графическата експертиза безспорно се установява, че същите не са подписани от В.Н.Д., като представляващ ЕТ "Агенция България - В.Д.". Въпреки представените пълномощни липсва отбелязване, че същите са подписани от пълномощник.

Следва да се отбележи, че направените от ответника възражения, касаещи упълномощаването са ирелевантни към настоящият спор, същите била имали отношение по спор по повод действието на договорите.

По отношение на произнасянето на съда по оспорването пълномощно с нотариална заверка на кмета на с. Румянцево с Рег. № 9/17.03.2010 г. Във връзка с направено от ищеца оспорване на автентичността на документа и заявената от ответника позиция, че ще се ползва от документа съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на съдебно-графическата експертиза се установява, че подписът за упълномощител не е положен от В.Д.. При това положение правилно първоинстанционният съд на основание чл. 194 от ГПК е приел, че оспорването е доказано, а именно, че пълномощното е неистински документ, в частта относно авторството на подписа на В.Н.Д. за "Упълномощител", изключил го е от доказателствата по делото. Неоснователно е възражението, че в тази част решението е недопустима, предвид на това, че този документ е извън предмета на спора. Същият е представен като доказателство по делото, оспорен е от другата страна, въззивникът е заявил, че ще го ползва и съдът е развил процедурата по чл. 193 и сл. от ГПК.

В този смисъл решение № 28/ 25.02.2019 година на Луковитския районен съд, постановено по гражданско дело № 106/ 2015 година, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия съдебно-деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 300 лева, на основание чл. 78 ал.3, вр. ал. 1 и ал. 5 от ГПК, чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения, предвид направеното възражение за прекомерност.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28/ 25.02.2019 година на Луковитския районен съд, постановено по гражданско дело № 106/ 2015 година по описа на същия съд.

ОСЪЖДА Я.К.Я. с ЕГН ********** ***  да заплати на В.Н.Д.  с ЕГН ********** ***  сумата от сумата от 300 лева, на основание чл. 78 ал.3, вр. ал. 1 и ал. 5 от ГПК, чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата за минималните адв. възнаграждения разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие основанията по чл. 280 и чл. 281 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                  2.