№ 1959
гр. Варна, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110116353 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба от Ю. Г. М.,
ЕГН **********, с която срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ***, е предявен осъдителен
иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 195.03 лв.
/сто деветдесет и пет лева и три стотинки/, представляваща дължимо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху застрахователно
обезщетение от 3296.92 лв., за периода 31.05.2023 г. – 13.11.2023 г., на
основание чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ, ведно с направените
по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В исковата молба ищецът Ю. Г. М. твърди, че на 31.09.2023 г. около
08:40 часа в ****, нейният лек автомобил марка „****“ с рег. № В **** ВМ е
бил блъснат от лек автомобил марка „****“ с рег. № В **** НМ, управляван
от С.М., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ЗД „БУЛ ИНС“ АД с полица, валидна от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г. На
31.05.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие, но не
е получил обезщетение, поради което е завел иск по гр.д. № 20233110114822, с
което е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 3296.92 лв. с
Решение № 2996/07.08.2024 г. Счита, че застрахователят дължи на увреденото
лице обезщетение за забава върху дължимото застрахователно обезщетение за
периода от уведомяването на застрахователя (31.05.2023 г.) до предявяване на
предходния иск (13.11.2023 г.), изчислено на 195.03 лв. Моли за осъждането на
застрахователя за тази сума и за присъждане на разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД подава отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Твърди, че искът е недопустим поради липса на изцяло
развито рекламационно производство по чл. 380 КЗ и наличие на сила на
пресъдено нещо по Решение № 2996/07.08.2024 г. по гр.д. № 20233110114822
на Варненски районен съд, което представлява процесуална пречка за даване
1
ход на делото. Алтернативно, оспорва претенцията като неоснователна, тъй
като не дължи лихва за забава за периода преди предявяване на исковата
молба по предходното дело, поради неизпълнение на задълженията на ищеца
по предоставяне на доказателства в рамките на рекламационното
производство. Уведомлението за застрахователното събитие е получено на
20.02.2023 г., след което са поискани допълнителни документи, които не са
предоставени. Според чл. 497, ал. 1 КЗ лихвата за забава се дължи от
изтичането на 15 работни дни след представяне на всички доказателства или
от изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен ако увреденото
лице не е предоставило исканите доказателства, поради което смята, че
лихвата следва да се дължи едва от 13.11.2023 г. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат А., се явява и
поддържа иска.
Ответникът депозира писмена молба, с която оспорва иска и релевира
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското
възнаграждение.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията
на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
От представените писмени доказателства – Свидетелство за
регистрация част I, Двустранен констативен протокол за ПТП, Опис
заключение и Решение № 2996/07.08.2024 г. по гр.д. № 20233110114822 – се
установява, че на 31.09.2023 г. около 08:40 часа в ****, е настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил „****“ с рег. № В
**** ВМ, собственост на ищеца, е бил повреден от лек автомобил „****“ с
рег. № В **** НМ, управляван от С. М.. Последният е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „БУЛ ИНС“ АД с
полица, валидна от 17.10.2022 г. до 16.10.2023 г.
От приобщените материали по гр.д. № 14822/2023 г. на Варненски
районен съд се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за
застрахователното събитие на 31.05.2023 г., но обезщетение не е било
изплатено, което е довело до предявяване на иск. С Решение №
2996/07.08.2024 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 3296.92 лв. ведно със законната лихва върху сумата
от датата на предявяване на иска – 13.11.2023 г. – до окончателното й
изплащане, на основание чл. 429, ал. 1 КЗ.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
съда формира следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка с чл.
497, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
забава под формата на законна лихва върху дължимо застрахователно
обезщетение в размер на 3296.92 лв. за периода 31.05.2023 г. – 13.11.2023 г.
Възражението за недопустимост на иска поради липса на изцяло
развито рекламационно производство по чл. 380 КЗ е неоснователно.
Въпросът относно допустимостта на съдебното производство по отношение
на застрахователната претенция вече е разрешен в предходното производство
2
по гр.д. № 14822/2023 на Варненски районен съд, 10-ти състав, с влязло в сила
Решение № 2996/07.08.2024 г. С това решение е установено правото на ищеца
да предяви пряк иск срещу застрахователя ЗД „БУЛ ИНС“ АД за
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото на 31.09.2023 г.
пътнотранспортно произшествие, като съдът е присъдил сумата от 3 296.92
лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
13.11.2023 г. То се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
допустимостта на прекия иск срещу застрахователя на основание чл. 429 КЗ,
което обвързва настоящия състав и не подлежи на пререшаване в настоящото
производство, съобразно разпоредбата на чл. 297 ГПК. Представянето или
непредставянето на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ и спазването на
сроковете по чл. 496 и чл. 497 КЗ в конкретния случай са въпроси, които
засягат изпадането в забава на ответника, респективно основателността на
претенцията за лихва за забава, а не допустимостта на иска.
Възражението за сила на пресъдено нещо по Решение №
2996/07.08.2024 г. също е неоснователно. С това решение е присъдена лихва
върху обезщетението от 13.11.2023 г. (датата на предявяване на иска) до
окончателното изплащане. Настоящият иск касае предходния период –
31.05.2023 г. – 13.11.2023 г., който не е обхванат от предходното решение и не е
предмет на съдебно произнасяне.
Между страните е безспорно, а и както вече беше изложено от Решение
№ 2996/07.08.2024 г. се установява,че застрахователят е осъден да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение в размер на 3296.92 лв. за имуществени
вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие на 31.09.2023 г.
Спорният въпрос е дали се дължи обезщетение за забава за процесния период
и в претендирания размер от 195.03 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ, застрахователят дължи лихви за забава,
които застрахованият би бил отговорен да плати на увреденото лице, в
рамките на лимита на отговорност, считано от най-ранната дата между
уведомяването за застрахователното събитие или предявяването на
застрахователна претенция. Чл. 497, ал. 1 КЗ предвижда, че лихвата за забава
се дължи след изтичане на 15 работни дни от представянето на всички
доказателства или след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ,
освен ако увреденото лице не е предоставило исканите документи.
От доказателствата по делото е установено, че ищецът е уведомил
застрахователя за събитието на 31.05.2023 г. Тримесечният срок по чл. 496, ал.
1 КЗ за определяне и изплащане на обезщетението е изтекъл на 31.08.2023 г.
Ответникът не е изплатил обезщетение до тази дата, нито е представил
доказателства за законосъобразен отказ, следователно е изпаднал в забава след
изтичането на този срок.
Ответникът твърди, че уведомлението е получено на 20.02.2023 г. и че
са поискани допълнителни документи, които ищецът не е предоставил, поради
което лихвата се дължи едва от 13.11.2023 г. Същото е неоснователно, тъй
като не само, че не са ангажирани доказателства за необходимост от
ангажиране на допълнителни релевантни към събитието доказателства, но
дори не са наведени конкретни фактически твърдения за наличието на такива.
Застрахователят дължи лихва за забава от датата на предявяване на
3
претенцията, а при липса на плащане след изтичане на срока по чл. 496 КЗ – и
за собствената си забава. В настоящия случай застрахователят е бил длъжен
да изплати обезщетението в срок до 31.08.2023 г., но не го е направил, поради
което дължи лихва за забава за процесния период.
Размерът на претендираната лихва – 195.03 лв. коректно изчислен
върху сумата от 3296.92 лв. за периода 31.05.2023 г. – 13.11.2023 г. и
съответства на размера на дължимата законна лихва, поради което искът
следва да бъде уважен изцяло.
В този смисъл предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 429,
ал. 3 КЗ във връзка с чл. 497, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските, извършени в хода на
производството. Той е възразил за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът
намира, че минималното адвокатско възнаграждение за иск от 195.03 лв.,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е 480 лв. с включен ДДС, поради което
възражението е неоснователно и целият претендиран размер подлежи на
присъждане в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. М., ЕГН
**********, сумата от 195.03 лв. /сто деветдесет и пет лева и три стотинки/,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху застрахователно обезщетение в размер на 3296.92 лв. във връзка с
претръпени от ищеца имуществени вреди по лек автомобил „****“ с рег. № В
**** ВМ, в резултат на причиненото от водача на лек автомобил „****“ с рег.
№ В **** НМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, пътнотранспортно произшествие на 31.09.2023 г. в гр. Варна, за
периода 31.05.2023 г. – 13.11.2023 г., на основание чл. 429, ал. 3 КЗ във връзка
с чл. 497, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Лозенец, ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. М., ЕГН
**********, сумата от 530 лв. /петстотин и тридесет лева/, представляваща
дължими съдебно-деловодни разноски в производството, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4