№ 1060
гр. СС, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110156492 по описа за 2021 година
намери следното:
Образувано е по заявление на „ПКБ“ ЕООД срещу Н. Д. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
СС, УЛ.ДГ 26, общ. СС (столица) за сума в размер на 300,39 лева (триста лева и 39
стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит №:
40001478669/29.09.2020 г. ведно със законна лихва за период от 30.09.2021 г. до изплащане
на вземането, сумата 6,71 лева (шест лева и 71 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 20.08.2021 г. до 29.09.2021 г., сумата 45,80 лева (четиридесет и пет лева и 80
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 21.12.2020 г. до 20.08.2021 г.,
41,74 лева (четиридесет и един лева и 74 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение /възнаградителна лихва/ за период от 20.01.2021 г. до 20.08.2021 г.,
76,36лева (седемдесет и шест лева и 36 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“ за период от 20.08.2021 г., 203,64 лева
(двеста и три лева и 64 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена
услуга „Ф“ за период от 20.08.2021 г. , както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и
осемдесет лева).
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
Съдът намира, че заявлението в частта относно претендираните суми за допълнителни
възнаграждения за услуга „Ф“ и за услуга „Ф“, както и частично за разноски следва да бъде
отхвърлено.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради отношенията между страните породени
от него, се регулират от правилата на специалния закон.
Заявителят претендира възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, които
претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК.
1
По отношение възнаграждението за закупени пакети от допълнителни услуги – Ф и Ф,
заявителят посочва, че длъжникът е получил приоритетно разглеждане и становище на
искането му за потребителски кредит преди клиентите, без закупен такъв пакет и е получил
възможността да променя едностранно погасителния си план. Разпоредбата на чл.10а от ЗПК
предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие (ал.3). Следователно, законът не допуска в
полза на кредитора присъждане на допълнителните такси за разглеждане на искането за
кредит и за управлението му. От друга страна когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Съдът намира, че уговарянето
на възнаграждение в размер, близък до размера на главницата по кредита за посочените
„услуги“, дори и да се приеме за допустимо съгласно ЗПК, се явява нееквивалетно на
насрещната престация на заемодателя. Посочените клаузи за уговаряне на възнаграждение
за допълнителни услуги драстично нарушават принципа на справедливост и създават
условия за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради изложеното, съдът счита, че
уговорката за посоченото възнаграждение освен че противоречи на чл. 10а ЗПК е в
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на това основание. В
допълнение следва да се отбележи, че клаузата се явява и пряко насочена към заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като видно от договора за
потребителски кредит годишният процент на разходите по кредита е 48,18 % и добавянето
на разходите за посочените услуги би формирало краен размер на ГПР, по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. При тези
съображения и на това самостоятелно основание уговорката се явява нищожна, а
предвиденото парично задължение – недължимо.
С оглед отхвърляне на заявлението за част от претенциите, то на заявителя не се дължат
разноски, съответно на тези част и искането му за съответните разноски следва да бъде
отхвърлено.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 56492/2021 г. на „ПКБ“ ЕООД срещу Н. Д. М. с ЕГН:
********** на основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК, в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 76,36лева (седемдесет и шест лева и 36 стотинки), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф“ за период от 20.08.2021 г. и за сумата
2
203,64 лева (двеста и три лева и 64 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга „Ф“ за период от 20.08.2021 г. ведно със законна лихва от 30.09.2021 г. до
изплащане на вземанията, претендирани по Договор за потребителски кредит №:
40001478669/29.09.2020 г., както и за разноски за разликата над 14,63 лева до пълния
претендиран размер от 25 лева за държавна такса и над 29,25 лева до пълния претендиран
размер от 180 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3