М О Т И В И
По НОХД №6045/2010 г. по описа
на Районен съд-П., ХХІ н.с., с подсъдим Д.Г. ***
Подсъдимият Д.Г. *** е предаден на съд
по обвинение в извършване на престъпление по чл. 211 пр.3 вр. чл.210 ал.1 т.1
пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура
поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и предвид
проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на чл.371 т.2 НПК, на осн. чл.55 НК да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, което да бъде
изтърпяно реално.
Подсъдимият Д.Г., редовно и своевременно призован, се
явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен, като признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява
съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. Съжалява за
извършеното. Служебният му защитник адв.Н. ***, моли съда да признае
подзащитния му за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден
на съд, като му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
Д.Г.Г. е роден на
*** ***, в момента в Затвора в гр. С., българин, с българско гражданство,
женен, ЕГН **********.
От приложената на л.20-48 от съдебното производство справка
за съдимост се установява, че Д.Г. е многократно осъждан.
Съгласно приложената на л.16, том ІІІ от досъдебното производство характеристична
справка, подсъдимият е криминално проявен.
Н.П. е Управител на „И.” ЕООД П., а съпругът и работи като главен инженер в
„П.” ЕООД П.. В края на месец март 2008 година, Д.Г. отива в Областно пътно
управление гр. П. и влиза при Директора П.
И.. Помолва го да му препоръча няколко фирми, от които да избере една, която да
му направи път до вилата в с.М.. И.му дава координатите на няколко фирми, между
които „П.” ЕООД П., „П.” АД П. и Кооперация „К.С.И.” П. с председател П.С..
Излизайки от кабинета, подсъдимият взема от секретарката Н.С.телефона на Директора на „П.” ЕООД П. – Н.Б., след което се
обажда във връзка за изграждането на път до вилата му в с.М.. Поради
ангажираността си Б.препраща подсъдимия към съпруга на П., ръководещ по това
време ремонта на бул.И.в гр.П.. Подсъдимият намира последния на самия обект. П.е
също много натоварен и ангажиран, поради което го изслушва в основни линии и му
казва, че ще му направят път, но малко по-късно – след предаването на обекта. Г.
се съгласява и казва, че ще се реваншира за това, че П.ще му помогне за пътя,
като му предлага да му продаде на много ниски цени стоки, които са на склад в
Митница - П.. Едновременно с това се представя за Заместник - началник на
същата институция. Предлага му избор между множество стоки, като му насочва
вниманието към наличните климатици, компютри и леки автомобили, за които може
да му съдейства да закупи на много изгодни цени. По това време П.имат нов офис
и Н.П. се занимава с обзавеждането му. Предвид служебното качество, в което се
представя подсъдимият и убедителността му относно изрядността на сделката и
нейната изгодност, П.се обажда на съпругата си и й дава подсъдимия, за да се
разберат. Двамата се уговорят П. да го вземе с колата си от обекта след около
20 минути. Когато последната отива на уговореното място пред в.б., към колата й
си приближава непознат мъж на видима възраст около 55 години, висок около
183-185 см., с едро телосложение, прошарена коса, гъсти и извити вежди,
по-дълги от обичайното, облечен с хубав тъмен костюм, риза и скъпоструващ
часовник. Същият на вид е добронамерен, вдъхващ доверие и предразполагащ. Подсъдимият
влиза в автомобила, представя се и веднага започва да разказва на П. какво има
в склада на Митницата за продаване. Набляга многократно, че всичко е законно,
за продажбите ще бъдат издадени надлежни документи – фактури, че се касае за редовни
продажби на стоки с доказан произход. П.
не проявява интерес от предложените й леки автомобили, тъй като си имат такива,
но проявява интерес към техниката и в частност към два климатика, два лаптопа и
друг настолен компютър на обща стойност 2 400 лева. Единичните цени на
предложените й стоки са по около 300-400 лева. След като се уговорят относно
параметрите на сделката, Г. и П. отиват до дома на последната, откъдето тя взема
исканата сума от 2 400 лева и му я предава. След това двамата отиват
отново с нейната кола до магазин „Е.”, където непознатият заявява, че се намира
офисът му и където ще й изготви необходимите документи за продажбата на
харесаните и заплатени от нея стоки. Там подсъдимият слиза, като помолва П. да
го изчака в автомобила, за да подготви и донесе документите. След като изчаква
около 20 минути и непознатият не се появява, П. започва да се притеснява и се
усъмнява дали не е измамена. Обажда се на съпруга си и го пита откъде познава
въпросния господин, с който я е свързал, като също така му предава какво е
искала да закупи от него и каква сума е заплатила. Съпругът й отговоря, че са
му го пратили от Областно пътно управление -П. и че всъщност никой не го
познава лично. Поради множеството ангажименти П. не подава жалба във връзка със
случилото се. Много по-късно, след като разговаря с Ф.Ф. и С.П.установява
идентичност в извършителя на деянието и механизма на въвеждане в заблуждение,
поради което сигнализира компетентните органи.
При извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване на лица по
снимков материал, за което е съставен протокол за разпознаване, ведно с
фотоалбум, съдържащ снимки на предявените за разпознаване лица, Н.П. разпознава
Д.Г. като лицето, за което се отнасят
дадените от нея показания по отразените в протокола признаци.
„Р.” ЕООД П., представлявано и управлявано от З.К., разполагала с цех и
офис, намиращи се на бул.Ш.С.№--- в гр.П.. Търговското дружество е с предмет на
дейност производство и продажба на мебели и входни врати. Работното време на
офиса е от 07.00 часа до 18.00 часа. На 21.08.2008 година около 07.50 часа в посочения
офис пристига непознат мъж на възраст около 50-55 години, висок над 180 см.,
едър, леко пълен и малко прегърбен, с тъмнокестенява прошарена коса, кафяви
очи, облечен със синя на цвят риза и черен панталон. Същият започва разговор
със служителя в офиса В.К.– съпруга на собственика. Представя й се за познат на
техен клиент – П., който работи в
Митница П. и заявява, че по негова препоръка
идва при тях да си поръча врати. Поисква да говори с Управителя, но в
този момент З.К. е зает, поради което непознатият уведомява К., че ще отиде до намиращата
се в близост сграда на „В.К.” АД гр.П., където има среща с Управителя Б., след
което ще се върне отново. Междувременно в разговора обяснява, че става въпрос
за обект в с.М., до боровата горичка. Пожелава да разгледа най-луксозните
модели на врати и след като се спира на няколко такива, ги поръчва, без да се
интересува от цените им, заявявайки, че иска да му се изработят качествено и в
срок. Уточнява, че в 12.30 часа ще дойдат със съпругата му да внесат капаро за
поръчката, както и да покаже и на нея
моделите. След това излиза и отива до сградата на „ВиК” П..
Около 20 минути по-късно, горепосоченият
господин се връща отново в офиса на „Р.” ЕООД П. и се среща лично със З.К.,
като разговорът между тях протича на входната врата на цеха. И на К. непознатият
се представя като С.Д. – Заместник-Началник на Митница П., в чийто ресор са
продажбите на автомобили. Споделя, че е изключително благодарен за готовността
на фирмата да изпълни поръчките му и то в исканите от него срокове, поради
което има желание да се отблагодари за отзивчивостта. Посочва, че в складовете
на Митницата разполагат с конфискувани стоки и автомобили на много изгодни цени
– значително по-ниски от пазарните такива, които той в качеството си на Заместник-Началник
на Митница П. може да осигури за закупуване. Насочва вниманието на К. към
леките автомобили. Последният проявява интерес от предложената му оферта и в
частност от лек автомобил „Фолксваген Голф 4”, тъй като има реална потребност
от лек автомобил, а и е уверен от подсъдимия, че всичко е абсолютно чисто и че
покупката ще бъде скрепена с издаването на надлежен документ – фактура. Непознатият му заявява, че за осъществяване
на сделката е необходимо да му бъдат представени документите за фирмата и копие
от личната карта на Управителя, както и капаро в размер на 900 лева за
заплащане на таксите към Митницата за освобождаване на автомобила, което да се
внесе в офиса на Митницата. Настоява, че трябва да се действа бързо и още същия
ден да се внесат парите за таксата. Предлага му веднага да тръгне с него със
служебната му кола и шофьора му, който го чака на улицата. К. няма възможност
да напусне офиса, поради което изпраща с подсъдимия работника си С.С., за да
внесе исканата сума и да вземе автомобила. С.тръгва с Д.Г., като последният
извиква такси. На ул.Х.А.в гр.П., непосредствено до училище „П.Х.” подсъдимият
казва на С.да слязат там, да му предаде парите и документите, които той ще
внесе в намиращия се наблизо офис на Митницата, а С.да го изчака петнадесетина
минути пред търговски център „Г.”, за да могат след това двамата да отидат до
Митница П. и да вземат автомобила. С.му предава документите и сумата от 900
лева, след което го чака около час на уговореното място. Непознатият не се появява,
поради което и С.се обажда на К., като го уведомява за случилото се. По разпореждане
на последния се прибира в офиса на Р.” ЕООД П..
Междувременно същия ден портиер на
сградата на „ВиК” гр.П. е Д. Л.. В ранните сутрешни часове в сградата влиза мъж,
който без да спазва пропускателния режим се качва на втория етаж пред офиса на Управителя
на „ВиК” П.. Л. го приканва да излезе, защото работното време не започнало, а и
е необходимо да има предварително уговорена среща с Управителя. Непознатият се
представя на Л. като С.Д. – Началник на Митница П. и заявява, че има уговорена
среща с Управителя. Съобщава също така, че отива до фирмата в близост, която
произвежда врати и ще се върне. По-късно представилият се като С.Д. се връща,
но срещата с Управителя не се осъществява. В хода на досъдебното производство е
извършена проверка на охранителната система на „ВиК” гр.П. чрез Началника на охраната Т.Д., но при последната е
установено, че охранителната камера, монтирана на входната врата в близост до
портиера Л., не работи и не извършва записи. От друга страна, при преглед на
записите на камерите, монтирани на двора на търговското дружество, е
установено, че същите са с ниска разделителна способност и не могат да се
различат лицата на преминаващите хора.
При извършените в хода на досъдебното производство разпознавания на лица по
снимков материал, за което са съставени протоколи за разпознаване, ведно с
фотоалбуми, съдържащи снимки на предявените за разпознаване лица, З.К., В.К., С.С.
и Д. Л. разпознават Д.Г. като лицето, за
което се отнасят дадените от тях показания по отразените в протокола признаци.
Ф.Ф. работи като архитект. Във
връзка със служебните си задължения, на 01.09.2009 година има среща със С.П.–
Управител на „П.” ЕООД гр.П. с предмет на дейност - строителен надзор и консултантски
услуги. Срещата между двата трябва да се състои в офиса на П., намиращ се в гр.П.,
ул.С.№--. След като Ф. се качва на третия етаж на сградата, където се намира
горепосоченият офис, вижда, че вратата му е затворена, което означава, че при П.
има хора, поради което трябва да изчака в съседната стая. След известно време Ф.
е поканен при П.. При него има още един
човек, който веднага е представен на Ф. ***. П. обяснява на Ф., че намиращият
се в офиса господин иска да направи къща в с.М. за дъщеря си и желае да се
ползва от техните услуги. Провежда се разговор в тази насока, като тримата
уточняват техническите параметри по отношение на строежа, броя на обектите и
тяхното разположение, като онагледяват същите с изготвянето на работни скици.
Въпросите отхвърлят поетапно, но
непознатият постоянно изтъква, че много бърза, тъй като се извършва ревизия в
Митницата, поради което в 11.30 часа трябва да е там. По едно време последният помолва
Ф. да излезе от стаята, за да си каже нещо с П.. Малко след това двамата излизат
от офиса. П. казва на Ф. да тръгне веднага с господина и да го закара с колата
си до съответното посочено му място. Отивайки към лекия автомобил на Ф.,
непознатият постоянно го обсипва с обещания за подаръци, най-вече техника,
която е конфискувана и се пази в Митница П.. Казва му, че има и два автомобила,
които са на много изгодна цена, но единият вече е обещан на П., така че ако Ф.
желае ще продаде другия лек автомобил на него. Последният първоначално отказва
направеното му предложение, но след това се замисля, че може да вземе
автомобила за съпругата си. Пита подсъдимия за каква сума ще му продаде
автомобила, при което му е отговорено – за 1 300 евро. След още малко
убеждаване относно изгодността на сделката, Ф. се съгласява, но тъй като не
разполага с толкова пари в себе си, заявява на Д.Г., че трябва да минат през
квартирата му на ул.Ц.Г.Т.№- в гр.П., откъдето да вземе необходимата парична
сума. Двамата се отправят към жилището на Ф., откъдето последният взема сумата
от 1 500 евро, тъй като няма по-дребни, а и непознатият господин му посочва,
че ще му върне остатъка. Веднага след това се отправят към бул.Х.Б.в гр.П.,
където подсъдимият обяснява, че се намира частният му офис, където ще подготви
необходимите документи за автомобила, както и ще му предостави необходимите
документи за строежа в с.М., който предстои да бъде извършен. Ф. паркира колата
си на булеварда, малко преди в.б., където непознатият му казва да го изчака
докато приготви документите. По негово настояване му предава и сумата от
1 500 евро, както и данните си по лична карта. След като изминава повече от
час и господинът не се появява, Ф.
започва да се притеснява, както и да се
съмнява, че има нещо нередно. Позвънява на П. и го помолва да се обади на
въпросния господин и да го попита какво става и дали няма някакво объркване. П.
му отговоря, че няма телефона на този човек. Ф. го пита кой е довел този човек
при него и сигурен ли е, че е този, за когото се представя. П. му обяснява, че
същият ден около 10 часа в офиса му се е обадила г-жа Н. Г.– Старши експерт в
Регионална Дирекция по горите гр.П., която му казала, че в момента при нея се
намира шефът на Митница П., който искал да се консултира с него по някакъв
въпрос. П. отговорил, че ще си е в офиса и ще го приеме. Пет минути по-късно
при него пристига въпросният господин, който му се представя като С.Д. – Шеф на
Митница П.. Казва му, че се нуждае спешно от проект за къща, която възнамерявал
да строи за дъщеря си. П. му предложил да
седне и започнали да обсъждат какъв точно проект му е нужен. Господинът
дори взел една тетрадка, на която започнал да прави разни схеми и чертежи.
Докато си говорели, постоянно обяснявал, че много бърза. Едновременно с това,
не пропускал да вмъква, че в Митницата разполагат с много конфискувана стока на
изгодни цени и да предлага на П. да си закупи нещо. Насочвал вниманието му
най-вече към настолни компютърни конфигурации и лаптопи, като накрая му
предложил и лек автомобил „Фолксваген Голф 4” за сумата от 1 300 евро. П.
се съгласил на тази оферта и го попитал какво е нужно да се направи.
Непознатият му обяснил, че на първо време му трябват личните му данни, като
парите може да му ги предаде и допълнително. Тъй като свидетелят нямал в себе
си лична карта, дал данните на сина си, защото колата ще да бъде регистрирана
на негово име. Тогава и дошъл архитект Ф., с когото имали предварително
уговорена среща. В тази връзка подсъдимият заявява, че му трябва и архитект за
проекта, така че иска да го вземе със себе си и да изпрати по него документите,
нужни за строежа, както и готовите вече документи за автомобила. Малко след
това двамата излезли от офиса му и самият той разбрал какво се е случило в
последствие, след като Ф. му се обадил по телефона.
За получаване на повече информация П. провежда разговор с Г., която от своя
страна му обяснява, че същият ден около 10.00 часа и се обадила нейна позната –
П.С., която й посочила, че при нея има човек, нуждаещ се от озеленяване и от
нейното съдействие да му предложи фирма, осъществяваща такава дейност. Малко
след това при нея дошъл непознат мъж, който веднага и се представил като г-н Д.–
Шеф на Митница П.. Обяснил й, че спешно трябва да преведе двора на къщата си в
приятен вид, защото предстои сватба на дъщеря му. Г.веднага го свързала с фирма
от посочения ресор, с което въпросът приключил. На излизане от офиса й, лицето й
казало, че има нужда и от архитект. Г.го препратила към нейния познат С.П.,
който заради дейността си по строителен
надзор се познавал с повечето архитекти. Така лицето стигнало до П., а в
последствие и до Ф..
Междувременно същия ден сутринта офисът на Кооперация „К.С.И.” П., находящ
се на ул.”Б.” №--, в близост до Регионална дирекция по горите, е посетен от горепосочения
господин. Там последният среща С.– инженер и председател на кооперацията. Още
от вратата непознатият започва да говори бързо, като посочва, че му трябва
оферта и изпълнение на 180-200 метра път и тротоар към него. Обяснява, че е спешно
това парче път да се направи и около него да се озелени, тъй като ще организира
сватба на дъщеря си и съпругата му иска всичко да стане бързо. Пояснява, че се
касае за с.М., където има вила. Пита може ли много бързо да направят това и каква
сума следва да заплати. От своя страна, свидетелят се поинтересувала има ли изготвен
проект, тъй като не иска да говори без да са й известни подробности.
Непознатият й отговоря, че няма такъв проект. Тогава С.поиска да й покаже
терена, мястото, за да прецени как ще се изпълни, какво ще е необходимо като
техника и материал, за да формира цена.
Въпреки това лицето настоявало да му даде някаква ориентировъчна цена
като например 20 000 лева, 50 000 лева или 70 000 лева. Боравел
с огромни суми, без да се замисля. Така в хода на разговора изведнъж попитал С.дали
не го познава. На отрицателния й отговор, се представя като Д.– Началник на
Митница П.. С.не се впечатлява и му отговаря, че няма никакви отношения с
Митницата и не го познава. Като шеф на митницата лицето и предлага да си закупи
от него някаква техника или автомобили, които има на склад и разпродава на
много изгодни цени. С.му заявява, че всичко си има и не я интересува никаква
покупка. Целият разговор продължил около 5-10 минути, като през това време
непознатият много бързал, не седнал, стоял прав и говорел без прекъсване.
Когато С.му казва, че трябва да види терена, за да му изготви оферта,
господинът казва, че има в момента някаква проверка в Митницата и към 14.00 –
14.30 часа ще изпрати шофьора си при
нея. Отново заявява, че много бърза, както и поисква да му приготви някаква
оферта до това време за път с асфалт, тротоари и озеленяване. Цитирал професионално
термини като: пътя около 200 м. дълъг, с ширина 7 метра /стандартна ширина/, с
тротоари и ландшафтнооформяне за останалата част от терена. В края на разговора
я пита дали не може да му помогне за озеленяването. С.си спомня за Н. Г.и му дава
телефона й. В негово присъствие се обажда на Г.да я попита дали е съгласна да й
го изпрати да му намери фирма, която да изпълни озеленяването. След като
последната се съгласява, С.го упътва как да я намери. Като се разделят се уговарят
в крайна сметка шофьорът му да дойде около 14 часа да вземе от нея оферта за
пътя и да я заведе на мястото да види терена. С.му поискала телефон да му се
обади, когато е готова, но той и казва, че с оглед проверките, които се
извършват в Митницата не трябва да говори за такива неща по телефона и й поисква
визитка, той да се свърже с нея, когато е готов.
При извършените в хода на досъдебното производство разпознавания на лица по
снимков материал, за което са съставени протоколи за разпознаване, ведно с
фотоалбуми, съдържащи снимки на предявените за разпознаване лица, Ф.Ф., С.П., Н.
Г.и П.С. разпознават Д.Г. като лицето,
за което се отнасят дадените от тях показания по отразените в протокола
признаци.
Съгласно изисканата в хода на досъдебното производство справка от Митница П.,
в посоченото учреждение не работят и не са работели лицата С.Д. и Д.Г.Г. ЕГН **********.
За периода от януари 2008 година до 16.12.2009 година в структурата на
Регионална митническа Дирекция П. има длъжност „Заместник –Директор на РМД” /
като за периода до 08.04.09 година посочената длъжност е изпълнявана от Б.Т.Т.,
а от 08.04.2009 година до 28.09.2009 година – от К.И.Г./, но след закриването й,
считано от 16.12.2009 година в Митница П. такава длъжност вече не съществува.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени
средства /протоколи за разпознаване на лица, ведно с фотоалбуми, справка
от Митница П., характеристична справка и справка за съдимост/, прочетени и приети по надлежния ред, и гласни
доказателствени средства /направеното от подсъдимия самопризнание и
показанията на свидетелите З.К., Н.П., Ф.Ф., С.П., Н. Г., П.С., В.К., С.С. и Д.
Л., на които показания съдът дава вяра като обективни, логични, последователни
и кореспондиращи на писмените доказателствени средства по делото и на направеното
от подсъдимия самопризнание/.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че от обективна
страна извършените от Д.Г.Г. деяния са съставомерни по чл. 211 пр.3 вр. чл.210
ал.1 т.1 пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК,
тъй като в периода м. март 2008 година – 01.09.2009 година, в гр.П., при
условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, като
се е представил за длъжностно лице – заместник-директор на Митница П., с цел да
набави за себе си имотна облага, през месец Март 2008 година е възбудил и
поддържал заблуждение у Н.С.П. ЕГН ********** ***, на 21.08.2008 година е
възбудил и поддържал заблуждение у З.Н.К. ЕГН ********** *** и на 01.09.2009
година е възбудил и поддържал заблуждение е Ф.Е.Ф. ЕГН ********** *** и с това
е причинил на Н.С.П. ЕГН ********** *** имотна вреда в размер на 2 400 лева, на З.Н.К. ЕГН **********
*** имотна вреда в размер на 900 лева и на Ф.Е.Ф. ЕГН ********** *** имотна
вреда в размер на равностойността на 1 500 евро към курса на БНБ за деня,
а именно 2 933,75 лева или общо имотна вреда в размер на 6 233.75
лева.
От доказателствения материал по делото се установява по
безспорен начин, че подсъдимият осъществява обективните признаци на състава на
престъплението.
В рамките на инкриминирания период подсъдимият Д.Г. се
представя за Заместник-Началник на Митница-П., тоест за длъжностно лице по
смисъла на чл.93 т.1 б.А от НК, на което е възложено да изпълнява срещу
възнаграждение постоянно работа в държавно учреждение.
Възползвайки се от
неосведомеността и създаденото доверие у всеки един от пострадалите, представяйки
се за Заместник Началник на Митница П., подсъдимият успява да убеди всеки от
тях, че в посоченото държавно учреждение са налични конфискувани стоки, които
може да им продаде на цени, значително по-ниски от пазарните такива. Обект на
въздействие са хора, занимаващи се с търговска дейност и в този смисъл платежоспособни,
и нуждаещи се от съответната предложена за продажба техника и леки автомобили.
Следователно идеята за получаване на облага от Г. е налице още преди срещата му
с пострадалите. По този начин Д.създава неверни представи у всеки от тях, че е налице
обстоятелство /покупко-продажба на техника /два климатика, два лаптопа и един
настолен компютър/, съотв. на лек автомобил/, обуславящо извършването на
имуществено разпореждане /предаване на парична сума/. Следователно измамливите
действия на подсъдимия повлияват на волята на пострадалите по такъв начин, че
същите извършват имуществено разпореждане /предават парична сума в размер на
2 400 лева, съотв. 900 лева, съотв. 1500 евро/, което не биха направили
без заблуждението, в което са въведени. Дори пострадалите да имат съмнение, че
подсъдимият взема предадените му парични суми, без да има намерение да им предостави
техниката, съотв. леки автомобили, а за да се разпорежда с тях като със свои, то
с действията си, а именно представяйки се за Заместник-Началник на Митница-П. и
посочвайки, че в учреждението има множество конфискувани стоки, които могат да
им бъдат предоставени на изгодни цени, а самият той предвид облеклото си,
използваните маниери и водения разговор, вдъхващ доверие, подсъдимият разсейва
тези съмнения. В резултат на имущественото разпореждане, настъпва имотна вреда
за всеки един от пострадалите, както следва : за Н.С.П. - в размер на 2 400
лева, за З.Н.К. - в размер на 900 лева и
за Ф.Е.Ф. - в размер на 1 500 евро, представляващи 2 933,75 лева.
Посочената имотна вреда засяга актива на имуществото на всеки един от
пострадалите, тъй като представлява намаляването му със стойността на предадената
на подсъдимия парична сума.
Престъплението е извършено при условията на
опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК, тъй като с присъда по НОХД №1102/2006
г. по описа на РС-Р., влязла в сила на 26.05.2006 г. за престъпление по чл.211
пр.2 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години; с присъда по НОХД №752/2006 г. по описа на
РС-Б., влязла в сила на 18.06.2006 г., за престъпление по чл.211, вр.чл.210
ал.1 т.1 пр.1 вр.чл.209 ал.1, вр. чл.29 ал.1 б.”А” от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години;
с присъда по НОХД №2788/2006 г. по описа на РС-В., влязла в сила на
05.07.2006 г., за престъпление по чл. 211 пр.2, вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209
ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години и единадесет месеца; с
присъда по НОХД №795/2006 г. по описа на РС-Б., влязла в сила на 04.08.2006 г.,
за престъпление по осн. чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр. чл.29 ал.1
б.”А” и б.”Б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца; с присъда по НОХД №1182/2006 г. по описа на РС-П., влязла
в сила на 14.09.2006 г., за престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1
б.”А” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години;
с присъда по НОХД №1193/2006 г. по описа на РС-Ш., влязла в сила на 17.11.2006
г., за престъпление по чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1
вр.чл.29 ал.1 б.”Б” от НК му е
наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца; с присъда по НОХД № 1940/2006 г.
по описа на РС-Д., влязла в сила на 23.02.2007 година, за престъпление по
чл.211 вр.чл.210 ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и девет месеца; с по НОХД № 8254/2006 година по описа
на РС-С., влязла в сила на 05.04.2007 г., за престъпление по чл.211 вр.чл.210
ал.1 т.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” от НК му у наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години и пет месеца; с присъда по НОХД №
12665/2006 г. по описа на РС-С., влязла в сила на 16.11.2006 г., за
престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”Б” от НК – му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца ; с присъда
по НОХД №268/1997 г. по описа на РС-П., влязла в сила на 09.07.1998 г., за
престъпление по осн.чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А и б.”Б” от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години; с определение, влязло в сила на 24.11.2000 г., е
одобрено споразумение за решаване на НОХД № 224/1997 г. по описа на РС-М., като
за престъпление по чл.263 /отм/ вр.чл.261 ал.1 /отм/ вр.чл.26 ал.1 /стар/,
вр.чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година. С определение по ЧНД №4706/2007 г. по описа на РС-С., влязло
в сила на 24.06.2008 г. са групирани наказанията, наложени на Д.Г., по НОХД №
8254/2006 г., 12665/2006г., №1193/2006 г., 1182/2006 г., 795/2006 г., 2788/2006
г., 752/2006 г., 1940/2006 и 1102/2006 г. като е определено едно общо наказание
лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, увеличено на
осн.чл.24 НК с една година и пет месеца или наказание лишаване от свобода за срок
от четири години и четири месеца. Посочените осъждания определят
престъплението, за което подсъдимият Д.Г. е предаден на съд, като такова,
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”А” и “Б” от НК, тъй
като същият извършва престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК, и след като е осъждан повeче от два пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за
едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл. 66 от НК,
а от приложената справка от ГД “ИН” и Затвора-П. се установява, че не е изтекъл
предвидения в чл.30 ал.1 НК петгодишен срок, изключващ прилагането на правилата
на чл.29 НК.
Така осъществената от подсъдимия
престъпна дейност е продължавана такава по смисъла на чл.26 ал.1 НК, тъй като същият
е извършва три деяния, конкретизирани по време, място, начин и обстоятелства на
извършване; деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка /сходство на начина и условията, при които са извършени
и еднородност на вината /умисъл/, като последващите деяния от обективна и
субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Всяко едно от
деянията е насочено срещу един и същ непосредствен обект, а именно обществените
отношения, осигуряващи нормалните условия за упражняване правото на
собственост, и всяко следващо деяние прибавя нов към вече настъпилия
общественоопасен резултат.
От субективна страна подсъдимият извършва
престъплението умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни последици. Съзнава противоправния характер на осъществените
деяния, като цели и иска настъпването на забранените им последици. Налице е и
допълнителният признак от субективна страна, а именно специална цел да набави
за себе си имотна облага. Макар и изпълнението на целта /като признак от
субективна страна/ да не е необходимо, за да се приеме, че престъплението е
довършено, то осъществяването му безспорно го доказва. Въпреки непредаване на
техниката, съотв. леките автомобили, подсъдимият не връща предадените му
парични суми, тоест единствената цел на Г. е вземане на парите.
Предвид изложените съображения
съдът призна подсъдимия Д.Г. за виновен в извършване на престъпление по чл. 211 пр.3
вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и
б.”Б” от НК.
Предвиденото наказание за посоченото
престъпление е „лишаване от свобода” за срок от три до десет години, като съдът
може да постанови конфискация до една втора от имуществото на подсъдимия. Предвид
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на
основание императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, наказанието на
подсъдимия следва да бъде определено на осн. чл.58А от НК. Престъплението, за
което Г. е признат за виновен, е извършено в периода месец март 2008 година до
01.09.2009 г., към който е в сила разпоредбата на чл.58 А от НК преди
изменението й с ДВ бр.26/2010 г., в сила от 10.04.2010 г. На основание същата в
посочената редакция наказанието на подсъдимия Г. следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК, а именно чл.55 ал.1 т.1 от НК, тоест под законоустановения
минимум, който е три години и в този
смисъл посочената разпоредба на осн. чл.2 ал.2 от НК се явява по –благоприятен
за дееца закон от този, който понастоящем е в сила /чл.58А от НК, предвиждащ
определяне на наказанието “лишаване от свобода” при спазване на разпоредбите на
общата част на НК и намаляване на определеното наказание с една трета/.
Предвид гореизложеното и след като се
съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, на осн. чл. 211 пр.3
вр. чл.210 ал.1 т.1 пр.1 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”А” и
б.”Б” от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК вр. чл.58А от НК вр. чл.2 ал.2 от НК
вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК вр. чл.55 ал.3
от НК, съдът наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца.
В разпоредбата на чл.211 от НК е
предвидена алтернатива възможност за кумулативно налагане на наказанието
“конфискация” до една втора от имуществото на подсъдимия наред с наказанието
“лишаване от свобода”. Предвид задължителното приложение на чл.55 от НК при
определяне на наказанието с оглед разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът на
осн. чл.55 ал.3 от НК счете, че налагането на подсъдимия Д.Г. и на наказание „конфискация”
наред с наказание „лишаване от свобода” е несъразмерно тежко с оглед наличието
на смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени по-долу, поради което не му
наложи и наказание „конфискация”.
При определяне срока на наказанието “лишаване
от свобода” съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства : направеното
от подсъдимия самопризнание в хода на досъдебното производство, изказаното съжаление и оказаното съдействие
за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид : предходните осъждания и то все за
престъпления против собствеността, които характеризират подсъдимия като лице с
трайна престъпна нагласа и в този смисъл с изключително висока степен на
обществена опасност; високата степен
на обществена опасност на престъплението с оглед множеството деяния /три/,
включени в продължаваната престъпна дейност, значителния размер на причинените
щети, както и проявената упоритост при извършване на престъплението, които в
своята съвкупност разкриват завишена степен на обществена опасност както на
престъплението, така и на подсъдимия.
Така определеното наказание на подсъдимия
съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието
му, както и за постигане на генералната превенция.
Предвид обстоятелството, че не са налице предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца / с оглед наличието
на предходни осъждания, при които на Г. са налагани наказания “лишаване от
свобода”/ съдът счете, че следва да бъде постановено ефективното му
изтърпяване. Настоящето осъждане не е първо такова на Г., видно от приложената
по делото справка за съдимост, и следователно не са налице предпоставките на
чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, поради което на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът постанови
ефективното изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода” за срок от две
години и шест месеца в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С
присъда, влязла в сила на 18.06.2010 г., е одобрено споразумение за решаване на
НОХД № 7994/2009 г. по описа на РС – С., като за престъпление, извършено на
02.10.2007 г., на Д.Г. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от
две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Предвид
гореизложеното съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 25 ал. 1
вр. чл.23 ал. 1 от НК за групиране на наказанията, наложени на Д.Г. по НОХД № 7994/2009г.
по описа на РС – С. и НОХД 6045/2010 г.
по описа РС – П., престъпленията по които са извършени от подсъдимия преди да е
имало влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, поради което кумулира
същите, като определи едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца, което на осн. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим на осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
По
отношение прилагането на разпоредбата на чл.24 НК, съдът счете, че така
определеното общо най-тежко наказание би могло да осъществи своето поправително
и превъзпитателно въздействие спрямо И., поради което не увеличи същото.
Съгласно
приложената по делото справка от ГД “ИН”, до настоящия момент подсъдимият не е
изтърпявал наложеното му наказание “лишаване от свобода” по НОХД № 7994/2009 г.
по описа на РС – С., както и не е задържан по реда на ЗМВР, с Постановление на
РП-П. или с мярка за неотклонение по
настоящето дело, поради което и не са налице предпоставките на чл. 25 ал.2 от НК за приспадане на търпяно наказание “лишаване от свобода” от така
определеното общо най-тежко такова “лишаване от свобода” за срок от две години
и шест месеца.
В хода на наказателното производство не
на направени разноски.
Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Н.К.
