Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, 12.03.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 352 по описа за 2020г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег.
№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. България, клон България, с
ЕИК ********* и адрес град София ж.к Младост 4 Бизнес Парк София сгр. 14, с
която против К.Д.С. с ЕГН ********** и адрес ***, по реда на чл. 415 от ГПК са
предявени искове за установяване на вземанията на ищеца, за които е издадена
заповед № 1931 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 3915 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- сумата от 2059,50 лева,
представляваща дължима сума по сключен договор за револвиращ потребителски
кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 29.10.2019г. до окончателното плащане;
- сумата от 259,89 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г.;
- сумата от 109,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г.
Претендират се разноските.
Предявените искове се основават
на следните обстоятелства:
При сключване на договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14530326, К.Д.С. е дала
съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ
потребителскикредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 02.08.2017г. К.Д. С. е активирала предоставената й кредитна
карта CARD-14989284 с максимален кредитен лимит в размер на 2000.00 лева. Въз
основа на това за кредитополучателя възниква задължение да погасява в срок
минимална месечна вноска, размерът на който, според Общите условия, зависи от
усвоената сума. Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната
карта на 01.11.2018г., когато е извършила последното плащане, като балансът по
същата е в размер на минус 2319,39 лева. Картата е блокирана от ищеца.
Претендират се главница от 2059,50 лева; възнаградителна лихва от 259,89 лева и
мораторна лихва от 109,70 лева.
Ответницата оспорва исковете като
поддържа, чрез особен представител, следните възражения:
Договорът е сключен при общи
условия, т.е. при предварително определени от финансовата институция договорни
клаузи във вид на бланков договор, който не е бил предмет на предварително
договаряне между страните. Това означава, че ищцата не е имала възможност да
влияе върху съдържанието на договора. Кредиторът е посочил само абсолютните
стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното оскъпяване, но не е
изяснена методиката на формиране на ГПК – кои компоненти са включени в него и
как се формира процентът от 32,11. Прилагането на методика при определяне на
ГПР, която е различна от нормативно установената в ЗПК, не е допустимо.
Договорната лихва от 26,38% е над три пъти по-голяма от установената, което
съставлява нарушение на добрите нрави. Договорните клаузи, които са
неиндивидуално уговорени, са неравноправни и затова нищожни на основание чл.
146, ал. 1 от ЗПК. Договарянето на ГПР е въведено като изрично изискване в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД и нищожността на но посочените клаузи обуславя недействителността на
целия договор /така чл. 22 от ЗПК/. Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Чистата сума е 2000 лева и ако ответницата е платила суми по договора, следва
да заплати само остатъка от получената сума. Така всички суми над 2000 лева или
остатъка от тях, не се дължат на ищеца. Освен това представените сертификати и
общи условия са написани на шрифт, по-малък от 12 мм, което е в противоречие на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3915/2019г. по описа на ДРС, по което е издадена
заповед № 1931 от 30.10.2019г., с която е разпоредено К.Д.С. да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. България, клон България, следните суми: - сумата от 2059,50 лева, представляваща дължима сума по
сключен за револвиращ потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 29.10.2019г. до окончателното плащане; -
сумата от 259,89 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
01.11.2018г. до 03.04.2019г.; - сумата
от 109,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до
11.10.2019г.; разноски – 48,58 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед връчване на заповедта на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, с разпореждане от 06.01.2020г., на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК, на кредитора е дадено указание да предяви в едномесечен срок иск
за установяване на вземанията си. Съобщението е връчено на 13.01.2020г.
Исковете са предявени на 05.02.2020г. и като допустими, подлежат на
преценка по основателност. Черпят
правното си основание от
разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД
вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Не се спори по сключването на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14530326 на дата
21.02.2017г. Правата и задълженията на страните по повод твърдяния сключен
договор за револвиращ кредит са регламентирани в чл. 12 – 21 от договора 21.02.2017г.
и приложение към него.
В чл. 12 – 21 от договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14530326 е предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с
максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която ще издаде и достави след
проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, но не по-късно
от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по кредита. Всички
задължения, произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитна
карта, ще възникнат само след активирането й от кредитополучателя по съобщения
от кредитора начин. Кредитният лимит на картата се определя едностранно от
кредитора и се съобщава на кредитополучателя. Кредитополучателят ще може да
извършва трансакции (операции) чрез кредитната карта до размера на разрешения
кредитен лимит, в рамките на дневните трансакционни лимити. Всяка трансакция с
кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за
револвиращ потребителски кредит. Потвърждение за извършването на трансакциите
ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането на персонален
индентификационен номер (ПИН). Интернет трансакции ще се извършват с въвеждане
на информация и по процедурата, посочени в съответния сайт. Договорът за
револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната
карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ
потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит кредитополучателят ще
заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на
ползването на кредитния лимит, както и предвидените в този договор такси за
ползването на кредитната карта, като всички такси във връзка с извършване на
трансакции с кредитната карта ще бъдат удържани от разполагаемия кредитен
лимит. Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от договора.
Кредиторът ще изготвя и изпраща извлечение, отразяващо състоянието на
задълженията всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции, но не
по-малко от веднъж годишно. Извлечението ще съдържа най-малко следната
информация: период, за който се отнася, извършени през периода трансакции,
разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска.
Кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на
начислените задължения. Месечната погасителна вноска ще покрива задължението в
последователност разноски, лихви, главница. Минималната месечна погасителна
вноска ще бъде посочена в приложението по чл. 21 от договора. Кредиторът може
да преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на
новите размери на лихва и такси става след обявяването им от кредитора на
интернет страницата www.bnpparibas-pf.bg и съобщаването им на
кредитополучателя, а в случай, че последният не е съгласен с промените, той
трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си, по посочените в
последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с
кредитната карта след влизането в сила на новите лихва и такси ще означава
приемането им. Кредиторът ще блокира кредитната карта по собствено решение, по
искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността и или при неплащане
на една или повече месечни погасителни вноски. Отблокирането на картата се
извършва след заплащането на всички дължими от кредитополучателя суми и / или
решение на Кредитора. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на 2
месеца от последното плащане, ще се приложат съответно разпоредбите на чл. 5.
Кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, а заедно
с нея ще бъде доставен документ - приложение неразделна част от договора,
съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за
активиране на картата. Задължения за кредитополучателя за плащания по картата
ще възникнат след активирането и използването и в съответствие с договора и
приложенията към него.
На 30.07.2017г. ответницата е
получила пратка от ищеца, която съгласно товарителница на л. 28 от делото,
съдържа документи, без изрично уточняване на съдържанието.
Към исковата молба е представено
приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14530326 -
CARD-14989284 от дата 21/02/2017г., което е подписано от представител на ищеца
/л. 24 – 25 от делото/. Според него отпуснатият кредитен лимит на ответницата е
в размер на 2000 лева; годишният лихвен процент е 35%; годишният процент на
разходите е 44,9%; упоменати са дължимите такси и минималните погасителни
вноски в зависимост от усвоеният кредитен лимит. Месечните погасителни вноски
се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. Преди началото на ползване на картата кредитополучателят
е длъжен да я активира, съгласно процедура по активация. Активацията има
правното действие, предвидено в посочения договор за кредит. Идентификацията на
кредитополучателя се извършва чрез въвеждане на персонален идентификационен
номер (ПИН), уникален за всеки клиент. ПИН е универсален електронен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗЕДЕП и страните приемат, че е със статут и правно
действие на саморъчен подпис в съответствие с чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП по
отношение на действия, свързани с приемане на приложението и всякакви бъдещи
изменения на условията по договора. Първоначалният ПИН се съобщава на клиента,
чрез приложена към приложението процедура по активация, която е неразделна част
от договора за кредит.
Според ищеца ответницата е
активирала с предоставения й ПИН-код кредитната карта и с това си действие е
потвърдила сключването на договора. Преустановила редовното обслужване на
кредитната карта на 01.11.2018г., когато е извършила последното плащане, като
балансът по същата е в размер на минус 2319,39 лева, в т.ч. невърната главница
от 2059,50 лева и възнаградителна лихва от 259,89 лева, като за забава се
претендира и мораторна лихва от 109,70 лева.
Спорното правоотношение се урежда от Закона за потребителския кредит.
Съдът и служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че с него са въведени в
националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съдът, с оглед
принципа на състезателност, е уведомил страните, че ще се произнесе по
неравноправния характер на клаузите, като им е дал възможност да изразят
становище и да ангажират доказателства. Потребителят, след като е бил уведомен,
че съдът и служебно ще се занимае с валидността на клаузите, не се е
противопоставил на това, напротив – в отговора на исковата молба дължимостта на
сумите е оспорена. Валидността на договора има значение за възникването на
претендираните с исковете вземания и съдът следи служебно за нарушаването на
императивните правила за формата на договорите.
С договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. За да претендира реално изпълнение на задължение за
връщане на предоставената в заем сума, кредиторът следва да установи, както
валидното сключване на договора, така и изпълнението на своето задължение по
него. По делото не се представиха доказателства, че ответницата е получила
издадената от кредитора кредитна карта и че именно тя е активирала същата,
както и че посочената в исковата молба като „усвоена сума“ е реално усвоена от нея.
Върху представената от ищеца обратна разписка за доставена на ответницата
пратка липсва отбелязване да е изпратена именно твърдяната кредитна карта.
Липсват и други данни по делото кредитната карта да е била връчена на
ответницата и тя да е изтеглила суми от нея. Ето защо съдът намира за
недоказано наличието на сключен между страните договор за предоставяне на заем
чрез кредитна карта, с описаните в исковата молба параметри. Това обосновава
отхвърлянето на исковете.
На следващо место - според
правилото на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер на шрифта – не по – малък от 12, в два екземпляра. Използваният при съставянето на договора за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-14530326 и на приложението
към него шрифт е по – малък от 12. Изискването за размер на шрифта е относимо
към формата за валидност на договора за потребителски кредит. Съгласно
съображение 9 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на директива 87/102 ЕИО на Съвета, за държавите – членки възниква ограничение
да запазят или въвеждат национални разпоредби, които са различни от
разпоредбите на директивата. Изрично е посочено, че това ограничение се прилага
само доколкото съществуват хармонизирани с директивата разпоредби. Такава е
разпоредбата на член 10, параграф 1 от директивата, която изисква
договорите за потребителски кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата
разпоредба посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договорите за кредит. Следователно извън
въведеното с директивата изискването за форма - на хартиен или друг траен
носител, държавите – членки не са ограничени да поставят допълнителни условия
за действителност на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК предвижда
изискване за размер на шрифта, което директивата допуска и което е задължавало
страните да сключат договора в съответствие с него. Документите при сключването
на договора са съставени при използване на шрифт, по – малък от изискуемия – 12. Договорът е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Основателен е и доводът на
ответницата за недействителност на договора поради нарушаване на чл. 11, т. 10
от ЗПК, изискващ в договора изрично да бъде посочен годишният процент на
разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Посочен е в
договора само ГПР – 44,9%, без да е отразено как е формиран и какви компоненти
включва. Поставянето на
кредитополучателя в положение, за да разбере действителния размер на годишния
процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, противоречи на изискването
за яснота, въведено с чл. 11, т. 10 от ЗПК, поради което процесният договор
следва да се счете за недействителен и на това основание съгласно изричната
разпоредба на чл. 22 от ЗПК.
Освен това, възнаградителната
лихва по договора от 35% е установена в противоречие с добрите нрави. Размерът
на договорното възнаграждение при заемните отношения не е законодателно
ограничен, което означава, че при определянето му е приложим
принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при
съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната
практика е прието, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, противоречи на добрите нрави. Според ПМС № 426 от
18.12.2014г., размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на
БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година, плюс 10
процентни пункта. Към 01.01.2017г., както и към 01.07.2017г. /доколкото ищецът
твърди,
че ответницата е получила кредитната карта на
30.07.2017г./, основният лихвен процент на БНБ е 0.00, което определя размер на
законната лихва от 10% към релевантния момент. Възнаградителна лихва от 35% надвишава
трикратния размер на законната лихва. Договорното възнаграждението противоречи
на добрите нрави - основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2
от ЗЗД.
Налице е основание за
недействителност на договора за потребителски кредит по чл. 22 от ЗПК. Съгласно
чл. 23 от ЗПК в този случай дългът се намалява до размера на чистата стойност
на кредита, без лихви и други разходи. Цитираната разпоредба урежда фактически
състав, аналогичен на хипотезата по чл. 34 от ЗЗД - и в двата случая се касае
за установения в закона принцип за недопустимост на неоснователното
обогатяване. Когато договорно правоотношение не съществува /това е последицата
на нищожността на договора/, потребителят трябва да върне само заетата сума,
съгласно чл. 23 от ЗПК, което изисква предявяване на иск, обоснован с
настъпилото неоснователно разместване на блага. Но, предмет на настоящото дело
са вземания, произтичащи от сключен между страните договор и неизпълнение от
ответницата на задължения по него. Производството е образувано въз основа на
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове за установяване дължимостта
на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Това предпоставя пълната идентичност между основанието, на което е издадена
заповедта за изпълнение и това, на което се установява съществуването на
вземането. Не е допустимо признаване дължимостта на суми на извъндоговорно
основание, когато те се претендират на основание договорно неизпълнение. Съдът
не може да признае дължимостта на главницата, както поради липсата на издадена
заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание, така и защото
ищецът претендира сумата на договорно основание. Подобно произнасяне би било по
непредявен иск. По тези съображения предявените искове подлежат на отхвърляне
изцяло.
С оглед този резултат, ищецът
няма право на разноски както в исковото, така и в заповедното производство.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. България, клон България, с ЕИК ********* и адрес град София ж.к
Младост 4 Бизнес Парк София сгр. 14, против К.Д.С. с ЕГН ********** и адрес ***,
по реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване на вземанията на ищеца, за
които е издадена заповед № 1931 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 30.10.2019г. по ч.гр.д.№ 3915 по описа на ДРС за 2019г., а именно:
- сумата от 2059,50 лева,
представляваща дължима сума по сключен договор за револвиращ потребителски
кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
– 29.10.2019г. до окончателното плащане;
- сумата от 259,89 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 03.04.2019г.;
- сумата от 109,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.04.2019г. до 11.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ :