Решение по дело №76/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „ВЕЛИКОВ ГРУП” ЕООД” с ЕИК *********, чрез адв. О.Б. ***, срещу Решение № 131 от 04.08.2023 год. по АНД № 275/2023 год. по описа на Районен съд – Разград. С него е потвърдено НП № 17-2300044 от 21.04.2023 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда „ – Разград, с което на касационният жалбоподател е наложена имуществена санкция от 3000 лв. на основание чл. 413, ал. 2 от КТ за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 3, предложение 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд / ДВ бр. 102/2009 г./.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Излагат се подробни доводи в тази насока - липсвало посочване на дата и място на извършване на нарушението; липсва необходимост от провеждане на извънреден инструктаж, противно на приетото от АНО, тъй като по същество не било налице промяна на работното място; районният съд не е събрал поисканите гласни доказателства във връзка със спорното обстоятелство дали е проведен или не инструктаж; АНО не е изложил мотиви как е определил размера на наложената имуществена санкция, предвид предвидените в санкционната норма долна и горна граница – от 1500 до 15 000 лв.; касае се до маловажен случай на административно нарушение, ако се приеме че е налице такова и на последно място е нарушен принципът ne bis in idem, тъй като за същото деяние срещу управителят на санкционираното дружество е проведено досъдебно производство и му е наложено наказание с присъда № 18 от 26.10.2023 год. по НОХД № 329/2023 год. по описа на Районен съд – Разград, влязла в сила на 10.11.2023 год. От съда се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление, а като алтернатива да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът – директорът на Дирекция „Инспекция по труда” – Разград, не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а въззивното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: Във връзка със сигнал за трудова злополука контролни органи на Д „ИТ” – Разград извършили на 22.02.2023г. проверка по работни места по спазване на трудовото законодателство в обект – ремонт на водопровод, находящ се в с. Ушинци, обл. Разград, собственост на „ Биовет „ АД, клон Разград. Контролните органи установили, че възложител на СМР е „ Биовет „ АД, клон Разград, а изпълнители били „АРД Строй” ЕООД с. Дряновец и „Великов Груп“ ЕООД гр. Русе. Били снети писмени обяснения от лицата заварени на обекта, като проверката продължила по документи, предоставени от изпълнителите в офис на ДИТ – Разград на 27.02.23 г., 16.03.23г. и 20.03.23г. В хода на документалната проверка, контролните органи констатирали, че „Великов Груп ” ЕООД – Русе , в качеството си на работодател и изпълнител на СМР, при изготвена програма за провеждане на инструктажите в дружеството, не е провел извънреден инструктаж при промяна на работното място на работника И. Г. И. - от работно място Биовет, град Разград на работно място в с. Ушинци, общ. Разград на Главен път Русе – Варна. На касационния жалбоподател бил съставен АУАН № 17-2300044/23.03.2023г., в който деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. В седемдневния срок по ЗАНН постъпили писмени възражения срещу АУАН, които били оставени без уважение от административно наказващия орган, който издал обжалваното НП.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Административното нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП по своята форма и съдържание отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна. Районният съд приел за безспорно установено извършването на нарушението и неговия автор. Приел е за доказано, че „Великов Груп“ ЕООД – Русе в качеството си на работодател е следвало да извърши извънреден инструктаж на наетите от дружеството работници, извършващи ремонта в обект в с. Ушинци, тъй като е налице промяна на работното място, позовавайки се на разпоредбите на § 1, т. 4 от ДР на КТ и § 1 ,т. 5 от ДР на Наредба № РД$07-02 от 16.12.2009 г. – в случая седалището на дружеството работодател е в гр. Русе, извършването на СМР по договора за СМР, представен от дружеството е на обекти на дружеството възложител в гр. Разград, а конкретния обект, в който са извършвани процесните СМР, е бил на територията на с. Ушинци. Като не е сторило това, дружеството е извършило нарушение на 16, ал.1, т. 3 от НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. и правилно е ангажирана отговорността му. По отношение на размера на наложената санкция районния съд е приел, че той съответства на тежестта на нарушението и обществената му опасност, за което АНО е изложил достатъчно мотиви.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред въззивния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК.

Неоснователно е твърдението на касатора, че районният съд необосновано е отказал събирането на гласни доказателства – разпит като свидетел на лицето Г. Е. На първо място следва да се посочи, че спорният въпрос в случая е дали е било необходимо и дали е проведен извънреден инструктаж на работника И. Г. И., а не на работника Г. Е. На следващо място – в нито един момент в хода на административнонаказателното производство в т.ч. и в производството пред районния съд касацонният жалбоподател не е твърдял, че е провел извънреден инструктаж на работника И. И., а е оспорвал необходимостта от извършването на такъв. На последно място следва да се има предвид, че в съдебно заседание на 04.07.2023 год. процесуалният представител на касатора е поискал съдът да допусне до разпит Г. Е., за да каже дали него ден му е правен инструктаж с оглед преплитане на ежедневен и извънреден инструктаж. Както беше посочено по-горе този факт е ирелевантен за настоящия правен спор. Той не е елемент от фактическия състав на нарушението, което е вменено на наказаното лице и не е предмет на доказване, поради което районният съд не е длъжен да събира доказателства в тази насока. Всички други искания за събиране на относимите към правния спор доказателства са били уважени от районния съд. Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че районният съд е нарушил правото му на защита е неоснователно и недоказано.

Решението съответства на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или организация на работа. Според § 1, т. 5 от ДР на същата наредба „Работно място" е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа.

С оглед на така даденото легално определение на понятието „работно място“ по смисъла на тази наредба е несъмнено, че строителният обект в с. Ушинци, на който работника И. И. е започнал да работи на 22.02.2023 год., е ново работно място за него и работодателят му - „Великов Груп” ЕООД е следвало да му извърши извънреден инструктаж.

Съдът не приема тезата на касационният жалбоподател, че под работно място на работника И., с оглед представените по делото договори за СМР между „БИОВЕТ” АД и „Великов Груп” ЕООД е едва ли не цялата територия на област Разград или поне тази на община Разград, в която възложителят има собствени обекти.

Предвид легалното определение на понятието „работно място”, § 1, т. 5 от ДР на № РД-07-2 от 16.12.2009 г. всяка промяна на строителния обект, на който даден работник ще полага труд, води до задължение на неговия работодател да извърши извънреден инструктаж, при който ще бъдат отчетени специфичните условия на новия строителен обект, конкретните му характеристики и фактори от значение за здравословните и безопасни условия на труд. В подкрепа на този извод е и съдържанието на представените от работодателя програми за извънреден и ежедневен инструктаж, от които е видно, че обемът на въпросите, по които се извършва извънредния инструктаж е много по-голям от този на ежедневния инструктаж.

Отделен е въпросът, че в представения от касатора договор за СМР от 04.01.2023 год., на който той се позовава, изрично е посочено, че той обхваща строително монтажни работи само на обекти, намиращи се на територията на гр. Разград, собственост на „БИОВЕТ” АД. Този договор по своето естество е рамков договор. В приложение № 1 към същия изрично е посочено, че СМР на територията на „БИОВЕТ”АД се допускат след договор за строителство, т.е. на изричен договор в който се възлагат СМР за конкретен обект и то след представяне на съответните правила и проведен инструктаж по БЗУТ за същия обект.

Ето защо твърдението на касационния жалбоподател, че в случая не е било необходимо провеждането на извънреден инструктаж на работника И. И., тъй като строителния обект в с. Ушинци, където е работил на 22.02.2023 год., не е ново работно място за него, е неоснователно и недоказано. Провеждането на ежедневен инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд, не освобождава работодателят да извърши извънреден инструктаж на работника при промяна на работното му място, в каквато насока са твърденията на касатора. Двата инструктажа се различават по обем и по своите цели, поради което следва да се проведат независимо един от друг.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е посочена датата и мястото на нарушението. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че на 22.02.2023 год. в с. Ушинци не е извършен извънреден инструктаж на работника във връзка с промяна на работното му място. В случая датата на извършване на нарушението съвпада с датата на неговото откриване.

Съдът не споделя и останалите твърдения на касатора за пороци на въззивното решение. Размерът на определената имуществена санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и неговата обществена опасност. АНО изрично е посочил, че се е съобразил с тези обстоятелства.

Не е налице маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящото нарушение не се отличава с много по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от този вид.

Не е налице и нарушение на принципа ne bis in idem. Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Така прогласения принцип означава, че отговорността на едно лице за едно и също деяние не може да бъде ангажирана в две отделни наказателни процедури.

В настоящото производство субект на отговорността е юридическото лице „Великов Груп” ЕООД , което отговаря за неизпълнение на задълженията си към държавата като работодател при осъществяване на своята дейност, съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, докато субект на престъплението предмет на разглеждане по НОХД № 329/2023 г. на РОС е физическото лице С. В. В. – който отговаря за лично виновно извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 123 НК.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131 от 04.08.2023 год. по АНД № 275/2023 год. по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: