РАЗПОРЕЖДАНЕ № 4401
Днес,31.12.2019 год.,Антоанета Андонова-Парашкевова-съдия-докладчик по гр.д.№ 1863 по описа за 2019 год. на Бургаски окръжен съд, при проверка на основание чл. 129, ал. 1 от ГПК на редовността на исковата молба подадена от „Пауър рент“ ООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. И.Т. с адрес ***,партер, по повод на която е образувано производството по настоящото дело, констатира следното:
Предявени са,при условията на обективно съединяване,искове
с посочени от ищеца правни основания в
чл. 108 от ЗС, чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и по чл. 59 от ЗЗД.Посочените обаче от ищеца правни квалификации не отговарят напълно на изложението на
обстоятелствата и заявените искания,като е налице и противоречие между някои от тях.
На първо място се претендира предаване на движима
вещ,като ищецът желае да бъде установено правото му на собственост по отношение
на нея,като същевременно сочи ,че тя е предадена на ответника въз основа на срочен договор за
наем,който към момента на депозиране на исковата молба в съда вече е прекратен.Не е заявено,обаче
основание,на което ищецът твърди,че е собственик на движимата вещ,въпреки,че е
заявена правна квалификация по чл.108 от ЗС-съществен елемент от индивидуализацията
на спорното право в случаите на установителни искове за собственост е
основанието на това вещно право.Освен това , при посочване на начина на
определяне на цената на този иск в заглавната част на исковата молба са
посочени текстовете на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК-цена по искове за съществуване или
прекратяване на договор за наем,а не по
аналогия чл.69,ал.1,т.2 от ГПК-цена на искове за собственост и други вещни
права върху имот.
Съгласно мотивите на т. 20 на Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато ищецът защитава субективното си право на
собственост, желае то да бъде признато и иска предаване на вещта, която след
прекратяване на наемния договор се държи без основание от ответника, тогава
искът е по чл. 108 от Закона за собствеността и цената на иска е пазарната цена
на вещта, ако е движима, определена към датата на предявяване на иска/т.е. по аналогия се прилага текста на чл.69,ал.1,т.2,предл.2 от ГПК/, а размерът на
държавната такса е по чл. 71, ал. 1 ГПК.Когато ,обаче, ищецът черпи права само
от качеството си наемодател по прекратен договор за наем,тогава искът му е по
чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД и цената му се определя от наема за една
година по договора. В представените с исковата молба доказателства не се
съдържат данни за пазарната цена на процесното МПС към дата на завеждане на
иска,цената на този иск посочена от ищеца в заглавната част е 2592 лв. или
всъщност 10% от посочената цена на последния иск-25920 лв.-обезщетение по т.6 от сключения договор за наем за период
от една година.Ищецът,с оглед неприлагане на доказателства за пазарната цена на
процесното МПС към датата на предявяване
на исковата молба в съда, не е поискал определяне на цената на иска по чл.108
от ЗС при условията на чл.70,ал.3 от ГПК. Поисканата оценителна експертиза, която да определи пазарната стойност на
процесното МПС към момента на подаване на исковата молба е с оглед заявеният
иск с правно основание в чл.57,ал.2 от ЗЗД. Същевременно в обстоятелствената
част на исковата молба е претендирана левовата
равностойност на процесното МПС в размер
на 10 000 лева,като не е ясно как е определена сумата от 10000 лв.
Всички тези противоречия и неясноти налагат
изискване от ищеца на уточнения по този иск в следния смисъл:дали претендира
установяване право на собственост и иска предаване на владението от
ответника,тъй като той държи вещта без
основание-прекратен договор за наем,в който случай искът е с правна
квалификация по чл.108 от ЗС и ищецът
следва да посочи основанието си за собственост-такива примерно са изброени в
чл.77 от ЗС,което ще бъде изследвано в процеса и за което ще носи
доказателствена тежест,както и да посочи като цена на този иск- на основание
чл.70,ал.1,изр.1 от ГПК във вр. с чл.70,ал.3 от ГПК пазарната стойност на
автомобила,за да процедира съда по реда
на чл.70,ал.3 от ГПК,или всъщност претендира връщане на вещта-облигационно
право/без да цели защита на вещно право на собственост/,поради прекратяване на
договора за наем,в който случай искът ще е с правно основание в
чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД и няма да е нужно обосноваване с оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС на право
на собственост на ищеца върху вещта,като държавната такса ще се изчисли като 4% върху цената на този иск,определена
по реда на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК-наема
за период от една година-365 дни по 72 лв.
на ден/наемна цена с ДДС съгласно
договора за наем/.
На следващо място,
в петитума на исковата молба е заявено,че се иска произнасяне на първо
място от претенцията за предаване на автомобила,а в случай,че той не е в
държане на ответника се заявяват две
искания :за заплащане на левова равностойност на вещта ;за заплащане на
договорено обезщетение. Не става ясно в
каква поредност и в какво съотношение са така предявените два иска- кумулативно, алтернативно или
евентуално,т.е. не е ясно дали ищецът
желае ответникът да бъде осъден,в случай,че автомобилът не е в негово държане ,да му заплати пазарната стойност на автомобила и
договорно обезщетение по т.6 от договора
за наем или желае едно от двете –или пазарната стойност или договорно
обезщетение по т.6,или желае договорно обезщетение по т.6 от договора за наем,ако не му бъде
присъдена пазарната стойност на автомобила.Следва при това положение и в тази част да бъдат дадени указания на
ищеца.
Едва след горните уточнения съдът ще е в състояние да
определи и дължимите държавни такси за производството по настоящото дело.
Тъй като на гореизложените основания исковата молба се
явява нередовна - неяснота по вида заявено за защита субективно право по първия
иск-облигационно или вещно и по въпроса
за поредността и съотношението на предявените общо три иска ,то следва образуваното по нея производство да се
остави без движение с указания за отстраняване на нередовностите като се даде срок за това,след което и при отстраняването им,съдът ще е в състояние
да определи и дължимите държавни такси с допълнително разпореждане.
По изложените съображения и на основание чл.129, ал.2
от ГПК съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по г.д.№ 1863 по описа за 2019 год. на Бургаски окръжен съд.
УКАЗВА на ищеца
чрез пълномощника му адв. И.Т. с адрес *** в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане,
да отстрани следните допуснати нередовности като уточни в писмена молба с препис за насрещната страна:1. дали претендира
установяване право на собственост и иска предаване на владението от
ответника,тъй като той държи вещта без
основание-прекратен договор за наем,в който случай първият иск е с правна квалификация по чл.108
от ЗС и ищецът следва да посочи основанието
си за собственост-такива примерно са изброени в чл.77 от ЗС,както и да посочи
като цена на този иск- на основание чл.70,ал.1,изр.1 от ГПК във вр. с
чл.70,ал.3 от ГПК пазарната стойност на автомобила към датата на предявяване на
иска ,или всъщност претендира връщане на вещта-облигационно право/без да цели
защита на вещно право на собственост/,поради прекратяване на договора за наем,в
който случай пръвият иск е с правно основание в чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД и няма да е нужно обосноваване с
оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС на право на собственост на ищеца върху
вещта,като държавната такса ще се
изчисли като 4% върху цената на този иск,определена по реда на чл.69,ал.1,т.5 от ГПК-наема за
период от една година-365 дни по 72 лв.
на ден/наемна цена с ДДС съгласно
договора за наем/;2.как е определил сумата от 10000 лв. като левова
равностойност на процесното МПС;3. в каква поредност и в какво съотношение предявява
исковете за левова равностойност на МПС от 10000 лв. и за
обезщетение по т.6 от процесния договор
за наем: не е ясно дали ищецът желае
ответникът да бъде осъден,в случай,че автомобилът не е в негово държане ,да му заплати пазарната стойност на автомобила и
договорно обезщетение по т.6 от договора
за наем или желае едно от двете –или пазарната стойност или договорно
обезщетение по т.6,или желае договорно обезщетение по т.6 от договора за наем,ако не му бъде
присъдена пазарната стойност на автомобила.
УКАЗВА на ищеца , че при неотстраняване в срок на посочените по-горе нередовности, производството по
делото ще бъде прекратено.
Разпореждането е окончателно.
Съдия: