Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 04 март 2020 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 2380 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Б.Г.Т. срещу Решение № 4164 от 10.10.2019 година, постановено по гр.д. №
3924/2019 година, по описа на ВРС, В
ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 56 от СК ползването на
семейното жилище на страните - апартамент № 66, на ет. 2, вх. 3 на бл. 213, в
ж.к. „В.В.“ в гр. Варна е предоставено на Р.Ч.Т..
С жалбата си въззивника настоява, че такъв иск по същество не е бил
предявяван и че дори да се приеме това, то решението се явява неправилно и
незаконосъобразно.По същество искането му в тази му част то да бъде отменено и
семейното жилище да се предостави на него.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е бил депозиран отговор от
страна на въззиваемата Р.Ч.Т., чрез адв.С., с които се настоява решението да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Пред въззивния съд страните не
са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание по делото въззивника Б.Г.Т., е
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Л., която поддържа
жалбата и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата Р.Ч.Т., редовно призована, се явява
лично и чрез адв.С. моли решението да се потвърди.
За
да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените
от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред
ВРС, съдебното производство е било образувано по искова молба на Р.Ч.Т. против Б.Г.Т., по искове за разтрогване на брачния
съюз между тях по вина на съпруга, както и съединени небрачни искове, както
следва: за фамилното име на съпругата
след развода с пр.осн. чл.53 СК - като ищцата желае да запази брачното си име Т.
и иск с правно основание чл.56 СК - за предоставяне ползването на семейното
жилище ап.№ 66, находящо се в гр.Варна, жк Вл.Варненечик, бл.213, вх.3, ет.2.Ищцата
е заявила и желанието си, в условията на евентуалност, ако ползването се предостави
на ответника, то на нея следва да й се определи дължимия наем от
ответника за ½ ид.част от семейното жилище, в размер на 175 лева.Според
твърденията в исковата молба страните са
сключили брак през 1970 година и имат син, които е пълнолетен.Съвместния им
живот не е протекъл безпроблемно, но той се влошил силно след навършването на
пенсионна възраст от страна на ответника, т.к. той започнал да упражнява спрямо
ищцата психическо и физическо насилие.Ищцата сочи още, че през 1995 година и
през 1998 година е претърпяла две операции и здравословното й състояние не било
добро.Случаите на физическо и психическо насилие зачестили, като това наложило
ищцата да се премести в жилището на синът си.През 2004 година Т. е заявила
желанието си да продължи брачния си съюз с ответника, като се е прибрала в
семейното жилище, но неговото поведение не претърпяло промяна.Тя сочи още, че
на 16.06.2018 година след нанесен побой от
съпруга й, тя била прибрана от снаха си в нейното жилище, а ответника подменил патрона на
входната врата на семейното жилище и от тогава тя не получила достъп до него.
В
срока за отговор на молбата, ответника оспорил исковете.
От
фактическа страна пред ВРС е било установено, и това не се оспорва от страните,
че на 07.03.1970 година е бил сключен граждански брак.Тогава съпругата е приела
да носи фамилното име на съпруга си - Т..
От
договор за продажба на недвижим имот от 30.05.2012 година става ясно, че семейното
жилище, представляващо апартамент № 66,
на ет.2 във вх.3 на бл.213 в к-с „В.В.“ в
гр.Варна е придобито по време на брака на страните.
От
приложения по делото н.а. № 112/1991 година е видно, че на 07.03.1991 година Б.Т.
е бил признат за собственик по давност върху Дворно място, жилищна сграда и
стопански постройки в село Червенци.
От
н.а. № 66/1997 година е видно, че съпрузите Б. и Р. Т. надаряват своя син с
жилище, находящо се в град Варна , на бул.“Сливница“ ап.10.
Пред
ВРС са били изслушани свидетелските показания на З. Г. – снаха на страните,
която е заявила, че нейните свекър и
свекърва са се разделяли многократно след разправии и физическо насилие,
упражнено от свекъра й над свекърва й. В
тези случай ищцата й се обажда по телефона и свидетелката я прибира в дома си.
Виждала я е посинена многократно. Двамата не могат да живеят в едно жилище заедно,
защото има актове на насилие. За такъв случай са споделили децата на
свидетелката, когато са гостували на своите баба и дядо. Свидетелката е в
граждански брак със сина на страните от 20 години, а ги познава от 25 години.
Заявява, че не е възможно те да живеят
като семейство и в едно жилище защото
има напрежение в отношенията им, което води до упражняване на насилие
спрямо жената, защото тя е по-слаба.
С
оглед предметните предели на произнасянето, наведените от страните основания и
най – вече доказателствата по делото, съдът прави следните изводи:
Страните
спорят досежно предоставянето на семейното жилище, находящо се в град Варна, ап.№
66, находящо се в гр.Варна, к-с Вл.Варненечик, бл.213, вх.3, ет.2.С атакуваното
съдебно решение, същото е предоставено за ползване от ищцовата
страна.Несъгласие с решението по този пункт е изразил въззивника Т., които
настоява, че такъв иск по същество не е бил предявяван, а ако и да се приеме,
че е налице, то решението не почива на закона и събраните по делото доказателства.Той
настоява съдът да го отмени и да постанови ползването на семейното жилище да се
осъществява от него.
В
контекста на спора е редно да се отбележи, че мерките относно ползването на семейното жилище се основават
на ползването - на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е
общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. По
тази причина съдът е редно да изследва правото на собственост според събраните
доказателства и само с оглед мерките, които може да постанови. В това
производство съдът не може да приеме за разглеждане инцидентен установителен
иск за собственост, нито да допусне главно встъпване на трето лице със
самостоятелни права върху жилището. Съдът е длъжен да постанови съответните
мерки според наличните доказателства, без да разглежда и се произнася по
никакви оспорвания на правото на собственост. За да се произнесе по мерките
относно ползването на семейното жилище, съдът установява кой е негов собственик
(или притежава вещното право на ползване) и от кои помещения се състои то.
Семейно жилище са тези помещения, които се ползват от съпрузите и ненавършилите
пълнолетие деца. Не са част от семейното жилище помещенията, които се ползват
самостоятелно от пълнолетни низходящи на съпрузите. Не са част от семейното
жилище и помещенията, които се ползват самостоятелно от близки на съпрузите,
освен когато семейното жилище е общо. В последния случай самостоятелно
ползваните помещения от близък на единия от съпрузите са част от семейното
жилище.На следващо място е наложително съдът да прецени възможността за
обособяване на самостоятелни реални части от семейното жилище (без общо
ползване на помещения). Когато в семейното жилище може да бъдат обособени
отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг (заедно с децата,
върху които той упражнява родителски права) и от другия съпруг (заедно с
децата, върху които той упражнява родителски права), а други помещения трябва
да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само ако отношенията между съпрузите са
търпими. В този случай в разпределението съдът изрично посочва кои
помещения от кой съпруг (заедно с децата, върху които той упражнява родителски
права) се ползват самостоятелно и кои помещения остават за общо ползване.
С обжалваното решение
съдът е приел, че вина за разстройството на брака има въззивника, които е
упражнявал физическо и психическо насилие над съпругата дълъг период от
време.Именно това обстоятелство, както и влошеното здравословно състояние на
ищцата е наложило тя да напусне семейното жилище през 2018 година.Прави
впечатление, че въззивника не е положил усилия
да съхрани семейната връзка, поради което бракът им се изпразнил от
съдържание.По отношение ползването на семейното жилище – апартамент №
66, на ет.2 във вх.3 на бл.213 в к-с „В.В.“ в
гр.Варна, в което
страните са живели преди фактическата си раздяла, искане за предоставяне ползването й след развода е направила само
жената, доказала е и жилищната си нужда, поради което съдът е приел, че
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, същите
нямат ненавършили пълнолетие деца от брака си и ползването на семейното жилище
е предоставил на жената.С отговора си против ИМ, ответника е декларирал
желанието си за преговори, но не е отправил изрично искане към съда да му
предостави за ползване жилището.
Съгласно
Постановление п№ 12 от 28.10.1971 година на Пленума на ВС практиката приема, че
1.Семейното жилище обхваща жилищните и
сервизните помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото
семейство - съпрузите, децата и другите пълнолетни членове на семейството. 2.
Семейно е жилището: а) в което семейството е настанено от органите на
"Жилищно настаняване" след фактическата раздяла поради жилищни нужди
на цялото семейство или за нов строеж; б) което е придобито през фактическата
раздяла със средства, набрани по време на брака; в) с което съпрузите са
обезщетени по § 146 ППЗПИНМ*(16) с бъдещ строеж. 3. В семейното жилище се
включват и: а) помещенията, в които временно са допуснати други лица; б)
помещенията, които са отдадени под наем при самосгъстяване; в) помещенията,
които са отдадени под наем при свободно договаряне. 4. Не са семейни жилищата:
а) от които съпрузите са се отказали; б) в които съпрузите са били допуснати
временно; в) които са погинали или са разрушени; г) когато и двамата съпрузи са
загубили правото да живеят в населеното място, където е жилището*(5); д)
вилите, които не са годни за постоянно обитаване. II. По приложението на чл.
28, ал. 1 5. Споровете за ползването на семейното жилище след развод се решават
по реда на чл. 28, ал. 1 СК*(17), когато са обща собственост на съпрузите или
се наемат само от тях. 6. Жилищната
нужда е предпоставка за решаване спора за ползване на семейното жилище.
Съпругът, който има друго жилище, не може да получи спорното семейно жилище.
Когато семейното жилище не може да се разпредели за ползване поотделно от
съпрузите, съдът го предоставя на единия от тях, като се ръководи от критериите
в чл. 28, ал. 1 СК. Съгласно
т. 6 от ППлВС № 12/1971 година жилищната нужда е предпоставка за решаване спора
за ползване на семейното жилище. В тази връзка съдът задължително следва да
съобрази дали някоя от страните разполага с друг жилищен имот, кой от двамата
съпрузи живее в жилището, кой го е напуснал и от колко време.
В конкретния случай не се
спори от страните, че съобразно Договор за покупко – продажба от 30 март 2012
година Община – град Варна е продала на съпрузите апартамент №
66, на ет.2 във вх.3 на бл.213 в к-с „В.В.“ в
гр.Варна, следователно не е спорно, че същия е придобит при условията на
СИО.Установено е още, че страните са надарили своя син с жилище на
бул.“Сливница“, а отделно от това , че те притежават и друг имот - от
приложения по делото н.а. № 112/1991 година е видно, че на 07.03.1991 година Б.Т.
е бил признат за собственик по давност върху Дворно място, жилищна сграда и стопански постройки в село
Червенци.Също е установено по делото, че въззивника преимуществено пребивава
именно там.
От изложеното до тук става
ясно, че семейното жилище е придобито през време на брака и представлява
апартамент в град Варна.Относно предоставянето на ползването на семейното
жилище, съгласно нормата на чл.56 от СК когато от брака няма непълнолетни деца,
от значение са вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Мястото
на критерия в реда на изброяването не сочи на по-голямата му или по-малка
значимост – ППВС 12/1971 година.По делото не е спорно, че ищцата е напуснала
жилището през 2018 година, в резултат на системен физически и психически
тормоз, опитите й да се върне там не са довели до положителен резултат, т.к. е
бил подменен ключът на входната врата.Относно
здравословното състояние на съпругата стана ясно, че тя е претърпяла две
хоспитализации – през 1995 и 1998 година, когато е претърпяла и гинекологични
интервенции, наложили по – късно и лъчетерапия.По делото са налични и
медицински документи, представени от въззивника, от които е видно, че същия е
претърпял инсулт, но че е изписан с добро състояние и се движи самостоятелно.Предвид
така събраните доказателства съдът намира, че семейното жилище не може да се
ползва съвместно от съпрузите предвид конфликтните им отношения, и следва да се
предостави за ползване на Р.Т., в каквато насока се е произнесъл и ВРС.
Наред с горното, съдът
констатира, че администрирайки въззивната жалба решаващия съд е събрал
единствено таксата от 15 / петнадесет/ лева, в нарушение на чл.6 т.2 от
Тарифата за ДТ.С оглед нормата на чл.16 от Тарифата, въззивника следва да бъде
осъден да заплати допълнително в полза на ВОС сумата от 10 / десет/ лева, до
пълния размер от 25 / двадесет и пет/ лева.
Предвид изложеното по – горе, съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4164 от 10.10.2019 година, постановено по гр.д. № 3924/2019
година, по описа на ВРС, четиринадесети състав, в частта му, с която на основание чл. 56 от СК ползването на
семейното жилище на страните - апартамент № 66, на ет. 2, вх. 3 на бл. 213, в
ж.к. „В.В.“ в гр. Варна е предоставено на Р.Ч.Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Б.Г.Т., ЕГН
********** да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС
допълнително държавна такса за
производството в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.77 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: