Р Е Ш
Е Н И Е
№1422
гр.Бургас, 29.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря Илияна Георгиева, като
разгледа НАХД № 3076 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.Н.Д. с ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 2595/06 от 10.01.2007г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл. 102, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.) ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 40 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В наказателното постановление е отбелязано, че
същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. За да се прояви
фактическия състав по чл. 58, ал. 2
от ЗАНН
и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто
нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и
новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал.2
от ЗАНН
не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес,
а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. В конкретния
случай липсват каквито и да било доказателства, че лицето е било търсено, за да
му бъде връчено процесното наказателно постановление. Нещо повече, на същия
адрес са били надлежно връчени призовките по настоящото дело. Предвид това,
съставът намира, че не е била осъществена надлежно процедурата, за да се
приеме, че е налице презумптивното връчване по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Поради
това и жалбата не се явява просрочена. Същата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На
17.12.2006 г. св. Т.В.С.- мл. автоконтрольор в Трето РПУ- гр. Бургас съставил
АУАН № 2595 с бл. № 402890 срещу жалбоподателя В. Д. за
това, че последният управлявал л.а., като не използва обезопасителен колан.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 102, ал. 1 ЗДвП в редакцията
към процесния период.
Въз
основа на АУАН на 10.01.2007г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за
нарушение на чл. 102, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 40 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
От
тази фактическа обстановка съдът прие следното:
Наказателното постановление
е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна
полиция”, а АУАН е съставен от
компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Налице е обаче изтичане на абсолютната давност за
преследване.
За изтичане на давностните срокове в
административнонаказателното производство съдът следи служебно. В ЗАНН липсва уредба, която да урежда абсолютната
давност, при която административнонаказателното преследване се изключва,
независимо, че наказателното постановление, с което е наложено наказанието не е
влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. С оглед изричното препращане визирано в чл.11 от ЗАНН, към уредбата на
обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, то този институт се явява приложим и при
административнонаказателната отговорност.
Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК (доколкото предвиденото наказание за
нарушението е „глоба”), наказателното преследване се изключва по давност когато
то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно чл.81, ал.3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване
се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден
в предходния член. С оглед посочените норми, административнонаказателното
преследване се изключва, ако са изтекли четири и половина години, считано от момента
на извършване на нарушението. В случая нарушението е извършено на 17.12.2006г.,
от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна
давност, като както бе посочено, постановлението не е било надлежно връчено.
Същият срок е изтекъл на 18.06.2011г., тоест към настоящия момент е
изтекла абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване
се изключва, независимо, че наказателното постановление, с което е наложено
наказанието не е влязло в сила. Така изложеното представлява основание за
отмяна на НП без необходимост от обсъждане на делото по същество.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 2595/06 от 10.01.2007г., издадено от Началник група към
ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на В.Н.Д. с ЕГН: **********, за
нарушение на чл. 102, ал. 1 (ред. ДВ, бр. 43 от 26.04.2002 г.) ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в
размер на 40 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Ил. Георгиева