РЕШЕНИЕ
№……../…
2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На седми януари Година
две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5466
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление №
19-0460-000777/22.11.2019 г. на Началник РУ към ОД на МВР-Варна, РУ 05
Златни пясъци, с което са му наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в
размер на 20 лв. на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40, ал.2, от ЗДвП и 2/ административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 3 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП.
С жалбата не се оспорва допуснатото нарушение, а се моли
за отмяна на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично и се представлява
се от процесуален представител –адв.Н.И., който
поддържа жалбата. По съществото на делото , адв.И.
моли за отмяна на НП, като навежда доводите за незаконосъобразност на
издаденото НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за неправилно
приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно призована, в последното по
делото съдебно заседание се представлява от ю.к. Л.-А., която счита, че жалбата
е неоснователна, а НП не страда от пороци, които да водят до неговата
незаконосъобразност. В този смисъл моли за неговото потвърждаване.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Р.К. е правоспособен
водач на МПС от 1993г., като притежава СУМПС за категориите В, М и АМ.
На 18.08.2019г.
около 13,30 часа, той управлявал лек
автомобил марка „Сузуки СХ4“ с рег.№ В 3479 ВС в с.о
„Ален мак“, на плажна алея „Кабакум“, посока х-л
„Ной“. В автомобила пътувала и неговата съпруга – св.Л.К..
В същото
това време на плажната алея имало паркирани множество автомобили. Те били
паркирани и от двете страни на пътя, което затруднявало предвижването на МПС по
алеята и предизвикало задръствания. Сред паркираните автомобили бил и автомобил
марка „Сеат Ибиза“ с
рег.№ТХ 9172 ХА, собственост на св.Г.В.. Автомобилът бил спрян в дясно на плажната
алея, посока х-л „Ной“, върху пясъка.
Тъй като
престояли дълго време в задръстването, съпрузите Колеви решили да потеглят
обратно към гр.Варна, като щом се отдала възможност възз.
К., обърнал автомобила в посока гр.Варна и започнал да се разминава с другите
автомобили движещи се по алеята. Докато се опитвал да се размине с други
автомобили движещи се в противоположната посока по същата алея /към х-л „Ной“/,
възз.К. извършвал маневри, като при една от тези
маневри се отклонил вляво от пътя и ударил в предната броня паркирания на
пясъка лек автомобил с рег.№ТХ 9172 ХА, собственост на св.Г.В.. Действията му
били непосредствено възприети от св. В., който в това време се намирал на
плажната алея и видял, как автомобилът му се поклаща и възприел, че възз. го удря с предната лява част на автомобила си. Св.В.
отишъл при автомобила си, като там все още бил и възз.
К.. В. възприел, че в автомобила на възз. пътува и
жена- св.К.. Св.В. се представил, че именно той е собственик на ударения
автомобил. Пред него възз. не отрекъл, че той е
ударил автомобила му. Между двамата водачи обаче възникнало несъгласие относно
размера на причинените щети. Св.В. оценил щетите по автомобила си на по-голяма
сума от колкото му предложил възз. К.. Поради това и
между двамата не било постигнато съгласие по отношение на това обстоятелство. Въпреки
горното възз.К. напуснал мястото на произшествието.
Затова и св.В. сигнализирал за настъпилия инцидент в полицията. На място
пристигнал екип на Пето- РУ-Варна, в който участвали свидетелите П.Б. и Н.В..
Понеже св.Б. бил назначен на длъжност мл.автоконтрольор,
той установил собственика на пострадалия автомобил, след което се осведомил за
настъпилото ПТП именно от него. Св.В. дал информация за марката, модела и рег.№
на блъсналия го автомобил, както съобщил и обстоятелствата около ПТП. Направен
бил опит за връзка и със другия участник в ПТП, но без резултат. Поради това и
св.Б. огледал засегнатия автомобил, направил фотоснимка и съставил протокол за
ПТП. В него описал, че водачът на л.а. с рег.№ В 3479 ВС при движение излиза
вляво от пътя и блъска паркирания л.а. с рег.№ТХ 9172 ХА. За случаят св.Б.
изготвил и докладна записка.
Впоследствие, два месеца след инцидента- на 24.10.2019г. бил издирен и възз., който се явил в Пето РУ-Варна и дал писмени
сведения. В тях той завил, че при маневра на заден ход охлузил предната броня
на л.а. с рег.№ТХ 9172 ХА.
Въз основа
на съставения протокол за ПТП, докладната записка от св.Б. и обясненията на възз. К., на 24.10.2019г. св. Н.Т. съставил срещу възз. АУАН №29936. В него св.Т. посочил, че съставя АУАН срещу
възз.К. „за това,
че на 24.10.2019г. , в 09.49ч. , в община Варна, на път граница
Румъния-Дуранкулак-Балчик-Варна- Сл.бряг- Бургас- Малко Търново- граница
Турция, при обстоятелства на 18.08.2019г., около 13.30 ч. в с.о „Ален мак“, на
плажна алея „Кабакум“, управлява лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег.№ В 3479 ВС, собственост на Л.В.К. и при
извършване на маневра заден ход блъска паркирания лек автомобил „Сеат“ с рег.№ТХ 9172
ХА, собственост на Г.Г.В.. ПТП с материални щети.
След което няма съгласие между участниците, същият напуска и не уведомява органите
на МВР за произшествието, на която територия се намира.“ Нарушенията били квалифицирани от актосъставителя по чл.40, ал.2 и чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“
от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил предявен и
връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване, че има възражения.
Такива обаче не постъпили в срока по чл.44 т ЗАНН€
Впоследствие въз
основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което административно-наказващият
орган възприел изцяло фактическите и правните констатации в акта. Единствената
разлика отразена в НП е че се съставя за нарушение извършено на път първи клас
№9. НП било връчено лично на жалбоподателя на 27.11.2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени
доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за ПТП и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани от изхода на делото,
съдът кредитира показанията на св. Б., който
е посетил произшествието,
констатирал щетите по автомобила на св.В. и обстоятелствата при които те са причинени,
като е изготвил и съответни документи затова.
Съдът кредитира и показанията на св.Н.В.. Макар същият
да заяви липса на спомен за конкретния случай, съдът отчете, че това е житейски
логично предвид длъжността, която изпълнява В., свързана с ежедневно посещение
на произшествия.
Като логични
и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на свидетелите Н.Т. - актосътавител и Р.К.- свидетел по акта. Същите кореспондират с останалите кредитирани
от съда гласни и писмени доказателства.
Като искрени, непротиворечиви и логични, кореспондиращи
с останалите гласни и писмени доказателства, съдът кредитира показанията на
депозирани в с.з. от свидетеля Г.В.. Макар същият да е собственик на
пострадалия при ПТП автомобил, няма причина съдът да се съмнява в показанията
му по конкретното дело , по което страна е възз..
Нещо повече, неговите показания напълно кореспондират с тези на св.Б. ,
абсолютно незаинтересован от изхода на делото . Те кореспондират и с писмените доказателства
по делото- протокол за ПТП и фотоснимка изготвена по него. Кореспондират дори с
представената от въззивника към въззивната жалба
фотоснимка на автомобилът на В..
Съдът кредитира и показанията на св.Л.К., макар по
делото да бе установено, че същата е съпруга на възз.,
поради което се подразбира съмнението в безпристрастността на нейните
показания. Въпреки горното нейните показания по отношение на основните факти от
предмета на доказване- че е настъпил инцидент
между двата автомобила, че е имало спор между възз.
и св.В. относно обезщетяването за причинената щета, който според показанията й
се държал грубо, че възз. е напуснал произшествието, кореспондират с останалите кредитирани от
съда гласни доказателства, както и с писмените такива. От тези показания съдът
не кредитира единствено частта, в която същата сочи, че ПТП е настъпило докато възз. е извършвал маневра назад. На първо място в тази част
показанията й са в противоречие на показанията на св.В., който е категоричен,
че ударът е бил с предният ляв калник на автомобила управляван от възз. Те са в противоречие и с показанията на св.Б. –
незаинтересован от изхода на делото .В тази част показанията й противоречат и
писмените доказателства- протокол за ПТП. Нещо повече, няма как да се възприеме
нейната теза, че е предприето движение на заден ход за излизане от плажната
алея, като преди това автомобилът се е движил в посока х-л Ной, тъй като това
би означавало ПТП с конкретния автомобил, паркиран на плажа да не настъпи
въобще, доколкото предвижването посока хотел Ной е в другата част на плажната
алея при двупосочно движение по тази алея. Нещо повече, свидетелката сама
посочи, че е имало задръстване от коли, така че преминаване по обратния път на
заден ход е било немислимо. Очевидно предвид създалата се пътна ситуация със
задръстване от автомобили възз. е предприемал
различни маневри и е нормално св.К. да не помни при коя точно е възникнал
инцидента, още повече, че нейният разпит се провежда за пръв път в с.з. почти
пет месеца след инцидента.
Овен горното
съдът кредитира писмените и веществените материали /фотоснимка направена по време на
огледа на автомобила на св.Г. / по делото, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират
с установената фактическа обстановка по делото. По отношение на фотоснимките
представени от възз. – 3 бр., съдът намира, че две от
тях също следва да бъдат кредитирани. Макар същите да не съдържат дата и час на
заснимане, а само дата на изготвянето им -28.10.2019г, то две от тях- тези на
които е заснет автомобила на св.В. подкрепят показанията на св.К., че такива
снимки са били изготвени в деня на инцидента, а и кореспондират с останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Третата снимка на част от
детайли – гума и броня на л.а. съдът не кредитира, тъй като от нея не става
ясно нито коя броня е заснета- предна или задна, нито на кой автомобил
принадлежат заснетите детайли- гума и броня.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок
от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ към ОД на МВР-Варна,
РУ 05 Златни пясъци, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор „ПП, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на процесуалните
правила – чл.40, чл.42, т.3, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Съобразно
цитираните разпоредби на ЗАНН, в АУАН и НП задължително следва да бъдат
посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при
които е извършено, като следва да се съдържа и пълно, точно и ясно описание на
нарушението и да са посочени доказателствата, които го подкрепят.
Видно от
обстоятелствената част на АУАН, в същата фигурират две различни дати на
нарушение 24.10.2019г. /датата на съставяне на АУАН/ и 18.08.2019г., както и
две различни места на извършване на нарушението-в община Варна, на път граница Румъния-Дуранкулак-Балчик-Варна-
Сл.бряг- Бургас- Малко Търново- граница Турция, и с.о „Ален мак“, на плажна
алея „Кабакум“. Горното прави абсолютно неясна волята
на актосъставителя за коя дата и за кое местоизвършване възз. е привлечен
към отговорност. Горното прави неясни обстоятелствата на нарушението. Датата,
мястото и обстоятелствата на нарушението са съществени и задължителни реквизити
на АУАН, като същите следва да бъдат ясно и недвусмислено посочени. В случая
наказващият орган не може да се позовава на съставения протокол за ПТП, тъй
като административно наказателното производство се отпочва
със съставянето на АУАН и всички факти и обстоятелства на нарушението следва да
бъдат описани в него, както и доказателствата, на които се позовава.
АУАН поставил
началото на настоящото производство страда и от друг порок. От свидетелските показания на актосъставителя Т. се установява, че същия не е очевидец
на нарушението, не е посещавал произшествието, с оглед на което АУАН се явява
съставен от неочевидец, като вписания като свидетел по акта св. Р.К., също не е
очевидец, а е само такъв по съставяне на акта. Съгласно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва
да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или
констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци,
актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като
това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично
в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо
единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на
официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са
посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне
един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая, и актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци
на нарушението, актосъставителят е следвало
да осигури присъствието на двама свидетели, което обстоятелство изрично е
следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При така установената
фактическа обстановка, липсата на втори свидетел, се явява допуснато съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, като незаконосъобразно.
Въпреки липсата на редовно съставен АУАН, АНО
е издал процесното НП и е допуснал същите нарушения
на производствените правила. Независимо от това, че от съдържанието на АУАН не
стават ясни обстоятелствата на нарушението, датата и мястото на неговото
извършване, АНО е допуснал същите пороци. Посочил е че отговорността на
въззивника се ангажира „за това, че на
24.10.2019г. , в 09.49ч. , в община Варна, на път първи клас №9, при
обстоятелства на 18.08.2019г., около 13.30 ч. в с.о „Ален мак“, на плажна алея
„Кабакум“, управлява лек автомобил „Сузуки СХ4“ с рег.№ В 3479 ВС, собственост на Л.В.К. и при
извършване на маневра заден ход блъска паркирания лек автомобил „Сеат“ с рег.№ТХ 9172
ХА, собственост на Г.Г.В.. ПТП с материални щети.
След което няма съгласие между участниците, същият напуска и не уведомява
органите на МВР за произшествието, на която територия се намира“. Единствената
разлика между двата акта е, че АНО е конкретизирал, че път граница
Румъния-Дуранкулак-Балчик-Варна- Сл.бряг- Бургас- Малко Търново- граница Турция
е път първи клас №9. Така отново не става ясно каква е датата, какво е мястото
на нарушението и изобщо при какви обстоятелства е извършено то.
Пълното, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го
подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са
задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението
като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко
рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават
възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения
лишават и съда от възможността да прецени
в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно
ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.
Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото
на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено –по линия на
дата и място на нарушението, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Административнонаказателната отговорност на въззивника по пункт първи от НП е
ангажирана на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.2
от ЗДвП . Нормата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП предвижда наказание глоба
в размер на 20 лв. за водач, който нарушава правилата за движение
назад. Нормата
на чл.40, ал.2 от ЗДвП предписва, че по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че „……при извършване на маневра
заден ход блъска…..“. Т.е. от фактическа страна нито актосъставителят,
нито АНО са посочили конкретно какви правила за движение назад са нарушение, а
е повдигнато обвинение за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП. Горното съставлява
процесуално нарушение доколкото конкретното административно нарушение не е
описано със съставомерните му белези.
Посочените по – горе нарушения са съществени, тъй като
ограничават правото на защита на жалбоподателят и са основание за отмяна на НП.
Административно наказателното производство е формален
процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за
издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените
такива имат доказателствена стойност и
могат да са основание за налагане на административно наказание.
Съдът намира, че НП е издадено и при неизяснена
фактическа обстановка. По никакъв начин показанията на разпитаните по делото
свидетели Т. и К., които не са очевидци на нарушението, не опровергаха
възраженията процесуалният представител на жалбоподателят, че в протоколът от
ПТП е посочено, че ПТП е настъпило при движение напред, а с АУАН и НП е
повдигнато обвинение за маневра на заден ход. В хода на съдебното производство
се събраха доказателства- а именно показанията на свидетеля очевидец В., на св.Б.
, протокол от ПТП, от които бе установено, че ПТП е настъпило при движение
напред. По-горе в мотивите си съдът посочи защо кредитира показанията на тези
свидетели и защо отхвърли като достоверност показанията на св.К. в тази част. Нещо повече, св. Т. който не е очевидец на
произшествието е следвало преди да състави АУАН да се запознае със съдържанието
на протокола за ПТП. Съобразно чл.2 ал.1 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, за
настъпило ПТП се съставят следните документи:
1. констативен
протокол за ПТП с пострадали лица;
2. протокол
за ПТП с материални щети;
3. двустранен
констативен протокол за ПТП.
Съгласно чл.4. от Наредбата,
при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП -
приложение № 2, именно който е издаден и в конкретния случай и в който са
описани материални щети по автомобила на св.В. и начинът по който същите са
получени. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, съсдаден от длъжностно лице – служител в МВР. Въпреки
описаното в този протокол, а именно, че ПТП е настъпило при движение напред
/обозначена е посоката на движение на възз/ и при
излизане вляво от пътя и без да събере други данни, актотъставителят
очевидно е издал АУАН само на посоченото в обясненията на възз.
АНО също не е провел разследване, с което е допуснал отново съществено
процесуално нарушение, тъй като е нарушил нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. В
хода на съдебното следствие се събраха доказателства за друг механизъм на
настъпване на произшествието, съответно за липса на доказателства за допуснато
нарушение на чл.40, ал.2 от ЗДвП, което прави издаденото НП по този пункт и
материално незаконосъобразно. Реализирането на
административната отговорност не е самоцел на закона. То трябва да почива на
безспорни и категорични доказателства за виновното противоправно
поведение на конкретен извършител по конкретния състав на повдигнатото
административно обвинение.
Отговорността
на въззивника е ангажирана на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП.
Разпоредбата
на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, визираща три хипотези и гласи, че когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди водачът, който е участник в
ПТП е длъжен:
а) да окаже съдействие за установяване на вредите от
произшествието;
б) ако между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен
констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват
службата за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на
която е настъпило произшествието;
в) ако между участниците в произшествието няма
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството
на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания.
От
цитираното в НП нарушение е видно, че
АНО, е възприел нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в
хипотезата на буква „в”. Прочие такова обвинение- за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 3, б „в” от ЗДвП е изписано в цифровата квалификация на АУАН и НП. От
анализа на цитираната разпоредба следва, че за съставомерността
на изпълнителното деяние на визираното в посочената правна норма
административно нарушение е необходимо да е настъпило ПТП, при което са
причинени само имуществени вреди, произшествието да е възприето от участниците
в същото, и между тях да няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него. За прецизност съдът следва да
отбележи, че не споделя виждането на процесуалния представител на възз., че в АУАН не било посочено, че възз.
не е изпълнил указанията на службите за контрол, като горното съставлявало
процесуално нарушение. Всъщност както от съдържанието на АУАН, така и от
съдържанието на НП става ясно, че
административното обвинение е затова, че възз.
е напуснал произшествието при наличие на разногласия с другия водач, без да
уведоми органите на МВР- службата за контрол за ПТП. Изтъкнатият от защитата
„порок“ на АУАН би имал значение и би се преценявал, ако възз.
бе уведомил съответните органи, които от своя страна са му дали указания, които
той не е изпълни впоследствие. Такова административно обвинение обаче няма
повдигнато нито с АУАН, нито с НП. Въпреки горното допуснатите в хода на АНП
множество процесуални нарушения, правещи неясни обстоятелствата на нарушенията
относно времето и мястото на тяхното извършване мотивираха съда да отмени НП и
по този пункт.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 19-0460-000777/22.11.2019 г. на
Началник РУ към ОД на МВР-Варна, РУ 05 Златни пясъци, с което на Р.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, са
наложени: 1/ административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание
чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение
на чл.40, ал.2, от ЗДвП и 2/ административно наказание „глоба“ в размер
на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 м. на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл.123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДвП..
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: