Решение по дело №1982/2019 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 2248            от 30.12.2019 г.         град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, втори състав, на трети декември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 1982 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Г.Д.И. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник – адв. Д.Р. *** с адрес на кантората гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, вх. А, ет. 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001603/24.07.2019 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата е заявено, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално правни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, поради което е формулирано искане от съда да отмени оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д.Р. ***, която поддържа заявената претенция, не ангажира допълнителни писмени доказателства и формулира искане за отмяна на заповедта.

Ответната страна – полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява, не се представлява, като в съпроводителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка е формулирал искане за оставяне на жалбата без последствие и потвърждаване на наложеното наказание.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити поради което е явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна по делото е установено, че длъжностно лице от състава на  сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Бургас е съставило против Г.Д.И. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, № 455271/24.07.2019 г. за това, че на 24.07.2019 год. около 01.00 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 40, до вх. 8 управлява лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № А 6361 НА, собственост на С.Д.Ж.с ЕГН **********, като при проверката е установено, че СУМПС на водача е отнето (лишен). При извършената проверка И. е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с фабр. № ARLJ-0052. На И. е бил издаден талон за изследване № 00000923. Така вписаното е квалифицирано като административно нарушение на чл. 174, ал. 3 и чл. 150 от ЗДвП.

Предвид установеното нарушение е издадена процесната ЗППАМ № 1900769-001603/ 24.07.2019 г., от полицейски инспектор към ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта е връчена на Г.И. на 05.08.2019 г., за което е направено отбелязване на обратната страна на същата.

Недоволен от така постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за незаконосъобразност. В допълнително представена жалба, процесуалния представител на жалбоподателя развива доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на оспорената ПАМ, жалбоподателя е бил с отнето СУМПС, поради което липсва предмет на заповедта.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и в законоустановената форма, при спазване на  административно производствените правила за неговото издаване, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на делото е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед  № 251з-209/18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР Бургас във връзка със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание  чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,  както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по „б“ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП, контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. В този смисъл неоснователно се явява твърдението в сезиращата жалба за нищожност на оспорената заповед.

Сезираният съдебен състав намира, че оспореният административен акт не страда от пороците, твърдяни в жалбата. Актът съдържа фактически и правни основания за издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл. 22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания – точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и част на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила. т.е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и надлежно доказани.

Независимо от горното, настоящия съдебен състав споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая не са налице материалноправните предпоставки, обосноваващи необходимостта от налагане на процесната ПАМ. Видно от приложения АУАН, а и в мотивите на оспорената заповед безпротиворечиво е установено, че към момента на извършената проверка Г.Д.И. е бил с отнето СУМПС. В подкрепа на този извод е и приложеното по делото Наказателно постановление № 18-0769-005044/08.01.2019 год., издадено на основание АУАН сер. Д № 716420/17.09.2018 год., с което за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП на И. е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. От приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че СУМПС на И. е отнето на 17.09.2018 год. при съставянето на АУАН сер. Д № 716420/17.09.2018 год. При тези данни, съда приема за безспорно установено, че към момента на проверката и постановяване на оспорената ЗПАМ – 24.07.2019 год., жалбоподателя безспорно е нямал СУМПС, като същото му е отнето на 17.09.2018 год. и срока на отнемането е 24 месеца.

В този смисъл следва да се има предвид, че целта на тази мярка има превантивен характер - да осуети въз­можността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. Именно затова тя се прилага под пре­к­ратително условие – „до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца“. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкциони­ра/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната. Това въздейства върху субекта, е преценено от законода­телят като превенция срещу извършването на определен вид правонарушения. По своя характер принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да преустанови извършването на административно наруше­ние – управля­ването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съот­ветства на установеното от закона, както и да предотврати нас­тъпването на вредни последици. Но тъй като последиците от това админист­ративно наруше­ние са изключително сериозни за целите на Закона за движе­нието по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движе­нието, чл. 1 ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението с изземването на СУМПС при съставянето на АУАН, т.е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Така чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, предвижда възможността за изземване на сви­детелството за управление на моторно превозно средство незабавно при уста­новяване на предпоставките по чл. 171 т. 1 б. „б“ ЗДвП, т.е. само при установя­ване на основанията за прилагане на мярката от органите, компетентни да установят административното нарушение, а не от органа, компетентен да приложи ПАМ, с което посо­чените по-горе цели на този етап са постигнати.

Анализът на цитираните правни норми, обосноваващи правната природа и същността на тази ПАМ обосновават извод, съгласно който, тази мярка се прилага посредством фактическото, физическото отнемане на СУМПС. Липсата на такова СУМПС на практика обезмисля постановяване на ПАМ, с която се разпорежда отнемане на СУМПС, което вече е отнето. Постановяването на мярка, с която се разпорежда отнемане на отнето вече СУМПС освен че се явява правно необоснована, тя е и фактически неизпълнима и неприложима – няма как да се отнеме СУМПС, което водача не притежава.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и като такава следва да се уважи, а оспорения акт като неправилен и незаконосъобразен да се отмени.

Мотивиран от това, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, втори състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0769-001603/24.07.2019 год. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Г.Д.И. с ЕГН ********** с адрес *** е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: