Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо Гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН
СТАНЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Чеуз ч.гр.д. № 6 480 по описа на съда за 2020
г., констатира следното:
Производството
е по реда на чл. 436 вр. чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК.
Образувано
е по жалба на К.И.Б. срещу действие на частен съдебен изпълнител рег. № 921 – С.П.на
Камарата на ЧСИ по изп.д. № 830/2016, изразяващо се в постановление за
разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение от 17.02.2020 г. за
сумата от 2 335, 29 лв. – законна лихва, сумата от 1 991, 22 лв. –
неолихвяема сума, сумата от 384 лв. – разноски по изпълнителното дело и сумата
от 1 453, 67 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ. Твърди се, че сумата,
обективирана в поканата за доброволно изпълнение в размер на 15 122, 45
лв., предмет на изпълнението, е заплатена на 17.06.2019 г., преди получаване на
поканата за доброволно изпълнение, поради което горецитираните суми са
недължими и се иска отмяна на постановлението на ЧСИ по отношение на същите.
В срока
по чл. 436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя.
Частният съдебен изпълнител е
депозирал и мотиви.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното:
Изпълнително дело № 830/2016 г.
по описа на ЧСИ рег. № 921 – С.П., на Камарата на ЧСИ е образувано по възлагателно
писмо от 03.10.2016 г. на СО – ДРСВ, с приложен към него акт за установяване на
задължения по чл. 107 ал.3 от ДОПК, влязъл в сила на 13.09.2016 г., видно от
стореното отбелязване, по който е установена дължимост на данъчни задължения за
данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и лихви по отношение на
жалбоподателя в общ размер на 10 520, 40 лв. е осъден да заплати на
взискателя парични суми, описани в изпълнителния титул.
Представено е и удостоверение
от НАП от 26.10.2016 г., от което е видно, че К.И.Б. има общо задължение към
държавата в размер на 2 187, 96 лв. – задължения за данък върху доходите
на физически лица и лихви като на основание чл. 458 от ГПК ЧСИ е конституирал
държавата като присъединен кредитор за това вземане.
По делото се съдържа
уведомление от ЧСИ – П.от 05.11.2018 г. до СО, от което се установява, че по
делото е постъпила сума в размер на 837, 07 лв. на 17.09.2018 г.
С молба от 17.02.2020 г.
длъжникът по изпълнението, настоящ жалбоподател, е представил приходни
квитанции, установяващи заплащане на данъчни задължения, такса битови отпадъци
и лихви в полза на СО – район „Красно село“.
Представено е удостоверение от
НАП от 24.02.2020 г., от което е видно, че К.И.Б. няма задължения към
държавата.
Представено е и писмо от СО до
ЧСИ – П., постъпило на 26.02.2020 г., от което е видно, че задължението,
възложено на ЧСИ за събиране с възлагателното писмо от 03.10.2016 г. е платено
като няма данни за направено плащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 384 лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Настоящият
съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна.
В
разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване
от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая се обжалва постановление
за разноски за сумата от 384 лв. – юрисконсултско възнаграждение респ.
начислените такси по тарифата към ЗЧСИ. Сумите, включени в предмета на жалбата
и представляващи законна лихва и неолихвяема сума /лихви за забава, обезщетения
и т.н./ нямат характер на разноски по изпълнението, а основанието за тяхното
събиране е АУДЗ т.е. пътят на защита е обжалване на същия по реда на ДОПК преди
неговото влизане в сила, а не в рамките на настоящото производство. Нещо
повече, видно от данните по изпълнителното дело, същите са платени от длъжника
/настоящ жалбоподател/, факт, който изрично се признава и от взискателя в
писмото му до ЧСИ от 26.02.2020 г. респ. налице е и изявление на ЧСИ, че дългът
е редуциран със същите.
Съобразно нормата на чл. 79
ал.1 т.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника.
Законодателят е предвидил три изключения от това правило: делото се прекрати
съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда и за разноските, направени от взискателя
да са за изпълнителни способи, които не са приложени. Плащането от страна на
длъжника е след образуване на изпълнителното производство, поради което не е
налице хипотеза на недължимост на разноските по изпълнението. По отношение
сумата за юрисконсултско възнаграждение: На взискателя се следват разноски за
процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство под
формата на юрисконсултско възнаграждение в случай, че такова е било осъществено.
В кориците на изпълнителното дело обаче не се съдържат никакви данни, че
взискателят е упълномощил представител - юрисконсулт по него. Единствената
процесуална активност от негова страна е депозираното възлагателно писмо за
започване на изпълнителното производство, изходящо от Директора на дирекция
„РСВ“ към СО. С оглед липсата на осъществено представителство от страна на
юрисконсулт по делото, липсват основания да се присъждат разноски за такъв.
Поради което сумата, определена от ЧСИ в размер на 384 лв. за юрисконсултско
възнаграждение е недължима и в тази част постановлението за разноски подлежи на
отмяна. С оглед, размера на вземането, предмет на изпълнителното производство,
таксата по т. 26 б.“г“ от тарифата към ЗЧСИ възлиза на 1327, 67 лв. с ДДС.
Посочени са и прости такси в размер на 126 лв. с ДДС, които с оглед данните по
делото за изготвяни преписи, наложени запори, изпращане на уведомления, сторени
от ЧСИ следва да се възложат на длъжника. Аритметичният сбор на двете суми
възлиза на 1453, 67 лв. с ДДС, колкото е посочено и в поканата за доброволно
изпълнение. Поради което в тази част жалбата е неоснователна.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата
на К.И.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер постановление за
разноски, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от 17.02.2020 г. на
ЧСИ 921 – С.П.по изп. дело 830/2016 г. в частта за сумата от 384 лв. –
юрисконсултско възнаграждение на взискателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалбата в останалата й част.
Решението е
окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.