№ 189
гр. Ямбол, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330200782 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ СД, със седалище и адрес на управление: гр.Я.,
ул.„***” № ***, ЕИК ***, представлявано от управителя И.П.К., чрез пълномощник
адв.П. от АК Я. против Наказателно постановление № 552812-F581907/19.01.2021 г. на
Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на
основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на
чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В
жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй
като при постановяването му са нарушени материалния и процесуалния закон, като се
излагат подробни съображения. Излагат се доводи и за приложението на чл.28 от
ЗАНН. Иска се отмяната му. Претендират се направените по делото разноски.
Делото е върнато за ново разглеждане от ЯАС, след отмяна на Решение № *** г.
постановено по АНД № 1***/2021 г. на ЯРС.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
гл. юрисконсулт Илиева оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението,
осъществено от жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление като законосъобразно и
1
обосновано. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 05.12.2020 г. на жалбоподателя „***“ СД гр. Я., е съставен АУАН от свид.
М.А. – инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, затова че при извършена
проверка на 23.11.2020 г. в 16.22 ч., на търговски обект - Магазин за хранителни стоки,
находящ се в гр. Я., ул. „Индустриална“ №1, стопанисван от СД „***“ с ЕИК *** се
установило, че за извършена операторска грешка при маркиране на сума за плащане в
брой чрез ФУ /фискално устройство/ в обекта в размер на 17608.52 лв. и издаден ФКБ
/фискален касов бон/ с № 0015080/29.06.2020 г. не е документирана сторно операция
чрез издаването на нов ФКБ от монтираното и работещо в обекта ФУ до 7-мо число на
месеца следващ месеца, в който е допусната грешката /до 07.07.2020 г./.
Констатираните от свид. А. факти се потвърждават от генерирана справка от
програмен продукт ФУДВ /фискални устройства с дистанционна връзка/ за периода
01.06.2020г. - 10.07.2020г., от който е видно, че няма регистриран сторно оборот. В
търговския обект имало монтирано и функциониращо към момента на проверката ФУ
модел: Datecs DP-150 с инд. № DТ827283 и фиск. памет № 02827283, надлежно
регистрирано в НАП с № 4356142. За извършената проверка и направените
констатации е съставен протокол за извършена проверка, а на търговското дружество е
съставен АУАН за извършено нарушение по чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Актът е връчен на представител на ТД. С НП от
19.01.2021 г. Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП
наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за извършеното нарушение.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свид. А., дадени
в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в следното:
На дружеството-жалбоподател е ангажирана административнонаказателната
отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите на
2
ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не
води до неотразяване на приходи се налагат санкциите по ал.1. Според чл.185, ал. 1 от
същия закон, на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за
да се наложи на едно лице имуществена санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
следва нарушението по ал.2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е
елемент от състава на административното нарушение и който подлежи както на
установяване и доказване от наказващия орган, така и на вписването му в
наказателното постановление като част от състава на нарушението от обективна
страна. От друга страна когато нарушението по ал.2 не е довело до неотразяване на
приходи, това също следва да бъде установено и доказано по надлежния ред и описано
в наказателното постановление, с оглед изискването на чл.***, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
процесното наказателно постановление не е ясно на какво основание
административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр.
2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Последното трябва да бъде описано и обосновано
изрично в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на
нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в НП,
съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС, поради което
не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е приета
правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
При това положение е нарушено правото на санкционираното лице, което е основание
за отмяна на НП. В този смисъл е и практиката на на ЯАС, обективирана в Решение №
***. постановено по КАНД № 107/2021 г. по описа на ЯАС, с което е оставено в сила
Решение № *** г. постановено по АНД № 216/2021 г. по описа на ЯРС.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от
АПК, искането на процесуалния представителя на жалбоподател за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. се явява основателно. Съгласно чл.63,
ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на органа, издал отменения акт. За това, съдът като съобрази и
разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, предвиждащ за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите
3
по ал.2 възнаграждението да е 300 лв. за всяка инстанция /при първоначалното
разглеждане на делото, при обжалването му пред ЯАС и при повторното му
разглеждане/, прие че същата следва да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
При това положение, след като по изложените по-горе съображения е налице
основание за отмяна на наказателното постановление, направеното от жалбоподателят
оспорване законосъобразността на наказателното постановление се явява основателно.
И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, приложима чрез препращане
от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от оспорващия само при отхвърляне на
оспорването, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 552812-F581907/19.01.2021 г.,
издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което
на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на *** СД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул. *** № ***, представлявано от Н.П.К.,
ЕГН ********** и И.П.К., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. /хиляда лева/ за нарушение на чл.31, ал.4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ да заплати на „***“ СД,
със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.„***” № ***, ЕИК ***, представлявано
от управителя И.П.К. направените по делото разноски в размер на 900 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на НАП за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4