Решение по дело №58857/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4380
Дата: 9 май 2022 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20211110158857
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4380
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110158857 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от ЗАД „ИЩЕЦ“ срещу СО,
с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 669.04 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпило на 08.02.2016 г. от
виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и
ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 14.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД за сумата 16.17 лева за периода 11.10.2018 г. до 11.10.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 08.02.2016 г. в град София, на
околовръстен път на отклонението за ж.к. Обеля водачът на лек автомобил „Порше
Панамера“ с рег. № № по време на движение попада в необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на
автомобила – увреждания на предна лява гума джанта, за който към момента на процесното
ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно каско“,
обективирана в полица № 0306Х0103865 с период на застрахователно покритие от
24.03.20115 г. до 23.03.2017 г. За настъпилото произшествие са уведомени контролните
органи и мястото е посетено и документирано с Протокол за ПТП №1609508/08.02.2016 г.
като органите на МВР не са установили нарушение на правилата за движение по пътищата
от единствения участник в произшествието. По заведената пред ищеца преписка по щета №
10016030104061 и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на
659.04 лева, което застрахователят е заплатил на 20.01.2017 г. на собственика на
автомобила. Посочва, че в хода на експертната дейност са извършени ликвидационни
разноски в размер на 10.00 лева. Поддържа, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното
обезщетение ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на
вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй
като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за
обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до
ответника за заплащане на сумата 679.04 лева, включваща сторените за определяне не
обезщетението ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева, получена от последния на
1
09.02.2017 г., но претенцията останала незаплатена. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Посочва, че
застрахователният договор не съдържа информация относно прокритите от застраховката
рискове. Заявява, че процесният пътен участък се поддържа от Агенция „П.И“. Поддържа, че
няма нито едно доказателство за съществуването на процесната дупка на пътното платно.
Счита, че не е налице причинно – следствена връзка между претърпяното ПТП и
имуществените вреди. Оспорва протокола за ПТП с доводи, че съставителят му не е
присъствал на произшествието, а се основава само на данни, изхождащи от водача на МПС-
то. Счита, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за
движение по пътищата и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй
като последният не се е съобразил с пътния участък. Оспорва настъпилото събитие да е
покрит от застрахователя риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява,
че не са представени доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм.
Посочва, че претендираното обезщетение е в завишен размер като не е съобразено
овехтяването на автомобила. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за неговото
намаляване поради съпричиняване от страна на водача на автомобила. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За възникване на регресното вземане ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на валиден договор за застраховка имущество между
ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито
възложител е ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между
застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно
поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена
дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди.
Вината на съответния служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което
е в тежест на ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена комбинирана застрахователна полица №0306Х0103865 от
24.03.2015 г. за застраховки „Каско“ и „Злополука“, сключена между ищцовото дружество в
качеството му на застраховател и собственика на обекта на застраховката лек автомобил
„Порше Панамера“ с рег. № №, видно от която е уговорена „Клауза П - Пълно каско“ по
отношение на покритите рискове. Собствеността върху обекта на застрахователния договор
не се оспорва и се установява от представеното по делото свидетелство за регистрация - част
II. Налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на
застрахованото имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото
производство със срок на застрахователно покритие от 24.03.2015 г. до 23.03.2016 г. Видно
от приложимите общи условия на застрахователя , които са неразделна част от договора за
имуществено застраховане, и които са приети от собственика на застрахования автомобил,
застрахователният договор включва обезщетяване на щети в резултат от препятствия по
пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие – т.
8.3, включена в Клауза „П – Пълно каско“, поради което възраженията на ответника за
наличие на непокрит риск са неоснователни.
За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани
2
писмени доказателства, сред които и протокол за ПТП с бланков №1609508 от 08.02.2016 г.,
съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“. Протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща доказателствена сила
извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него
констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази връзка
полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно, както и
състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има обвързваща
доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на необезопасена дупка
на пътното платно по Околовръстен път в посока от бул. „Сливница“ към бул. „Ломско
шосе“, както и видими щети по автомобила, изразяващи се в увредени предна лява гума и
джанта, ходова част. Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и
страните, като обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От
нея се установява, че на 08.02.2016 г. в град София лек автомобил лек автомобил „Порше
Панамера“ с рег. № № се движи Околовръстен път в посока от бул. „Сливница“ към бул.
„Ломско шосе“ и на кръстовището с ул. „3-та“ попада в необезопасена дупка на пътното
платно, вследствие на което са увредени предна лява гума и джанта, ходова част. Вещото
лице посочва, че уврежданията по лек автомобил „Порше Панамера“ с рег. № № се намират
в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 08.02.2016 г. произшествие. В
същото време ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да се
намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване
на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при
условията на пълно и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди –предна лява гума и джанта - са в причинна връзка с попадането на
застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане в такава, като
щетите са възприети още на местопроизшествието от контролния орган, поради което и
съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между обезщетените от
ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа пътя в
състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „Порше Панамера“ с рег.
№ № при ищеца е била заведена щета с №10016030104061, по която след направена оценка
на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 659.04 лева. За
извършеното плащане по делото е представена разписка от 10.05.2017 г., видно от която в
полза на собственика на увредения автомобил е заплатена сумата 659.04 лева. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно СО като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
3
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 08.02.2017 г., получена от ответника на 09.02.2018
г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 10.00 лева, но плащане не е
последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
възстановяване на констатираните увреждания по „Порше Панамера“ с рег. № № изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 670.44 лева. Ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 659.04 лева, която сума е в
по–малък размер от установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради
направеното от ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е
неоснователно. Съдът намира, че сумата 10.00 лева, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета, поради което следва да се включи в общия размер
на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 669.04 лева. Ето
защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Установи се по делото, че ответникът е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение, за което е получил на 09.02.2017 г. регресната покана, поради което и предвид
липсата на плащане е изпаднал в забава за периода 11.10.2018 г. до 11.10.2021 г., за който
дължи обезщетение в размер на 16.17 лева, която сума следва да се присъди в полза на
ищцовото дружество.
4
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира присъждането на разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПрП вр. чл. 25 НЗПрП определя на 100.00 лева, при което разноските възлизат на сумата
550.00 лева и следва да му се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, ЕИК ЕИК с адрес АДРЕС да заплати на „ЗАД ИЩЕЦ“ АД, ЕИК ЕИК,
със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр.
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 669.04 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за настъпили на 08.02.2016 г.
вреди от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е
ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва
от предявяване на иска – 14.10.2021 г., до окончателното плащане на сумата и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 16.17 лева за периода 11.10.2018 г. до 11.10.2021 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 550.00 лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5