РЕШЕНИЕ
№ 429
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20224100500536 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК.
„БУЛ ИНС“-АД, гр. София, длъжник по изпълнително дело № 4953 по описа
на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година, претендира отмяна на
постановление от 23.06.2022 година, с което искането за намаляване на признатите на
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение е оставено без уважение. Съдебният
изпълнител не съобразил, че пълномощникът на взискателя не е извършил каквито и да
било процедурни действия по делото. То самото не се отличавало с фактическа или с правна
сложност.
Ответникът по жалбата – Р. Л. С., взискател – оспорва довода за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдебният изпълнител е изложил мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени относимите за спора доказателства и доводите на
страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема:
За образуване на изпълнителен процес и представителство по него взискателят
е упълномощил адвокат, комуто е заплатил възнаграждение от 450 лв. По делото
процедурни действия представителят не е извършвал.
Жалбата е неоснователна.
Отговорността за разноски в изпълнителния процес е уредена по начин,
различен от тази в исковия процес. Докато в исковия процес не е известно коя страна е дала
1
повод за образуване на делото, а с това – принудила насрещната страна да направи разходи
за адвокат, за събиране на доказателства, за заплащане на държавна такса, в изпълнителния
процес такава неизвестност липсва. Взискателят не би прибягнал до образуване на
изпълнително дело, ако длъжникът бе платил своевременно.
Избягването, респективно намаляването, на отговорността за разноски в
изпълнителния процес става не по реда на чл. 78 от ГПК, от където жалбоподателят е
взаимствал доводи, а със своевременно – преди образуването на изпълнителен процес,
плащане. Това ясно следва от изричната в този смисъл норма на чл. 79 от ГПК.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни.
Както бе изтъкнато по-горе, критериите по чл. 78 от ГПК, и в частност
правилото на алинея пета от текста, не намират приложение в изпълнителния процес. Ако
беше иначе, законодателят не би уредил отговорността за разноски в отделна – на чл. 79 от
ГПК, норма.
В разрез с приложения към преписката на изпълнителното дело договор за
правна помощ е доводът, че взискателят възнаграждение на своя пълномощник по делото не
е заплатил. Договорът съдържа изявление на адвокат Ж. Димова, че е получила изцяло и в
брой договореното адвокатско възнаграждение.
Правилата на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не са критерий за размера на адвокатския хонорар. Той се определя по
договаряне между адвокат и клиент. В самото заглавие на Наредбата е ясно посочено, че се
касае за минимални хонорари, чиито стойности са от значение за финансовата политика на
адвокатската професия.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля жалбата на „БУЛ ИНС“-АД, гр. София, против Р. Л. С., взискател, с която
претендира отмяна на постановлението от 23.06.2022 година по изпълнително дело № 4953
по описа на частен съдебен изпълнител Дияна Колева за 2022 година и намаляване на
определеното за плащане адвокатско възнаграждение до размер от 200 лв., като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3