Р Е Ш Е Н И Е  № 74/4.6.2020г. Г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст.Гюмлиева и прокурор Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 60 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на С.К.С. ***, чрез адвокат М.Б. *** със съдебен адрес ***, *, с която се претендира да бъде осъдена ОД на МВР Ямбол да му заплати сумата 300 лева-обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи направените разноски под формата на адвокатско възнаграждение при обжалване на Наказателно постановление № 19-3392-000443/02.07.2019 г. издадено от Началник РУ МВР Тунджа Ямбол, с което на основание чл.185 ЗДвП на С.К.С. е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, което наказателно постановление е отменено изцяло с Решение № 5/06.01.2020 г. по нахд №861/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол, влязло в сила на 23.01.2020 г., ведно със законна лихва върху посочената сума от тази дата, както и разноските направени в настоящото производство.

Ищецът твърди, че вследствие на незаконосъобразния акт е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред съдебната инстанция в размер на 300 лева в производството по отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. изразява становище, че ищецът е разполагал с друг процесуален ред, поради което исковата претенция следва да се оставе без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол изразява становище, че иска е основателен и следва да се уважи.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

С Наказателно постановление № 19-3392-000443/02.07.2019 г. издадено от Началник РУ МВР Тунджа Ямбол на основание чл.185 ЗДвП на С.К.С. е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвПС.

С Решение № 5/06.01.2020 г. по нахд №861/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол е отменил изцяло Наказателно постановление № 19-3392-000443/02.07.2019 г. издадено от Началник РУ МВР Тунджа Ямбол.

Видно от Договор серия Я, №77719/10.10.2019 г. за правна защита и съдействие приложен по горното дело С.К.С. е договорил и заплатил на адв.М.Б. *** сумата от 300 лева за защита и процесуално представителство, което е било осъществено в хода на производството.

Решението на въззивната инстанция не е било оспорено и е влязло в законна сила на 23.01.2020 г.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Същият е допустим, още повече че по силата на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладчик съдията Т.К. и Л.П. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища.

 Разгледан по същество искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е основателен.

Нормата на чл.203 АПК  регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.

Ето защо отговорността е обективна и гаранцонно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.

Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.

За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.

В настоящия случай ищецът твърди, че имуществените му вреди са в резултат на разноските направени в производството по отмяна на наказателното постановление.

Досежно тях съдът приема, че са налице посочените по-горе предпоставки в тяхната съвкупност, поради което претенцията се явява доказана по основание и размер, а именно:

Налице е акт на административна дейност, каквато е наказателното постановление и незаконосъобразността му е установена в нарочното производство за съдебен контрол, развило се по нахд № 861/2019 г., приключило с влязло в сила на 23.01.2020 г. Решение № 5/06.01.2020 г., с което Районен съд-Ямбол е отменил Наказателно постановление № 19-3392-000443/02.07.2019 г. издадено от Началник РУ МВР Тунджа Ямбол.

За установяване незаконосъобразността на наказателното постановление ищецът е направил разноски за правна защита и съдействие пред Районен съд-Ямбол, за което съгласно Договор серия Я, №77719/10.10.2019 г. за правна защита и съдействие е заплатил на адв.М.Б. сумата от 300 лева за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

От своя страна направените разноски са имуществена вреда за ищеца, т.к. са намалили патримониума му и са пряка и непосредствена последица от наказателното постановление, с което му се налагат санкции засягащи негови законни права и интереси.

В тази връзка не може да се приеме, че  вредите са вследствие на воденото съдебно производство, а не на наказателното постановление. Доколкото първото се развива, за да контролира законосъобразността на санкцията, то двете производства не са самостоятелни, а се касае за единен процес на налагане на наказание и проверка съответствието му със закона. Независимо че съдебното производство е започнало по инициатива на наказания, с това не се прекъсва пряката връзка между наказателното постановление и настъпилите вреди. Лицето не е имало друга легална форма, по реда на която да установи незаконосъобразността и не е било изправено пред избор, за да говорим че е можело да предотврати или ограничи вредите. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017  г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.

Що се касае до размера на разноските, то адвокатското възнаграждение е определено в резултат на свободна преценка и договаряне на страните и няма основание да се задължи ищеца да се защитава сам, без адвокатска помощ, дори и да има някакви правни познания, след като е преценил че правата му ще бъдат защитени по-добре от специалист, докато Наредба № 1/9.07.2004 г. регламентира само минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и максималните такива, които зависят от волята на страните.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че ищеца е разполагал с друг процесуален ред за присъждане на направените разноски, т.к. нормата на чл.63, ал.3 ЗАНН, според която в съдебните производства по чл.63, ал.1 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК е обнародвана в Д.в. бр.94 от 29.11.2019 г., поради което към датата на приключване на съдебното следствие пред ЯРС-25.11.2019 г. не е била в сила и жалбападателя не е имал основание да направи искане за присъждане на разноски. Респективно при липса на такова искане не съществува и възможността да се иска изменение или допълване на решението в частта му за разноските, поради което единствения процесуалнен ред за претендирането им е настоящия по ЗОДОВ.

Поради това претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди е основателна и следва да се уважи до размера от 300 лева ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на Решение № 5/06.01.2020 г. по нахд № 861/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол-23.01.2020 г. до окончателното й заплащане.

В съотвествие с изхода на спора и направеното искане ответника дължи да заплати на ищеца сумата 310 лева, представляваща направените по настоящото дело разноски под формата на адвокатско възнаграждение и държавна такса, като доколкото възнаграждението е определено в минималния предвиден размер, то е неоснователно възражението за неговата прекомерност.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Ямбол, ул.”Преслав” № 40 да заплати на С.К.С. ***, чрез адвокат М.Б. *** със съдебен адрес ***, * сумата 300 (триста) лева ведно със законната лихва считано от 23..01.2020 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за претърпените от С.К.С. имуществени вреди-разноски за адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по нахд  № 861/2019 г. по описа на Районен съд-Ямбол, настъпили в резултат на незаконосъобразното Наказателно постановление № 19-3392-000443/02.07.2019 г. издадено от Началник РУ МВР Тунджа Ямбол.    

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Ямбол, ул.”Преслав” № 40 да заплати на С.К.С. ***, чрез адвокат М.Б. *** със съдебен адрес ***, * сумата 310 (триста и десет) лева, представляваща сторените по настоящото дело разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                       

                                        СЪДИЯ : /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ