Решение по дело №14/2020 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 29
Дата: 14 февруари 2020 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Стоян Гончев Вълчев
Дело: 20207280700014
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 29/14.2.2020г.

 

гр. Ямбол, 14.02.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

 

Съдия: Ст. Вълчев

 

при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 14 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на „Марти 23“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, ул.*, ЕИК *********, представлявано от управителя М.О.М., чрез адв.Ж.К. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С282-0347136/10.01.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект – за бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като се излагат доводи за несъответствие на приетата фактическа обстановка с действителното положение и за неправилно прилагане на материалния закон, поради което се претендира да бъде отменена изцяло и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се представлява.

Ответната страна чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Е. оспорва жалбата с твърдението, че заповедта е законосъобразна и мотивирана, като претендира за потвърждаването й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Съгласно Протокол за извършена проверка с.АА, № 0037253/03.01.2020 г. служители на ГДОК при ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ на същата дата в 19,30 часа са извършили проверка в търговски обект - бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК *********.

Проверката е започнала с контролна покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 2,00 лв. и 1 бр. кекс на цена 1,50 лв. на обща стойност 3,50 лв. платена в брой от С.А. - * по приходите в 19:20 часа преди легитимация, при което за извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо фискално устройство в обекта, модел "Тремол” с ИН на ФУ: ZK 134491 и ИН на ФП 50171657.

Към протокола са приложени КЛЕН за дата 03.01.2020 г., дневен финансов /Х/ отчет № 006460/03.01.2020 г.

На база установеното в протокола, инспектор по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП е съставил Акт за установяване на административно нарушение № 0347136/03.01.2020 г. за това, че при извършена проверка на 03.01.2020 г. в 19,20 ч. в търговски обект- бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.* стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК ********* за контролна покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 2,00 лв. и 1 бр. кекс на цена 1,50 лв. на обща стойност 3,50 лв. платена в брой не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо фискално устройство в обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С282-0347136/10.01.2020 г. Началник отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановил принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект – за бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна с правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С282-0347136/10.01.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект – за бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона.

За да мотивира акта си административният орган е записал, че на 03.01.2020 г. в 19,30 часа  служители в главна дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка в търговски обект - бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК *********, започнала с контролна покупка на 1 бр. баница със сирене на цена 2,00 лв. и 1 бр. кекс на цена 1,50 лв. на обща стойност 3,50 лв. платена в брой от С.А. - * по приходите в 19:20 часа преди легитимация, при което за извършената продажба не е издаден фискален бон от монтираното и функциониращо фискално устройство в обекта, модел "Тремол” с ИН на ФУ: ZK 134491 и ИН на ФП 50171657.

С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД);  сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

Съгласно чл.186, ал.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са налице посочените предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било извършено и прието плащане.

Следва да се приемат за обосновани и мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка доколкото същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване на други нарушения от същия вид и е определен под средния размер на законовия срок.

От своя страна жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа обстановка, като приложените към жалбата доказателства установяват само сезонния характер на търговския обект, но не и изпълнение на посочените по-горе задължения.

Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила, материалния закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и съобразно заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в минимален  размер от 100 лева.

Водим от горното, Я А С, шести административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Марти 23“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, ул.*, ЕИК *********, представлявано от управителя М.О.М., чрез адв.Ж.К. *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С282-0347136/10.01.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ при Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект – за бързо хранене, находящ се в гр.***, ул.*, стопанисван от „Марти 23“ ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

ОСЪЖДА Марти 23“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.***, ул.*, ЕИК *********, представлявано от управителя М.О.М. да заплати на Национална агенция за приходите направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                СЪДИЯ:/п/ не се чете